Автор: Петър Бучков
Фотография: Aвторът
Публикувана на: 27-09-2012 г.
Над двеста православни от цялата страна се стекоха на 7-ми април в манастир „Св. Благовещение” до кюстендилското село Копиловци. И не за празник свързан с Цветница, а да ознаменуват Благовещение – деня, в който Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избрана да роди Спасителя на човечеството, Сина Божий Иисус Христос.
Манастир „Благовещение” е една от последните крепости на православието, такова, каквото народът ни е приел при царуването на княз Борис І. И търпи видимо възкресение – последователите му у нас нарастват с всяка година, или по-точно казано се възвръщат към корените на вярата си. Монасите и послушниците в манастира са непримирими с допуснатото от Светия Синод на 20 декември 1968 г. въвеждане на Григорианския календар за богослуженията на Българската православна църква. За тях, това е било акт на преклонение пред атеистичния „мироглед” на БКП и част от безбожния икуменизъм, който католическият свят се опитва да наложи на човечеството. Още натрапеният ни Цар Фердинанд (католик по рождение) се е опитал да го наложи, но е успял да „мръдне” с 13 дена назад единствено светския ни календар. Православният остана непокътнат… до комунистическата инвазия.
Схиархимандрит Касиан – игумен на манастирите „Св. Благовещение” и на „Св. Йоан Предтеча” в планината над с. Жабляно е водачът на последователите на изконния ни православен календар. Наричат ги „староверци” и отколе са трън в очите не само на тоталитарната власт в миналото, но и на доста компрометираните водачи на официалното ни църква до днес. На хората се внушава „Какво толкоз са 13 дни разлика, нали отбелязваме повода”. Подобно становище преди време изтъкнал „поклонник” на официалната Българска православна църква в дискусия с монаха Касиан. И получил стресиращ отговор: „ Тогава честит ти рожден ден, нищо, че не си се пръкнал на този ден, нали е важен поводът!?”
Обяснението на схиархимандрит Касиан е простичко. Когато Единният Бог е създал вселената той не е разхвърлял звездите и планетите безразборно, а чрез тях е изписал Своето Послание. И е грешка да се почита дадено събитие в ден, когато „звездното писмо” говори друго!
Последователите на отец Касиан отстояват твърдо възгледите му за изконното православие, които той е доказал в 10-годишното си самотно отшелничество до 1990 г. през които сам се е грижил за 170 овце, 70 кози и един кон в манастира над с. Жабляно без ток. И най-важното – отстоял на напъните на „активните борци” да превърнат манастира в „база за алкохолни партийни празненства”.
А това, с което бърка в джигера на днешната управа на църквата е, че той и неговите монаси са пример за това как трябва да се прави екологично земеделие (не да се издържат от „такси” за свещенидействия”, както си му стана реда в радостите и страданията на бълтарина. С момчетата му обработват над хиляда декара овощни и зеленчукови градини, произвеждат кисело мляко, сирене, хляб, мед… И то шепа хора, които работят повече от 16 часа на ден – без събота и неделя.
Всички миряни, почели Благовещение бяха нагостени с рибна чорба, приготвена от монасите в 50-литров казан. Особено дръчни бяха дечицата. Всеки бе донесъл по нещо за общата трапеза и най-вече усмивки и любов. Няма по-добро нещо от това да са събрани хора заедно от Вярата-каза отец Касиан на гостите си.