vergil 
Но как да го стори – правото на ЕС не предвижда изрично възможност лице, което се счита за жертва на дискриминация, да получи достъп до информация, за да може да докаже факти, които позволяват да се допусне съществуването на дискриминация.
Параграф 22 предпостави в неловко положение Съда в Люксембург.
Оказа се, че шуробаджанащината при назначаване на работа се практикува здраво и в Германия!
Поредният казус е породен от немската гражданка г-жа Галина Мейстер, която откликнала на две публикувани обяви на дружеството Speech Design, че търси „опитен софтуерен разработник – мъж или жена”. Кандидатурите й са отхвърлени без да е канена на събеседване или поне да получи отговор защо не я одобряват.
Г-жа Мейстер подава жалба за дискриминация, тъй като счита, че отговаря на критериите за заемане на длъжността. Приема, че е третирана по-неблагоприятно в сравнение с друго лице, поставено в подобно положение, поради своя пол, възраст и етнически произход. А именно – тя е на 51 години, жена е и е от руски произход. Дипломата и за системен инженер от Русия е призната в Германия.
И се обръща към германското правосъдие с искане Speech Design да ѝ изплати обезщетение за дискриминация при наемането на работа, и да й представи преписката на наетия кандидат, което щяло да ѝ даде възможност да докаже, че е по-квалифицирана от него.
Федералният трудов съд на Германия се обръща с преюдициално запитване ( б.а. преди да приложи правото) към Съда на ЕС в Люксембург.
С питане – „правото на ЕС предвижда ли възможност работник — който твърди по правдоподобен начин, че отговаря на условията, посочени в обява за работа, и чиято кандидатура е отхвърлена, — да получи достъп до информация, посочваща дали работодателят е назначил друг кандидат, и ако това е така, въз основа на какви критерии е извършено назначаването. Освен това националната юрисдикция иска да установи дали от обстоятелството, че работодателят не предоставя поисканата информация, може да се заключи, че е налице твърдяната от работника дискриминация”.
Заключението на върховните евромагистрати в Люксембург от 7 май 2012 г.
(което автоматично се превръща в закон в практиката на съдебните системи на всички държави – членки):
„Законодателството на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не предвижда право на работник — който твърди по правдоподобен начин, че отговаря на условията, посочени в обява за работа, и чиято кандидатура е отхвърлена, — да получи достъп до информация, посочваща дали при приключване на процедурата за назначаване работодателят е назначил друг кандидат”.
Има и светлинка в тунела за търсещите работа, които са убедени в своята компетентност:
„Не може да се изключи обаче възможността пълният отказ за достъп до информация от страна на ответник да се окаже едно от обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при доказването на фактите, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация. Запитващата юрисдикция следва да провери дали такъв е случаят в разглежданото дело, като вземе предвид всички обстоятелства по спора, с който е сезирана”.
