Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 29-09-2012 г.
С решение от 15 септември 2011 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе по деликатната тема от правото на ЕС, свързана с домашното насилие и страстната любов. А именно, че правото на Съюза допуска налагане на т. нар. наказателна мярка за „доближаване“ на насилника, дори когато жертвата желае отново да живеят заедно.
Становището на евросъдиите е, че „подобна наказателна мярка за защита от актовете на домашно насилие има за цел да защити не само интересите на жертвата, а и по-общите интереси на обществото“.
Делото е образувано по преюдициално запитване от Съда на провинция Тарагона (Испания). Става дума за два идентични казуса. Двама господа Gueye и Salmerón Sánchez са осъдени за малтретиране на своите партньорки, като им е наложено и наказание забрана съответно за 17 и 16 месеца да се доближават до жертвите си или да установяват контакт с тях.
Скоро след това –
по инициатива на дамите, и двете двойки възстановили савместното си съжителство.
Осъдените и техните жертви твърдят, че възобновяването на съвместния живот със свободно даденото съгласие на партньорките им не осъществява състава на престъплението неспазване на забраната за доближаване.
Според испанския закон при малтретиране в семейна среда испанските наказателни съдилища са длъжни да постановят наказателни санкции и във всички случаи задължително да наложат наказание, състоящо се в забрана на извършителя на домашно насилие да се доближава до своята жертва. Тази мярка, състояща се в забрана за доближаване за определен минимален срок, е предназначена да защити жертвата. Неспазването на тази забрана за доближаване само по себе си представлява престъпление.
В тази връзка Съдът в Тарагона по същество иска да установи дали Рамковото решение относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления) допуска национална правна уредба, която, в случай на малтретиране в семейна среда, изисква от наказателния съд да постанови по отношение на извършителя на насилие задължителна забрана за доближаване, дори когато жертвата се противопоставя на прилагането на такава санкция и желае да възобнови отношенията си с този извършител.
В решението си Съдът на ЕС уточнява:
Рамковото решение не съдържа никаква разпоредба, свързана с видовете и размера на наказанията, които държавите членки трябва да предвиждат в своите законодателства, за да санкционират престъпленията. Всъщност целта на Рамковото решение е да гарантира, че жертвата може ефективно и адекватно да участва в процеса, като за тази цел ѝ признава определени процесуални права (по-специално правото да бъде изслушана и правото да сочи доказателства). Ето защо, предвид тази цел Съдът стига до извода, че Рамковото решение не означава, че задължителна мярка за забрана за доближаване като разглежданата в конкретните случаи, не може да бъде постановена и против мнението на жертвата.
Процесуалното правото на жертвата да бъде изслушана за фактите и да изрази свое становище обаче не ѝ предоставя никакво право да избира видовете наказания, които се налагат на извършителя на деянията съгласно нормите на националното наказателно право, нито пък да избира размера на тези наказания. Всъщност наказателната защита от актове на домашно насилие, която дадена държава членка осигурява като упражнява своето правомощие да налага наказания, има за цел да защити не само интересите на жертвата по начина, по който тя ги възприема, а и други, по-общи интереси на обществото. Следователно Съдът приема, че признатото от Рамковото решение право на жертвата да бъде изслушана допуска възможността националният законодател да предвиди — по-специално, когато трябва да бъдат отчетени интереси, различни от конкретните интереси на жертвата — задължителни наказания с минимална продължителност.
В резултат на това Съдът стига до извода, че Рамковото решение допуска възможността предвидената в наказателното право на държава членка задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, да бъде произнасяна срещу лицата, извършили насилие в семейна среда, дори когато техните жертви се противопоставят на прилагането на такава санкция.
Накрая Съдът уточнява, че Рамковото решение позволява на държавите членки, предвид особеността на престъпленията, извършени в семейна среда, да изключат прибягването до медиация при всички наказателни производства, свързани с такива престъпления.
Становището на евросъдиите е, че „подобна наказателна мярка за защита от актовете на домашно насилие има за цел да защити не само интересите на жертвата, а и по-общите интереси на обществото“.
Делото е образувано по преюдициално запитване от Съда на провинция Тарагона (Испания). Става дума за два идентични казуса. Двама господа Gueye и Salmerón Sánchez са осъдени за малтретиране на своите партньорки, като им е наложено и наказание забрана съответно за 17 и 16 месеца да се доближават до жертвите си или да установяват контакт с тях.
Скоро след това –
по инициатива на дамите, и двете двойки възстановили савместното си съжителство.
Осъдените и техните жертви твърдят, че възобновяването на съвместния живот със свободно даденото съгласие на партньорките им не осъществява състава на престъплението неспазване на забраната за доближаване.
Според испанския закон при малтретиране в семейна среда испанските наказателни съдилища са длъжни да постановят наказателни санкции и във всички случаи задължително да наложат наказание, състоящо се в забрана на извършителя на домашно насилие да се доближава до своята жертва. Тази мярка, състояща се в забрана за доближаване за определен минимален срок, е предназначена да защити жертвата. Неспазването на тази забрана за доближаване само по себе си представлява престъпление.
В тази връзка Съдът в Тарагона по същество иска да установи дали Рамковото решение относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления) допуска национална правна уредба, която, в случай на малтретиране в семейна среда, изисква от наказателния съд да постанови по отношение на извършителя на насилие задължителна забрана за доближаване, дори когато жертвата се противопоставя на прилагането на такава санкция и желае да възобнови отношенията си с този извършител.
В решението си Съдът на ЕС уточнява:
Рамковото решение не съдържа никаква разпоредба, свързана с видовете и размера на наказанията, които държавите членки трябва да предвиждат в своите законодателства, за да санкционират престъпленията. Всъщност целта на Рамковото решение е да гарантира, че жертвата може ефективно и адекватно да участва в процеса, като за тази цел ѝ признава определени процесуални права (по-специално правото да бъде изслушана и правото да сочи доказателства). Ето защо, предвид тази цел Съдът стига до извода, че Рамковото решение не означава, че задължителна мярка за забрана за доближаване като разглежданата в конкретните случаи, не може да бъде постановена и против мнението на жертвата.
Процесуалното правото на жертвата да бъде изслушана за фактите и да изрази свое становище обаче не ѝ предоставя никакво право да избира видовете наказания, които се налагат на извършителя на деянията съгласно нормите на националното наказателно право, нито пък да избира размера на тези наказания. Всъщност наказателната защита от актове на домашно насилие, която дадена държава членка осигурява като упражнява своето правомощие да налага наказания, има за цел да защити не само интересите на жертвата по начина, по който тя ги възприема, а и други, по-общи интереси на обществото. Следователно Съдът приема, че признатото от Рамковото решение право на жертвата да бъде изслушана допуска възможността националният законодател да предвиди — по-специално, когато трябва да бъдат отчетени интереси, различни от конкретните интереси на жертвата — задължителни наказания с минимална продължителност.
В резултат на това Съдът стига до извода, че Рамковото решение допуска възможността предвидената в наказателното право на държава членка задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, да бъде произнасяна срещу лицата, извършили насилие в семейна среда, дори когато техните жертви се противопоставят на прилагането на такава санкция.
Накрая Съдът уточнява, че Рамковото решение позволява на държавите членки, предвид особеността на престъпленията, извършени в семейна среда, да изключат прибягването до медиация при всички наказателни производства, свързани с такива престъпления.