Свещеното право на гражданите на ЕС за свободно движение е под условие за висшите им политици Върховното право на редовите граждани на Европейския съюз за свободно движение из териториите на държавите – членки, да не важи безапелационно и за висшите им държавници. Така звучи заключението на генералния адвокат Ив Бот, представено пред Съда на ЕС в Люксембург. Предстои окончателното произнасяне с решение на върховните евромагистрати, но практиката на Съда в Люксембург е показала, че обикновено се възприемат заключенията на генералните адвокати с евентуални корекции в детайлите на правната рамка.
Поводът е дело С 364/10 Унгария срещу Словакия. А конкретният казус касае случка от август 2009 г., която прерсна в дипломатически скандал. Тогавашният президент на Унгария – Ласло Солиом, планирал да посети на 21 август 2009 г. словашкия град Комарно по покана на местен комитет за откриване на монумент на Свети Ищван. Деликотният момент е, че въпросният Св. Ищван е основател и първия цар на унгарската държава!
След размяна на обичайните дипломатически депеши във връзка с посещението на унгарския президент следва остра декларация от тримата големи на Словашката република – президентът Иван Гашпарович, премиерът Роберт Фико и председателят на Парламента Павол Пашка, в която посочват, че посещението на унгарския президент не се счита за подходящо, тъй като не е изразил никакво желание да се срещне със словашки високопоставени лица. Освен Св.Ищван има още един сакрален повод за реакцията на словашките държавни глави – именно на 21 август през 1968 г. в тогавашна Чехословакия нахлуват войските на Варшавския договор, за да потушат насилствено Пражката пролет. А в техния контингент са били и унгарски войски, както и български.
С вербална нота от 21 август 2009 г. словашкото министерство на външните работи уведомява посланика на Унгария в Братислава, че на основание на разпоредбите на Директива 2004/38 се отказва достъп на президента Ласло Солиом до словашка територия на този ден поради съображения, свързани с рискове за сигурността. Нотата заварва президента Солиом на словашката граница и в крайна сметка той се отказва от влизането на словашка територия.
Последва иск от Унгария до Европейската комисия да предяви установителен иск пред Съда в Люксембург за установяване, че Словакия не изпълнява задълженията си на държава-членка на ЕС и да пъде глобена. Унгария приема, че директивата на ЕС за свободно движение на хора от 2004 г. допуска държавите членки да откажат на гражданин на ЕС да влезе на тяхна територия, само ако поведението на съответното лице представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Но е категорична, че конкретният случай не попада в тази хипотеза.
Българският отдел от юристи лингвисти се помещава на последните два етажа на първата златна кула.
Европейската комисия отказва на Унгария,
като приема че правото на ЕС относно свободата на движение не се прилага по отношение на посещенията на държавните глави.
Тогава Унгария решава да сезира от свое име Съда на ЕС в Люксембург с иск за установяване неизпълнение на задълженията от страна на Словакия. Любопитен факт е, че това е едва шестия случай в 61-годишната история на ЕС, когато държава-членка подава от свое име иск за неизпълнение срещу друга държава-членка. В започналия съдебен процес се присъединява и ЕК, в подкрепа на позицията на Словашката република. Из заключението на генерален адвокат Ив Бот:
– Президентът Ласло Солиом е имал желание да посети град Комарно именно при упражняване на функциите си на президент на Унгария, а не само в качеството си на гражданин на ЕС;
– Независимо че се осъществяват в рамките на ЕС, тези пътувания са от сферата на дипломатическите отношения, която остава от компетентността на държавите членки, при спазване на международното право. Посещенията на държавните ръководители на територията на държавите — членки на ЕС зависят от съгласието на приемащата държава членка и от правилата, определени от нея в рамките на нейната компетентност, и не могат да се разглеждат в светлината на свободата на движение.
– Дори Словашката република да греши, като използва Директива 2004/38 за правна основа на отказа си да допусне унгарския президент на нейна територия, все пак това обстоятелство не представлява злоупотреба с право по смисъла на съдебната практика на Съда на ЕС.
Поради това генерален адвокат Ив Бот предлага на Съда да приеме, че Словашката република не е нарушила правото на Съюза и да отхвърли предявения от Унгария иск. Ако се приме такова решение то със сигурност ще бъде силно адмирирано от държави, в които са на власт националистически партии.
Решенията на Съда в Люксембург стават част от правото на ЕС и закон за всичките му институции и държави-членки. Някои наблюдатели се притесняват то да не провокира дразги на база спорни спомени и да доведе до смразяване на дипломатическите отношения между отделни държави-членки на ЕС – и без това чисто икономическите напрежения са вече в излишък.
А относно правата за свободно движение на висшите държавници няма никакъв проблем ако решат като обикновени физически лица да пътуват на мач, шопинг, лов и за каквито и да било интимни преживявания.
vergil 
