vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 18-10-2012 г.
Този въпрос стои в европравното пространство от момента на присъединяването ни към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Според тогава действащия Договор за Европейския съюз (чл.35, параграф 2), за да може наказателни съдии да се обръщат с преюдициални запитвания към Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург, се изискваше техните държави да са гласували декларация, че приемат компетентността на СЕО да се произнася по въпроси на наказателното право и полицейското сътрудничество. В нея се изискваше и изрично да бъдат посочени инстанциите в националните съдилища, на които това се полага.
Нашата държава не го стори, без никакво обяснение, до края на 2009 г. (б.а. и към момента – октомври 2012 г.)
С Лисабонския договор (в сила от 01.01.2010г.) тотално беше разрешен достъпът на наказателните магистрати до диалог със съда в Люксембург – наречен вече Съд на Европейския съюз (СЕС). Но с 5-годишен гратисен период! Тоест, ако до края на 2014 г. някоя държава-членка не е приела изрична декларация, нейните наказателни съдии ще продължават да са лишени от възможността да отправят преюдициални запитвания до СЕС. Българската държава пак си мълчи – вече година и един месец! По каква причина – от незнание, от безхаберие или умишлено? Тази въпросителна стои пред членовете на Българската асоциация по европейско право (БАЕП) от 21 ноември 2008 г., когато бе учредена по инициатива на нашия съдия в СЕС Александър Арабаджиев. В продължение на две години се очакваше, че това щяло всеки момент да бъде сторено от управляващите (и предишните, и сегашните). Но не би! Така на 24 януари 2011 г. БАЕП стигна до решение да изготви проект за декларация, който да изпрати до Министерство на правосъдието.
Нивото, качеството и количеството на обучението по Право на ЕС,
бе друга тема от дискусията на общото събрание на асоциацията. Както в юридическите факултети за редовните студенти, така и за юристите от практиката. И по-специално за магистратите – съдии и прокурори, като служители на издръжка от бюджета на държавата (т.е. на данъкоплатците). Докато колегите им от адвокатската гилдия, които са частници, сами инвестират за развитието, а и за оцеляването си в кариерата.
В тази насока през миналата година бе изпратено писмо от Европейската комисия до нашето Министерствот на правосъдието. Проблемът е, че според нормативи от 1995 г., в юридическите факултети на родните ни ВУЗ-ове е отпуснат хорариум от едва 40 часа лекции за обучение по право на ЕС. Същевременно у нас има една-единствена магистърска програма по европейско право (в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), която се оценява като изключително добра, … но и като труднодостъпна за всеки (до 2010 г. цената беше 4500 лева, а за последния випуск бе намалена на 3350 лева, като антикризисна мярка).
Общото събрание на БАЕП възложи на преподавателя в Софийския университет Христо Христев (член на асоциацията) да изготви проект на документ, който асоциацията да предложи на правителството в пътя към реформа на образованието по право и квалификация на юристите от практиката в областта на правото на ЕС. Като се използва пълноценно и потенциалът на Националния институт на правосъдието. Преди официалното му представяне, проектът ще бъде предложен за дискусия на сайта на БАЕП.
Нашата държава не го стори, без никакво обяснение, до края на 2009 г. (б.а. и към момента – октомври 2012 г.)
С Лисабонския договор (в сила от 01.01.2010г.) тотално беше разрешен достъпът на наказателните магистрати до диалог със съда в Люксембург – наречен вече Съд на Европейския съюз (СЕС). Но с 5-годишен гратисен период! Тоест, ако до края на 2014 г. някоя държава-членка не е приела изрична декларация, нейните наказателни съдии ще продължават да са лишени от възможността да отправят преюдициални запитвания до СЕС. Българската държава пак си мълчи – вече година и един месец! По каква причина – от незнание, от безхаберие или умишлено? Тази въпросителна стои пред членовете на Българската асоциация по европейско право (БАЕП) от 21 ноември 2008 г., когато бе учредена по инициатива на нашия съдия в СЕС Александър Арабаджиев. В продължение на две години се очакваше, че това щяло всеки момент да бъде сторено от управляващите (и предишните, и сегашните). Но не би! Така на 24 януари 2011 г. БАЕП стигна до решение да изготви проект за декларация, който да изпрати до Министерство на правосъдието.
Нивото, качеството и количеството на обучението по Право на ЕС,
бе друга тема от дискусията на общото събрание на асоциацията. Както в юридическите факултети за редовните студенти, така и за юристите от практиката. И по-специално за магистратите – съдии и прокурори, като служители на издръжка от бюджета на държавата (т.е. на данъкоплатците). Докато колегите им от адвокатската гилдия, които са частници, сами инвестират за развитието, а и за оцеляването си в кариерата.
В тази насока през миналата година бе изпратено писмо от Европейската комисия до нашето Министерствот на правосъдието. Проблемът е, че според нормативи от 1995 г., в юридическите факултети на родните ни ВУЗ-ове е отпуснат хорариум от едва 40 часа лекции за обучение по право на ЕС. Същевременно у нас има една-единствена магистърска програма по европейско право (в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), която се оценява като изключително добра, … но и като труднодостъпна за всеки (до 2010 г. цената беше 4500 лева, а за последния випуск бе намалена на 3350 лева, като антикризисна мярка).
Общото събрание на БАЕП възложи на преподавателя в Софийския университет Христо Христев (член на асоциацията) да изготви проект на документ, който асоциацията да предложи на правителството в пътя към реформа на образованието по право и квалификация на юристите от практиката в областта на правото на ЕС. Като се използва пълноценно и потенциалът на Националния институт на правосъдието. Преди официалното му представяне, проектът ще бъде предложен за дискусия на сайта на БАЕП.
