vergil 
Достатъчно е да имате кураж да доверите фантазиите за личното си пространство на кюстендилските творци Елена Начева и Георги Андонов.
Двамата са във водовъртежа на изящното изкуство от години. Начинанието им със стъклописи, мозайки и всевъзможни дизайнерски приумици да преобразяват стандартни домове и офиси в уникати е реалност от две години. Но вече имат богато портфолио от осъществени проекти. Идеята им е от години, но явно трябваше да мине доста време българинът да осъзнае, че лъскавите стандартни модели за мебели и интериорни решения от рекламите, не са достатъчни да изразят неговата индивидуалност в жилището или на работното му място.
Интерпретация върху „Звездна нощ” на Ван Гог
е една от последните творби на кюстендилските майстори. Изработена е върху площ от около 12 квадратни метра на пода в антрето на жилището на известни софийски юристи. Материалите са като за стандартно „застилане” с теракот. Разликите – не 1-2, а десетина и повече цвята плочки, допълнителни добавки във фугиращата смес и най-вече – малко повечко време за труд. Професионален плочкаджия може да облепи въпросното помещение за два дни, а за въпросната нестандартна постановка са необходими две седмици. Но, когато искаш да си различен! Несравнимо е усещането да прекръчиш прага на дома и изведнъж да потънеш във вълшебната представа за вселената на гениалния холандски художник.
За началото на предизвикателството „уникални” Георги Андонов разказва:
„Всичко започна почти случайно, доколкото има случайности.
Наши приятели имаха дългогодишен проблем с кръглата си тераса и ни потърсиха за съвет. Направихме им фантастична мозайка. Пипнахме някои неща и в хола им и лека, полека нещата стигнаха и до витражи. Видяха ги други и започнаха да ни търсят. Причината е, че художникът вижда нещата по различно, изважда детайлите, играе с цветовете, с нестандартни материали и помещенията стават живи – светлината започва да си играе и ги прави неповторими”.
Мозайките
Елена и Георги са в състояние да ги изработят от всевъзможни материали според вкуса и желанието на клиента. Възможностите се неограничени – теракот, камък, стъкло, кристали, огледални късчета и пр. Те могат да бъдат както за подове, така и като пана на стени и колони. От множеството архитектурни разкопки разбираме, че мозайката е била изключително важен елемент в бита на древните ни праотци и чрез нея те са изразявали индивидуалността на своя дом и родова история.
Витражите.
Освен като израз на индивидуалност, стъклописите – особено върху врати и прозорци, имат изключително важно значение според древната теория на Фън Шуй за осъществяване на хармония на всемирната енергия. С изграждане на подходящи витражи , според Фън Шуй, може да се привлече и задържи нейната положителна и съзидателна компонента, както и да се променя и отстранява застоялата и неподвижна компонента.
Кюстендилските творци владеят техниката и за изграждане на класическия тип стъклописи с „печено стъкло”, вградено в специални рамки, но тази методика прави продукта изключително скъп. А освен това и вечен.
Предимствата на витражите на Елена и Георги върху обикновено стъкло са най-вече в цената – между 120 и 200 лева на квадратен метър (с материала) в зависимост от сложността на композицията. Използват специални бои за стъкло, а най-скъпият материал е оловната лента, която се поставя между елементите ( цената й е 30 лева за десет метра).
Около час след извайването на витража той е годен за монтиране и е устойчив на миене с препарати за обикновените прозорци. При подобна цена всеки може да си позволи след години, когато сюжетът на витража му омръзне или има по-други идеи за интериора, да го смени.
И не на последно място – авторите Елене и Георги са не само колеги в изкуството, но и влюбени спътници в живота!
ДОСИЕТАТА НА МАЙСТОРИТЕ
ГЕОРГИ АНДОНОВ
От иконописец на Папата до берач на гъби в Холандия
Георги Андонов е роден в Кюстендил през 1955 г. Работи в областта на живописта и иконографията. Участва в 19 самостоятелни и множество групови изложби в цял свят. От Япония до САЩ негови работи са собственост на галерии и частни колекционери.
По поръчка на Ватикана чрез първия й посланик у нас архиепископ Марио Рици изработва иконата – „Богородица с пророците”.
Първата рисувана икона на Св. Георги, подарена чрез инициативен комитет на нашите сънародници в Албания през 1993 г., също е негова творба.
В периода от 1999 г. до 2005г. изографисва четири параклиса и три църкви, една от които в гр. Дебър, Македония „Св. Илия”.
В най-баровския щат на САЩ – Флорида,
работи от септември 2005 г. до февруари 2006 г. Рисува над 100 работи. Преподава на деца, участва в изложби и пленери. Резултатът е огромен интерес на американците към българското изкуство.
Заедно с колегите си скулптора Иво Борисов и керамикът Явор Гонев създават нов моден писък във Флорида. Богаташите от курорта полудяха по модата да имат в дворовете си душове, като произведения на изкуството, изградени от българските художници от арматура, специални мрежи и мазилки, бои, керамика и графити.
По инициатива на правителството на САЩ на 11 септеври 2006 г. представи тематична изложба по повод годишнината на атентата над двете кули в Ню Йорк в Американския университет в Благоевград.
Георги Андонов е душата на най-стария пленер за художници в България,
който в продължение на 16 години се провеждаше в Кюстендил всяка есен на 18 октомври на деня на Св. Лука. Най-грандиозното му издание бе през 2009 г., когато заедно работеха и твориха художници и певци от ранга на Валя Балканска и джазменката Сесилия. Това бе голямата сбъдната мечта на Георги, която обаче го остави в куп борчове и кредити!? Три дни преди фестивала общинският съвет на Кюстендил се отметнал от договорката да финансира мероприятието и Георги Андонов бил принуден да изтегли кредит, за да не провали мероприятието. Изплаща го и до днес, заедно със спътницата си в живота Елена Начева, която е ипотекирала дори жилището си. От тогава пленерът секна… поради липса на финансиране от страна на общината и бизнеса. Както одстанаха и неиздадени и неизлъчени уникалните филм и компактдискове от последното издание през 2009 г.
В момента на икономическа криза интересът към закупуване на произведения на изкуството рязко спадна. Същевременно некоректни галеристи товарят с 500-600% цените на картините, което още повече зацикли продажбите на творбите на Георги. До степен, че в един момент той бе принуден да се цани за берач на гъби в Холандия, за да обслужва кредита за сбъднатата си мечта – бляскавият пленер от есента на 2009 г.
Но пък се радва на изключителна популярност в средите на родните ни юристи. Негова икона на Св. Георги има и в кабинета на нашия съдия в Люксембург Александър Арабаджиев.
ЕЛЕНА НАЧЕВА
Неуморният провокатор на приключения
Елена Начева е родом от Кюстендил. Завършва българска филология в Софийския университет и през 80-те години работи в отдел „Култура” в родния си град, когато там имаше изключително присъствие на художници. В началото на демократичния преход тръгва по широкия свят. Живее 3 години в Италия и 11 в САЩ и по-точно в Коко Бийч, Флорида, където има кафе-галерия и работи с много творци. Там започва да се занимава с декоративни мозайки и пана, като пече и оцветява всяко парче поотделно.
Инициатор е и за побратимяването на Кюстендил с Коко Бийч,
в следствие на което трима български художници са поканени в баровския курорт. Един от тях е Георги Андонов, пламва искрата на любовта и заедно с него се завръща в родния си град през 2006 г. В Кюстендил се превръща в най-напористия боец за възраждане на културните традиции на града. И започва от най-чистите души – децата. Тоталните откази на общината за спомоществователство (и до ден днешен) не спират устрема й.
Започва през 2006 г. със инициатива с децата да изрисуват всички контейнери и кофи за боклук. Средствата за бои и четки събират приятели и родители. Следва облепването с мозайка (пак с децата) на два фонтана и на т.нар. „Слонче” в центъра. В този случай областната управа отпусна известна сума за труд (по пет лева на дете на ден). С тези средства Елена организира лагер на децата на хижа в Осогово, където те рисуват, правят постановки и провеждат курсове за оцеляване под безвъзмезното ръководство на писатели, артисти и алпинисти. Подобна дейност изключително допада на децата и на родителите им и Елена организира участие в подобен тип детски лагери – фестивали в Турция и в Македония. Спонсори се намират изключинелно трудно, а за да осигури транспорта на децата след последното пътуване в Охрид се наложи Елена да изтегли кредит.
Последната й мечта е да възкреси възрожденския дух в кюстендилското село Шишковци, където е живял и творил големият българин Владимир Димитров – Майстора.
В селото от години буквално се разлагат, както къщата на Майстора, така и сградата на училището, построено някога от видния възрожденски род Виячеви. Имотът е апетитен и отдавна някой щеше да му е сложил ръка, ако изричната воля на дарителите Виячеви не е била това да бъде училище и нищо друго. Амбицията на Елена Начева е да провокира държавните и общински инститеции да се включат за изграждането в тази възрожденска светиня на академия за надарени деца.
