Петър Бучков Не сме ли ОПГ (Организирана престъпна група) – ние, родителите!?
Всеки човек е подобен на звезда. Грамотен или неграмотен. Човешките деца са деца на Слънцето. Но детето циганче или българче е загубено ако в обиталището му няма култура и любов. Е, не може ли да построим с европейски средства пансиони, да назначим млади педагози, които да обичат и обучават циганчета или българчета несполучили с родители и роднини. Но преди това да не наричаме любовта инвестиция.
Същността на всяко дете е Божията искра и то макар и неграмотно превъзхожда всеки политик.
Средствата за доброто отглеждане на децата чрез любов са музиката, спорта и игрите, малко четене и писане, и малко смятане. За тези деца – това е програмата, а може би и за другите. Парите да се вложат в пансиони и педагози. Друг път няма. За каква репресия или принудителни средства може да става при безработни, неграмотни, некултурни и зависими от алкохол и наркотици родители. Ще ги глобяваме ли или ще ги вкарваме в затворите. Да осигурим работа на тези родители, за да подпомагат децата си в събота и неделя. Пансионите да са в близост до големите градове, за да има квалифицирани млади педагози, учители по музика, спорт и игри. Също така непрекъснат контрол, за да се пресекат намеренията за кражби, защото ние човеците сме си отстанали същите, въпреки технологичния напредък и вечното ни недоволство – алчни, лъжливи, гневливи, завистливи… По какво българите се различаваме от циганите, всички огрени от Слънцето. По костюмите от 1 000 евро ли?
„Човек съществува само чрез това срещу което се бори. И тъй Земята трябва на човека да се съпротивлява, иначе той не ще съществува.“ (Б.ред. „Изумрудените скрижали на Тот Атланта“,с. 38 , Гуторанов и син, 2007).
Тогава има ли проблем? Не. Ето какъв е произходът на трудовата терапия. Животът е труден, защото трябва да се трудим срещу съпротивлението на Земята. Тогава да намерим Пътя за правилното преодоляване на съпротивата при некултурните родители.
Законодателят преписва законите под претекст, че „транспонира“ европейско право, а не прави регулациите въз основа на опита със съпротивата. Вижте прилежно преписания закон за закрила на детето. Как европейски звучи, но практическият резултат какъв е? Майката е алкохолик и наркоман, нищо , че е завършила моден дизайн в Италия като дъщеря на виден политик от миналото, Бог да го прости… За настаняване по съдебен ред на невръстното й дете при баба му се прави искане и съдът може да събира доказателства по своя инициатива.
Но в това производство не е предвидено задължение за съда да освидетелства родителя-страда ли от психично заболяване, алкохолизъм, наркомания …
Нуждае ли се от принудително лечение. Не следва ли да се настани в лечебно заведение. И какъв е опитът. Невръстното внуче се настанява да живее при баба си, която още същата вечер е пребита, а детето отмъкнато от пияната си майка и влачено по нощна София. А не можеше ли в същото производството майката да бъде настанена на принудително лечение след освидетелстване?!
Какво следва? Да започнем ново производство по Закона за народното здраве, да сезираме прокуратурата, полицията да намери тази майка пияница, да я заведе при психиатри да я освидетелстват, да се направи предложение в съда за принудителното й лечение и така да минат години …Но къде ще се лекува майката – в Курило? И как да я залови полицаят и да извърши всички тези сложни работи. По-добре бабата да си оттегли сигнала, за да може на полицая да му е лесно и да не поливат със студена вода в Курило пристрастената майка…
Същото е положението по Закона за защита от домашно насилие, който е японски меч в ръцете на бракоразводните адвокати.
Няма процедура за освидетелстване на молителите и на насилниците в същото производство и настаняването им на принудително лечение. Тогава един луд или дементен може да „победи“ роднината си само въз основа на една декларация с невярно съдържание. А какво постигаш като глобиш безработен и бездомен 150 килограмов наркоман и му заповядаш да не доближава дома на родителите си? Той се връща и ги смазва от бой, напива се и надува музиката с нож в ръка…Бащата се обажда на тел. 112, но вечерта наближава и трябва да се изчака смяната на полицаите. Минават часове. Бащата търси помощ от другите си двама сина. Пристигат и започва адска битка брат срещу брат в защита на майка и баща. Пияният наркоман е свиреп. Брат, брат убива Полицията идва, слага белезниците на поваления на пода по корем наркоман и след секунди той изпада в безсъзнание…Освобождават го. Майката прави изкуствено дишане, сърдечен масаж…Викат Спешна медицинска помощ , която идва в обичайно за нея време – след 55 минути, за да констатира спрялото сърце… Днес бащата и братът са обвинени от Софийска градска прокуратура в квалифицирано умишлено убийство като съучастници, за което се предвижда 30 години затвор или доживотен затвор…
А, ако законодателят бе предвидил освидетелстване на наркомана алкохолик в производството по Закона за защита от домашно насилие и бе го настанил на принудително лечение…И после пак и пак, щом допуснахме дрогата до децата, които не са наши деца, които са звезди и ще бъдат слънца, а ние можем само да се покайваме…
Да продължим по-нататък.
Ако една институция се нарича Агенция, то в нея би трябвало да работят агенти, което означава лица, които извършват действия, а не чиновници, които съставят актове като предпочитат да бъдат сезирани…
Агенцията за закрила на детето и нейните поделения, създадените комисии към общините какъв резултат дадоха? Това не са ли открити работни места за образовани чиновници, които действат само с химикалката, вместо да хванат родителите за ушите , да ги заведат при психиатрите, ако се налага със съдействие на полицията и да избавят детето за 24 часа…
Създадохме Специализирани съд и прокуратура, които дали и как работят не сме запознати с докладите на службите…ОПГ-та ли наказателно преследват или конкуретни бизнесмени. Създадохме кредитни институции със закон , за да озаконим лихварството. Но не създадохме Специализиран съд за децата, за семейството? Защо? Не сме ли ние организираната престъпна група. Ние сме ОПГ.
Провалените родители сме ние. Добре е, че Божията искра се ражда всеки ден в човешките деца. Никога не е късно. Сложете един министър на правосъдието хабилитирано лице с практика като магистрат или дори адвокат с мандат в няколко министерски съвета и му дайте възможност да направи законите поне за децата, защото те се раждат всеки ден…, Да оставим окралите труда на народа олигарси и политици на Висшата сила. Те скоро ще умрат и ще изпуснат парите, защото „комунист пари не държи…“, както обичаше да казва любимия ни колега адвокат, бог да го прости Боби Марков… А, на нас лошо ни се пише и, за да мисля с надежда и вяра за Страшния съд непрекъснато повтарям повече от 33 пъти „Господи помилуй“!
