vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 04-11-2013 г.
Козари и овчари от Европейския съюз възроптаха, че се чувстват дискриминирани спрямо колегите им свинари и говедари. Причината е, че за идентификацията на техните питомци (стока) освен ушната марка е въведено и изискване за поставяне на електронно устройство. А подобно изискване липсва за прасетата и кравите. Недоволството им опря чак до Съда на Европейския съюз. „Задължението за индивидуална електронна идентификация на овцете и козите е валидно”, постановиха в решение върховните евромагистрати в Люксембург. Като приемат, че целта на мярката за допълнителна електроннна идентификация на овце и кози е насочена към по-ефективно предотвратяване на епидемиии и не нарушава нито свободата на стопанска инициатива на животновъдите, нито принципа на равно третиране.
Проблемът датира от 2004 г.,
когато законодателят на ЕС (Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година) създава допълнителна система от изисквания за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите.
Регламентът е реакция на тежката епидемия от шап през 2001 г.
До нейното „избухване” овцевъдите и козевъдите е трябвало да маркират животните си само с ушна марка или татуировка, за да може да се определи, че идват от стопанството им. Въпреки изискването, по време на епидемията, се наложи да бъдат заколени милиони поради липса на идентификация и възможност за проследяване. Това наложи и въвеждането на забрани в световен мащаба на износът на добитък, месо и животински продукти от Великобритания.
В последствие се установи, че голяма част от избитите животнш не са били болни.
За да се гарантира по-ефективното предотвратяване на подобни епидемии и да се подобри механизмът на търговията с овце и кози между държавите членки, законодателят на Европейския съюз въвежда нова система, съгласно която всяко животно трябва да бъде идентифицирано с два идентификатора, а именно традиционна ушна марка и електронно устройство.
Нововъведеното „електронно ЕГН” може бъде под формата на електронна ушна марка, болус за преживяне, поставен чрез инжекция, транспондер или електронна марка на надкопитната става.
Идентификацията на всяко животно трябва да се вписва в регистър на стопанството. Освен това, когато дадено животно напуска стопанството, движенията му следва да се записват в документ, който го придружава. В допълнение от всяка държава членка се изисква да създаде централен регистър или компютърна база данни, в който/които да са вписани всички стопанства, намиращи се на нейна територия, и да прави опис на отглежданите в тях животни на равни интервали.
Срещу новото изискване възроптава немският овцевъд Schaible, собственик на 450 овце.
Предявява иск пред Административния съд в Щутгарт, с който моли да бъде установено, че той няма задължение за индивидуална идентификация и за индивидуална електронна идентификация на отглежданите от него овце, както и задължение за поддържане на регистър на стопанството.
Преди да се произнесат, магистратите от Щутгарт отправят преюдициално запитване до Сада на Европейския съюз:
дали посочените задължения са валидни, или са в противоречие със свободата на стопанската инициатива и принципа на равно третиране.
Рещението на евромяагистратите в Люксембург:
„Със задълженията на овцевъдите и козевъдите да идентифицират индивидуално и електронно животните си, както и да поддържат актуален регистър на стопанството, не се нарушават нито свободата на стопанската инициатива, нито принципът на равно третиране.
Макар да е възможно тези задължения да ограничат упражняването на свободата на стопанска инициатива,
те все пак са оправдани от легитимни цели от общ интерес, а именно целите за ветеринарно-санитарна защита, борба с епизоотичните болести и хуманно отношение към животните, както и за изграждане на вътрешния пазар на търговия с тези животни.
Всъщност
тези задължения са подходящи и необходими за постигане на посочените цели,
тъй като улесняват проследяването на всяко животно и по този начин позволяват на компетентните органи в случай на епизоотична болест да предприемат необходимите мерки, за да избегнат разпространението на заразните болести по овцете и козите.
Освен това тези задължения не са непропорционални. Във връзка с произтичащите от тях разходи за животновъдите Съдът изтъква няколко обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид, и по-специално, че: (i) е възможно те да бъдат по-ниски от разходите за неселективни мерки, каквито са забраната на износа или превантивното клане на добитъка в случай на поява на болест, (ii) в новата система са предвидени редица изключения, (iii) задължението за електронна идентификация е въведено поетапно, и (iv) животновъдите имат възможност да получат финансова помощ, предназначена частично да компенсира допълнителните разходи, свързани с въвеждането на системата. Във връзка с хуманното отношение към животните Съдът отбелязва, че с
обстоятелствата, че на животните трябва да бъдат поставени не един, а два идентификатора, и че от статистическа гледна точка новите идентификатори предизвикват повече наранявания и усложнения отколкото традиционните средства, не може да се докаже, че преценката на законодателя на Съюза относно предимствата от въвеждането на задължението за електронна идентификация е погрешна.
Освен това Съдът посочва, че като улеснява борбата с епизоотичните болести и по този начин позволява да се избегне страданието у заразените животни, новата система допринася в положителен смисъл за запазване на хуманното отношение към животните.
С новата система се зачита и принципът на равно третиране.
Така дерогацията, която позволява на държавите членки с малък брой овце или кози
(Общият брой на животните от рода на овцете и козите трябва да бъде най-много 600 000, а само на животните от рода на козите — най-много 160 000)
да предвидят, че системата за електронна идентификация не е задължителна, не води до дискриминация на животновъдите, установени в държава членка, в която идентификацията е задължителна. В това отношение Съдът отбелязва по-специално, че предвидените граници са разумни и пропорционални на преследваните с новата система цели и че посочената дерогация се прилага само за животните, които не са обект на вътрешнообщностна търговия.
На последно място,
тази система не води и до дискриминация на овцевъдите и козевъдите спрямо говедовъдите и свиневъдите, за които не са предвидени същите задължения.
Всъщност въпреки някои сходства между тези различни видове бозайници съществуват разлики, които оправдават приемането на самостоятелна правна уредба за всеки животински вид. Предвид историческия контекст на кризата с болестта шап от 2001 г. законодателят на Съюза е имал основание да установи специфична правна уредба, предвиждаща електронна идентификация на овцете и козите, които са били особено засегнати от тази криза. Съдът посочва обаче, че макар законодателят да може легитимно да се основе на такъв поетапен подход за въвеждането на електронната идентификация, с оглед на целите на оспорваната правна уредба той трябва да вземе предвид необходимостта от преразглеждане на установените мерки, по-специално по отношение на задължителния или незадължителния характер на електронната идентификация”.
Проблемът датира от 2004 г.,
когато законодателят на ЕС (Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година) създава допълнителна система от изисквания за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите.
Регламентът е реакция на тежката епидемия от шап през 2001 г.
До нейното „избухване” овцевъдите и козевъдите е трябвало да маркират животните си само с ушна марка или татуировка, за да може да се определи, че идват от стопанството им. Въпреки изискването, по време на епидемията, се наложи да бъдат заколени милиони поради липса на идентификация и възможност за проследяване. Това наложи и въвеждането на забрани в световен мащаба на износът на добитък, месо и животински продукти от Великобритания.
В последствие се установи, че голяма част от избитите животнш не са били болни.
За да се гарантира по-ефективното предотвратяване на подобни епидемии и да се подобри механизмът на търговията с овце и кози между държавите членки, законодателят на Европейския съюз въвежда нова система, съгласно която всяко животно трябва да бъде идентифицирано с два идентификатора, а именно традиционна ушна марка и електронно устройство.
Нововъведеното „електронно ЕГН” може бъде под формата на електронна ушна марка, болус за преживяне, поставен чрез инжекция, транспондер или електронна марка на надкопитната става.
Идентификацията на всяко животно трябва да се вписва в регистър на стопанството. Освен това, когато дадено животно напуска стопанството, движенията му следва да се записват в документ, който го придружава. В допълнение от всяка държава членка се изисква да създаде централен регистър или компютърна база данни, в който/които да са вписани всички стопанства, намиращи се на нейна територия, и да прави опис на отглежданите в тях животни на равни интервали.
Срещу новото изискване възроптава немският овцевъд Schaible, собственик на 450 овце.
Предявява иск пред Административния съд в Щутгарт, с който моли да бъде установено, че той няма задължение за индивидуална идентификация и за индивидуална електронна идентификация на отглежданите от него овце, както и задължение за поддържане на регистър на стопанството.
Преди да се произнесат, магистратите от Щутгарт отправят преюдициално запитване до Сада на Европейския съюз:
дали посочените задължения са валидни, или са в противоречие със свободата на стопанската инициатива и принципа на равно третиране.
Рещението на евромяагистратите в Люксембург:
„Със задълженията на овцевъдите и козевъдите да идентифицират индивидуално и електронно животните си, както и да поддържат актуален регистър на стопанството, не се нарушават нито свободата на стопанската инициатива, нито принципът на равно третиране.
Макар да е възможно тези задължения да ограничат упражняването на свободата на стопанска инициатива,
те все пак са оправдани от легитимни цели от общ интерес, а именно целите за ветеринарно-санитарна защита, борба с епизоотичните болести и хуманно отношение към животните, както и за изграждане на вътрешния пазар на търговия с тези животни.
Всъщност
тези задължения са подходящи и необходими за постигане на посочените цели,
тъй като улесняват проследяването на всяко животно и по този начин позволяват на компетентните органи в случай на епизоотична болест да предприемат необходимите мерки, за да избегнат разпространението на заразните болести по овцете и козите.
Освен това тези задължения не са непропорционални. Във връзка с произтичащите от тях разходи за животновъдите Съдът изтъква няколко обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид, и по-специално, че: (i) е възможно те да бъдат по-ниски от разходите за неселективни мерки, каквито са забраната на износа или превантивното клане на добитъка в случай на поява на болест, (ii) в новата система са предвидени редица изключения, (iii) задължението за електронна идентификация е въведено поетапно, и (iv) животновъдите имат възможност да получат финансова помощ, предназначена частично да компенсира допълнителните разходи, свързани с въвеждането на системата. Във връзка с хуманното отношение към животните Съдът отбелязва, че с
обстоятелствата, че на животните трябва да бъдат поставени не един, а два идентификатора, и че от статистическа гледна точка новите идентификатори предизвикват повече наранявания и усложнения отколкото традиционните средства, не може да се докаже, че преценката на законодателя на Съюза относно предимствата от въвеждането на задължението за електронна идентификация е погрешна.
Освен това Съдът посочва, че като улеснява борбата с епизоотичните болести и по този начин позволява да се избегне страданието у заразените животни, новата система допринася в положителен смисъл за запазване на хуманното отношение към животните.
С новата система се зачита и принципът на равно третиране.
Така дерогацията, която позволява на държавите членки с малък брой овце или кози
(Общият брой на животните от рода на овцете и козите трябва да бъде най-много 600 000, а само на животните от рода на козите — най-много 160 000)
да предвидят, че системата за електронна идентификация не е задължителна, не води до дискриминация на животновъдите, установени в държава членка, в която идентификацията е задължителна. В това отношение Съдът отбелязва по-специално, че предвидените граници са разумни и пропорционални на преследваните с новата система цели и че посочената дерогация се прилага само за животните, които не са обект на вътрешнообщностна търговия.
На последно място,
тази система не води и до дискриминация на овцевъдите и козевъдите спрямо говедовъдите и свиневъдите, за които не са предвидени същите задължения.
Всъщност въпреки някои сходства между тези различни видове бозайници съществуват разлики, които оправдават приемането на самостоятелна правна уредба за всеки животински вид. Предвид историческия контекст на кризата с болестта шап от 2001 г. законодателят на Съюза е имал основание да установи специфична правна уредба, предвиждаща електронна идентификация на овцете и козите, които са били особено засегнати от тази криза. Съдът посочва обаче, че макар законодателят да може легитимно да се основе на такъв поетапен подход за въвеждането на електронната идентификация, с оглед на целите на оспорваната правна уредба той трябва да вземе предвид необходимостта от преразглеждане на установените мерки, по-специално по отношение на задължителния или незадължителния характер на електронната идентификация”.
