vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Авторът
Публикувана на: 28-01-2013 г.
От средата на януари България има свой експерт- магистрат в Task Force Group – организация към Европейската съдебна мрежа, която има като задача да подпомага магистратите в държавите-членки на Европейския съюз как пълноценно да прилагат правото на ЕС. Участието в групата е изключително престижно и същевременно безплатно – на доброволни начала. А първият български юрист, допуснат в групата, е Иванка Которова, която е ръководител на сектор Международна правна помощ към Международния отдел на ВКП.
Доверието към прокурор Которова не е случайно – тя е една от трите ни „контактни точки” в Европейската съдебна мрежа, а през септември 2012 г. бе избрана за един от тримата експерти, които да извършат мониторинг как се прилага европейското право от съдебната машина на Кралство Дания – държавата, за която коментарите в световния обществен диалог се твърди, че е най-развитата правна система в света.
За дейността на Европейската съдебна мрежа и ролята в нея на прокурор Иванка Которова може да прочетете в : „Прокурорите ни в дебрите на Европейската съдебна мрежа” и в „Най-горещата българска „контактна точка”.
Иванка Которова: Пътят към Единна прокуратура на ЕС е необратим
Г-жо Которова, какво представлява Task Force Group, където бяхте приета в началото на 2013-та година?
Групата е към Европейската съдебна мрежа (ЕСМ) и задачата й е, чрез участниците си, да провежда обучения на магистратите в различните държави-членки на Европейския съюз по приложение на правото на ЕС.
Членовете в групата са магистрати с изключителен авторитет. А най-важното е, че тези личности изпълняват дейността си на доброволни начала – абсолютно безплатно. Като мисионери сме.
България имала ли е свой представител?
Досега не съм чувала България да е била канена да участва.
Какво ви даде самочувствие да кандидатствате за тази изключително престижна позиция? Смятате ли, че сте в състояние да се справите с предизвикателството?
Натрупаният опит като „контактна точка” в Европейската съдебна мрежа и като ръководител от десет години на сектор Международна правна помощ към Международния отдел на ВКП. Член съм и на Българската асоциация за европейско право.
Окуражи ме и това, че през септември 2012 г. бях избрана от Съвета на ЕС за експерт в група по т.нар. шести кръг по взаимното оценяване на държавите-членки на ЕС по практическото приложение на новото решение за Евроджъст от 2009 г. и решението на Съвета на ЕС пак от 2009 г. за Европейската съдебна мрежа. В екип от двама експерти – от Швеция и Унгария, бях избрана да участвам в мониторинга на Кралство Дания как прилага нормите на европейското и международното право.
Това са взаимни проверки между държавите-членки на ЕС и такава предстои и на България през месец септември т.г.
Каква е целта на тези взаимни проверки?
В условия на равнопоставеност в Европейския съюз отделните държави-членки да се оценят взаимно на какъв етап са в приложението на тези две европейски решения (б.а. решение за Евроджъст от 2009 г. и решението на Съвета на ЕС пак от 2009 г. за Европейската съдебна мрежа). Целта на последното решение на Евроджъст е да засили и укрепи ролята на Евроджъст и да я подготви с оглед бъдещото създаване на Европейска прокуратура.
В този контекст, какви задачи се поставят пред Евроджъст (б.а. организацията по наказателно-правните въпроси в ЕС)?
Примерно – националните представители в Евроджъст могат да участват в конкретни следствени действия – като провеждане на контролирани доставки, създаване на съвместни екипи за разследване …
Да разясним понятията. Какво е „контролирана доставка”?
Контролирана доставка означава легално пропускане през границата на държавата да премине нелегален предмет, който най-често е предмет на престъпление като наркотици, оръжие. Целта е чрез това мероприятие да се достигне до крайния получател и да се разкрие генезиса на цялото престъпление. Практиката показва, че разкриването на наркотрафика и на организираните престъпни групи в ЕС се случва най-често благодарение механизма на „контролираните доставки”.
А на „съвместните екипи за разследване”?
Съвместните екипи за разследване се създават, когато се водят разследвания по един и същи случай в най-малко две държави-членки на ЕС. Тогава те са заинтересовани взаимно да си помагат при събиране на доказателства и разкриване на извършителите.
В рамките на екипа отпада ненужният формализъм от изпращане на съдебни поръчки, а цялата събрана информация в рамките на екипа има абсолютна доказателствена стойност за пред съда.
В екипа участват магистрати от двете – или повече държави, и могат да оперират осъществявайки следстени действия на териториите и на двете страни. Много са ефективни. За създаване на смесените екипи се сключва аd hoc двустранен договор между прокуратурите на двете държави за всеки конкретен случай
Първите екипи, в които участва България, са създадени от прокурори в ръководения от мен сектор на ВКП (б.а. Международна правна помощ към Международния отдел на ВКП).
Постепенно прехвърлихме дейността по създаване на екипи на Евроджъст, тъй като от там има възможност да се финансира цялата дейност.
Каква е еволюцията в ролята на Евроджъст?
Новата функция е да решава спорове за юрисдикции между две държави по наказателно-правни въпроси. По този начин се избягва възможността да се водят производства едновременно в две или повече държави по един и същи случай и срещу едни и същи лица.
Тези решения нямат задължителен характер, но когато някоя държава не ги приеме трябва да даде обяснение пред Евроджъст, защо не го прави.
Това го предвижда и Лисабонският договор, но ще стане реалност, едва когато Съветът на ЕС приеме регламент, който ще определи правилата по спорове за юрисдикции между държави-членки.
Тогава тези решения на Евроджъст ще станат задължители и това ще е втората крачка към създаване на Европейска прокуратура.
Как се избират магистратите, които участват в експертните групи за мониторинг на държави-членки? В случая, как стана вашият избор за експерт на мониторинга за Дания?
Министерствата на правосъдието на всяка държава изпраща списък с експерти в Съвета на ЕС, които са компетентни по приложението на европейското и международно право.
Аз съм била в такъв списък и бях избрана от Съвета на ЕС, който на свой ред уведоми председателстващата държава на Европейския съвет ( б.а. към момента Кипър).
По правилата за избор на експерти – единият трябва да е от съседна държава на проверяваната (в случая е колегата от Швеция).
В цялата група освен тримата експерти участваха и представители на Съъвета на Европа и на Евроджъс.
Предварително се запознахме с правната уредба на Кралство Дания, след което имахме едноседмична възможност да го сторим на място.
Какви са личните ви изводи от мониторинга на Дания по повод приложението на правото на ЕС?
Колективно в края на ноември 2012 г. се събрахме в Брюксел да изготвим проектодоклада, който официално ще бъде представен през март 2013 г. в Съвета на ЕС в присъствието на проверяваната държава. Т.е. проверката продължава и в момента, и мога да разкажа за личните си изводи едва след официалното представяне на доклада.
На 20 март т.г. предстои всеки от експертите да представи мнението си по отделни глави от проверката.
Като заключение на първоначалния ви въпрос ще кажа, че опитът ми от участието ми в мониторинга на Дания, ми даде последното перце в крилата на самочувствието да се кандидатирам за доброволец в Task Force Group.
Доверието към прокурор Которова не е случайно – тя е една от трите ни „контактни точки” в Европейската съдебна мрежа, а през септември 2012 г. бе избрана за един от тримата експерти, които да извършат мониторинг как се прилага европейското право от съдебната машина на Кралство Дания – държавата, за която коментарите в световния обществен диалог се твърди, че е най-развитата правна система в света.
За дейността на Европейската съдебна мрежа и ролята в нея на прокурор Иванка Которова може да прочетете в : „Прокурорите ни в дебрите на Европейската съдебна мрежа” и в „Най-горещата българска „контактна точка”.
Иванка Которова: Пътят към Единна прокуратура на ЕС е необратим
Г-жо Которова, какво представлява Task Force Group, където бяхте приета в началото на 2013-та година?
Групата е към Европейската съдебна мрежа (ЕСМ) и задачата й е, чрез участниците си, да провежда обучения на магистратите в различните държави-членки на Европейския съюз по приложение на правото на ЕС.
Членовете в групата са магистрати с изключителен авторитет. А най-важното е, че тези личности изпълняват дейността си на доброволни начала – абсолютно безплатно. Като мисионери сме.
България имала ли е свой представител?
Досега не съм чувала България да е била канена да участва.
Какво ви даде самочувствие да кандидатствате за тази изключително престижна позиция? Смятате ли, че сте в състояние да се справите с предизвикателството?
Натрупаният опит като „контактна точка” в Европейската съдебна мрежа и като ръководител от десет години на сектор Международна правна помощ към Международния отдел на ВКП. Член съм и на Българската асоциация за европейско право.
Окуражи ме и това, че през септември 2012 г. бях избрана от Съвета на ЕС за експерт в група по т.нар. шести кръг по взаимното оценяване на държавите-членки на ЕС по практическото приложение на новото решение за Евроджъст от 2009 г. и решението на Съвета на ЕС пак от 2009 г. за Европейската съдебна мрежа. В екип от двама експерти – от Швеция и Унгария, бях избрана да участвам в мониторинга на Кралство Дания как прилага нормите на европейското и международното право.
Това са взаимни проверки между държавите-членки на ЕС и такава предстои и на България през месец септември т.г.
Каква е целта на тези взаимни проверки?
В условия на равнопоставеност в Европейския съюз отделните държави-членки да се оценят взаимно на какъв етап са в приложението на тези две европейски решения (б.а. решение за Евроджъст от 2009 г. и решението на Съвета на ЕС пак от 2009 г. за Европейската съдебна мрежа). Целта на последното решение на Евроджъст е да засили и укрепи ролята на Евроджъст и да я подготви с оглед бъдещото създаване на Европейска прокуратура.
В този контекст, какви задачи се поставят пред Евроджъст (б.а. организацията по наказателно-правните въпроси в ЕС)?
Примерно – националните представители в Евроджъст могат да участват в конкретни следствени действия – като провеждане на контролирани доставки, създаване на съвместни екипи за разследване …
Да разясним понятията. Какво е „контролирана доставка”?
Контролирана доставка означава легално пропускане през границата на държавата да премине нелегален предмет, който най-често е предмет на престъпление като наркотици, оръжие. Целта е чрез това мероприятие да се достигне до крайния получател и да се разкрие генезиса на цялото престъпление. Практиката показва, че разкриването на наркотрафика и на организираните престъпни групи в ЕС се случва най-често благодарение механизма на „контролираните доставки”.
А на „съвместните екипи за разследване”?
Съвместните екипи за разследване се създават, когато се водят разследвания по един и същи случай в най-малко две държави-членки на ЕС. Тогава те са заинтересовани взаимно да си помагат при събиране на доказателства и разкриване на извършителите.
В рамките на екипа отпада ненужният формализъм от изпращане на съдебни поръчки, а цялата събрана информация в рамките на екипа има абсолютна доказателствена стойност за пред съда.
В екипа участват магистрати от двете – или повече държави, и могат да оперират осъществявайки следстени действия на териториите и на двете страни. Много са ефективни. За създаване на смесените екипи се сключва аd hoc двустранен договор между прокуратурите на двете държави за всеки конкретен случай
Първите екипи, в които участва България, са създадени от прокурори в ръководения от мен сектор на ВКП (б.а. Международна правна помощ към Международния отдел на ВКП).
Постепенно прехвърлихме дейността по създаване на екипи на Евроджъст, тъй като от там има възможност да се финансира цялата дейност.
Каква е еволюцията в ролята на Евроджъст?
Новата функция е да решава спорове за юрисдикции между две държави по наказателно-правни въпроси. По този начин се избягва възможността да се водят производства едновременно в две или повече държави по един и същи случай и срещу едни и същи лица.
Тези решения нямат задължителен характер, но когато някоя държава не ги приеме трябва да даде обяснение пред Евроджъст, защо не го прави.
Това го предвижда и Лисабонският договор, но ще стане реалност, едва когато Съветът на ЕС приеме регламент, който ще определи правилата по спорове за юрисдикции между държави-членки.
Тогава тези решения на Евроджъст ще станат задължители и това ще е втората крачка към създаване на Европейска прокуратура.
Как се избират магистратите, които участват в експертните групи за мониторинг на държави-членки? В случая, как стана вашият избор за експерт на мониторинга за Дания?
Министерствата на правосъдието на всяка държава изпраща списък с експерти в Съвета на ЕС, които са компетентни по приложението на европейското и международно право.
Аз съм била в такъв списък и бях избрана от Съвета на ЕС, който на свой ред уведоми председателстващата държава на Европейския съвет ( б.а. към момента Кипър).
По правилата за избор на експерти – единият трябва да е от съседна държава на проверяваната (в случая е колегата от Швеция).
В цялата група освен тримата експерти участваха и представители на Съъвета на Европа и на Евроджъс.
Предварително се запознахме с правната уредба на Кралство Дания, след което имахме едноседмична възможност да го сторим на място.
Какви са личните ви изводи от мониторинга на Дания по повод приложението на правото на ЕС?
Колективно в края на ноември 2012 г. се събрахме в Брюксел да изготвим проектодоклада, който официално ще бъде представен през март 2013 г. в Съвета на ЕС в присъствието на проверяваната държава. Т.е. проверката продължава и в момента, и мога да разкажа за личните си изводи едва след официалното представяне на доклада.
На 20 март т.г. предстои всеки от експертите да представи мнението си по отделни глави от проверката.
Като заключение на първоначалния ви въпрос ще кажа, че опитът ми от участието ми в мониторинга на Дания, ми даде последното перце в крилата на самочувствието да се кандидатирам за доброволец в Task Force Group.
