Официалното представяне на труда му се състоя в романтичния салон на книжарница „Хеликон” в столичния хотел „България”.
Кокетната зала се препълни. Гости на събитието бяха представители от всички области и поколения в правната ни общност. Като се започне от доайена на българското международно право проф. Александър Янков, председателят на Конституционния съд проф. Евгени Танчев, нашият съдия в Люксембург Александър Арабаджиев, множество конституционни съдии, депутати, адвокати и преподаватели и се стегне до десетките усмихнати млади хора, решили да градят смело кариера на юристи.
„Темата въобще не е застъпена в българската правна литература”,
каза проф. Жасмин Попова, която представи монографията на Александър Корнезов, издадена от „Сиела”. Г-жа Попова разказа, че познава автора – Алекс, както го нарича, от времето през 2008 г., когато е била рецензент на труда му „Преюдициалните запитвания към Съда на Европейските общности”, с който той стана „доктор” в Софийския университет. „Като видях прецизността в работата и изказа му, си казах, че този младеж ще стигне много високо”, си спомни проф. Попова. Според нея Алекс Корнезов е рядко щастлив, тъй като притежава изключителния дар за човек, който се занимава с наука, да излага в писмен вид мислите си.
„Център на темата сме ние – всички физически и юридически лица. И как може да търсим правата си от държавата, когато е нарушено правото на ЕС”,
заяви авторът Александър Корнезов. Благодари за огромното внимание на уважилите събитието, на издателство „Сиела” и най-вече на проф. Жасмин Попова, без чиято подкрепа през годините днешната му книга нямало да я има. Наблегна, че „ние пишещите – и особено в България, имаме нужда от подкрепа… Задаваме си въпроса: Защо и за кого пишем? В България все по-малко се чете. Но с днешното си присъствие вие ме опровергавате.
В България се пише на инат!”.
Провокацията да напише монографията си д-р Корнезов обрисува с притча за едно малко слонче, което било закупено от циркова трупа и вързано с тънко въженце за един дирек. Минали години, слончето станало три тона и пак било вързано със същото тънко въженце за същия, вече прогнил, колец. Било достатъчно да кихне, за да се отърве от оковите, но то никога не посмяло да го стори.
Според него, книгата му би била полезна за всеки, който има кураж да бъде свободен и да си търси правата, които му гарантира правото на Европейския съюз.
Гостите се отдадоха на сладки раздумки на чаша вино, а авторът в продължение на близо час – с неизменната си усмивка, раздаваше автографи на опашката от кандидати.