Гръдна жаба мори Майка България. Абсолютно същото раково заболяване, което повали безпощадно и без време морното тяло на тютюневият склад в Пловдив тези дни. За едни е разпад и разруха, но за тумора злокачествен това си е разтуха…
Содом и Гомор градят своето адово царство. Търговците са в храма, Иисусе!
Бидейки все още изправена, достолепната сграда на „Син сити“ е мъртва в душата си. По обясними причини. Днес тя по нищо не се отличава от клетия си събрат под тепетата.
И безропотни Будителите спят своя зимен сън.
Поставена на командно дишане т.нар. „българска интелигенция“ къта пресвятата си службица и услужливо угодничи на раковите клетки. И като че ли тези тенденции отдавна, отдавна са се превърнали в суицидни такива и, разбира се, имат своята генетична обусловеност.
Началото на този процес не е болшевишко. Деветосептемврийското е просто едно следствие на недъзите на народностния архетип.
Началото на този процес е поставено преди много столетия, когато започва целенасоченото мортифициране на аристократичния и духовен апарат на българската държава, от страна на ятагана. И така в продължение на пет века се заграбва и употребява всичко качествено, произхождащо от биологичния фактор на българина.
И никога и по никакъв повод не бива да забравяме, че в онези времена, когато на Острова местните са подскачали по полянките, българите вече са битували в епохата на Предренесанса. Но уви, нашите „съжители“ считат за уместно да ни върнат обратно на клона.
А от клона до „Син сити“ няма голямо разстояние, опововайки се на Дарвиновата теория.
Автор: Станислав Пандин – психолог