vergil 
Стокхолмската програма звучи като мечта за превръщане на Европейския съюз в Европа на благоденствие.
Това е така, да, става дума за благоденствие. Трябва да сме внимателни, защото много често Европа се изобразява като един бизнесклуб. Стокхолмската програма ни предоставя балансиращия фактор – когато има свободно движение за бизнеса, това означава, че има и свободно движение на правосъдието за отделните хора.
Значи ли, че на този етап програмата е само един проект от добри намерения?
Определено.
И предстои тя да бъде облечена в някаква форма. Осъществими ли са според вас прекрасните идеи на програмата?
Като политик аз съм оптимист. Но същевременно съм и прагматик, защото през десетте години в Европейския парламент видях, че напредъкът не винаги е толкова бърз, колкото ни се иска.
Може ли да се каже, че атентатите в Ню Йорк от 11-ти септември през 2001 година, при които загинаха над 3000 души, станаха причина да се забавят стъпките в насока на свобода, сигурност и правосъдие?
Абсолютно да. След този брутален терористичен акт нещата придобиха съвсем друга посока в световен мащаб. Имаше реакция и трябваше да има реакция. Появи се един съвсем очевиден страх, но нещо, което споделям е, че реакцията след 11-и септември постави заплаха за основните права на хората.
Сега отново опираме до баланса. Нещата започват да се успокояват и ние можем да сме сигурни, че ще препотвърдим тези права. Европейският парламент става по-силен и настъпи момент, в който виждаме, че Европа се нуждае гражданинът да бъде поставен в центъра и това да бъде заявено от всички.
Някои държави са доста консервативни към край-ъгълния камък за осъществяване на Стокхолмската програма – взаимното признаване на съдебните решения. Как ще се преодолее това?
Много е трудно. Но по един или друг начин ние трябва да установим взаимно доверие в правните си системи. Убедена съм, че се движим в правилната посока, но винаги ще има случаи, при които ще има проблеми по конкретни дела. Много важно е гражданите лично да се убедят в ефективността от взаимодействие между съдебните системи. Например в Англия през лятото имаше шумно дело срещу британски гражданин, който отвлякъл млада жена след връзка по интернет и я отвел във Франция. Благодарение на издаването на европейска заповед за арест той беше задържан и върнат след дни. Това предизвика британската общественост изведнъж да види, че европейската заповед за арест е нещо положително.
Европравното обучение и квалификация на националните магистрати според специалисти е възловият момент за постигане на взаимно доверие между националните правни системи. В България се оказва, че това е един сериозен проблем.
Не само у вас съществува този проблем. А обучението на магистратите е изключително важно и е отговорност на всяка държава членка.
Стана ясно, че има проблем с финансирането.
До момента Европейската комисия заделя известни средства. Но е необходимо и държавите членки да дадат известен принос – много малък, но в редица случаи дори той не се предоставя. Финансирането на обучението и на европейско, и на национално равнище е практически проблем. Страните членки трябва да демонстрират, че наистина искат това да се случи в действителност. А не да оставят нещата само на думи.
Няма ли някакъв механизъм това да стане задължително за страните членки?
Все още не.
Ако се въведе изискване за задължителна европравна квалификация на съдиите и прокурорите, то кой ще бъде компетентният орган, който ще удостовери, че даден магистрат от практиката има този ценз? Младите вече изучават европейско право в университета, но другите?
Много е интересен този въпрос. Европейският парламентът беше предложил да се мисли за изграждането на Европейска съдебна академия. В момента използваме това, което се нарича Европейска мрежа за съдебно обучение и Европейската правна академия в Триер. Европейската организация предоставя обучение за европейските съдебни системи. Но мисля, че амбицията на Европейския парламент е в някакъв момент да има един такъв определен орган.
По този начин ще се появи това доверие и ще стане възможно взаимното признаване на магистратските актове…
Обаче трябва да се започне от някъде.
Кой е най-проблемният и труден момент, за да се тръгне към прилагане на Стокхолмската програма?
Проблемен или труден не е правилно казано. Мисля, че Европейският съюз може да се развива толкова бързо, колкото 27-те държави членки са готови. Европейският парламент и Европейската комисия могат да подбутват и ще подбутват. Тук става въпрос за взаимното доверие. Аз съм израснала в моята правна система – британската, познавам съдилищата, знам как функционира. Част от системата може да е добра, част може да е лоша. Същото важи и за вас. Иска ми се да достигнем до положението, когато ще имаме еднакво доверие в своите системи.
Доста амбициозно…
Да много е амбициозно. Но нямаше да съм политик, ако не съм поне малко идеалист.
Достатъчен ли е достъпът на обикновения гражданин до европейското правосъдие?
Няма достъп до европейското правосъдие, какъвто аз си го представям и бих искала да бъде. Това, което видях през десетте години, през които работя на европейско равнище, е, че правим малки стъпки. Сигурна съм, че дори във вашата страна – от това, което чувам, се създава едно впечатление, че дисциплината на членство в ЕС води до промени и до подобрение.
Вие сте за първи път в България. Какво мислите за българските си колеги, с които проведохте конференция за предизвикателствата на Стокхолмската програма?
Впечатлена съм. Имаше изключително интересни изказвания. Ще си тръгна от България с много храна за размисъл за мен и за Европейския парламент. Като човек от стара държава членка смятам, че трябва да уважаваме изключително бързата скорост на промяна, с която е трябвало да се справят страни като България. Много съм скептична, че моята страна би могла да направи същото. Ето защо казвам, че упражнението през което са минали новите държави членки ги прави по-подготвени да се справят с много от проблемите, които днешният свят ни предлага.
В момента текат ли подобни обсъждания на Стокхолмската програма в асоциации по европейско право в други страни? Въобще има ли единна позиция?
Това събитие в София е първата подобна дискусия върху Стокхолмската програма, в която участвам. Искам да поздравя българската организация, която успя да реализира тази добра инициатива. Имам контакти с професионална организация на юристи във Великобритания, която предстои след няколко седмици да организира Европейския ден на гражданското правосъдие. Дискусията за бъдещето на гражданина на Европейския съюз е отворена и тепърва ще се задълбочава.
Как от успешен адвокат се насочихте към политиката?
Това, което определяше работата ми като адвокат, беше, че знам френски и немски, нещо необичайно за британски юрист. Работех много с германски, белгийски, швейцарски клиенти по трансгранични дела. За мен като адвокат Европа беше важна, ето защо Европа е важна за мен и като политик.
Миналата седмица г-н Жозе Мануел Барозу при преизбирането му за шеф на Европейската комисия каза: „Моята политическа партия е Европа!“ Напълно съм съгласна с него. Европа е и моята политическа партия.
