vergil 
SOS – зов на капитан на потъващ кораб – удавник или призив за духовност?
Държавата потъва, както потъваше кораба при св. пророк Иона. Там всички се молеха всеки на своя бог. Само св. пророк, не само, че не се молеше с тях, но дори хъркаше. Когато го накараха и той да се моли на своя Бог, той им каза, че трябва да го хвърлят в морето и то ще утихне (защото той бягаше от Божията повеля и знаеше, че заради него се бунтува морето). Така той, носен от кит, изпълни дълга си – да каже на жителите на Ниневия да се покаят и Бог отмени наказанието Си към тях. Така и сега, г-н президент, не чужди богове, а Богът на Велика България и на все още конституционно православна България, единствено ще я помилва и никой друг! Защото боговете на различните религии нямат нищо общо с нашия Бог. Например: едни отричат Бога, други убиха Спасителя в Който вярваме ние. Трети вярват в дявола и т. н. Впрочем според думите на неканонизирания светец – „Има Православие има България, няма Православие – няма България!“
Но какъв троянски кон беше донесен в България, за да я руши?
Това беше „призракът“ от Европа с новите хуманистични идеи за равенство, братство и мир. Тези идеи приземиха съзнанието на личността като изпъдиха от него светостта, но те не донесоха нито равенство, нито братство, нито мир, а напротив – новият човек сега търси рая тук на земята, или по-точно на „Жълтите павета“, защото новите идеолози оставиха нерешени двата най-важни проблема: за личността и за обществото. Иначе казано проблемите за индивидуализма и социализма. Както не успяха да заменят и Църквата със социалния идеал. Новите идеолози на мястото на Бога издигнаха в култ личността. Осъзнаваха, че това не е редно и изобличавайки го, след всеки свален култ, поставяха нов и всичко се повтаряше. Така отричайки Бога, не можаха да намерят Негов заместник в съзнанието на хората.
Вече се досещате защо се получи така? Всички разбираме, че всяко ново правителство е по-лошо от предишното, защото държавниците (т. е. хора, които се жертват и милеят за народа си) не се раждат, а се създават и възпитават. Не може едно общество, което отрича Бога и Неговата заповед „възлюби ближния, както себе си“, да реши проблема нито на индивидуализма, нито на социализма, защото пречупва всичко през призмата на егоизма.
Днес нито личността почита обществото, нито обществото почита отделната личност.
Чуваме крайните възгледи „нека загине личността, за да живее обществото“ (никой няма право на мнение, различно от общественото), а от другата страна „нека загине обществото за да живее личността“ (гореуказания култ към личността), но всъщност това е война на всеки срещу всичко. Т. е. тъжния факт за самоубийството на една цивилизация. Това не е ново явление в историята на човечеството. Бедата е, че съвременния модерен, „цивилизован“ човек не си е взел поука от гибелта на самоубилите се предишни цивилизации – асиро-вавилонската, египетската, римската, елинската и мн. др., за да не повтарят техните грешки. Наистина тъжен е залеза на сегашната европейска цивилизация и култура, която е на изкуствено дишане и се издържа вече само от сива икономика, насилие и престъпност.
Но нека не сме песимисти, защото
древните ни царе светци от диво племе направиха Велика България с цял сонм светии, а модерните идеолози от Велика България направиха диво племе с вулгарни и цинични индивиди.
А държавата ни сега е под най-тежкото и нечувано робство – българско.
Впрочем, когато говорим за Църква и Нейната роля, мнозина залъгват съзнанието си, както са свикнали да го залъгват с хубавите лозунги от времето на комунизма, които висяха по стените и създаваха илюзията, че всичко е наред. Така е и сега – имаме си нов патри… (простете за правописната грешка) партиарх. Добър, благообразен и наистина е такъв. Но ако е наистина добър патриарх трябва да изпъди ченгетата атеисти от църквата, масоните, аморалните, да върне незаконно сменения календар и да отстрани всичко, което забраняват каноните. Тогава вместо лъжата, ще възтържествува Истината. Тази Истина, която ще направи хората свободни от греха (Йоан 8:32), а не роби и зависими от всякакви зависимости.
Така ако съумеем да върнем в съзнанието си идеала за светостта и в обществото – ролята на Църквата, вместо плазмения телевизор (който пълни главите ни с глупости, особено тази, кой как рита топката), отново ще дойде на почит иконата с горящо кандило.
Вместо развлеченията в мола, ще се молим в черквата и у дома.
Вместо да мразим ближния си, ще обикнем дори враговете си.
Вместо да четем жълта преса, ще четем Евангелието и житията на светиите.
Вместо да вършим беззаконие, ще вършим добри дела
Вместо да крадем, ще даваме милостиня.
Вместо да сме лекомислени, ще сме смислени.
Вместо да сме тъжни, ще сме радостни.
Христос се роди, когато израелския народ беше под римско робство. Същият този народ очакваше Месия да го освободи от земното робство и не разбра, че Христос му даде свобода от робството на греха. Той говореше, че Неговото царство не е от този свят. Който предпочита земното пред небесното царство, той ще се лиши и от едното и от другото. Който се стреми към небесното царство, той ще получи и земното.
Трябва да осъзнаем, че ние, които изневерихме на Бога, затова
сега ни изневеряват и роднини и приятели и сме самотни;
Сега сме презирани, защото Го презряхме.
Сега страдаме, защото не почитахме страданията Му.
Сега ни мразят, защото не Го обичахме.
Сега сме бедни, защото обедняхме духом.
Сега искаме справедлив земен цар, защото отхвърлихме Небесния.
Сега се молим и просим от кой ли не, защото не се молехме на Него.
Сега плачем, защото не се каехме.
Сега сме бедни, защото презряхме Богатия.
Сега гладуваме, защото не постихме.
Сега сме в безпътица, защото забравихме Кой е Пътят.
Сега ни лъжат, защото не живеем с Истината.
Сега умираме, защото не разбрахме кой е Животът.
Боже, пази България!
