vergil 
Невероятно нашествие на гарвани
в началото на зимата промени коренно баланса на фауната в столичния квартал Хиподрума. Стотици антрацитеночерни големи птици задружно със своите малки щурмуват междублоковите градинки в квартала. Гълъби и врабчета в паника се оттеглят и им предоставят обичайните си ловни полета. Дори местните улични кучета не желаят да влизат в конфликт и доброволно напускат дадена поляна, докато гарваните не й се наситят. Изчезват яко дим и котките, а възрастни женици се кръстят, че нашествието на големи черни птици било знамение за мор. Само шареният кълвач си позволява да „чука” волно и необезпокоявано по дърветата, понякога в компанията на бързи, смели синигери.
Периметърът на черната гвардия
варира от боклукчийските контейнери на Медицинска академия и Военна болница, през двора на Билла, Хиподрума, та до Красно село. Единствената им конкуренция са други нестандартни за региона птици – ято гларуси, което се наплоди в последните години около Медицинска академия. И двата вида си падат по боклука и мършата. Присъствах на невероятно въздушно шоу на сблъсък между „тъмните балкански субекти” и „морските вълци”. В първия момент си помислих, че е по повод на „значимата” напоследък дискусия за правилността на изказа в българския език, защото гларусите са от територията на „мйекачите”, а враните се въртят около „твърдаците”. Както уж грачат все стряскащо, явно си имат нещо в диалектите, което ги противопоставя?
Гарваните се оказаха повече и по-яки, но пък „морските вълци” са ненадминати летци. И стигнаха до споразумение за подялба на териториите. Гарваните престанаха да правят набези в дворовете на болниците, а гларусите се отказаха от „разходки” из Хиподрума.
Към „разследване” на новостите на фауната в квартала ме тласна писъкът на възрастни дами,
че в домовете им са се появили мишки. Кълняха се колко били чистници и, че такова чудо не им се било случвало.
Детективският ми усет щракна при обяснението им как всеки ден се проветрявали.
Факт бе, че нахлуването на мишлета се е случило в апартаменти не по-високи от 2-ри, 3-ти етаж. И всичко съвпадаше с нашествието на големите черни птици!
Срещата със стотиците гарвани, накацали по поляната и дърветата, първоначално провокира у мен асоциация с Хичкок. Стряскаща гледка в ранна мразовита декемврийска утрин и то в дни на тотално разединение.
Но преди, аха лекичко да се изхлузя, в главата ми нахлуха
Ботевите страдание и възторг за Апостола Васил Левски.
От обесването му „Гарванът грачи грозно, зловещо…” и от първата им среща „Студ, дърво и камък се пука, а той пее и все е весел…”.
И като потомък на юнашки род продължих разследването си в хичкоковската обстановка.
Ползата от файдата.
Оказа се, че мишлетата били един от любимите деликатеси на гарваните. В нежеланието да станат част от менюто на необичайните окупатори, гризачите задраскали по стените на блокчетата и потърсили защита в жилищата на проветряващите се чистници от по-долните етажи.
В резултат внуци, (а и арбитри) се впуснаха да успокояват идеологическия си противник – бабите. Напазаруваха им, разсейваха ги със смешки от любящото им минало… купиха и капани.
Антрацитните гарвани, причинили небивалото единение, вкупом отлетяха, когато усетиха, че се опитвам да ги снимам. Помолих ги да хванат дестинацията към Парламента и да изкълват лицемерните и популистки първи две букви от надписа над него. Да стане „Единението прави силата”.
Механичното съединение не е по волята на Твореца. При насилственото от човека съединение на кислород и водород настава експлозия, а при Божественото се пръква животворната вода.
Ами тази отровна смеска в сегашното ни управление от БСП, ДПС и капчица Атака, със следи от „отцепени” атоми от ГЕРБ…
