vergil 
Обременен от реалността на демократичния ни процес първоначално се стреснах.
Преминах през една от въпросните градинки към 17 часа с натежали от щъкане в жегата крака. Вървях умислен и изведнъж забелязах, че едната ми обувка оставя кървавочервени следи по асфалта! За миг ми преминаха какви ли не идиотски сценарии, зациклили – пряко волята, мозъка ми напоследък – да съм стъпил на счупена бунтарска бутилка или (не дай Боже) върху ранен демонстрант без да забележа и пр… Обърнах се рязко (за „ревизия”) и пулсът ми бързо се върна в нормите. Без да усетя бях преминал през някаква прясноизрисувана по алеята картинка. Върнах се да я изследвам и първото ми впечатление бе за
фосфорициращо агне, окичено с червена лента за някакъв си ритуал!?
От майсторлъка на художника в първия момент не можах да вържа образа с посланието. За щастие на петдесетина метра мернах предполагаемите автори – двама мъже с кофички боя, четка, валяче и руло тиксо. Оказа се, че изпълняват екорешение на Столична община и любезно ме вкараха в час.
Не било агне, а куче, а червената лента означавала, че е нежелателно присъствието на събратята от вида му в района.
Целта на занятието (по нареждане на общината) била да се обозначи периметър около детските площадки, където да не се допуска хората да разхождат домашните си любимци. Майсторите носеха недодялан шаблон на „съществото”, който полагаха на земята и единият чевръсто запълваше с жълта боя ала КАТ-аджийска жилетка. Не знаеха или не пожелаха да ми споделят името на автора на шаблона, но който и да е, моля да ме извини за квалификацията „недодялан”. Това е искреното ми усещане на лаик без никаква тапия в областта на изящните изкуства.
Наблюдавах внимателно технологията на процеса. Първоначално полагаха само фигурки на жълтото агно-куче по няколкото подстъпи към градинката с детска площадка в средата. После отиваха да правят същото в съседната, докато чистожълтите петна изсъхнат в първата, за да се върнат за „изографисване” на червените ленти.
Изпитах (признавам) изкушението на Нечестивия в този антракт от около час
да изтичам за 100-килограмовия си булмастиф Моше Ник
и да го разходя (па макар и за последно) из градинка, временно маркирана с жълти агно-кучета без аксеоара – червени ленти. Като вярващ християнин устоях!
Завърнах се към 19 часа без „другар на каишка”. Тежкият пек бе отминал и градинката бъкаше от деца, майки, баби, дядовци… и кучета с придружител. Не коментирам кварталните помияри, на които няма какво повече да им вземат, след като Екоравновесие ги е кастрирало и маркирало. Отплеснах се от изследването си, а именно
кой, как разчита новите „творби” по асфалта на алеите?
Липсваше осезаемо присъствието на Росица Кирилова – хем като пръв приятел на животните, хем да направи един тегел „боса по асфалта” и да сподели усещането си на спец.
Но е демокрация и трябва да се изслушват не само специалистите, а всеки гражданин на Република България.
Резултатите от анкетоподобните ми разговори нямат представителна стойност и социологически авторитет, но все пак:
Най-искрени бяха децата, но позатормозени от внушенията на „по-мъдрите” си роднини.
Обикаляха картинката и звънливо възкликваха „Я, какво е това жълто кученеце и каква е тази червена лента?… Защо няма опашка?… Къде му е окото, езичето и зъбите?”…
Една баба се беше вживяла като „Колумб” и с поучителен тон обясняваше на децата, че червената лента означавала, че в района, където играели се забранява да щъкат кучета. И моментално си го получи – 3-4 годишно хлапенце с велосипедче пряко я запита: „Как кучетата ще разберат, като не ходят на училище!?”. Последва хък-мък …
Присъстващите (предимно дами и един господин) с кучета
ми отговориха, че нямат представа какво означават новопоявилите се рисунки. Може да послъгват, но може и да са искрени, защото и най-лютите сюрреалисти споделят, че често сами не си разбират творбите и те са послание, което всеки наблюдател трябва да открие сам за себе си.
Запитах се как ли Административният съд – София град би ги разчел, ако някой собственик на куче обжалва акт с който е бил санкциониран от общинската власт, че е разхождал домашния си любимец в територия, обозначена с подобни рисунки.
Последният пирон на многоумуването ми заби около 75-годишен господин,
който превъзбуден се завръщаше от протестите. Той бе категоричен, че „татуировките” по асфалта не били дело на общината, а конспиративен знак – маршрут за бягство към Гърция, Сърбия и Македония на „жълтите” политици (не пожела да конкретизира кои точно) с „червена закваска”.
Егати, Животът е прекрасен!!!
