vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Автора
Публикувана на: 22-10-2013 г.
„Интегрирането на пръстови отпечатъци в паспортите е законно” постанови в решение Съдът на Европейския съюз в Люксембург.
Темата е заложена в правото на Европейския съюз още от 2004 г. с Регламент 2252, който предвижда, че „паспортите включват носител с висока степен на защита на запаметената информация, който съдържа портретна снимка заедно с два пръстови отпечатъка. Последните могат да бъдат използвани само с цел проверка на автентичността на паспорта и самоличността на неговия притежател”.
Обещаните гаранции, заложено в регламента, провокира масово недоволство у гражданите на Европейския съюз по повод реалната защита на личните им данни. А причината е простичка – недоверие в неподкупността и лоялността на служителите в институциите, които са отговорни да не „изтекат” личните им данни от „гнездото”.
В крайна сметка Съдът на Европейския съюз каза „Да” с уговорката : „Макар снемането и съхраняването им в паспортите да съставлява засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, тези мерки са обосновани от целта да се попречи на всяко незаконно използване на паспортите”.
Конкретният казук тръгва от германския град Бохум.
Г-н Шварц моли да му бъде издаден паспорт пред компетентния германски орган в Бохум (Stadt Bochum). Но категорично отказва да му бъдат снети в тази връзка пръстови отпечатъци.
Stadt Bochum отхвърля молбата му и Шварц подава жалба пред Административния съд в Гелзенкирхен да бъде разпоредено на компетентните органи да му издадат паспорт без снемане на пръстовите отпечатъци.
Регламентът в унисон ли е с Хартата на основните права на Европейския съюз?
Преди да се произнесе Административният съд на Гелзенкирхен решава да отправи преюдициално запитване до евромагистратите в Люксембург „Дали регламентът, макар и да задължава лицето, което иска да му бъде издаден паспорт, да даде своите пръстови отпечатъци и да предвижда тяхното съхраняване в паспорта, е валиден, по-специално предвид Хартата на основните права на Европейския съюз?”.
Съдът на Европейския съюз отговаря положително:
„Макар снемането на пръстови отпечатъци и съхраняването им в паспорта да съставляват засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, тези мерки при всички случаи са обосновани от целта за защита на паспортите срещу всяко незаконно използване.
Съдът приема в това отношение, че
оспорените мерки преследват по-конкретно целта от общ интерес да се попречи на незаконното влизане на лица в Европейския съюз.
С оглед на това те имат за цел да предотвратят фалшификацията на паспортите и да попречат на незаконното им използване.
Най-напред, от документите, с които разполага Съдът, не следва, а впрочем не се и твърди, че тези мерки не зачитат основното съдържание на въпросните основни права.
След това, Съдът установява, че оспорените мерки са в състояние да осъществят целта за защита на паспортите срещу незаконното им използване, като снижават значително риска от погрешно оторизиране на неоторизирани лица да влязат на територията на Съюза
Най-сетне, оспорените мерки не надхвърлят необходимото за осъществяване на тази цел.
Действително,
що се отнася до снемането на пръстови отпечатъци, на Съда не е известно съществуването на достатъчно ефикасна мярка, която би била по-малко засягаща.
Съдът отбелязва по-специално, че равнището на технологична зрялост на метода, основан на разпознаването на ириса, не е на равнището на този, основан на пръстовите отпечатъци, и че поради значително по-високата си цена той е по-неподходящ за всеобщо използване.
Що се отнася до обработването на пръстовите отпечатъци,
Съдът отбелязва, че по принцип пръстовите отпечатъци играят особена роля в областта на идентифицирането на лица. Така, сравняването на пръстовите отпечатъци, снети на определено място заедно с тези, съхранени в база данни позволяват да се установи присъствието на това място на определено лице, независимо дали в рамките на криминално разследване или с цел да се осъществи непряко наблюдение на такова лице.
Все пак Съдът посочва, че
регламентът уточнява изрично, че пръстовите отпечатъци могат да бъдат използвани само с цел проверка на автентичността на паспорта и самоличността на неговия притежател.
Освен това регламентът предвижда съхраняването на пръстови отпечатъци само в същия паспорт, който остава в изключително държане на своя притежател. Като не предвижда никаква друга форма, нито средство за съхраняване на тези отпечатъци, регламентът не би могъл да бъде тълкуван като предоставящ, като такъв, правно основание за евентуална централизация на събраните въз основа на него данни или за използването на последните за други цели освен тази, насочена към възпрепятстване незаконното влизане на лица на територията на Съюза.
Съдът на Европейския съюз приема, от друга страна, че регламентът е бил приет на подходящо правно основание и че процедурата, довела до приемането на приложимите в случая мерки, не е опорочена от нарушение, тъй като Парламентът е участвал в нея изцяло като съзаконодател”.
ПС Всичко звучи прекрасно в сферата на националната сигурност и сигурността на Европейския съюз. Но остава болезнено открит проблемът с доверието. Доверието към личностните качества и морал на хората, които ще трябва да гарантират сигурността, че няма шанс, след всяко хапване на обществено място, личните ни данни да попаднат в недоброжелатели…!?
Темата е заложена в правото на Европейския съюз още от 2004 г. с Регламент 2252, който предвижда, че „паспортите включват носител с висока степен на защита на запаметената информация, който съдържа портретна снимка заедно с два пръстови отпечатъка. Последните могат да бъдат използвани само с цел проверка на автентичността на паспорта и самоличността на неговия притежател”.
Обещаните гаранции, заложено в регламента, провокира масово недоволство у гражданите на Европейския съюз по повод реалната защита на личните им данни. А причината е простичка – недоверие в неподкупността и лоялността на служителите в институциите, които са отговорни да не „изтекат” личните им данни от „гнездото”.
В крайна сметка Съдът на Европейския съюз каза „Да” с уговорката : „Макар снемането и съхраняването им в паспортите да съставлява засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, тези мерки са обосновани от целта да се попречи на всяко незаконно използване на паспортите”.
Конкретният казук тръгва от германския град Бохум.
Г-н Шварц моли да му бъде издаден паспорт пред компетентния германски орган в Бохум (Stadt Bochum). Но категорично отказва да му бъдат снети в тази връзка пръстови отпечатъци.
Stadt Bochum отхвърля молбата му и Шварц подава жалба пред Административния съд в Гелзенкирхен да бъде разпоредено на компетентните органи да му издадат паспорт без снемане на пръстовите отпечатъци.
Регламентът в унисон ли е с Хартата на основните права на Европейския съюз?
Преди да се произнесе Административният съд на Гелзенкирхен решава да отправи преюдициално запитване до евромагистратите в Люксембург „Дали регламентът, макар и да задължава лицето, което иска да му бъде издаден паспорт, да даде своите пръстови отпечатъци и да предвижда тяхното съхраняване в паспорта, е валиден, по-специално предвид Хартата на основните права на Европейския съюз?”.
Съдът на Европейския съюз отговаря положително:
„Макар снемането на пръстови отпечатъци и съхраняването им в паспорта да съставляват засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, тези мерки при всички случаи са обосновани от целта за защита на паспортите срещу всяко незаконно използване.
Съдът приема в това отношение, че
оспорените мерки преследват по-конкретно целта от общ интерес да се попречи на незаконното влизане на лица в Европейския съюз.
С оглед на това те имат за цел да предотвратят фалшификацията на паспортите и да попречат на незаконното им използване.
Най-напред, от документите, с които разполага Съдът, не следва, а впрочем не се и твърди, че тези мерки не зачитат основното съдържание на въпросните основни права.
След това, Съдът установява, че оспорените мерки са в състояние да осъществят целта за защита на паспортите срещу незаконното им използване, като снижават значително риска от погрешно оторизиране на неоторизирани лица да влязат на територията на Съюза
Най-сетне, оспорените мерки не надхвърлят необходимото за осъществяване на тази цел.
Действително,
що се отнася до снемането на пръстови отпечатъци, на Съда не е известно съществуването на достатъчно ефикасна мярка, която би била по-малко засягаща.
Съдът отбелязва по-специално, че равнището на технологична зрялост на метода, основан на разпознаването на ириса, не е на равнището на този, основан на пръстовите отпечатъци, и че поради значително по-високата си цена той е по-неподходящ за всеобщо използване.
Що се отнася до обработването на пръстовите отпечатъци,
Съдът отбелязва, че по принцип пръстовите отпечатъци играят особена роля в областта на идентифицирането на лица. Така, сравняването на пръстовите отпечатъци, снети на определено място заедно с тези, съхранени в база данни позволяват да се установи присъствието на това място на определено лице, независимо дали в рамките на криминално разследване или с цел да се осъществи непряко наблюдение на такова лице.
Все пак Съдът посочва, че
регламентът уточнява изрично, че пръстовите отпечатъци могат да бъдат използвани само с цел проверка на автентичността на паспорта и самоличността на неговия притежател.
Освен това регламентът предвижда съхраняването на пръстови отпечатъци само в същия паспорт, който остава в изключително държане на своя притежател. Като не предвижда никаква друга форма, нито средство за съхраняване на тези отпечатъци, регламентът не би могъл да бъде тълкуван като предоставящ, като такъв, правно основание за евентуална централизация на събраните въз основа на него данни или за използването на последните за други цели освен тази, насочена към възпрепятстване незаконното влизане на лица на територията на Съюза.
Съдът на Европейския съюз приема, от друга страна, че регламентът е бил приет на подходящо правно основание и че процедурата, довела до приемането на приложимите в случая мерки, не е опорочена от нарушение, тъй като Парламентът е участвал в нея изцяло като съзаконодател”.
ПС Всичко звучи прекрасно в сферата на националната сигурност и сигурността на Европейския съюз. Но остава болезнено открит проблемът с доверието. Доверието към личностните качества и морал на хората, които ще трябва да гарантират сигурността, че няма шанс, след всяко хапване на обществено място, личните ни данни да попаднат в недоброжелатели…!?
