vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 08.09.2012 г.
Не по-малко напрегната правна битка между млади хора в първомайския ден на 2010 г. се проведе и в сградата на СЮБ (Съюза на юристите в България). Това бе вторият турнир по публични пледоарии, организиран от най-голямата асоциация на студенти по право в Бългерия „ЕЛСА България“. До устните прении „за“ и „против“ бяха допустнати най-добрите в писмените си тези – шестима по гражданско-правния и шестима по наказателно-правния казуси.
За разлика от европравната тематика в Съдебната палата, тук казусите бяха изцяло подчинени на рухващите семейни ценности и морал в родната ни действителност – може би повлияни от небивалия интерес на обществото към трагикопародията „Биг брадър“.
Наказателно-правният казус е за омъжена дама, която има любовник, но не иска да се разведе заради имотното състояние на съпруга и потенциалното наследство. Свързала се с току-що излязъл затворник и му дала авансово половината от 12 000 лв. с поръчка да убие мъжа й. Човекът обещал, взел парите … и изчезнал безследно. Тогава „отчаяната съпруга“ предприела лично инициативата и започнала да слага отрова в гозбите на благоверния си. Но недостатъчно и той не „сдавал багажа“, а само получавал кризи. Заговорът станал известен от приятелка на кандидат убийцата, с която тя споделяла пъкления си план… Така случаят стигнал до органите на Темида.
В зоната на „Биг брадър“
достойно се подрежда и гражаднско-правният казус. В него лирическият герой е разведен багерист, като отглеждането на 5-годишното му детенце е дадено на съпругата му. Един ден, отивайки на работа, багеристът минал покрай жилището на бившата си благоверна. Заварил я пияна да се кара с гаджето си, а невръстното им творение си играело унило и без надзор в разкаляния двор. Таткото го взел със себе си и го оставил „на съхранение“ в кафене до работното си място. Качил се на багера, започнал да се труди и в един миг видял сина си под стрелата на кофата. За да го спаси от удар, предприел аварийна маневра, при която повредил оръдието си на труда, което е собственост на работодателя му и така му причинил щети за 3 500 лева.
В рамките на десетина минути всеки от състезателите пледира в роля по избор – на ищец или ответник по гражданския казус и на адвокат или прокурор – по наказателния.
Жури от видни представители на юриспруденцията ни оциняваха изявата на младите си бъдещи колеги по следните критерии: задълбочени познания по гражданско или наказателно право; способност да аргументират становището си; състезателен дух и спортна злоба; ораторски умения; убедителност. Разликите в точките между първия и последния бяха символични. Като единствен недостатък на състезателите проф. Красимира Средкова посочи притеснението и липсата на опит за поведение в съдебна зала, но призна, че за този факт вина има и Юридическия факултет на Софийския университет с липсата на практически занимания.
Първото място по гражданско-правния казус грабна най-младият състезател – второкурсникът Александър Натов от Плевен. Подгласници са му Никола Велчев и Никола Рачев. В наказателно-правния казус победи тезата на прокурора, представена от Радостин Деянов от смолянското село Смилян. Неговото мото е: „В наказателния процес прокурорът има изключително голяма отговорност и непропорционално отношение към търсене на истината. Подгласници му станаха Гергана Михайлова и Пламен Петков.
