vergil Автор: Люба Кулезич
Фотография: интернет
Публикувана на: 27-04-2014 г.
„Малката проповед” на Люба Кулезич в епизод 91 – неделя 27 –ми април 2014 г.:
Добро утро! Това е „На светло” в неделя с мен, Люба Кулезич по Нова телевизия. Министър-председателят Пламен Орешарски не се стърпя и уволни от поста шеф на Националната статистика своята бивша колежка по кресло – макар и креслото на служебен премиер – Ренета Инджова.
От пресслужбата на Министерския съвет разбира се нарекоха уволнението „освобождаване”
поради изтичане на мандата. Орешарски благодарил на Инджова за работата й, обсъдил с нея проблемите в Института по статистика и й пожелал успех в бъдещите начинания. Какво мъжество и какво благородство! Каква щедрост и какво уважение към единствената жена, издигана за премиер в България, която още преди години първа се осмели на глас да произнесе думите „олигархия” и „държава на мафията”. Подозирам, че именно от тогава тя е трън в очите на непоколебимите държавни мъже, които са й набрали. И не им е приятно типаж като нея да им се пречка в краката. Истината е, че Инджова довършваше остатъците от мандат на предишната шефка. И ако у нас изобщо имаше някакво уважение към човешката биография и достойнство, сегашните управляващи щяха да й осигурят пълен мандат. За да успее тя да премахне по собствените й думи
лепкавия етикет „стъкмистика” от статистиката
тази тъй важна за националната сигурност и за националното самопознание дисциплина. Но не. Инджова трябваше за пореден път да бъде унизена. И не за друго, а защото след задължителен доклад за резултатите от преброяването на населението, извършено преди три години, обяви, че в него има сериозни грешки. В Евростат я поздравиха за корекциите, а те трябваше да бъдат направени по закон. Тук я изритаха, че пак не угоди на някого, че била авторитарна и че с критиките за преброяването решавала свои лични проблеми. За какви лични проблеми говорят съобразителните чиновници не можах да вдяна. И по тази причина, пък и за да не говоря зад гърба й, поканих извънредно Ренета Инджова тук, на светло. Нека тя самата да обобщи цената на освобождаването си – или на освобождението си – от челюстите на партийно-държавната машина.
Какви точно думи си разменихте с Пламен Орешарски?
Как именно той ви благодари? Поднесе ли ви цветя? Грамота? Кафе? Чай? Вода? Чувствате ли се виновна за нещо, г-жо Инджова? За какво сте готова да си отправите самокритика?
Добро утро! Това е „На светло” в неделя с мен, Люба Кулезич по Нова телевизия. Министър-председателят Пламен Орешарски не се стърпя и уволни от поста шеф на Националната статистика своята бивша колежка по кресло – макар и креслото на служебен премиер – Ренета Инджова.
От пресслужбата на Министерския съвет разбира се нарекоха уволнението „освобождаване”
поради изтичане на мандата. Орешарски благодарил на Инджова за работата й, обсъдил с нея проблемите в Института по статистика и й пожелал успех в бъдещите начинания. Какво мъжество и какво благородство! Каква щедрост и какво уважение към единствената жена, издигана за премиер в България, която още преди години първа се осмели на глас да произнесе думите „олигархия” и „държава на мафията”. Подозирам, че именно от тогава тя е трън в очите на непоколебимите държавни мъже, които са й набрали. И не им е приятно типаж като нея да им се пречка в краката. Истината е, че Инджова довършваше остатъците от мандат на предишната шефка. И ако у нас изобщо имаше някакво уважение към човешката биография и достойнство, сегашните управляващи щяха да й осигурят пълен мандат. За да успее тя да премахне по собствените й думи
лепкавия етикет „стъкмистика” от статистиката
тази тъй важна за националната сигурност и за националното самопознание дисциплина. Но не. Инджова трябваше за пореден път да бъде унизена. И не за друго, а защото след задължителен доклад за резултатите от преброяването на населението, извършено преди три години, обяви, че в него има сериозни грешки. В Евростат я поздравиха за корекциите, а те трябваше да бъдат направени по закон. Тук я изритаха, че пак не угоди на някого, че била авторитарна и че с критиките за преброяването решавала свои лични проблеми. За какви лични проблеми говорят съобразителните чиновници не можах да вдяна. И по тази причина, пък и за да не говоря зад гърба й, поканих извънредно Ренета Инджова тук, на светло. Нека тя самата да обобщи цената на освобождаването си – или на освобождението си – от челюстите на партийно-държавната машина.
Какви точно думи си разменихте с Пламен Орешарски?
Как именно той ви благодари? Поднесе ли ви цветя? Грамота? Кафе? Чай? Вода? Чувствате ли се виновна за нещо, г-жо Инджова? За какво сте готова да си отправите самокритика?
