vergil Автор: Атанас Славов
Фотография: Калина Даскалова
Публикувана на: 29-12-2012 г.
Ако нежността се завърне в живота ни, означава, че е настъпил краят на Духовната криза. А когато Духовната криза изчезне, няма да има и храна за проклетите зомбита на Икономическата криза.
Това бе посланието на големия Атанас Славов до последния му жизнен миг. Хвърлете едно око на прозрението му от март 2009 г. Нека си пожелаем много, много нежност през Новата година и тогава да му мислят алчните …
Дай малку ньежнус!
Един приятел имах – историк, и ми разправя как като бил в Сливен нещо си, посреднощ в хотела взело да се думка зад стената, и се чул гукащ женски глас:
– Ни джаскай, ни джаскай! Дай малку ньежнус!
Това изрекло, влюбеното момиче, за да каже на любимия си да не я блъска като невидял, ами да вложи малко истинска обич, докато се съвокуплявят.
Библейското „каза и рече”, за което ставаше дума.
Живият мой сливенски език!
Каква ерупция на сто опияняващи, и бурни, и нежни, и деликатни, и страстно избили чувства!
На обикновено момиче, потънало някъде в потулената от света провинция. Там, където непрекъснато, спонтанно изплуват истински, дълбоки човешки емоции преди да изфирясат в нищото!
Каква драматична дистанция от копринения флирт, който префърцунените измишльотини на литературния ни език пилее безцелно из страниците на илюстрованите от върховни художници лъскави томове!
Сравнете!
Ето ви го Килиманджарото на това педераско съвършенство,
в което няма ни капка жива кръв, ни един поне прескочил удар на сърцето:
„Две хубави очи,
музика – лъчи!
Не искат и не обещават те!
Дете! Душата ми се моли.
Страсти и неволи…”
Дрън, дрън ярина!…
Къде е напрежението на „другото” дистанцирано „казване”, къде е прекипяването на свенливата нужда за нежност, слято с вулканичното изригване на страстта!
Духалото на акордеона на изпълнителя е опънато от единия до другия тротоар на ларгото при Стария бряст! Няма и следа от префърцунени арапски страсти и позьорски пищофи!
Тупа, пулсира истината!
„Дай малку ньежнус!”
Това бе посланието на големия Атанас Славов до последния му жизнен миг. Хвърлете едно око на прозрението му от март 2009 г. Нека си пожелаем много, много нежност през Новата година и тогава да му мислят алчните …
Дай малку ньежнус!
Един приятел имах – историк, и ми разправя как като бил в Сливен нещо си, посреднощ в хотела взело да се думка зад стената, и се чул гукащ женски глас:
– Ни джаскай, ни джаскай! Дай малку ньежнус!
Това изрекло, влюбеното момиче, за да каже на любимия си да не я блъска като невидял, ами да вложи малко истинска обич, докато се съвокуплявят.
Библейското „каза и рече”, за което ставаше дума.
Живият мой сливенски език!
Каква ерупция на сто опияняващи, и бурни, и нежни, и деликатни, и страстно избили чувства!
На обикновено момиче, потънало някъде в потулената от света провинция. Там, където непрекъснато, спонтанно изплуват истински, дълбоки човешки емоции преди да изфирясат в нищото!
Каква драматична дистанция от копринения флирт, който префърцунените измишльотини на литературния ни език пилее безцелно из страниците на илюстрованите от върховни художници лъскави томове!
Сравнете!
Ето ви го Килиманджарото на това педераско съвършенство,
в което няма ни капка жива кръв, ни един поне прескочил удар на сърцето:
„Две хубави очи,
музика – лъчи!
Не искат и не обещават те!
Дете! Душата ми се моли.
Страсти и неволи…”
Дрън, дрън ярина!…
Къде е напрежението на „другото” дистанцирано „казване”, къде е прекипяването на свенливата нужда за нежност, слято с вулканичното изригване на страстта!
Духалото на акордеона на изпълнителя е опънато от единия до другия тротоар на ларгото при Стария бряст! Няма и следа от префърцунени арапски страсти и позьорски пищофи!
Тупа, пулсира истината!
„Дай малку ньежнус!”
