Автор; Петър Бучков
Фотография: Автора
Публикувана на: 21.06.2012 г.
Типичен пример за максимата, че пътят към ада е застлан с добри намерения, е инициативата на министъра на образованието Сергей Игнатов по отношение на българите от Босилеград в Сърбия.
Това се разбира от отвореното писмо на преподавателя по български език и литература Анета Иванова – Стоянчова, изпратетно вчера до министъра на образованието Сергей Игнатов, до министъра на външните работи Николай Младенов и до ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев. Г-жа Иванова – Стоянчова бие тревога за зараждането на изключително рафинирана антибългарска кампания в босилеградско и то със съдействието на родния ни просветен министър.
Ключът от бараката на проблема е в пристигането на 15 юни в Босилеград на двама преподаватели от Софийския университет.
Преподавателите по български език и българска история Георги Колев и Кирил Господинов са били командировани лично от министър Игнатов по негова договорка с кмета на Босилеград Владимир Захариев, за да подготвели кандидатстудентите от региона, които желаят да кандидатстват в българските университети. Звучи похвално и патриотично, но тази инициатива е на път да се окаже параван за небивала дискриминация на сънародниците ни в босилеградско, които са 99% от населението. Защо?
На първо място „мисията” на университетските ни преподаватели е в рамките на два дни да изнесат лекции по два часа. Подобна изява прилича повече на тур за овации, тъй като е изключително несериозно да се приеме, че българските литература и история може да се изучат за два часа. Но пък поводът е бил използван от кмета Владимир Захариев да се закани, че от догодина ще се прекрати обучението по български език, литература и история, организирано в Българския културно-информационен център (КИЦ) в Босилеград.
Въпросните курсове са от 50 часа по литература, водени от Анета Иванова – Стоянчова и 50 часа по история, водени от Митко Делев. Равносметката от провеждането им през последните четири години е, че 100% от посетилите ги млади българи в Босилеград са успели на кандидатстудентските конкурси в българските университети.
Според Анета Иванова това изключително дразни кмета Захариев, който от 12 години обслужва просръбската политика за асимилиране на българското население в западните покрайнини. Но това не пречи на демонстрираните топли взаимоотношения между него и министър Сергей Игнатов.
„Знаете ли под каква заплаха осъществява своята родолюбива дейност Българският Културно-информационен център? Когато получавахте почетния документ за гражданин на Босилеград от кмета Владимир Захариев, знаехте ли кой Ви го дава?
Когато наградихте с почетния знак на МОМН Владимир Захариев, знаехте ли кого награждавате?” пита в писмото си Анета Иванова просветния ни министър.
На 15 юни хората от КИЦ научили, че чрез персонални заплахи към родителите учениците били „отклонени” от курса в Българския културен център, за да посещават единствено този – организиран от кмета с преподавателите от Софийския университет за по два часа! Когато Анета Иванова и колегата й историк Митко Делев поискали обяснение какво става кметът Захариев ги изгонил с думите „От догодина вече няма да има курс по български език от КИЦ”, а заместникът му Стефан Стойков им заявил „Ние идваме направо от Бойко Борисов, госпожо!”
„Много ме досрамя, Господин Министър! А Вас?” завръшва писмото на г-жа Иванова – Стоянчова.
Прилагаме ви пълният текст на откритото писмо
До Министъра на МОМН – С. Игнатов
Копие до:
Външния Министър на РБългария – Н.Младенов
Ректора на СУ „Св. Климент Охридски” – Ив. Илчев
Българските медии
ОТВОРЕНО ПИСМО
От Анета Иванова – Стоянчова,
Възпитаник на СУ „Св.Климент Охридски”,спец. Българска филология,
Възпитаник на Първия випуск на Националната гимназия за древни езици и култури /НГДЕК/ „Константин Кирил Философ”,
Учител по български език и литература в НГДЕК „Константин Кирил Философ”,
Преподавател по български език и литература в Западните покрайнини- Босилеград – РСърбия на кандидат-студентите по103-то Постановление на Министерски съвет.
Уважаеми Господин Министър,
От създаването на Българския Културно-информационен център /КИЦ/ в Босилеград през 1998г. с помощта на българската държава, под егидата на Външно Министерство на РБългария – като патриотично гнездо и закрила на българското малцинство в Сърбия – този център организира безплатни курсове по български език и литература и по българска история за кандидатстване на босилеградските гимназисти в българските ВУЗ-ове по 103-то ПМС.
От четири години аз водя курса по български език и литература със 100%-ова успеваемост на кандидат-студентите в приема им по 103 ПМС.
Вие, били ли сте в Босилеград, Г-н Министър?
Знаете ли действителното положение на безправие,страх и зависимост от сръбската асимилационна политика, в което се намира малцинството от наши сънародници, останали в границите на сръбската държава по отдавна невалидния според Международното право Ньойски договор?
Знаете ли под каква заплаха осъществява своята родолюбива дейност Българският Културно-информационен център?
Когато получавахте почетния документ за гражданин на Босилеград от кмета Владимир Захариев, знаехте ли кой Ви го дава?
Когато наградихте с почетния знак на МОМН Владимир Захариев, знаехте ли кого награждавате?
Без образование, продавач на ракия и дрехи, преди да стане кмет, Владимир Захариев вече четвърти мандат „упралява” градчето, издигнат от ДПС – сръбската демократическа партия на Кощуница. Ала-българските дейности, с които мимикрира кметът Владимир Захариев, му осигуряват видимо оправдание пред българската държава за грижа над българското малцинство, но всъщност „грижата” е срещу нашите сънародници, грижа за осигуряване на нови и нови години власт над тях за пълно претопяване и сърбизиране.
Тук никой не говори явно за потисничество, защото хората губят работата си, сигурността и живота си от страх пред могъщия сръбски кмет, който ги поздравява по тоталитарен маниер и с дебел смях с възгласа: „Има ли ви-и-и-и? Гордеете ли се, че СЪМ българин?”, осуетява всеки български празник и разбива българската идея!
Кметът на Босилеград не може да се справя с обществените задачи, с икономиката на западащото градче и затова се обръща към сектор, най-добре разработен от Българския Културно-информационен център – образованието и културата. И опитвайки се да изземе функциите на Центъра и да минимизира значението му, си приписва несвойствена за невеж човек и антибългарин българска дейност. Ако искаше да направи нещо реално добро за образованието на български език, имал е много възможности през годините – да възстанови обучението на българчетата по майчин език в училището, както е било до 1987г.
Изпращам Ви като приложение моя доклад за образованието на български език в Босилеградския край, съставен на базата на отговорни проучвания и конкретни факти и представен на Втората национална конференция Западни Покрайнини, София, 4-5 юни 2011г.
Кметът Владимир Захариев има подкрепата на официален Белград да „крепи” „етническия мир” в Босилеград /!какъв етнически мир при 100%-ово българско население!/. За тази „подкрепа” му се отпускат средства от бюджета на Сърбия не за да възстановява икономиката на града, а да „купува” социален мир, като трудоустроява за определено време чрез ротация кадри. Това е малък пример за несигурността на живота в Босилеград /Трудовите договори кметът сключва с хората от 3 до 6 месеца и така циклично подменя човек след човек./
При положение, че Българският Културно-информационен център осигурява 50 учебни часа по български език и литература и 50 учебни часа по българска история за кандидат-студентите от Босилеград по 103 ПМС всяка година и приемът се реализира 100% успешно, помислете, разсъдете защо е нужно кметът да се обръща към Вас и към СУ за преподаватели, които тази година за първи път дойдоха за два дни, на 15 юни, да „подготвят” кандидат-студентите, които аз и колегата ми от НГДЕК Митко Делев подготвяме с години за посочения брой часове /2Х50/.
Вие не знаете истината за този край и за властта на кмета.
Логично е да се помисли защо за 12-годишен мандат кметът Захариев не е потърсил помощ от България за кандидатстудентски курс, а след 12 години успешно водене на този курс от Българския Културно-информационен център се опитва да игнорира дейността на Центъра и да я подменя със свои „заслуги”!
Логично е да се помисли защо върши това сега, след като 12 години унищожава образованието по български език в Босилеградското училище!!
Нима Вие и Вашият екип, Господин Министър, не знаехте, когато сте разрешили да се командироват преподаватели от СУ, че от години в Босилеград се води организиран от Българския КИЦ курс по български език, литература и история и че тази година курсът вече е започнал! Нима не се поинтересувахте защо кметът Захариев Ви иска тази „услуга”, при положение, че е разработено и традиционно утвърдено значимо образователно дело от Българския КИЦ? Делото на невежия властник Захариев изглежда като политическа мимикрия, основано на чл.22 от Хартата на основните права в Европа – за уважение към културно, религиозно и езиково разнообразие!! Но Вие как четете този текст, Господин Министър, и как разчитате подхода на сръбския кмет към българското малцинство в Босилеград и единственото за това малцинство закрилно българско огнище на образование, култура и българска свяст!?
Идеята да се помага на българското малцинство през общината в Босилеград, без знанието и одобрението на Българския Културно-информационен център, е порочна и антибългарска. А непознаването на действителното положение на нашите сънародници, останали отвъд границата по един несправедлив и отдавна невалиден според Международното право Ньойски договор, не е оправдание, а лично престъпление на всеки един от нас пред нашите предци и собствената съвест.
Доскоро и аз не можех да си представя как е възможно чрез курс по български език и българска история да се провежда сърбизация – сурова, унищожителна. Това е страшно и трудно обяснимо. Но блести от яснота, когато се види ПОРЕДНИЯТ ОПИТ на сръбските власти ДА ИГНОРИРАТ ДЕЙНОСТТА на ЕДИНСТВЕНАТА БЪЛГАРСКА ИНСТИТУЦИЯ – ПРОСВЕТНОТО КУЛТУРНО ОГНИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ И БЪЛГАРСКОТО ДНЕС – Българския Културно-информационен център в Босилеград.
В срещата на 15 юни т.г.,организирана от кмета на общ. Босилеград, Захариев, между кандидат-студентите и двамата преподаватели от СУ по български език и българска история – Георги Колев и Кирил Господинов, отидохме „непоканени” аз, колегата историк Митко Делев и Радко Стоянчов от Българския КИЦ. Бяхме разбрали, че учениците ни са отклонени от нашия курс чрез персонални заплахи към родители /може би това се нарича: „препоръки”, не зная!/. След 10 минути бяхме „поканени” от кмета да напуснем, като с удар по масата той заяви: „От догодина вече няма да има курс по български език от КИЦ” и със запъване, изпаднал в явно бездумие от ярост, оплитайки сe, добави: „… нито от общината… само от СУ” /!!!/
Питаме се, попитайте се – за какво става дума, кой ще го организира? – та нали сега той – общината чрез Вас и СУ го прави, удряйки по българската дейност на Българския КИЦ?!
Помощник на кмета Захариев, който беше с него на срещата – Стефан Стойков презрително, с явно чувство за надмощие ми заяви: „Ние идваме направо от Бойко Борисов, госпожо!”
Много ме досрамя, Господин Министър! А Вас?
Чрез привидно добро дело, основано на непознаване на действителните обстоятелства, чрез разлюляване на забравената българска струна – Западните Покрайнини – може лесно да се излага и компрометира българскат
а държава и правителство.
Съчетанието на добронамереност и незнание за същината на проблеми, натрупани от години, не води до добри резултати. Добронамереност, съчетана с невежество, не може да изпълни задачата на своята природа – да реализира доброто дело на практика.
Непознаването на действителното положение не може да има за оправдание добронамереността.
Господин Министър, Вашето добро намерение да помогнете на босилеградските българи, осигурявайки курс по български език и литература и българска история за прием в българските ВУЗ-ове, не зачитайки единствената българска културно-просветна институция в Босилеград, по същество, без да знаете, се оказва помощ и подкрепа на властта на босилеградския кмет Вл. Захариев за контрол и подчинение на българското малцинство. Да, изглежда напълно парадоксално, но това е, понеже не знаете, че Вл. Захариев изпълнява най-суровите директиви на сръбските правителства – за претопяване на българското население, като иззема /изглежда с подкрепата на български министри!/ патриотичната българска функция на Българския Културно-информационен център в Босилеград и си приписва грижа за българското население с цел отново и отново да бъде кмет на градчето, а то означава да се продължава сръбската политика на сърбизация на българското малцинство.
Няма лошо, че днес България граничи със Сърбия.
Страшно ще бъде, когато България граничи със сърби – БИВШИ ПОТОМЦИ на Отечеството ни.
С дълбоко съпричастие и чувство на отговорност към съдбата на нашите български сънародници в Босилеград –
Анета Иванова – Стоянчова
17.06.2012г.
Босилеград – София