Димитър Стефанов – реферандер в Люксембург: Направя ли избор, лесно се мотивирам

 Автор: Петър Бучков

 Фотография: Хачик Румян

 Публикувана на: 24-09-2012 г.

Хъс и късмет. Това е скромното обяснение на Димитър Стефанов за бляскавата му правна кариера. На христовата 33-годишна възраст той вече втора година е дясна ръка като реферандер на Теодор Чипев – първия български съдия в Първоинстанционния съд на Европейските общности (ПИС) след влизането ни в Европейския съюз (б.а. след влизането в сила на Лисабонския договор от 1 януари 2010 г. тази юрисдикция бе преименувана на Общ съд). За съдия Чипев „Димитър е човек, който не парадира със старата си слава, а живее в настоящето и работи, не за да се доказва, а за да създава качествен продукт и да оправдае отговорността и очакванията към себе си“.
Като дете на студенти инженери,
Димитър е роден в София. До шестата си година е живял в Ямбол. И е общувал с магистрат – с дядо си Господин Господинов, който дълги години е бил съдия по разпределение там. През 1981 г. го назначили във Върховния съд (ВС) и семейството на Димитър също се преместило в София. Господинов станал и председател на Първо гражданско отделение на ВС. Но дядо и внук нямали шанс да станат колеги. Когато Димитър решил да следва право, дядото вече не работел. „Не успях да го видя в зала и това е едно от нещата, за които съжалявам. Малък съм бил“, терзае се и до днес зрелият евроюрист Димитър Стефанов.
От рокендрола до правото
Стефанов е завършил Английската гимназия в София, където свирел в духовия оркестър на саксофон. Но голямата му любов станала китарата и дори бил солист в рокбанда. Право завършва в СУ „Св. Климент Охридски“. Днес той казва: „Когато си избира професия, човек обикновено се ръководи от очакванията си, а не от реални познания за професията, които все още му липсват, и често се ориентира към нещо, което му е близко. Така и аз някога избрах правото без наистина да го познавам. Направя ли избор обаче, аз лесно се мотивирам и не подлагам избора на съмнение. Днес вече имам поне хиляда причини да смятам че правото е било правилният избор за мен. Не е изключено да е имало и по-правилен, но не съжалявам.“ За успешната си реализация като юрист от световен мащаб той отдава огромно значение на
закалката в международни правни състезания
през студентските години: „Първоначално участвах с идеята да отида малко в чужбина. Не се занимаваш с право само за да си изкараш изпита, а по своя инициатива. Така се нахъсваш, а ти става и удоволствие.“ Още като второкурсник той участва в най-престижното в света състезание по международно публично право „Филип Джесъп“ във Вашингтон с отбора на Юридическия факултет на Софийския университет, където се решава казус, пишат се тези и се пледира устно. „Това ми даде възможност да събера правото с английския. Ако някой студент иска да си използва английския език в правото, нека участва в тези състезания. Адски са полезни“, съветва Димитър. Упражнението със състезанията го правил още шест-седем пъти, докато следвал – в Хага, в Торун, Полша, и в Женева. Като опитен боец, когато по-късно специализира в Харвард, той е избран за треньор на отбора на университета. У нас все още правните факултети не дооценяват значението на тези състезания за изграждане на класни юристи. А в някои държави като например Австралия, Сингапур и Тайван те са се превърнали в национален спорт. Все по-голямо внимание им отделят и университетите в страните от Източна Европа. И активно стимулират студентите да участват, като им признават изпити, наемат видни професори за треньори, осигуряват средства за пътуванията… Тук още сме в очакване на подобна загриженост.

В края на следването си Стефанов се запалил да продължи образованието си
в уникалния Институт по международни отношения в Женева (ИМО),
който е създаден през 1927 г., за да подготвя кадри за Обществото на народите, прераснало след Втората световна война в Организацията на обединените нации. Желанието му го изправило пред ново предизвикателство: „Там се изисква владеенето на френски език. Седнах и го научих.“ Докато учил френски, Димитър Стефанов отбил военната си служба, изкарал задължителния по това време съдебен стаж и известно време работил като юрист в „Общинска собственост“ на Столична община и в престижна английска кантора в София.
Като голям късмет оценява спечелването на стипендия за ИМО в Женева през 2000 г.:
„Много реномирано място е, но е единствено по рода си. Затова и не фигурира в никакви класации… Там дори държат статистиката за броя на кандидатствалите под секрет. Съответно няма и класиране.“ Задачата на този институт е да обслужва дипломатите и международните отношения и затова там има четири катедри, съответно по право, икономика, история и политология, като всеки студент освен основната си специалност трябва да изкара курс и по още две. Стефанов получава диплома по международни отношения, профил международно право и специализация по европейски науки. Освен като отличен студент в Женева, той се изявил и като ски инструктор в Алпите на организираните от университета зимни международни лагери.
Следва предизвикателството Харвард.
Заради препоръките на преподавателите му, избрали точно него да получи стипендията за магистърска програма в Харвард в размер на
32 000 долара. Стипендията е учредена от посланика на Швейцария към седалището на ООН в Ню Йорк (също Харвардски възпитаник) за едногодишна специализация на кандидат от Източна Европа. Тя покривала само таксата за обучение и при неуспешно завършване, специализантът трябвало да я възстанови. За останалите си разходи Стефанов теглил от „Ситибанк“ студентски заем, който още изплаща. Във възторг е от нивото и качеството на образованието в Харвард, където е успял да вземе няколко базови американски предмета – „Договори“, „Корпорации“ и „Авторско право“, и няколко международни – „Международен арбитраж“, „Международен граждански процес“ и „Конкуренция“, която му е любимия жанр в правото и до днес: „Да учиш „Корпорации“ в САЩ, е нещо, което препоръчвам на всеки. Там не просто изучаваш правила и теории, а разбираш на практика, как и защо се случват нещата, които всеки ден излизат на първа страница във „Файненшъл Таимс“ и „Уолстрийт Джърнъл“.“
Безценно за него е всичко, преживяно в Харвард. „Най-добрите студенти са там. И не само защото са най-умните или най-големите отличници от колежите, а защото са уникални личности. Всеки, освен да учи, умее да прави и още нещо, и то много добре. Имаше професионален балетист, Мис Америка, скачач от високи скали с парашут… В моята програма бяхме около 160 души от цял свят и днес, за която и държава да се сетя, винаги има човек, на когото да се обадя.“ Качествата на талантливия млад българин не останали незабелязани. Получил покани за работа от големи американски правни кантори, но
избрал да продължи кариерата си в Европа, и то конкретно в Брюксел.
„Бяха дошли хора от европейските офиси на някои от най-големите кантори, които търсеха хора като мен. Това съвпадаше с намерението ми да работя в Брюксел, защото обичам европейското право и право на конкуренцията, а адвокатските кантори в Брюксел основно с това се занимават.“ Така попаднал в едни от най-големите адвокатски фирми в света „Клиъри Готлиб Стийн & Хамилтън“ и „Клифърд Чанс“. За две години и половина се наложил като професионалист, печелел все по-добре, но след приемането ни в Европейския съюз не се поколебал да кандидатства за референдер в ПИС в Люксембург. А днес е основна фигура в екипа на нашия съдия там Теодор Чипев. „Част от мотивацията ми – не единствена и не решаваща, но все пак важна, беше, че по някакъв начин работя и за България.“
Първото българско бебе в съда в Люксембург
Димитър Стефанов е единственият женен от тримата български референдери в Люксембург, и при това за българка – Здравка Симеонова, която също е юрист и работи в тежкия и отговорен отдел на юристите лингвисти в съда. На 27-и май т. г. на бял свят се появи и синът им Теодор, който пък стана първото българско правно бебе в меката на европейското право.