Автор: HOPE
Фотография: www.de.wikipedia.org
Публикувана на: 06-10-2013 г.
„Забраната на нелоялните търговски практики към потребителите се прилага също и за предвидените със закон здравноосигурителни каси. Нито изпълняваната от тях задача в общ интерес, нито публичноправния им статус не са основание за отпадане на тази забрана за тях”.
Това в резюме постанови с решение Съдът на Европейския съюз.
Евромагистратите в Люксембург многократно са постановявали, че Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява такива практики да се прилагат спрямо потребителите, се характеризира с особено широко материално приложно поле( виж публикацията Заблудата в битката за туристи е забранена нелоялна практика в ЕС). За първи път с настоящото си решение Съдът пояснява, че същата констатация се отнася и за персоналното приложно поле на тази директива ( Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар).
Конкретният казус касае здравноосигурителният колос в Германия BKK Mobil Oil Körperschaft.
А поводът е разпространено от ВКК през 2008 г. на нейния сайт предупреждение към клиентите им, че съществува опасност да понесат неблагоприятни финансови последици, ако ги сменят с друга здравноосигурителна каса.
Това е заблуждаваща практика
по смисъла на Директивата за нелоялни практики, заключава германското сдружение за борба срещу нелоялната конкуренция Wettbewerbszentrale.
Възникналит съдебен спор между ВКК и Wettbewerbszentrale достига до Федералният върховен съд, който преди да го разреши изпраща до Съда на Европейския съюз следния преюдициален въпрос:
„Дали Директивата за нелоялни практики, а следователно и установената в нея забрана, може да се прилага по отношение на BKK в качеството му на публичноправен субект, на когото е възложено изпълнението на задача от общ интерес?”
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът признава, че посочената директива се прилага и по отношение на публичноправен субект, на когото е възложено изпълнението на задача в общ интерес, каквато е управлението на предвидена със закон схема за здравно осигуряване.
Въпреки публичноправния му характер и изпълняваната от него задача в общ интерес, такъв правен субект следва да се счита за „търговец“ по смисъла на Директивата, към когото се прилага забраната за нелоялните търговски практики. В действителност Директивата не изключва изрично подобни субекти от приложното си поле.
Освен това
целта на Директивата да осигури високо общо равнище на защита на потребителите срещу нелоялните търговски практики, и по-специално срещу заблуждаващата реклама, налага тази защита да бъде гарантирана независимо от публичноправния или частноправния характер на разглеждания правен субект и на преследваната от него специфична задача”.
Това в резюме постанови с решение Съдът на Европейския съюз.
Евромагистратите в Люксембург многократно са постановявали, че Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява такива практики да се прилагат спрямо потребителите, се характеризира с особено широко материално приложно поле( виж публикацията Заблудата в битката за туристи е забранена нелоялна практика в ЕС). За първи път с настоящото си решение Съдът пояснява, че същата констатация се отнася и за персоналното приложно поле на тази директива ( Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар).
Конкретният казус касае здравноосигурителният колос в Германия BKK Mobil Oil Körperschaft.
А поводът е разпространено от ВКК през 2008 г. на нейния сайт предупреждение към клиентите им, че съществува опасност да понесат неблагоприятни финансови последици, ако ги сменят с друга здравноосигурителна каса.
Това е заблуждаваща практика
по смисъла на Директивата за нелоялни практики, заключава германското сдружение за борба срещу нелоялната конкуренция Wettbewerbszentrale.
Възникналит съдебен спор между ВКК и Wettbewerbszentrale достига до Федералният върховен съд, който преди да го разреши изпраща до Съда на Европейския съюз следния преюдициален въпрос:
„Дали Директивата за нелоялни практики, а следователно и установената в нея забрана, може да се прилага по отношение на BKK в качеството му на публичноправен субект, на когото е възложено изпълнението на задача от общ интерес?”
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът признава, че посочената директива се прилага и по отношение на публичноправен субект, на когото е възложено изпълнението на задача в общ интерес, каквато е управлението на предвидена със закон схема за здравно осигуряване.
Въпреки публичноправния му характер и изпълняваната от него задача в общ интерес, такъв правен субект следва да се счита за „търговец“ по смисъла на Директивата, към когото се прилага забраната за нелоялните търговски практики. В действителност Директивата не изключва изрично подобни субекти от приложното си поле.
Освен това
целта на Директивата да осигури високо общо равнище на защита на потребителите срещу нелоялните търговски практики, и по-специално срещу заблуждаващата реклама, налага тази защита да бъде гарантирана независимо от публичноправния или частноправния характер на разглеждания правен субект и на преследваната от него специфична задача”.