vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Личен архив
Публикувана на: 04.09.2012 г.
Едно от предизвикателствата на деня към българските управляващи е създаването на Стратегия за национална сигурност, съответна на новата световна реалност. Ерата на класическите войни отмря, идеологическата „желязна завеса” се разбрида. Но се появиха заплахи от ново поколение – международен тероризъм, трансгранична престъпност, ескалация на природните бедствия, световна икономическа криза. И всичко това е плод на една друга глобална криза, трупана в последните десетилетия – на духовността, довела до мафиотизиране на управлението на Света. Оцеляването на най-висшето достижение в еволюцията на човешката мисъл и намерение – демокрацията, е поставено на карта.
Светът се отваря, границите падат и обикновеният човек се връща към изначалното си право на гражданин на планетата Земя. Дотегнаха му националните, идеологически, религиозни и расови разделения. Какво е нужно на съвременния човек – едновременно Свобода и Сигурност, за да осъществи идеята за пръкването си на този свят – да даде своя дан за еволюцията на Вселената.
Прогресивни учени и политици през 2009-та година създадоха Стокхолмската програма, възприета безапелационно от Лисабонският договор – за превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина. Според скептици, това е химера-мечта, тъй като никой в познатата ни човешка история не е постигнал съвместно хармонично съществуване и на свобода, и на сигурност. Но това е спасителният пояс за оцеляването на ценностите на Европейския съюз, такъв какъвто е замислен.
И нашата общественост откликна с провеждането на 18-ти юни (б.а. 2010 г.) в Благоевград на първата „кръгла маса” в България по темата:
„Гражданската сигурност – „трети стълб” на сектора за сигурност в Република България”.
Инициатор на събитието бе „Център за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и черноморския регион” с председател о.р. генерал майор д-р Стоимен Стоименов, с активната подкрепа на Американския университет в България и на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Представители на всички власти уважиха форума, а патрон бе нашият еврокомисар г-жа Кристалина Георгиева, за която темата е и нейното амплоа в европейската политика. Това се оказа и причината тя да не може да присъства, тъй като бе ангажирана в „горещи точки” – свирепите наводнения в Централна Европа.
Понятието „сигурност” е едно от най-широкообхватните в речника и представите на човечеството. С еволюцията ни се появяват все по-нови и по-нови негови разновидности, и вече достойно заслужава да бъде отделена в самостоятелна наука
„Сигурностология”.
Сигурността е индивидуална представа на всеки човек и варира от преклонение, през апатия и достига до пълно отричане – пример е понятието „Държавна сигурност”, което все още у по-възрастните българи пробужда асоциация за терор и липса на свобода.
Идеята на организаторите на „кръглата маса” е за първи път в т.нар. ни преход България да създаде своя доктрина специално за Гражданската сигурност, която е неотделима част от националната, но е самостоятелен стълб и най-близкия копнеж, стремеж и необходимост на обикновения гражданин. Всеобхватна и многообразна като живия живот – като се започне от защита срещу престъпността, премине се през природните бедствия, инцидентите и авариите, правото на здравеопазване, труд и живот … и се стигне до безоблачно израстване на децата – без физическа и психическа болка.
Най-точното и кратко определение на предизвикателството „Гражданска сигурност” даде домакинът на „кръглата маса” – Президента на Американския университет д-р Дейвид Хюуайлър: „ Мирът и стабилността в света не са установена норма, а по-скоро изключение от нормата. Стабилността е нещо много крехко и може да бъде разбита на парченца по изцяло неочаквани причини… Особено трудно е да балансираш понякога противоречащите си интереси за свобода и сигурност… Няма по-добър начин да осигуриш ред от това да си подготвен за безредие”. Това се превърна и в мото на форума. Анализът на професионалистите от „кръглата маса” за състоянието на гражданската сигурността бе, че „в годините на прехода българските граждани живеем в несигурна държава”.
Критерии за сигурност на държавата като място за живеене:
– Живеят ли гражданите в правова държава? Издигнат ли е закона на пиедестал? Важат ли законите в еднаква степен за всички български граждани без разлика на имотно състояние, пол, възраст, образование и етническа принадлежност?
– Как функционират държавните институции и застрашена ли е държавността в страната?
– Има ли консенсус между държавните власти, политическите партии и в обществото по въпросите за националната политика за сигурност и по защитата на сигурността на държавата, обществото и гражданите?
– Поставена ли е корупцията, организираната и битова престъпност в поносими граници, без особено да влияят върху развитието и просперитета на страната?.
– Гарантирани ли са конституционните права и свободи на българските граждани?
– Какъв е жизненият стандарт и качеството на живот на гражданите?
Заплахите за сигурността на българския гражданин
бяха нагледно очертани в анализа на о.р. генерал майор Стоимен Стоименов. На първо място това е битовата или т.нар. конвенционална престъпност. „Тя е фактора с много сериозни последствия за сигурността на българските граждани”.
Българинът е особено чувствителен, когато става дума за сигурността на имуществото и личната му собственост и за това е стресиран от този вид престъпност. От МВР отчитат 8 % ръст на посегателствата през 2009 год. спрямо 2008 год. През 2009 г. са регистрирани 123 000 престъпления. Тревожен е въпросът с посегателствата върху собствеността на гражданите. През 2009 год. се отчитат 77,982 такива случаи, което представлява 63,3 % от всички регистрирани от полицията през годината престъпления. Само в София са обрани 9 951 жилища, което ще рече – на два часа по едно. МВР-статистиката е доста „омекотен” вариант на живата действителност, тъй като е известно, че голяма част от потърпевшите не се обръщат към органите на реда. На следващо място, според ген. Стоименов, страхът на хората за тяхната сигурност е от организираната престъпност: „Хората се страхуват от организираната престъпност и се чустват незащитени от държавата и нейните правозащитни органи. И животът е показал, че това чувство не е без основание”.
Бедствията, авариите и различните други катаклизми.
„Първенец” според националната статистика за 2009 г. в кризисните събития са пожарите (без горските) – 6319 на брой и обхващат почти 55 % от общините. В резултат са били поразени 1877 жилища. След тях се нареждат авариите и катастрофите – 1156 с обхват 24,6 % от общините. Третото място държат природните бедствия – 1054, с обхват 63% от общините. Общо броят на различните кризисни събития през 2009 година достига 8705 и са засегнали 82 % от общините. Увредените жилищни и стопански сгради са 4414. За възстановянане на пораженията от стихийните бедствия и аварии през 2009 год. по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане са изплатени над 50 млн. лева обезщетения. От своя страна застрахователните дружества са изплатили обезщетения възлизащи почти на 130 млн. лева.
Големият бич бедността
е другият сериозен рисков фактор за сигурността на гражданите. Или така наречената „Социална сигурност” – единство на материалните условия на живот, заетостта, високото качество в здравеопазването , социалното осигуряване и социалното подпомагане. Според данни на Икономическия и социален съвет от края на месец май тази година 1,2 млн. българи живеят под прага на бедността, определен от правителството за 2010-та година на 211 лева на месец. Това са 21% от народа. Още по-апокалиптични са данните на КТ „Подкрепа“, според които 65% от българите живеем в бедност. Според тази тъжна картинка България е най-бедната страна в Европейския съюз. Прагът на бедност у нас е 2,8 пъти по-нисък от този в новоприетите в ЕС страни и 13 пъти по-нисък от старите страни – членки.
Участниците в „кръглата маса” се обединиха около извода, че в последните години на прехода гражданската сигурност фриволно е била подхвърляна под всевъзможни „шапки” и е била олицетворявана единствено със защита на населението от бедствия и аварии. Люшкаха я между всякакви министерства и агенции с всевъзможни нормативни актове. Статуквото непрекъснато се променяше. Резултатът бе, че младите хора напуснаха държавата, а определени „кръгове” се облагодетелстваха от страданието на хората.
Отвореното писмо до българските и европейските институции
Бием камбаната на гражданската сигурност
ПРЕДЛАГАМЕ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ:
– В Проекта на „Стратегия за Национална сигурност“ да се запише, че Гражданската сигурност е „трети стълб“ на Сектора за сигурност – равнопоставен на външната и вътрешна сигурност;
– Да се проведе Преглед на системата за Гражданска сигурност, който да завърши с издаване на Бяла книга;
– Да се разработи и приеме Концепция за Гражданската сигурност;
– Правителството да разработи и внесе през 2011 година в Народното събрание проект на закон за Гражданската сигурност;
– Да се приеме от Министерския съвет нова „Национална програма за защита при бедствия за периода 2010 – 2013 година“, в която да се предвидят мероприят
ия за защита от непосредствените предизвикателства, рискове и заплахи за сигурността на гражданите;
– Да се разработи и приеме Национална изследователска програма „Сигурност“ и Национално програма във фонд „Научни изследвания“ по сигурността;
– Да се създаде към Министерство на образованието, младежта и науката орган за ръководство и управление на изследователската работа и образователните програми;
– Да се формира към БАН Национален Център за координация на изследванията по сигурността и отбраната;
– Да се създадат условия за участие в изследователската дейност на ЕС в област „Сигурност“ на Специфичната програма „Сътрудничество от Седма Рамкова програма /ЕР7/ в интерес на Гражданската сигурност;
– Да се осигури ресурс за формиране кам Кметствата на доброволни формирования за Гражданска сигурност, които да заработят от началото на 2011 година;
– Да се предприемат външнополитически инициативи за утвърждаване на Република България в генератор на Гражданската сигурност в Югоизточна Европа и Черноморския регион.
Ние бием камбаната на тревога за сигурността на гражданите.
Гражданска сигурност е най-чувствителната подсистема на общодържавната система за защита на Националната сигурност. Тя присъства всеки ден във всеки дом. Затова апелираме за обединяване на усилията и единодействие на държавата, бизнеса, синдикатите, медиите, гражданското общество, за постигане на синергетичен ефект в работата за осигуряване на гражданската сигурност.
