vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: dariknews.bg
Публикувана на: 24-01-2014 г.
Този текст е вид лирическо допълнение към проникновението на Евгени Петров „ За прашките на Патрашкова” (виж на www. Vevesti.bg). Спонтанната реакция на автора изпуска, обаче, ролята на едно сиво кардиналче в цялата ченговидна постановка срещу Люба Кулезич. Името му е Явор Дачков и е изписан като заместник главен редактор на вестник „Галерия” от създаването му. Хората от медиите знаят колко възлова е ролята на зам. главния в медията. Та този – свръхнаедрял, „рицар на свободата на словото”, в служебното си качество, допуска вестникът му да се гаври с човек, на когото в продължение на години е шепнел „Обичам те!”. Съсипа легендарните надежди и вяра на куп наивници, че рицарят никога не допуска да се сипе помия по жена, с която се е любил. Най-отвратният пример лъсна на далечния 4-ти ноември 2009 г. , когато в брой 4 на начеващия вестник „Галерия”, „рицарят” Дачков допусна да се появи дизайнерското внушение със страниците на вестника, че сякаш от неговите устенца изтича клеймото „Курвалезич, Курвалезич, ти си дъното на отходната журналистика”. Подписано от Кристина Патрашкова (шефката му)… Още тогава лъсна връзката на медията с нечистоплътни хора от службите, но прокуратурата зажмя…
Ретроспекцията на омразата
датира от 31 октомври 2009 г., когато в предаването „Рулетка” Люба Кулезич се срещна с Павел Найденов – бащата на разстреляния през 2003 г. президент на „Мултигруп“ Илия Павлов.
Поводът бе изявление от негово име, публикувано във вестник „Галерия“: „Дарина Павлова може да е поръчала да убият сина ми“. Пред „Станция Нова“ Павел Найденов опроверга, че е изказал такова твърдение и се извини на семейството на покойния си син. А в коментара си Люба Кулезич определи вестник „Галерия“ като „Ченгелерия“, тъй като изнася на страниците си служебни и следствени тайни.
И до тук с добрия тон.
На 4-ти ноември Кристина Патрашкова атакува от първа страница на „Галерия“ с „Курвалезич, Курвалезич, ти си дъното на отходната журналистика“. Като аранжировката на публикацията бе, че думите излизат сякаш от устата на Явор Дачков.
Тук ще цитирам себе си от това, което написах тогава, на 6-ти ноември в електронното издание на сп. Правен свят:”Драмата обаче се задълбочила още на следния ден (5-ти ноември 2009 г.), когато Люба Кулезич твърди, че бившият съсобственик на „Уикенд“ Недялко Недялков й съобщил, че Кристина Патрашкова му се оплакала как Люба Кулезич я била заплашвала със SMS-и. Като заканите били от името на бизнесмена Младен Мутафчийски и били насочени не само към Патрашкова, но и към Недялко Недялков и бившия офицер от ДАНС Алексей Петров. Съобщенията са били изпращани от номер, който не е на името на Кулезич. Междувременно съпругът на Кристина Патрашкова – Иво Димитров се бил обадил на колега на Кулезич във Фрогнюз, за да пита за телефонните й номера тъй като получавал заплашителни есемеси подписани от нея. В разговора споменал, че той е измислил заглавието „Курвалезич, Курвалезич, ти си дъното на отходната журналистика“, като отмъщение за нейната квалификация на вестник „Галерия“ като „Ченгелерия“. И казал, че разполагал с „разпечатки“ от СРС при подслушване на Кулезич.
За случилото се Люба Кулезич сезира градския прокурор на София Николай Кокинов
с искане да се извърши незабавна проверка на чие име е регистрирана картата, ако тези съобщения действително са били изпратени. Опасението й е, че се подготвя и цели медиен скандал с политически последици и че целта на обидната публикация срещу нея надхвърля замисъла да бъдат накърнени личната й чест и достойнство”.В сигнала си до градския прокурор Люба Кулезич изразява опасение, че въпросните „есемес“-заплахи може да бъдат използвани като оправдание за следващи публикации в „Галерия“, където да бъде намесен Младен Мутафчийски.Отново заплашителен есемес, но този път до Люба Кулезич пристигнал на 6-ти ноември с текст: „Kurvalezich vseki moment shte te izhvurliat ot Nova televizia. Любопитно е, че номерата, от които са изпращани съобщенията до Патрашкова и до Кулезич се различават само по последните две цифри”.
Явно е, че ЕСЕМЕС-игричките на Галерия са си маниер на поведение…През 2009-та прокуратурата замъгли случая и се наложи Люба Кулезич да търси по гражданско-правен ред обезщетение за нанесената й обида. Съдът на две инстанции осъди издателството на вестник Галерия да заплати на Кулезич 18 000 лв. обезщетение (без да се смята лихвата) за причинените й неимуществени вреди
Някои ще ме обвинят, че претоплям манджата.
Но как може да претоплиш загорял буламач!?
Тенджерата е толкова непоправимо увредена, че би трябвало да е изхвърлена на бунището.
Но „готвачите” я кътат! С амбиция на зомбирани атеисти стържат с нокти по дъното й. Правят топчета от сгурта и с „прашките на Патрашкова” ги изстрелват чрез медията си в „коктейла на бедните” като хранителна добавка…
Но да се върна към проникновението на Евгени Петров:
„ И за да няма празно – поредната прашка изстреля поредната флашка – този път есемесите на Кулезич.
Едно уточнение. Не знам кой какво си мисли, като прочете „прашки”, но съм длъжен да напомня, че „прашка” е детска играчка, (непреминала контрол за опасни стоки), с която по-немирните малчугани стрелят обикновено по врабчета.
Що се отнася до другото значение на думата „прашки” си мисля следното: „Да гледаш какво има в един личен телефон е все едно да гледаш какво има под прашките на Патрашкова…Подозирам, че само ароматите са различни”.
Скромното ми допълнение за изпуснатия от погледа на Евгени Петров – гражданина Явор Дачков.
Мъжът-зам. главен редактор, допуснал плювки към дама, която го е обичала, бърсала е сълзите му и го е въздигала в кариерата. Рицарите сигурно се въртят като на шиш в гробовете си!
Пореден пример на гадничката прокоба, че „няма ненаказано добро”.
И какво толкова постигна пичът Дачков?
В процеса на професионалното си израстване придоби габарити на бременна слоница. За духовната му и нравствена еволюция, попитайте гуруто му от епохата на „Синия лъв” д-р Николай Михайлов.
Но в контекста на Евгени Петров:
Какво си мислите, като прочетете „боксерки”?
Това са гащетата, с които боксьорите се бият на ринга. Станаха мъжка мода в бельото. Но това не означава, че като си нахлузил боксерки, автоматично ставаш боец.
Та, перефразата ми:
„Да гледаш какво има в един личен телефон е все едно да гледаш какво има в боксерките на Дачков… Най-малко габаритите са различни!”
Габаритите е меко казано описание на гигантския ханш, който Явор Дачков разви в периода на професионалното си и духовно израстване. Особено показателен е написаният от самия него репортаж как отишъл да се извини за гаф на „Галерия” пред родителите на Искра Фидосова.
Наел шофьор, защото го е страх да кара. Фидосови го посрещнали на обилна трапеза. И му се наложило да стане спаринг-партньор на таткото по тенис на маса. Жилавият, слабичък Фидосов спукал от бой закръгления „галерист.” Можел да го „смачка” и със затворени очи, но сигурно е предпочитал да го гледа с премрежен поглед, та с габаритите си да му създава илюзията, че играе с роднина…
ПС. Личната ми мотивация да напиша тези редове е, че съм изпуснат в доклада на доносниците пред Галерия. Толкова пъти съм писал есемеси на Люба Кулезич: „Люба, обичам те и се гордея с теб!”
Понеже Новата реалност не допуска анонимни коментари, да видим кой е смелчага, за да реагира : „Люба, обичам те!”!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ретроспекцията на омразата
датира от 31 октомври 2009 г., когато в предаването „Рулетка” Люба Кулезич се срещна с Павел Найденов – бащата на разстреляния през 2003 г. президент на „Мултигруп“ Илия Павлов.
Поводът бе изявление от негово име, публикувано във вестник „Галерия“: „Дарина Павлова може да е поръчала да убият сина ми“. Пред „Станция Нова“ Павел Найденов опроверга, че е изказал такова твърдение и се извини на семейството на покойния си син. А в коментара си Люба Кулезич определи вестник „Галерия“ като „Ченгелерия“, тъй като изнася на страниците си служебни и следствени тайни.
И до тук с добрия тон.
На 4-ти ноември Кристина Патрашкова атакува от първа страница на „Галерия“ с „Курвалезич, Курвалезич, ти си дъното на отходната журналистика“. Като аранжировката на публикацията бе, че думите излизат сякаш от устата на Явор Дачков.
Тук ще цитирам себе си от това, което написах тогава, на 6-ти ноември в електронното издание на сп. Правен свят:”Драмата обаче се задълбочила още на следния ден (5-ти ноември 2009 г.), когато Люба Кулезич твърди, че бившият съсобственик на „Уикенд“ Недялко Недялков й съобщил, че Кристина Патрашкова му се оплакала как Люба Кулезич я била заплашвала със SMS-и. Като заканите били от името на бизнесмена Младен Мутафчийски и били насочени не само към Патрашкова, но и към Недялко Недялков и бившия офицер от ДАНС Алексей Петров. Съобщенията са били изпращани от номер, който не е на името на Кулезич. Междувременно съпругът на Кристина Патрашкова – Иво Димитров се бил обадил на колега на Кулезич във Фрогнюз, за да пита за телефонните й номера тъй като получавал заплашителни есемеси подписани от нея. В разговора споменал, че той е измислил заглавието „Курвалезич, Курвалезич, ти си дъното на отходната журналистика“, като отмъщение за нейната квалификация на вестник „Галерия“ като „Ченгелерия“. И казал, че разполагал с „разпечатки“ от СРС при подслушване на Кулезич.
За случилото се Люба Кулезич сезира градския прокурор на София Николай Кокинов
с искане да се извърши незабавна проверка на чие име е регистрирана картата, ако тези съобщения действително са били изпратени. Опасението й е, че се подготвя и цели медиен скандал с политически последици и че целта на обидната публикация срещу нея надхвърля замисъла да бъдат накърнени личната й чест и достойнство”.В сигнала си до градския прокурор Люба Кулезич изразява опасение, че въпросните „есемес“-заплахи може да бъдат използвани като оправдание за следващи публикации в „Галерия“, където да бъде намесен Младен Мутафчийски.Отново заплашителен есемес, но този път до Люба Кулезич пристигнал на 6-ти ноември с текст: „Kurvalezich vseki moment shte te izhvurliat ot Nova televizia. Любопитно е, че номерата, от които са изпращани съобщенията до Патрашкова и до Кулезич се различават само по последните две цифри”.
Явно е, че ЕСЕМЕС-игричките на Галерия са си маниер на поведение…През 2009-та прокуратурата замъгли случая и се наложи Люба Кулезич да търси по гражданско-правен ред обезщетение за нанесената й обида. Съдът на две инстанции осъди издателството на вестник Галерия да заплати на Кулезич 18 000 лв. обезщетение (без да се смята лихвата) за причинените й неимуществени вреди
Някои ще ме обвинят, че претоплям манджата.
Но как може да претоплиш загорял буламач!?
Тенджерата е толкова непоправимо увредена, че би трябвало да е изхвърлена на бунището.
Но „готвачите” я кътат! С амбиция на зомбирани атеисти стържат с нокти по дъното й. Правят топчета от сгурта и с „прашките на Патрашкова” ги изстрелват чрез медията си в „коктейла на бедните” като хранителна добавка…
Но да се върна към проникновението на Евгени Петров:
„ И за да няма празно – поредната прашка изстреля поредната флашка – този път есемесите на Кулезич.
Едно уточнение. Не знам кой какво си мисли, като прочете „прашки”, но съм длъжен да напомня, че „прашка” е детска играчка, (непреминала контрол за опасни стоки), с която по-немирните малчугани стрелят обикновено по врабчета.
Що се отнася до другото значение на думата „прашки” си мисля следното: „Да гледаш какво има в един личен телефон е все едно да гледаш какво има под прашките на Патрашкова…Подозирам, че само ароматите са различни”.
Скромното ми допълнение за изпуснатия от погледа на Евгени Петров – гражданина Явор Дачков.
Мъжът-зам. главен редактор, допуснал плювки към дама, която го е обичала, бърсала е сълзите му и го е въздигала в кариерата. Рицарите сигурно се въртят като на шиш в гробовете си!
Пореден пример на гадничката прокоба, че „няма ненаказано добро”.
И какво толкова постигна пичът Дачков?
В процеса на професионалното си израстване придоби габарити на бременна слоница. За духовната му и нравствена еволюция, попитайте гуруто му от епохата на „Синия лъв” д-р Николай Михайлов.
Но в контекста на Евгени Петров:
Какво си мислите, като прочетете „боксерки”?
Това са гащетата, с които боксьорите се бият на ринга. Станаха мъжка мода в бельото. Но това не означава, че като си нахлузил боксерки, автоматично ставаш боец.
Та, перефразата ми:
„Да гледаш какво има в един личен телефон е все едно да гледаш какво има в боксерките на Дачков… Най-малко габаритите са различни!”
Габаритите е меко казано описание на гигантския ханш, който Явор Дачков разви в периода на професионалното си и духовно израстване. Особено показателен е написаният от самия него репортаж как отишъл да се извини за гаф на „Галерия” пред родителите на Искра Фидосова.
Наел шофьор, защото го е страх да кара. Фидосови го посрещнали на обилна трапеза. И му се наложило да стане спаринг-партньор на таткото по тенис на маса. Жилавият, слабичък Фидосов спукал от бой закръгления „галерист.” Можел да го „смачка” и със затворени очи, но сигурно е предпочитал да го гледа с премрежен поглед, та с габаритите си да му създава илюзията, че играе с роднина…
ПС. Личната ми мотивация да напиша тези редове е, че съм изпуснат в доклада на доносниците пред Галерия. Толкова пъти съм писал есемеси на Люба Кулезич: „Люба, обичам те и се гордея с теб!”
Понеже Новата реалност не допуска анонимни коментари, да видим кой е смелчага, за да реагира : „Люба, обичам те!”!!!!!!!!!!!!!!!!!!
