vergil 
Сривът от пети до опашката.
Като доказателствено средство в съдопроизводството (разкриване и осъждане на сериен убиец), ДНК експертиза за първи път е призната от съд в Англия през 1986 г. Важността на този вид анализ веднага е възприета и взета на въоръжение през 1989 г. от ФБР. Методът става хит в борбата с престъпността. Започват бурни инвестиции. Българската научна мисъл не изостава от процеса. През 1990 г. Иван Иванов постъпва в НИКК, но тъй като там няма никакви познания за технологията и съответно база, първите стъпки на българския криминалистически ДНК анализ започват в Института по молекулярна биология към БАН и в Лабораторията по тъканна съвместимост при Александровска болница. Изключителни заслуги за доказване възможностите на метода и усвояването му имат проф. Георги Марков, акад. Румен Цанев, професор Иван Г. Иванов, Н. Киров и Л. Мареков от БАН, медиците проф. Елисавета Наумова и Р. Иванова, бившият началник на биологията в НИКК Йото Цанков. Междувременно в НИКК се изгражда лаборатория за новия съвременен вид анализ и през 1992 г. станахме пионери в използването на ДНК експертизата в наказателния процес по дело за убийство в Бургаска област. В новосъздадената лаборатория Иванов работи сам докато през 1994 г не му назначават в подкрепление Николай Тюфекчиев. Ентусиазмът им е огромен и с денонощна експертна работа до 1998 г успяват да разтоварят Върховния съд от куп залежали по 10-15 години дела за бащинство, по които е нямало средство за доказване по категоричен начин. Подпомагат и разкриването на много тежки криминални престъпления. Но са само двамата! Въпреки неопровержимата ефективност от работата им, тези учени не срещат съпричастност от ръководството на НИКК: „Инициативите ни за създаване на ДНК база данни не се разбираха и подкрепяха. Звучи нелогично и ненормално, че нещо което очевидно е добро, полезно и ефективно, вместо да се подпомага по всякакъв начин, се неглижира и блокира. Но е факт.”, огорчен е Иван Иванов. Но световният пример е безспорен – през 1995 г. в Англия се създава първата в света Национална ДНК база данни, която дава невероятни резултати. Само десетина години след това вече има единна европейска ДНК база данни.
Що е ДНК база данни
Възможностите и ефективността на ДНК технологиите при криминалистическите разследвания се реализират най-вече посредством създаване на Национални ДНК бази данни. Това е полицейска регистрация на криминално проявени лица, чиито ДНК профили се съхраняват в електронен масив. В друг масив се въвеждат инкриминирани ДНК профили на биологични следи от криминални престъпления с неизвестен автор. Софтуерът автоматично сравнява двата вида профили и при откриване на съвпадение системата генерира протокол. Въз основа на този протокол се издава експертиза, която е достатъчна за започване на разследване, повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт в съда.
Как у нас умишлено се пречи от законодателя
В ДНК базата данни на Великобритания има регистрирани около 6 милиона криминално проявени лица, докато у нас цифрата е под 20 хиляди. Причината за този дисбаланс е политическа. Ето пример за една законодателна хватка:
В Закона за МВР от 2006 г., на второ четене, тихомълком, се прие текст, според който вземането на биологичен материал за полицейска регистрация или идентификация става само със съгласие на лицето. Докато за всички останали действия – дактилоскопиране, заснемане, описание на белези и т.н. не се изисква неговото съгласие. Всеки извършител на престъплението естествено няма да се съгласи. Няма да се съгласи и неизвършителят, защото ще се страхува от „постановка”.
Още тогава главния секретар на МВР по онова време и сегашен премиер Бойко Борисов нееднократно алармира, че това сериозно възпрепятства работата по разкриване на тежки престъпления.
А в Препоръка (92) 1 на Съвета на министрите на ЕС, Т.8, ii, могат да се намерят основания за регистрация на лица, за които съществуват данни за участие в организирани престъпни групи и/или извършване на особено тежки престъпления дори и съответното лице да не е било обвинено или осъдено.
Зад родната ни действителност по темата, според Иванов, тлеят „абсолютна некомпетентност, но и много лични мотиви и интереси”. Проблясък за неговите научни въжделения и стремежи се появява в края на 1998 година в лицето на тогавашния вътрешен министър:
„ Богомил Бонев ще остане на видно място в историята на ДНК анализа в България”.
След визита в ДНК лабораторията на ФБР през 1998 г. министър Бонев се разпореди и осигури средства за създаване на Национална ДНК база данни. Според Иван Иванов директорът на НИКК проф. Костадин Бобев, въпреки несъгласието си не се осмелил да възпрепятства работата само под угрозата да не бъде пенсиониран. Но въпреки това, с нечестни приоми и натиск, успял силно да ограничи състава, структурата и капацитета на лабораторията, с което още тогава са заложени бъдещите проблеми. За няколко месеца Иванов и Тюфекчиев абсолютно сами създават петата база в Европа, която отговаря и на днешните стандарти. Нещо, което по света правят с години … и с много пари.
Особено се гордеят със собствения софтуер за управление и контрол на базата данни, който и в момента е на нивото за комуникациите с другите европейски ДНК бази данни. По това време само цената на предлагания от англичаните софтуер е около 300 000 паунда, а на нас цялата лаборатория е струвала 600 000 долара, включително консумативи за няколко години напред.
Но вместо да получи подкрепа от държавата,
ДНК лабораторията изпада в латентно състояние.
Проверката на биологични следи в Националната ДНК база данни се превърна в основен подход при разследването, особено „по горещи следи” при тежките престъпленя със значим обществен интерес. ДНК експертизите се наложиха като решаващи, а често и като единствени реални способи за доказване, включително по знакови наказателни дела. Стана практика уличените чрез ДНК експертиза в извършване на някои престъпления да признават вината си и да искат съкратено съдебно следствие. Ефектът е бързо правосъдие, налагане на по-хуманно и по-евтино за държавния бюджет наказание, своевременна овъзмездяване на пострадалите лица, намаляване натовареността на магистратите. И настъпи бум на възлаганите анализи от полицията, прокуратурата и съда. Но в Сектор „ДНК анализи” продължаваха да работят само първоначално назначените, силно ограничен брой специалисти и технически сътрудници. При това положение ДНК лабораторията не можеше да поема повече от 500-600 експертизи годишно. И дума да не става за разширяване на потенциала за попълване на Националната ДНК база данни. Картинката за ефективността е повече от ясна:
В България се извършват около 70 000 престъпления годишно.
Ако допуснем, че само при 10% от тях, а те са повече, има намерени биологични следи, това означава необходимост от провеждането на 7 хиляди ДНК експертизи. Ако официално обявяваната разкриваемост е около 20% ще рече, че профилите на поне десетина хиляди престъпници би трябвало годишно да бъдат вкарвани в Националната ДНК база данни, а да не говорим за броя на биологичните следи открити на местопрестъплението. Но до момента за десет години в масивите има генетична информация за по-малко от 20 хихляди човека, повечето от която е натрупана до 2001 година.
Прости сметки, които обаче 8-ма година продължават да са табу за управляващите ни. А в други страни с много инвестиции и администриране тези величини се превърнаха в константи и разговорът за престъпността премина на друго ниво. При наличната въоръженост с апаратура и най-вече на квалифициран персонал у нас дори експертизите да се превърнат в халтура – отхвърляне на бройки, пак няма да смогнем. Въпреки обективните трудности с помощта на ДНК експертизи през последната година (преди отстраняването на Иван Иванов) бяха идентифицирани извършителите на 27 тежки криминални престъпления (убийства, поръчкови прострелвания, изнасилвания, въоражени грабежи, в това число серийният изнасилвач от Плевен и обвиненият за убийството на сестрите Белнейски).
Така постепенно от пионери в ДНК анализа отидохме на опашката в света. Обяснението на Иван Иванов за пропадането е песимистично и подтискащо: „Причините са „комплексни”: безхаберие, некомпетентност, лична и групова заинтересованост, умишлено допуснат дефицит на контрол и търсене на отговорност. Плюс липса на съвест и морал”. Последният пример за тази констатация беше
предизборният „балон” на Михаил Миков с откриването на ДНК лаборатория в Бургас. До момента там не е направена нито една експертиза.
За това съоръжение бяха хвърлени над 500 хиляди лева, с обяснение, че щяло да поеме ДНК експертизите за източна България и да разтовари единствената ни лаборатория в НИКК. Експертът Иван Иванов писмено изложи до ексминистър Миков отрицателното си становище за лабораторията в Бургас – няма подготвен персонал и връзка с Националната ДНК база данни, при което експертизите извършени в нея ще са много по-скъпи и ще се използва около една стотна от капацитета на оборудването. Както и, че правилното решение би било част от тези средства да се насочат към разширяване на ДНК лабораторията в НИКК. Но бургаската лаборатория е факт. Именно тук прозира мотивът на проф. Костадин Бобев за бягане от отговорност като я разхвърли преди да „изхвърли” от работа най-подготвения – Иванов. В световната практика е аксиома, че подобна децентрелизация на толкова високоспециализирана дейност е погрешно решение. Официално бе декларирано, че в ДНК лабораторията на Областната дирекция на МВР в Бургас ще се извършват по 500 експертизи годишно, за което бяха закупени и съответните консумативи. Половин година по-късно празничният апломб съвсем заглъхна. Предупрежденията на Иван Иванов се сбъднаха – до момента в Бургас не е направена нито една ДНК експертиза, а единственият персонал в лабораторията е една бивша лаборантка от НИКК. Междувременно срокът на годност на закупените скъпи консумативи изтича и ще трябва да бъдат изхвърлени в канала. Тече и гаранционната подръжка на още по-скъпоструващата апаратура без да се използва. Кой плаща?!
На ход са Главният прокурор Борис Велчев и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Техните ведомства са най-заинтересованите в държавата да имаме силен и качествен ДНК анализ за нуждите на разследването и съдебното производство. На 22 юни т.г. (б.а. 2009 г.) Главният прокурор изпрати указания до всичките прокуратури за важността на ДНК експертизите и как да ги изискват. Само че от кого!? Освен това като пълноправни членове на Европейския съюз имаме ангажимент да станем участник в единната европейска ДНК база данни за общата борба с трансграничната престъпност. Това е едно от условията пред ЕС издигнати в Стокхолмската програма за превръщане на Европа в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите. Ако не го сторим сами, от ЕС ще ни го наложат, ще си докарат дори и специалисти (срам), а цената за развитие и разширяване на ДНК лабораторията според потребностите и европейските стандарти няма да е по-малко от баснословните 13 милиона евро, според проекта на Британската Служба за съдебна наука (FSS), представен пред български евродепутати и предишното ръководство на МВР. Да видим кой ще подаде ръка на доайена на българския ДНК анализ Иван Иванов. Иначе делото което е завел срещу принудителното му пенсиониране по „инициатива” на работодателя е насрочено за разглеждане в средата на декември от Върховния административен съд (б.а. към момента септември 2012 г. все още няма решение!).
Добрата новина
Макар и обидно прогонени, Иван Иванов и Николай Тюфекчиев, заедно с IT специалистите от фирма „Примасофт”, изпълнители на софтуерното задание, довършват работата си по присъединяване на България и получаване на достъп до Европейската ДНК база данни. За да се случи това трябваше да се проведе тест на взаимовръзка на потоците на нашата база данни с тази на Австрия, която вече е член на единната европейска база. Оказа се, че нашата ситема е абсолютно съвместима с европейските. И въпреки скромната ни база данни при теста са изскочили съвпадения на профили на не малък брой българи, извършли престъпления в Австрия. Друга тема е, че австрийците започват да си искат имената на лицата, които при теста са се оказали, че имат съвпадение. Но кой ли ще валидира тези съвпадения както изисква процедурата?
Бум на ДНК в световната криминалистика
Според водещата британска служба за съдебна наука Forensic Sciense Service (FSS) процентът на разкриваемост на регистрираните престъпления, по които не е намерен биологичен материал е 23, а при тези със иззет ДНК материал – 43. Разликата е още по-фрапантна при тежките престъпления на посегателства срещу личността – 13% разкриваемост без ДНК анлиз срещу 54% при установен биологичен материал. Анализът на 100 дела, образувани срещу неизвестен извършител във Врачанска област, показва, че по 40 от тях извършителят е бил идентифициран в Националната ДНК база данни, срещу 5 – разкрити с други методи и средства. Този невероятен бум в ефективността на разкриване на престъпления и респективно създаване на превенция пред криминалния контингет , провокира Съвета на Европейския съюз да приеме Решения 2008/615 и 616/ПВР за изграждане на съвременни и ефективни ДНК лаборатории и Национални ДНК бази данни и осъществяване на on-line обмяна на данни между страните-членки.
