vergil 
Родолюбивото начинание стартира по тъмна доба.
В четири часа сутринта на празника на Св. св. Константин и Елена стотина души се сбраха в пасажа между Народното събрание и катедралния храм „Св. Александър Невски”. Носеха български знамена, навити лозунги, акордеон и народни носии. Това не бяха ранобудни протестанти към предстоящите изяви на новоизлюпения парламент, а хора потеглили за патриотичен празник на единението ни, в очакване на автобусите, които ще ги превозят до Одрин. Половината бяха членове на военно-патриотични съюзи, а другите – членове на Отечествения съюз, на тракийски дружества, на самодейни читалищни ансамбли… Бяха пристигнали и хора чак от Драгоман.
Т.нар. „софийски лъч” бе част от националната група, която трябваше да тръгне за събитието от различните части на България (в часове, съобразно отдалечеността им от границата с Турция).
Потеглиха два автобуса. Единият бе осигурен от Министерство на отбраната за членовете на военно-патриотичните съюзи, а другият – от Отечествения съюз за неговите съмишленици и читалищните деятели.
Та моите впечатления са от „рейса на артистите”.
Две трети от пасажерите бяха дами, което бе прекрасно. Носеха и зараздаваха бонбони, кафе, сандвичи… И най-важното – акордеон и разпечатан в много екземпляри текст на нова патриотична песен за прелестите на България. И я запяха с първата ни среща с изгрева на слънцето някъде след Ихтиман. Така и не разбрах автора на текста и мелодията, освен че е българин, който от няколко години работи и живее в Швейцария. Нарича се
Песен за България
Полегнал е кротко Балкана
До своите родни сестри –
Целите в слънце огрени
двете добри равнини.
От изток го къпе морето,
Дунав плиска вълни,
Пирин, Родопа и Рила
с вечно зелени гори.
Припев.
Има една страна,
казва се България
и е единствена тя
на двете полушария.
Тя е мойта страна,
казва се България
и е единствена тя
на двете полушария.
Добруджа златна се смее,
люшнала златни жита.
Тракия пак хубавее
със своите щедри блага.
Тука живее достойно
малък, но славен народ,
в тежкото робство опазил
писменост, вяра и род.
Припева.
И никой не говореше за избори и политически борби.
Не можех да повярвам, че това е истина. Последните 2-3 месеца не мога да отида за хляб без някой „доброжелател” да не започне да ме убеждава колко честни и градивни били „нашите” и коварни „вашите”.
Дискусиите в автобуса бяха на историко-религиозно-географска тематика: за историята на Одрин, войните на различните български царе и канове, преданията за майката и син Елена и Константин, станали светци, за забележителностите на Одрин. Постепенно и естествено разговорите тръгнаха по посока на родовата памет. Нямаше пътник без деди или прадеди, които да не са участвали в битки за освобождението на България или да не са били прогонени по-сетне от Беломорска Тракия, романтичната Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Съдби и драми, които са все примери за феномена, че надали днес има в света държава като България, която да граничи отвсякъде със себе си… Но до тук.
Сборният пункт в Свиленград – пред паметника на загиналите наши войни в Одринската епопея през 2013 г.
Малко след 9 часа пристигнахме в Свиленград, където вече бяха участниците от другите градове, както и патронът на събитието вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова, придружена от съветника на Президента по национална сигурност о.р. ген. Стоимен Стоименов, председателя на Отечествения съюз Симеон Симеонов, зам. министъра на отбраната Антон Лазаров, директора на Дирекция „Вероизповедания” към МС Емил Велинов и представители на областната и общинска администрация на Хасково и Свиленград.
В изрядно чист парк с тучна зеленина се намира паметникът от черен мрамор на 1986-те храбри българи, загинали при атаката и превземането на Одрин в защита на великата национална кауза – обединение на всички българи в една държава. Мемориалът е изграден с дарения през 2008 г.
В знак на почит и преклонение венци поднесоха вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова, Министерство на отбраната, Областна администрация Хасково, Сдружение Отечествен съюз, Община Свиленград, Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Съюз на ветераните от войните, Съюз на военноинвалидите и общинските съветници на БСП в Свиленград.
И потеглихме за Одрин.
На границата и българските и турските гранични служители бяха много любезни, но технологично за преминаването на автобус с 40-50 души си отиват 30-40 минути.
Така малко закъсняхме за службата на храмовия празник, но пък хванахме точно мига, когато вицепрезидентът Маргарита Попова удари новоподарената камбана и огласи двора на църквата „Св.св. Константин и Елена” и одринската махала, която до 1920 година е била една от българските в града (б.а. днес там няма българско население).
И най-вече посланието й към сбралите се родолюбиви патриоти, което някак остана неотразено от медиите в деня на бурни политически страсти и битки в София.
Мразя да критикувам журналисти, но заглавие от сорта „Маргарита Попова отнесе 300-килограмова камбана в Одрин” си е направо тъпо и обидно за хората сбъднали тази инициатива.
Дарените камбана и кръст са дело на българи „извън прожекторите” на властта, които през близо шестмесечната инициатива на Отечествения съюз, правеха дарения за патриотичната инициатива, като закупуваха картички (с подпис, печат и номер) на стойност от по 10 лева.
За историята на дарителската кампания може да прочетете в материала „Патриоти отляха камбана и кръст за църквата ни в Одрин”.
Та г-жа Попова може и да не е виждала камбаната преди да я забие. Важното е, че като представител на върховната ни държавна власт тя уважи родолюбивото дело и най-вече
какво каза на многобройните родолюбци с грейнали погледи.
„Нека се поздравим с този свят празник на св. Константин и Елена, честит да е на всички именици и нека си кажем Христос Воскресе!” – така започна вицепрезидентът ни, а дворът на църквата изкънтя с отговора „Воистину Воскресе!”.
Ние с вас, всички заедно, отправихме чудно послание към света. Послание от православния свят към целия останал свят, без значение на вяра, религия и етнос. Послание, че след звъна на тази божествена камбана за мир и добруване у всеки от нас, светът ще бъде мирен, добър, да бъдем всички заедно и в добро и в зло. И да помним, че както от комшията няма нищо по-добро, така в света – от мира няма нищо по-добро!.
Защото само когато сме мирни и свободни можем да се събираме със сърца, изпълнени с любов в храмовете, да общуваме и да чертаем заедно мечти за бъдещия ден…
Нямаше нужда да ме убеждават да присъствам на този празник. Българските институции сме готови да подкрепяме светли инициативи, които са за изграждане на мостове и пречат на онези, които понякога мислят, че като разрушаваме по-лесно можем да вървим напред. Не, с разрушение не се постига нищо! Само със съграждане и строеж на мостове между народите, между държавите и между верите. …
Днес ние живеем рамо до рамо в нова реалност с много общи неща в историята.
И трябва да се събираме на такива светли празници, за да мислим заедно за това, което ни свързва, че ще ни свързва и за напред. За толерантността на нашите държави и народи, които не са разрушили материалността на миналото в името на духовността на настоящето…
Убедена съм че духовността и знанието са по-силни и по-вечни от всяка мечта.
Оръжията уморяват, но силата на духовността и вярата е животворна и вечна.
Искам да кажа на всички дарители и на вас, които сте тук в този прекрасен празничен ден, че ви обичам, че ви уважавам. Да пеем, да се веселим и да кажем „Това сме ние. Имаме добри сърца и сме готови да помогнем на всеки в нужда”.
И започна веселата част.
Нагиздени в разнообразни народни носии се изявиха вокални и танцови ансамлби от Ямбол, Поморие и много читалища, които се извинявам, но не можах да разбера в еуфорията на празника. В сянката на кипарисите се бяха сбрали и няколко турски баби и деца от махалата, които весело тактуваха в ритъма на българската народна музика.
Финалът на патриотичната волна програма сложиха спътничките ми от Читалище „Белите брези” в София с изпълнение на репетираната в автобуса „Песен за България”. Няма спор, че родината ни е късче от Рая – преди месец го призна дори посланикът на Великобритания у нас …
