vergil 
Майката д-р Ангелова още страда, че синът й не е станал зъболекар.
Нормално е родителите да искат, а и децата им да се ориентират към професионално развитие в тяхната област. А Николай много простичко обяснява липсата на интерес към стоматологията: „Преживях тежки стоматологични манипулации в юношеските години, които ме отдръпнаха от тази професия.“ Но пък с нестихващия си оптимизъм размишлява, че може „наследникът да вземе занаята“ на майка му. А наследникът чука на вратата – „чакаме бебенце след два месеца“, споделя съдията.
Всъщност по-голямата сестра на Николай влязла в Юридическия факултет на Софийския университет преди него и днес е един от известните нотариуси в Пловдив. Това може би е повлияло на избора му, но е кандидатствал право, защото „на мен просто ми се отдаваха литературата и историята“. Представил се категорично – по бал бил първи в Пловдивския университет и трети в Софийския университет. Записал се в юридическия факултет на Алма матер през 1995 г.
А иначе младежките му интереси и до момента са спортът, пътешествията и книгите.
Идеализмът в правото
на младия студент Николай Ангелов се проявил във втори курс от следването му, когато кандидатствал за стипендия във фондация „Д-р Илко Ешкенази“. Въпросният фонд е основан след смъртта на Илко Ешкенази с негови средства, с цел отпускане всяка година на пет стипендии за студенти по право от ЮФ на СУ от втори до пети курс.
Петимата победители се избират на база писмено есе и събеседване с Управителния съвет на фондацията. А в него, когато Николай бил избран през януари 1997 г., са участвали много авторитети – големите юристи Румен Янков, Лидия Иванова, Аврам Ешкенази (брат на Илко Ешкенази) и политиците Стефан Софиянски, Иван Костов, Александър Божков и д-р Никола Тоцев.
Задължението му като стипендиант било да участва в разработването на научни постановки, организирани от фондацията във връзка със стремежа на България за влизане в Европейския съюз, в областта на транспонирането на директивите и регламентите, свързани със свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги.
За тази правно-романтична част от живота си Николай разказва: „Видях идеалната страна на правото. Когато нещо се прави с единствена цел да се постигне позитивен резултат, това може само да те мотивира да продължиш напред.“ И все още вярва в усещанията си отпреди 12-13 години: „Много неща се опитват да ме отклонят от идеалистичната ми представа за правото, но продължавам да вярвам, че огромната част от хората в съдебната система работят, като отдават цялото си сърце и душа в името на правосъдието и справедливостта, в защита на обикновения човек. Има и примери, които ме опровергават, но не трябва да допускаме изключенията да стават правило.“
Съдия и най-младият преподавател на съдии
Първият му работен ден като магистрат е на 12 октомври 2001 г. – като младши съдия в Пловдив, назначен след конкурс. Година по-късно – от 1 октомври 2002 г., станал районен съдия. Две години е правораздавал по наказателни дела, след което и до днес е граждански съдия в Пловдивския районен съд.
Но да се върнем в есента на 2002 г., когато 26-годишният Николай Ангелов с едва едногодишен юридически стаж (и то като младши съдия) приел предизвикателството да кандидатства за лектор в Центъра за обучение на магистрати (който после прерасна в НИП) по проект, финансиран от USАID (Американската агенция за международно развитие). На „кастинга“ през ноември 2002 г. се явили около 80 кандидати да преподават на юристи права на човека. В авторитетното жури са имена като Вирджиния Левит (от представителството на USАID за България), Здравка Калайджиева – настоящия български съдия в Страсбург. Целта на мероприятието е да се намерят хора с потенциал първо да се обучат в областта на европейското право, след което да започнат да го преподават на родните ни юристи от практиката.
От 80 кандидати журито избира 10. Все рутинирани юристи като Павлина Панова (сега съдия във ВКС и дублиращ български съдия в Страсбург), Биляна Чочева (съдия във ВКС), Бисерка Стоянова от НСлС, Искра Александрова от ВАС…и между тях Николай Ангелов.
„И до днес нямам представа какво впечатление направих на тези хора, че да ме изберат“, спомня си съдия Ангелов за честта да попадне в това елитно правно общество от „просветители“ на бъдещото право на България – правото на Европейския съюз.
Последвало едногодишно обучение на десетимата избрани по материята за правата на човека според ЕКПЧ. Лектори са им били основно холандски преподаватели, между които легендарният проф. Лео Цваак.
Преподавателската дейност на десетимата избрани и обучени стартира през септември 2003 г. с отделни теми от ЕКПЧ в Центъра за обучение за магистрати (ЦОМ).
През 2004 г. ЦОМ прерасна в национална организация – НИП (Национален институт за правосъдие), където, освен правата на човека, през 2006 г. започна и курс по европейско право във връзка с предстоящото ни присъединяване към ЕС.
Оттогава до днес стотици български юристи са преминали курса на обучение, в който лекциите на Николай Ангелов са в областта на правата на човека и на съдебното сътрудничество по граждански и по търговски дела в ЕС.
И най-любопитното е, че и днес, с деветгодишен преподавателски опит, той продължава да бъде най-младият лектор в НИП!
Преподавателските му умения не са останали незабелязани и от гилдията – адвокатите, и от 2007 г. до момента съдия Ангелов е лектор към Центъра за обучение на адвокати „Кръстьо Цончев“ към Висшия адвокатски съвет по различни теми, свързани с правото на ЕС.
Участвал е в съставянето на учебно помагало по правата на човека за магистратите ни и е автор на книга „Международна подсъдност“ (в два тома), касаеща въпросите на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в рамките на ЕС.
Срещата с любовта на живота
Наред със споменатите (и то не съвсем изчерпателно) деятелности на Николай Ангелов той изпълнява в пълен обем и задълженията си на районен съдия. И нещо повече – стреми се да няма нито едно просрочено дело, а процентът на обжалваните негови актове е изключително нисък.
Според него това е напълно постижимо, резултат на лична организация и самодисциплина, към което всеки магистрат, независимо от натовареността му, би трябвало да се стреми.
Съвсем обяснимо съдия Ангелов открил голямата си любов точно в Съдебната палата. И това е наказателният съдия в Пловдивския районен съд Мария Николова. През октомври 2010 г. двамата станаха семейство не само по правилата на държавната администрация, но се врекоха във вярност и пред Бог, като се венчаха в девическия метох в Сопот. А през август 2012 г. станаха родители на син Стефан.
На фона на всичките емоционални, трудови и възрожденски ангажименти и отдадености,
Николай Ангелов стана и първият български съдия от „низините“ (на ниво районен съд), дръзнал да се обърне към „боговете“ (магистратите в Съда на ЕС в Люксембург), които допуснаха, разгледаха и се произнесоха по въпросите му. По изключително интересната тема „Съществува ли дискриминация по възраст за „академичните старци”. В процеса се конституираха и правителствата на няколко държави членки – Германия, Словакия! С това се записа в правната ни история…
Казусът
Съществува ли дискриминация по възраст за „академичните старци“?
През 1985 г. г-н Васил Георгиев започва работа като доцент в Технически университет – София (ТУ-София), филиал Пловдив.След като навършил 65 години, трудовият му договор бил прекратен поради навършване на пенсионна възраст със Заповед № 1-59/26.01.2006 г., считано от 06.02.2006 г. С Решение от 21.12.2005 г., Академичният съвет на ТУ-София дава разрешение за продължаване на трудовия договор на г-н Георгиев на основание § 11 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от Закона за висшето образование (ЗВО).
Според този текст: „По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала, след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността „професор“, при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок една година, но за не повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността „доцент“ – за срок една година, но за не повече от две години.“
На това основание между Георгиев и ТУ-София, филиал Пловдив, на 16 февруари 2006 г. е сключен трудов договор № 1-107, според който г-н Васил Георгиев е назначен като преподавател на пълно работно време във Факултет по машиностроене и уредостроене към катедра „Машиностроителна техника и технологии“. Договорът е срочен – сключен за срок от една година. С допълнително споразумение от 21.12.2006 г. договорът е удължен за една година. С допълнително споразумение от 19.01.2007 г. Георгиев е преназначен на работа като професор. С допълнително споразумение от 18.01.2008 г. договорът е удължен за още една година. Със заповед № 1-04/13.01.2009 г. на директора на ТУ-София, филиал Пловдив, считано от 05.02.2009 г., трудовото правоотношение между университета и проф. Васил Георгиев е прекратено на основание чл.325, т.З от Кодекса на труда (поради изтичане на уговорения срок).
Ищецът твърди, че сключеният на основание § 11 от ПЗР към ЗВО трудов договор № 1-107/16.02.2006 г., е породил действие на договор за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), тъй като клаузата, предвиждаща срок на договора, е недействителна като противоречаща на закона.
Ищецът твърди наличието на противоречие
между § 11 от ПЗР към ЗВО и разпоредбите на Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Твърди се, че § 11 от ПЗР към ЗВО, в частта му, установяваща изискване за сключване на срочен трудов договор, противоречи на чл. 6 от Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива 2000/78), изброяващ изчерпателно случаите, при които са допустими различия в третирането на основание „възраст“.
Въпросите към Съда на ЕС:
1. Изключват ли разпоредбите на Директива 2000/78 приложението на национален закон, който не допуска сключването на безсрочни трудови договори с професори, навършили 65-годишна възраст? По-конкретно, съобразявайки чл. 6, § 1 от Директивата, дали са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, както и пропорционални ли са предвидените в чл. 7, ал. 1, точка 6 от Закона за защита от дискриминация предвиждания, въвеждащи възрастови ограничения при заемането на конкретна длъжност, имайки предвид, че Директивата е транспонирана в българското законодателство изцяло?
2. Изключват ли разпоредбите на Директива 2000/78 приложението на национален закон, който предвижда задължително пенсиониране на професори, навършили 68 години? Възможно ли е при изложените факти и обстоятелства по настоящото дело и в случай на констатирано противоречие между разпоредбите на Директива 2000/78 и релевантното национално законодателство, в което въпросната директива е транспонирана, тълкуването на разпоредби от общностното право да доведе до неприлагане на националното законодателство?
Решението на Съда е:
Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, и по-конкретно член 6, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда задължителното пенсиониране на университетските професори, когато навършат 68-годишна възраст, и възможността да продължат да упражняват дейността си след 65-годишна възраст само посредством срочни договори за една година, които могат да се подновяват най-много два пъти, доколкото това законодателство преследва законосъобразна цел, свързана по-специално с политиката по заетостта и трудовия пазар, като осигуряването на качествено образование и
оптималното разпределяне на професорските длъжности между поколенията,
и позволява да се постигне тази цел с подходящи и необходими средства. Националният съд следва да провери дали тези условия са изпълнени.
Що се отнася до спор между публична институция и частноправен субект
в хипотезата, в която национално законодателство не отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, националният съд следва да остави това законодателство без приложение.
