vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: burgas-podlupa.com
Публикувана на: 01-02-2014 г.
„Който не работи, не трябва да яде”!? Към това абсурдно словосъчетание от соцреализма, онзи ден ме върна едно ТВ-предаване. Група специалисти тестваха реакциите на момиченца между 4 и 6 годинки на приказки и по-специално с назидателната „Който не работи, не трябва да яде”. С уникалното въведение, как едно обгрижвано момиченце от родителите му, го дали след сватбата в чужда къща. И в новата свекървоидна обстановка му наложили глад, докато не се научи и започне да работи. На въпроса „Справедливо ли е?” момиченцата в предаването отговориха „Да, който не работи, не трябва да яде!”. Побиха ме тръпки! Но този абсурд се оказа закачка в сравнение с видяното във вечерните новини по повод „законното” увеличение на депутатските заплати с 354 лева. Сума за която куп българи мечтаят да получат като месечна заплата. За капак – наглото обяснение на кардинала от ДПС Йордан Цонев, че било напълно заслужено, защото работел по 12 часа на ден. И всичко това в деня на заявката на президента Росен Плевнелиев да се състои референдум за въвеждане на задължителни, мажоритарни избори. Президентът сякаш пося малария – така се разтресе цялата политическа клика, а за застаряващите политически цветарки на т.нар. ни демократичен преход – да не говорим!
Това ме провокира да ви предложа едно мое скромно прозрение от лятото на 2001 г. (времето на царско-месийски възторг), което досега не е публикувано… По простичката причина, че никой не пожела да го публикува…
Почтеност във всичко (написано лето 2001-во).
А доскоро се мислех за един средностатистически обикновен човек!
Как са ме държали в неведение за моята значимост толкова години подлите ни управляващи !?
Добре, че дойдоха НОВИТЕ ХОРА и превърнаха в дела лозунга си “Почтеност във всичко” , та да осъзная своята важност и , че ако не друго то спокойно мога да се чувствам нещо като Чавдар войвода, Лампата на Аладин, Държавния резерв или поне брашнян чувал за пенсионери, депутати и пр. държавни администратори и бюджетни субекти.
След последните “почтени изповеди” под формата на официални статистики, се замислих и егото ми затуптя, като на абитуриент мечтите за бъдещето. Всичко си казаха капацитетите – кой, колко, как и какво дава на обществото ни , колко много са крадливите и непочтени към бюджета и осигурителните фондове. Казват го ПОЧТЕНО , като познавачи от кухнята, даже един ни разкри принципа на действие на Матрицата.
Пресмятам, анализирам и не мога да се начудя откъде у мен тази величествена съдба.
Бачках си преди “почтените разкрития”, псувах държавата , пусках по някоя сълза като получа сметките за ток, парно и пр. , порках ментета, ругаех възрастните си роднини, че продължават да са живи, спрях да се оплаквам в полицията за извършени ми кражби и други посегателства, не вярвах на политиците, но гласувах за поредния обещавач на чудеса и т.н., без да осъзнавам , че съм една от основните опори на държавата ни. Но нищо чудно , след като нямаше “Почтеност във всичко”.
САМОАНАЛИЗ СЛЕД ПОЧТЕНИТЕ ИЗПОВЕДИ
/не ги подреждам хронологично, за което моля да бъда извинен, но аз самият бях толкова изумен от откритието си/
ПЪРВА ИЗПОВЕД – от по-малко от 8 милиона на населението ни, 3 милиона и 160 хиляди, били в работоспособна възраст, определена забележете, между 15 и 62-годишна възраст. Деликатно поднесено, хем по международните стандарти, хем всеки да може да си направи изводите.
Пресмятам, че реално работоспособните са между 21 и 60-годишни, при което горната цифра ще стане не повече от 2 милиона и 300 хиляди.
Махаме официално признатите безработни , инвалидите и хронично болните и бройката пада до около 1 милион и 700 хиляди реално работоспособни. Без да обидя никого извадих студентите , лудите, алкохолиците и наркоманите, реститутите, клошарите като съзнание и начин на живот и някои етнически елементи, скарани с понятието труд. Оборете ме, моля ви, но моята сметка е, че реално в България работят максимум 1 милион души.
Все още не се мисля за чудо – след умозаключенията ми по Първа изповед се пада, че издържам само някакви си осем души.
ВТОРА ИЗПОВЕД – тя направо ме разтърси. Национален форум на държавно равнище по повод корупцията официално обяви, че 36% от брутния вътрешен продукт се падал на “сивата икономика”, сиреч без плащане на данъци и осигуровки. Почтена изповед, но въпреки това, както всичко официално е хайде не наполовина вярно, ами да го сложим доверчиво на 80% – тогава к’во става – половината от реално работещите са в “сивата икономика”.
Самочувствието ми нараства – пада ми се да издържам вече 16 души – 8 мои и 8 от роднините на тружениците “на сиво”.
ТРЕТА ИЗПОВЕД – не е много явна и директна, но в интернет е обявена числеността на всяко учреждение на бюджетна издръжка. Множко са, а уж правим жертва за преход към пазарна икономика. Уви излиза, че прехода “на светло” и без държавна издръжка го правим май едва 250-300 хиляди.
Много интересно – познавам ги лично над една трета ….
КАКВО МИ СЕ ПОЛАГА ОТ …..
32 пенсионера;
13 деца, 9 пенсионера, 1 депутат, 5 министри, 4 кмета;
3 деца, 13 пенсионера, 11 алкохолика, 2 кмета, 2 прокурори, 1 учител;
2 луди, 1 депутат, 13 безработни, 1 министър, 11 клошари, 4 областни управители;
2 депутати, 10 инвалиди, 2 пенсионери, 13 учители, 3 сирачета, 2 депутата;
2 прокурори, 10 алкохолици, 12 пенсионери, 1 депутат, 2 кмета, 3 безработни, 2 полицаи;
2 следователи, 6 инвалиди, 6 пенсионери, 3 прокурори, 2 клошари, 2 учители, 11 безработни;
С дни мисля за собствената си т.нар. “конфигурация по издръжка” и се многоумя…
В колективен план е по-интересно, но и по-трудно:
На десет нормално трудещи се /плащат данъци и пр./ се пада по един депутат. Аз работя в не голям колектив и ни се падат 1,3 депутата. Ларш сме и приемаме, че ни се полага един. Но щом стана въпрос кой е нашият – стана направо малка война. Най-лесно беше по отношение пола – мъжки или женски. С мнозинство, дори квалифицирано се спряхме на женската част от Парламента. Мотивът беше прост – щом ще ги ебаваме, поне да им е кеф!
Възникна идея да настояваме за законопроект всеки от нас (250-300 хиляди опори на държавата) да изиска да се персонифицират 32-та му, които издържа
(изключвам, че плащаме издръжката на децата и на родителите си пенсионери). Да станем нещо , както баровците осиновители на някое животно (обикновено изчезващ вид ) в зоологическата градина. Разбира се , освен да ги храним, топлим, обличаме и …, това ще ни гарантира някакви допълнителни права: например да ги показваме срещу заплащане на чуждестранни туристи, на изследователи, на “големите хуманисти” от разни организации за защита правата на човека. Също така да наследяваме имотите и правата върху органите им, като изрично сме освободени от данъци върху доходите от тези актове.
Абе общо взето да ни станат роби. Естествено те няма да са стока, но ако не играят възложената им роля, то ще остават в ролята си на редови български пенсионер.
Исторически известно е , че най-бърз, стойностен прелом, човешкото общество е преживяло по време на робовладелския строй. Щото сега е същото, само дето се чувстваш роб, но не си знаеш нито конкретния господар, нито часа за хранене, нито кой може да ти даде свободата, ако си стойностен, а камо ли как да си я извоюваш.
Пример: В едно затънтено село ( където тъща ми прекарва лятото в една къщичка) има около 30-тина пенсионери. Всичките едва връзват двата края, разчитат на деца, но същевременно са интересни личности с разни умения. Ако ми ги дадат бих могъл най – малкото да направя смесен хор (доста добър), бригада за отглеждане на картофи, малък колбасарски цех, пекарна за хляб и закуски, салон за гадаене, врачуване и други чудеса, зелено училище и какво ли не още… При освобождаване от данъци на тези дейности и вложенията в тях ви гарантирам, че “робите ми” ще живеят поне три пъти по-добре отколкото в момента.
Възторг, луд ……, поне един депутат, който да си избера, поне един кмет, поне един съдия , прокурор, дузина полицаи и даскали, 10-тина пенсионера и разни.
Това ме провокира да ви предложа едно мое скромно прозрение от лятото на 2001 г. (времето на царско-месийски възторг), което досега не е публикувано… По простичката причина, че никой не пожела да го публикува…
Почтеност във всичко (написано лето 2001-во).
А доскоро се мислех за един средностатистически обикновен човек!
Как са ме държали в неведение за моята значимост толкова години подлите ни управляващи !?
Добре, че дойдоха НОВИТЕ ХОРА и превърнаха в дела лозунга си “Почтеност във всичко” , та да осъзная своята важност и , че ако не друго то спокойно мога да се чувствам нещо като Чавдар войвода, Лампата на Аладин, Държавния резерв или поне брашнян чувал за пенсионери, депутати и пр. държавни администратори и бюджетни субекти.
След последните “почтени изповеди” под формата на официални статистики, се замислих и егото ми затуптя, като на абитуриент мечтите за бъдещето. Всичко си казаха капацитетите – кой, колко, как и какво дава на обществото ни , колко много са крадливите и непочтени към бюджета и осигурителните фондове. Казват го ПОЧТЕНО , като познавачи от кухнята, даже един ни разкри принципа на действие на Матрицата.
Пресмятам, анализирам и не мога да се начудя откъде у мен тази величествена съдба.
Бачках си преди “почтените разкрития”, псувах държавата , пусках по някоя сълза като получа сметките за ток, парно и пр. , порках ментета, ругаех възрастните си роднини, че продължават да са живи, спрях да се оплаквам в полицията за извършени ми кражби и други посегателства, не вярвах на политиците, но гласувах за поредния обещавач на чудеса и т.н., без да осъзнавам , че съм една от основните опори на държавата ни. Но нищо чудно , след като нямаше “Почтеност във всичко”.
САМОАНАЛИЗ СЛЕД ПОЧТЕНИТЕ ИЗПОВЕДИ
/не ги подреждам хронологично, за което моля да бъда извинен, но аз самият бях толкова изумен от откритието си/
ПЪРВА ИЗПОВЕД – от по-малко от 8 милиона на населението ни, 3 милиона и 160 хиляди, били в работоспособна възраст, определена забележете, между 15 и 62-годишна възраст. Деликатно поднесено, хем по международните стандарти, хем всеки да може да си направи изводите.
Пресмятам, че реално работоспособните са между 21 и 60-годишни, при което горната цифра ще стане не повече от 2 милиона и 300 хиляди.
Махаме официално признатите безработни , инвалидите и хронично болните и бройката пада до около 1 милион и 700 хиляди реално работоспособни. Без да обидя никого извадих студентите , лудите, алкохолиците и наркоманите, реститутите, клошарите като съзнание и начин на живот и някои етнически елементи, скарани с понятието труд. Оборете ме, моля ви, но моята сметка е, че реално в България работят максимум 1 милион души.
Все още не се мисля за чудо – след умозаключенията ми по Първа изповед се пада, че издържам само някакви си осем души.
ВТОРА ИЗПОВЕД – тя направо ме разтърси. Национален форум на държавно равнище по повод корупцията официално обяви, че 36% от брутния вътрешен продукт се падал на “сивата икономика”, сиреч без плащане на данъци и осигуровки. Почтена изповед, но въпреки това, както всичко официално е хайде не наполовина вярно, ами да го сложим доверчиво на 80% – тогава к’во става – половината от реално работещите са в “сивата икономика”.
Самочувствието ми нараства – пада ми се да издържам вече 16 души – 8 мои и 8 от роднините на тружениците “на сиво”.
ТРЕТА ИЗПОВЕД – не е много явна и директна, но в интернет е обявена числеността на всяко учреждение на бюджетна издръжка. Множко са, а уж правим жертва за преход към пазарна икономика. Уви излиза, че прехода “на светло” и без държавна издръжка го правим май едва 250-300 хиляди.
Много интересно – познавам ги лично над една трета ….
КАКВО МИ СЕ ПОЛАГА ОТ …..
32 пенсионера;
13 деца, 9 пенсионера, 1 депутат, 5 министри, 4 кмета;
3 деца, 13 пенсионера, 11 алкохолика, 2 кмета, 2 прокурори, 1 учител;
2 луди, 1 депутат, 13 безработни, 1 министър, 11 клошари, 4 областни управители;
2 депутати, 10 инвалиди, 2 пенсионери, 13 учители, 3 сирачета, 2 депутата;
2 прокурори, 10 алкохолици, 12 пенсионери, 1 депутат, 2 кмета, 3 безработни, 2 полицаи;
2 следователи, 6 инвалиди, 6 пенсионери, 3 прокурори, 2 клошари, 2 учители, 11 безработни;
С дни мисля за собствената си т.нар. “конфигурация по издръжка” и се многоумя…
В колективен план е по-интересно, но и по-трудно:
На десет нормално трудещи се /плащат данъци и пр./ се пада по един депутат. Аз работя в не голям колектив и ни се падат 1,3 депутата. Ларш сме и приемаме, че ни се полага един. Но щом стана въпрос кой е нашият – стана направо малка война. Най-лесно беше по отношение пола – мъжки или женски. С мнозинство, дори квалифицирано се спряхме на женската част от Парламента. Мотивът беше прост – щом ще ги ебаваме, поне да им е кеф!
Възникна идея да настояваме за законопроект всеки от нас (250-300 хиляди опори на държавата) да изиска да се персонифицират 32-та му, които издържа
(изключвам, че плащаме издръжката на децата и на родителите си пенсионери). Да станем нещо , както баровците осиновители на някое животно (обикновено изчезващ вид ) в зоологическата градина. Разбира се , освен да ги храним, топлим, обличаме и …, това ще ни гарантира някакви допълнителни права: например да ги показваме срещу заплащане на чуждестранни туристи, на изследователи, на “големите хуманисти” от разни организации за защита правата на човека. Също така да наследяваме имотите и правата върху органите им, като изрично сме освободени от данъци върху доходите от тези актове.
Абе общо взето да ни станат роби. Естествено те няма да са стока, но ако не играят възложената им роля, то ще остават в ролята си на редови български пенсионер.
Исторически известно е , че най-бърз, стойностен прелом, човешкото общество е преживяло по време на робовладелския строй. Щото сега е същото, само дето се чувстваш роб, но не си знаеш нито конкретния господар, нито часа за хранене, нито кой може да ти даде свободата, ако си стойностен, а камо ли как да си я извоюваш.
Пример: В едно затънтено село ( където тъща ми прекарва лятото в една къщичка) има около 30-тина пенсионери. Всичките едва връзват двата края, разчитат на деца, но същевременно са интересни личности с разни умения. Ако ми ги дадат бих могъл най – малкото да направя смесен хор (доста добър), бригада за отглеждане на картофи, малък колбасарски цех, пекарна за хляб и закуски, салон за гадаене, врачуване и други чудеса, зелено училище и какво ли не още… При освобождаване от данъци на тези дейности и вложенията в тях ви гарантирам, че “робите ми” ще живеят поне три пъти по-добре отколкото в момента.
Възторг, луд ……, поне един депутат, който да си избера, поне един кмет, поне един съдия , прокурор, дузина полицаи и даскали, 10-тина пенсионера и разни.
