vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 06-10-2012 г.
Потърсихме за разговор бащата на убитото момче Иван Цанов, да ни разкаже повече какъв е бил синът му, очаквал ли е да се случи подобна трагедия и какво смята да прави след това нещастие, което той и съпругата му никога няма да преживеят. Родителите са преместили двамата по-малки братя на Цецо в друго училище и възнамеряват да се преселят от дома си, в който са преживели най-щастливите си години, но и кошмара на един миг…
Бащата Иван Цанов е на 37 години от София и е завършил същата гимназия – 95-о СОУ, в която учеше и убитият му син. Занимава се със собствен бизнес и в момента е ресторантьор. Съпругата му и майка на Цветан – Иванка Цанова, има шивашко ателие. Двамата са родители на още две момчета – Иван на 8 години и Методий на 5.
Г-н Цанов, докато стоях пред училището, където е учил синът ви, ми направи впечатление, че родители тук-таме обсъждаха убийството на вашето момче, но на ниво кой-какво чул или прочел… Очаквах, че ръководството и съучениците на Цецо ще отправят някакъв апел, но не се случи.
Човек, когато е отстрани, когато не е подпалена неговата къщичка, може дори да остане с впечатление, че нищо не е станало. Случилото се е толкова ужасно, че хората дори инстинктивно искат да го забравят. Но не бива да забравят, защото утре това е възможно да случи и на тях. И за съжаление смятам, че част от
родителите въобще не са работили и не работят в тази посока. А аз лично съм работил.
В какъв смисъл, какво правехте?
Винаги съм възпитавал децата си да не са расисти, да се разбират с другите, да уважават чуждото мнение. Неслучайно съм водил Цецо да продава на битака с мен. Повечето търговци там са цигани и го гледаха стъписани, че такова дете има между тях. Той растеше абсолютно освободен от предразсъдъци. Да не говорим за завист – в нашето семейство тази дума не присъства в мисленето ни, камо ли в речника ни.
Много пъти съм го водил с мен в банката, за да види къде се плащат кредитите за къщата ни. За да не остане с впечатление, че домът ни е някаква даденост. И той съзнаваше, че всеки месец се дължат едни вноски, които, ако не ги внесем, тази къща няма да я има и излизаме на улицата.
Когато гласувах на последните два избора, също съм го водил с мен за ръка. За политически партии не съм му обяснявал, а го учих, че всеки път човек трябва да упражнява правото си на глас, ако иска да има гражданска позиция в това общество и да се чувства свободен човек, който има право на претенции.
След тази трагедия не си ли мислите, че точно това, че по такъв открит и честен начин сте възпитавали сина си, може да е провокирало някого и да го намрази неудържимо?
Не спирам всеки ден да си задавам много въпроси. Синът ми беше едно малко момче, което, както и всички ние сме правили, иска да се прикачи към компанията на по-големите. И това е нормално – навремето, като играехме на фунийки, го правехме с две-три години по-големи от нас и същевременно с две-три години по-малки. Но аз не съм му изчистил до такава степен защитата. Напротив – винаги съм му говорил, че е хубаво да внимава, да е предпазлив, да споделя с майка си и с мен. Само че в тази възраст – за съжаление, децата лъжат. В смисъл, че те искат да изживеят някои неща, за които ги предупреждаваме като родители, и да се уверят дали това наистина е така. И това на моето момче му изигра фатална роля.
Как си обяснявате реакцията на другото момче, обвинено в убийството?
За другия – не знам как да го наричам. За мен това е нищо или нищожество, това е кожа без съдържание.
Познавахте ли го лично?
Един път Цецо ме е запознавал с него. Аз дори не му запомних физиономията, но вътрешното ми усещане беше много лошо. И това е единственият случай, когато разговарях със сина ми за някой от познатите му, в смисъл че не одобрявам да контактува с него. Не знам защо, някак интуицията ми изпращаше тревожни сигнали. Със сълзи на очи съм го молил да не се занимава с него. Да си играе с неговите връстници, че има време за всичко… Но пак казвам: децата в тази възраст лъжат! И ако някой твърди, че неговият 12-годишен син не го лъже, просто се заблуждава жестоко.
Ние самите сме лъгали и нас ни лъжат.
Младият човек е егоцентрик и това е част от стремежа му за самоутвърждаване.‘
Нормално е за съжаление. Синът ни Цецо никога не е бил зарязван да седи до късно без контрол. Плюс това непрекъснато сме ходили заедно на почивки и през уикендите сред природата. Той е получавал цялата любов и свобода, която според нас с майка му, е редно да получава едно дете на тези години.
Същевременно не съм бил и мекушав родител. Разговаряли сме сериозно по много въпроси, особено за това, колко са важни достойнството и честта на човек. Съгласно собствения си морал съм се опитвал да му предам кое е ценно и считам, че ще му върши работа в живота.
Може да е имало проблем и в нашето възпитание… Но се съмнявам, че е правилно да възпитаваш детето си да е затворено и свито и да отбягва контакт с останалите хора… това е абсурд, по този начин не можеш да създадеш човек.
Никога не съм забранявал на Цецо да кани децата у нас. В дома ни винаги е било лудница – минават, заминават… Като родител съм работил в посока да не го злепоставям – да не е аутсайдер, но и да не се надува. След трагедията децата, които са дружали с него, казаха, че Цецо е бил точно такъв и никога не е парадирал.
В медиите се лансира версия, че мотивът на убиеца бил, че е беден, а Цецо бил богат.
Той разполагаше с по-малко джобни от всичките си съученици. Ограничавали сме го и от неща, които, отстрани погледнато, сме можели да си позволим. По простата причина, че според нас не е добре каквото поиска, веднага да му се дава. Винаги съм го провокирал да вложи малко усилия, за да получи нещо. За да може да го оцени, защото не мисля, че е правилно каквото поиска, то да се случва.
В сайта, посветен на Цецо, сте качили филмче как пуска самоделни самолети. Това ли му беше хобито?
Цецо не растеше както типичният днешен тийнейджър. Вместо по цял ден пред компютъра, той прекарваше свободното си време в бараката или на двора и нещо твореше. На продавача от кварталната железария сигурно му е писнало да купува непрекъснато разни лепила и стиропори. Строеше самолети – по пет-шест часа. Но в края на деня летяха. Може да е било по десетина метра и да се разбият, но летяха! Хвърчила е направил стотици. Просто конструираше, без много да чертае. Експериментираше, но му се получаваха нещата. За каквото се хванеше, му се удаваше. С компютри много-много не се застояваше. Включително във фейсбук си беше направил страница няколко дни преди да го убият.
Това си е природен талант, насърчавахте ли го?
Абсолютно, радвахме се на тази дарба, която го провокира непрекъснато. Така че болката, която изпитваме, е още по-голяма, защото ние наистина сме го отглеждали с много любов и по начин, който аз смятам, че за един млад човек е правилен и достоен. Всеки ден му е казвано колко е обичан, майка му основно. Всяка вечер целуваше и него и другите ни двама сина.
Това е най-нормалното и прекрасно нещо в семейството.
Щеше да е прекрасно, ако всички родители го правехме. Но имам чувство, че не е така. И тук не става въпрос за финансови възможности, а за морал и ценности, които е редно всеки, който е създал дете, да ги обяснява в достатъчно ранна възраст. Да започне да говори на децата си за стойността на човешкия живот, за това, че всеки има право на мнение и да е различен, и че нямаме право да се сърдим или да го обиждаме, че е такъв. Проблемът е, че много родители смятат за достатъчно едно дете да оцелява само физически, за да стане човек. Това е абсурд. Трябва да се влага любов, както когато се създават децата, така и когато се възпитават. Иначе не се получава. Те се изкривяват, начинът им на мислене се променя тотално и в бъдеще това рефлектира върху другите.
Не изкарвам сина си светец в момента, но като цяло чувството му за жал, съчувствие и съпричастност беше на достатъчно ниво, за да може да преценява кое е добро и кое лошо.
Имало ли е намеса на наркотици?
Аз съм сравнително съвременен човек и съм следил внимателно реакциите на сина ми. Не бях забелязал нищо притеснително. Мисля, че това, върху което трябва да се работи, е своевременното установяване на признаците на агресия у другите. Явно децата не разпознават добре признаците и нормите за това кое е нормално и кое не е нормално. И това е една от посоките, в които мисля да работя в бъдеще.
Как смятате да го осъществите?
Започнахме със страница във фейсбук, която открихме на рождения ден на Цецо – 3 септеври 2011 г., и досега над две хиляди и петстотин човека са ни подкрепили. Идеята ми е да разбера има ли хора, които считат, че е правилно някой да поеме инициативата да работи в тази посока и да се доверят на мен. Надявам се поне сто хиляди човека да ни подкрепят. Тогава ще мога да изискам и да питам правителството има ли още такива като „този“, който уби сина ми, и какви мерки вземат, как се установяват. Ще направя фондация, която да може да контролира работата и да задава въпроси на институциите, които са компетентни и трябва да отговарят. И в зависимост от това дали отговорите ни удовлетворяват или не ще преценяваме какво да предприемаме по-нататък.
Какви предложения ще отправите към държавата?
Създаване на програми, с които от най-ранна възраст да се покаже на децата, че има почтени начини за печелене на пари. Защото повечето обществени начинания за занимания с деца, които чувам от медиите, са свързани със спорта. Да не мислят за глупости, а да ходят в залата. Хубаво, ама в залата казват ли им как се изкарват пари, казват ли им елементарните принципи на икономиката. Нищо че са малки, полезно е да ги знаят. Ако родителите в къщи не могат да им го кажат, защо това да не се случи в училище.
Понеже аз съм предприемач по призвание и по душа, мисля, че може да се направят курсове за предприемачи. Просто да им се обясни на децата що е то. Защото на единдвама нещо да им щракне в мозъка, след това те ще увлекат покрай себе си още 5-10 човека, да направят фирми, в които пък да отидат да работят останалите им приятели. И така.
Спортът е много хубаво нещо, но в историята на демократичния ни преход видяхме, че на практика много добри спортисти, като останаха на улицата, станаха мутри, защото не бяха придобили никакви други умения по време на спортната си кариера.
Не съм против спорта в никакъв случай, но нещата не могат да са само едното или само другото. Животът вече е страшно динамичен, децата растат на бързи обороти и е хубаво в по-ранна възраст, когато още могат нещо да попият, да им се разкаже и да им се покажат възможностите. Просто да им се покажат. А не сами да си обясняват кое е хубаво и кое не е. Защото изводите им често са неправилни. И най-тъпото е, че често се насочват в посока към малцинството забогатели по съмнителен начин. Въпреки че според мен повечето хора, които са забогатели, не са го направили по нечестен начин. Те са създали някакъв бизнес. И съм убеден, че най-богатите хора не са престъпниците. Например Бил Гейтс всъщност е един предприемач, който се е усетил навреме какво да направи и е имал силите да го почне и да го поддържа.
В тази посока има много примери, но не съм сигурен, че някой ги казва на децата ни.
Ако подобно начинание се въведе като система в образованието, вие и хора като вас – предприемачи – ще се ангажирате ли да взимате децата в определени дни на територията на своя бизнес – да продават, да сервират, да мият, да чистят…
Естествено. Както и да получат възнаграждение за труда си. Трябва да печелят. Не съм проучил как стои регламентацията за право на труд – доколкото знам, е след 14 години със съгласието на родителите. Според мен е добре тази възраст да се намали – децата на 12 години могат да работят нещо малко, не говоря за тежък физически труд. Защо да не разнасят примерно пици с велосипедите си през ваканцията. Нека се учат на работа. Доколкото знам, в САЩ е прието да правят лимонади, да продават на улицата на някакви импровизирани пазари. И хората ги подкрепят и ходят да си купуват нарочно от тях. Това е страшно важно и дава опора на един млад човек за бъдещото му развитие – да знае, че има начин по честен път да изкарваш пари.
И това трябва да започва не на 16 или 18 години, а много по-рано. Просто сегашните деца се развиват много по-бързо.
А какво ще предприемете по отношение на превенцията за откриване на деца, които потенциално демонстрират, че са в опасност да извършат и престъпление, дори най-тежкото?
Започнахме внимателно да проучваме каква е в момента системата в държавата за откриване на такива деца, дали изобщо има организация и какво се прави, ако се открият. Около всяко подобно дете има достатъчно възрастни, които могат да преценят, че има нещо тревожно, че нещо не е наред. Тези хора не са непознати на обществото. Трябва да се регистрират и да се работи много сериозно, да се попълнят дупките в тяхното възпитание. А те най-вече са в ценностната им система, в привичките им да се грижат сами за себе си, без да обвиняват другите, че са им били виновни. Да се поработи с морала им, да им се представят всички възможности, да им се даде една опора, да им се разкаже колко е ценен човешкият живот. Много важно е и всички деца да знаят какво би могло да им се случи, ако носят оръжия и са агресивни. Да се запознаят със законодателството в страната. И какви са последиците…
Една от идеите във форума, който сте открили, е да се концентрират идеи и сигнали как да се действа с конкретни опасни деца.
Не съм го обмислял много задълбочено, но ми се струва правилно да се изработва нещо като профил на потенциалните, а и реални насилници. Като сигналите трябва да са анонимни, защото децата, които са тормозени, няма да смеят по открит начин да го съобщят. Предварително трябва да обясним в училищата на всички що е то насилие – кое е нормално и кое не е нормално. Обикновено нормите така са изкривени, че децата сами не могат да оценят реално кое отношение на другите хора към тях е нормално и кое е ненормално.
Значи първо да се обясни това. След това да има един център, където да се събира тази информация, да се даде на експерти, които да я обобщят, и вече да се обръщате към компетентните органи, които трябва, а и са длъжни да вземат решения?
Да, и да се поддържа постоянно този контакт с тях. Това ще е една неправителствена организация, която да следи този проблем и когато събере достатъчно негативни бонус точки за някой конкретен профил, да контролира как ще се работи с него. И това проследяване няма да е за месец-два, а с години – да се наблюдава дали агресията на конкретния младеж ще намалее, или ще нарасне.
Мисля, че като започнат да се задават въпроси, системата, колкото и да е заспала, ще се раздвижи. Ако пък не се раздвижи, ще сезираме други органи и така…
Ако човек се заинтересува, ще види, че в държавата ни съществуват всевъзможни структури, които са отговорни по темата: Агенция за закрила на децата, срещу дискриминация, за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, детски педагогически стаи, психолози в училищата, Министерство на образованието, МВР, социално министерство и пр. Значи има апарат, и то доста внушителен…
Но той явно не работи.
Същевременно вашата лична трагедия не е изолиран случай, а това ужасно явление започва да става все по-масово?
Не искам да съм лош пророк. Самият аз като дете съм изживял такава агресия – най-добрият ми приятел почина в ръцете ми след квартален побой. Бяхме на 15 години и не мога да забравя шока. И оттогава съм имал едно наум и съм се стремил така да възпитавам децата си, че нито да са аутсайдери, нито да са надменни. Винаги съм им казвал да са скромни и да се отнасят с другите така, както искат да се държат с тях. Това е моят принцип. И въпреки това ми се случи този ужас. Никой не е застрахован.
Това е най-тежкото изживяване в живота ми и нито аз, нито семейството ми вече ще сме същите и не заслужаваме някой да ни произнася тази присъда, без да ни пита нищо. Единственото, което ме крепи в този момент, е да видя дали ще събера достатъчно подкрепа от хора, които смятат, че аз мога да помогна да не се случват подобни трагедии. И тогава ще се опитам наистина нещо да променя, като застана начело на тази фондация или на това движение на името на сина ми. Ако нямам достатъчно подкрепа и хората преценят, че плюенето през рамо (пу-пу, дано не ме стигне!) е достатъчно, значи че, уви, живеем в общество, което не желае да поема някаква отговорност или нещо да се размърда…
Това означава, че сте отворен за сътрудничество с всякакви организации и структури, които биха проявили заинтересованост да се работи по проблема.
Абсолютно. Но въпросът е не само да се „твори“ на приказки, а наистина да се направи нещо.
Какво е мнението ви за съществуващите затвори за непълнолетните? Защото наблюденията ни с колеги журналисти през годините са, че там не се случва никаква превъзпитателна дейност.
Нямам информация и не ми се е налагало да знам. Лично моята посока е превенцията, за да не се стига до тези „заведения“. Защото аз лично не съм убеден, че бих могъл да работя с убийци. И не знам хората, които ще ме подкрепят в интернет страницата, в каква посока ще искат да се работи. Не съм убеден, че ще искат да бъде в посока за намаляване на наказанията.
На първо време вашето начинание би било изключително ценно и полезно, ако успее да обобщи мнението на родителите в днешното обществото.
От мненията във форума вече виждам, че повечето хора искат убиецът на сина ми да не излезе никога от затвора. Но все още не мога да застана на категорична позиция. Когато се съберат двадесет хиляди човека в страницата за трагедията с Цецо във фейсбук, ще мога вече да отправя предложения за наказанията в правната система.
Аз даже не съм компетентен и не знам какви са в момента…
Максималната присъда на непълнолетен за убийство е 15 години лишаване от свобода. Възприемате ли това наказание? Според мен трябва да се намали възрастта за носене на наказателна отговорност – след 16 години младежите трябва да отговарят, както всички пълнолетни. Те са абсолютно осъзнати хора. Нека някой ми докаже, че на 16 е по-неосъзнат отколкото на 18…
Преди 40 години може и да е било така…
Тогава хората на 18 са били на нивото на днешните 14-15-годишни. Така че на момент не мога още да обобщя това, което искат хората. А това, което аз искам, не може да се случи – да бъде Цецо с нас.
Мисля си, че заради личната си трагедия мога да събера много хора. Но – може и никой да не ме подкрепи. Това само времето ще покаже. Ще се съобразя с мнението на хората какво искат да се промени. И смятам, че няма да приемат така лесно мисълта, че баткото от съседния блок, с когото детето им кара колело, може да го „разфасова“!?
Къде е причината за тази ескалираща и необяснима агресия и жестокост у някои деца? Някои смятат, че е в масовата употреба на наркотици.
Голямото изоставане в момента е в отношението на държавата и на обществото към психическото здраве на децата. Искам да се обърна към хората, че не е достатъчно да работят само със своите деца. Време е да се отворим и да работим и с другите, защото другите убиват нашите деца, нашите не се самоубиват, нали!?
Не виждам нормален човек, който няма да ме подкрепи. Да спасим поне 4-5 деца!
А наркотиците – те са следствие, а не са причината. Редовното им използване според мен просто замества някакви липси от любов и щастие у човек. У тези деца липсва създаването на интереси и морални ценности, разбиране как могат да бъдат щастливи с нормални средства.
Според отец Касиан в последната му книга „Духовната криза“ всички тези трагедии са последствие от тоталната духовна криза, която е обхванала човечеството. И е довела до такова обезценяване на семейството и патриархалността, че са изчезнали моделите за подражание на децата…
В семейството ни сме се стараели да възпитаваме тези ценности. Но каква от това, след като го няма в останалите. Инвестирал съм толкова много любов, време и знания в сина ми. Но явно не е достатъчно. Време е да се огледаме и да помогнем и на другите. Има изоставени деца, има такива, които растат в омраза и завист. На тях трябва да се обърне специално внимание, да се отделят средства и някой да им обясни принципите и посоките в живота.
Защото, ако това не се прави, те се озлобяват и убиват нашите. Това става!
Изписаха се глупости, че тоя е убил момчето ми, задето му бил счупил някакво стръкче марихуана. Ама то е ясно, че не е това – причината е страшно дълбока. Точно тази липса на духовност и на любов. Отгледани зомбита от малки – в смисъл само на храна и оставени на улицата. Е, какви да станат!? Никой не им е обяснил как се готви, как летят самолетите, не им е показал снимка на един бизнесмен, успял почтено и пр. Просто от малки да си имат едно наум – защо да крада, като мога да правя нещо много по-нормално. Или най-малкото да стане един достоен човек, който да работи, да обича професията си, да се развива в нея, без да завижда. Защото завистта е страшно нещо – заслепява съзнанието на човек и той не е в състояние да види възможностите дори когато птиченцето на късмета е кацнало на рамото му.
Но някой трябва да го обясни на децата!
Как да си слушат интуицията, тъй като възможностите не те тупкат упорито по рамото – те кацат тихо и за да ги усетиш и грабнеш, трябва да си си изчистил съзнанието от завист и злоба. Защото, когато си обсебен от злоба и агресия, ти си вървиш като кон с капаци и това е…
Бащата Иван Цанов е на 37 години от София и е завършил същата гимназия – 95-о СОУ, в която учеше и убитият му син. Занимава се със собствен бизнес и в момента е ресторантьор. Съпругата му и майка на Цветан – Иванка Цанова, има шивашко ателие. Двамата са родители на още две момчета – Иван на 8 години и Методий на 5.
Г-н Цанов, докато стоях пред училището, където е учил синът ви, ми направи впечатление, че родители тук-таме обсъждаха убийството на вашето момче, но на ниво кой-какво чул или прочел… Очаквах, че ръководството и съучениците на Цецо ще отправят някакъв апел, но не се случи.
Човек, когато е отстрани, когато не е подпалена неговата къщичка, може дори да остане с впечатление, че нищо не е станало. Случилото се е толкова ужасно, че хората дори инстинктивно искат да го забравят. Но не бива да забравят, защото утре това е възможно да случи и на тях. И за съжаление смятам, че част от
родителите въобще не са работили и не работят в тази посока. А аз лично съм работил.
В какъв смисъл, какво правехте?
Винаги съм възпитавал децата си да не са расисти, да се разбират с другите, да уважават чуждото мнение. Неслучайно съм водил Цецо да продава на битака с мен. Повечето търговци там са цигани и го гледаха стъписани, че такова дете има между тях. Той растеше абсолютно освободен от предразсъдъци. Да не говорим за завист – в нашето семейство тази дума не присъства в мисленето ни, камо ли в речника ни.
Много пъти съм го водил с мен в банката, за да види къде се плащат кредитите за къщата ни. За да не остане с впечатление, че домът ни е някаква даденост. И той съзнаваше, че всеки месец се дължат едни вноски, които, ако не ги внесем, тази къща няма да я има и излизаме на улицата.
Когато гласувах на последните два избора, също съм го водил с мен за ръка. За политически партии не съм му обяснявал, а го учих, че всеки път човек трябва да упражнява правото си на глас, ако иска да има гражданска позиция в това общество и да се чувства свободен човек, който има право на претенции.
След тази трагедия не си ли мислите, че точно това, че по такъв открит и честен начин сте възпитавали сина си, може да е провокирало някого и да го намрази неудържимо?
Не спирам всеки ден да си задавам много въпроси. Синът ми беше едно малко момче, което, както и всички ние сме правили, иска да се прикачи към компанията на по-големите. И това е нормално – навремето, като играехме на фунийки, го правехме с две-три години по-големи от нас и същевременно с две-три години по-малки. Но аз не съм му изчистил до такава степен защитата. Напротив – винаги съм му говорил, че е хубаво да внимава, да е предпазлив, да споделя с майка си и с мен. Само че в тази възраст – за съжаление, децата лъжат. В смисъл, че те искат да изживеят някои неща, за които ги предупреждаваме като родители, и да се уверят дали това наистина е така. И това на моето момче му изигра фатална роля.
Как си обяснявате реакцията на другото момче, обвинено в убийството?
За другия – не знам как да го наричам. За мен това е нищо или нищожество, това е кожа без съдържание.
Познавахте ли го лично?
Един път Цецо ме е запознавал с него. Аз дори не му запомних физиономията, но вътрешното ми усещане беше много лошо. И това е единственият случай, когато разговарях със сина ми за някой от познатите му, в смисъл че не одобрявам да контактува с него. Не знам защо, някак интуицията ми изпращаше тревожни сигнали. Със сълзи на очи съм го молил да не се занимава с него. Да си играе с неговите връстници, че има време за всичко… Но пак казвам: децата в тази възраст лъжат! И ако някой твърди, че неговият 12-годишен син не го лъже, просто се заблуждава жестоко.
Ние самите сме лъгали и нас ни лъжат.
Младият човек е егоцентрик и това е част от стремежа му за самоутвърждаване.‘
Нормално е за съжаление. Синът ни Цецо никога не е бил зарязван да седи до късно без контрол. Плюс това непрекъснато сме ходили заедно на почивки и през уикендите сред природата. Той е получавал цялата любов и свобода, която според нас с майка му, е редно да получава едно дете на тези години.
Същевременно не съм бил и мекушав родител. Разговаряли сме сериозно по много въпроси, особено за това, колко са важни достойнството и честта на човек. Съгласно собствения си морал съм се опитвал да му предам кое е ценно и считам, че ще му върши работа в живота.
Може да е имало проблем и в нашето възпитание… Но се съмнявам, че е правилно да възпитаваш детето си да е затворено и свито и да отбягва контакт с останалите хора… това е абсурд, по този начин не можеш да създадеш човек.
Никога не съм забранявал на Цецо да кани децата у нас. В дома ни винаги е било лудница – минават, заминават… Като родител съм работил в посока да не го злепоставям – да не е аутсайдер, но и да не се надува. След трагедията децата, които са дружали с него, казаха, че Цецо е бил точно такъв и никога не е парадирал.
В медиите се лансира версия, че мотивът на убиеца бил, че е беден, а Цецо бил богат.
Той разполагаше с по-малко джобни от всичките си съученици. Ограничавали сме го и от неща, които, отстрани погледнато, сме можели да си позволим. По простата причина, че според нас не е добре каквото поиска, веднага да му се дава. Винаги съм го провокирал да вложи малко усилия, за да получи нещо. За да може да го оцени, защото не мисля, че е правилно каквото поиска, то да се случва.
В сайта, посветен на Цецо, сте качили филмче как пуска самоделни самолети. Това ли му беше хобито?
Цецо не растеше както типичният днешен тийнейджър. Вместо по цял ден пред компютъра, той прекарваше свободното си време в бараката или на двора и нещо твореше. На продавача от кварталната железария сигурно му е писнало да купува непрекъснато разни лепила и стиропори. Строеше самолети – по пет-шест часа. Но в края на деня летяха. Може да е било по десетина метра и да се разбият, но летяха! Хвърчила е направил стотици. Просто конструираше, без много да чертае. Експериментираше, но му се получаваха нещата. За каквото се хванеше, му се удаваше. С компютри много-много не се застояваше. Включително във фейсбук си беше направил страница няколко дни преди да го убият.
Това си е природен талант, насърчавахте ли го?
Абсолютно, радвахме се на тази дарба, която го провокира непрекъснато. Така че болката, която изпитваме, е още по-голяма, защото ние наистина сме го отглеждали с много любов и по начин, който аз смятам, че за един млад човек е правилен и достоен. Всеки ден му е казвано колко е обичан, майка му основно. Всяка вечер целуваше и него и другите ни двама сина.
Това е най-нормалното и прекрасно нещо в семейството.
Щеше да е прекрасно, ако всички родители го правехме. Но имам чувство, че не е така. И тук не става въпрос за финансови възможности, а за морал и ценности, които е редно всеки, който е създал дете, да ги обяснява в достатъчно ранна възраст. Да започне да говори на децата си за стойността на човешкия живот, за това, че всеки има право на мнение и да е различен, и че нямаме право да се сърдим или да го обиждаме, че е такъв. Проблемът е, че много родители смятат за достатъчно едно дете да оцелява само физически, за да стане човек. Това е абсурд. Трябва да се влага любов, както когато се създават децата, така и когато се възпитават. Иначе не се получава. Те се изкривяват, начинът им на мислене се променя тотално и в бъдеще това рефлектира върху другите.
Не изкарвам сина си светец в момента, но като цяло чувството му за жал, съчувствие и съпричастност беше на достатъчно ниво, за да може да преценява кое е добро и кое лошо.
Имало ли е намеса на наркотици?
Аз съм сравнително съвременен човек и съм следил внимателно реакциите на сина ми. Не бях забелязал нищо притеснително. Мисля, че това, върху което трябва да се работи, е своевременното установяване на признаците на агресия у другите. Явно децата не разпознават добре признаците и нормите за това кое е нормално и кое не е нормално. И това е една от посоките, в които мисля да работя в бъдеще.
Как смятате да го осъществите?
Започнахме със страница във фейсбук, която открихме на рождения ден на Цецо – 3 септеври 2011 г., и досега над две хиляди и петстотин човека са ни подкрепили. Идеята ми е да разбера има ли хора, които считат, че е правилно някой да поеме инициативата да работи в тази посока и да се доверят на мен. Надявам се поне сто хиляди човека да ни подкрепят. Тогава ще мога да изискам и да питам правителството има ли още такива като „този“, който уби сина ми, и какви мерки вземат, как се установяват. Ще направя фондация, която да може да контролира работата и да задава въпроси на институциите, които са компетентни и трябва да отговарят. И в зависимост от това дали отговорите ни удовлетворяват или не ще преценяваме какво да предприемаме по-нататък.
Какви предложения ще отправите към държавата?
Създаване на програми, с които от най-ранна възраст да се покаже на децата, че има почтени начини за печелене на пари. Защото повечето обществени начинания за занимания с деца, които чувам от медиите, са свързани със спорта. Да не мислят за глупости, а да ходят в залата. Хубаво, ама в залата казват ли им как се изкарват пари, казват ли им елементарните принципи на икономиката. Нищо че са малки, полезно е да ги знаят. Ако родителите в къщи не могат да им го кажат, защо това да не се случи в училище.
Понеже аз съм предприемач по призвание и по душа, мисля, че може да се направят курсове за предприемачи. Просто да им се обясни на децата що е то. Защото на единдвама нещо да им щракне в мозъка, след това те ще увлекат покрай себе си още 5-10 човека, да направят фирми, в които пък да отидат да работят останалите им приятели. И така.
Спортът е много хубаво нещо, но в историята на демократичния ни преход видяхме, че на практика много добри спортисти, като останаха на улицата, станаха мутри, защото не бяха придобили никакви други умения по време на спортната си кариера.
Не съм против спорта в никакъв случай, но нещата не могат да са само едното или само другото. Животът вече е страшно динамичен, децата растат на бързи обороти и е хубаво в по-ранна възраст, когато още могат нещо да попият, да им се разкаже и да им се покажат възможностите. Просто да им се покажат. А не сами да си обясняват кое е хубаво и кое не е. Защото изводите им често са неправилни. И най-тъпото е, че често се насочват в посока към малцинството забогатели по съмнителен начин. Въпреки че според мен повечето хора, които са забогатели, не са го направили по нечестен начин. Те са създали някакъв бизнес. И съм убеден, че най-богатите хора не са престъпниците. Например Бил Гейтс всъщност е един предприемач, който се е усетил навреме какво да направи и е имал силите да го почне и да го поддържа.
В тази посока има много примери, но не съм сигурен, че някой ги казва на децата ни.
Ако подобно начинание се въведе като система в образованието, вие и хора като вас – предприемачи – ще се ангажирате ли да взимате децата в определени дни на територията на своя бизнес – да продават, да сервират, да мият, да чистят…
Естествено. Както и да получат възнаграждение за труда си. Трябва да печелят. Не съм проучил как стои регламентацията за право на труд – доколкото знам, е след 14 години със съгласието на родителите. Според мен е добре тази възраст да се намали – децата на 12 години могат да работят нещо малко, не говоря за тежък физически труд. Защо да не разнасят примерно пици с велосипедите си през ваканцията. Нека се учат на работа. Доколкото знам, в САЩ е прието да правят лимонади, да продават на улицата на някакви импровизирани пазари. И хората ги подкрепят и ходят да си купуват нарочно от тях. Това е страшно важно и дава опора на един млад човек за бъдещото му развитие – да знае, че има начин по честен път да изкарваш пари.
И това трябва да започва не на 16 или 18 години, а много по-рано. Просто сегашните деца се развиват много по-бързо.
А какво ще предприемете по отношение на превенцията за откриване на деца, които потенциално демонстрират, че са в опасност да извършат и престъпление, дори най-тежкото?
Започнахме внимателно да проучваме каква е в момента системата в държавата за откриване на такива деца, дали изобщо има организация и какво се прави, ако се открият. Около всяко подобно дете има достатъчно възрастни, които могат да преценят, че има нещо тревожно, че нещо не е наред. Тези хора не са непознати на обществото. Трябва да се регистрират и да се работи много сериозно, да се попълнят дупките в тяхното възпитание. А те най-вече са в ценностната им система, в привичките им да се грижат сами за себе си, без да обвиняват другите, че са им били виновни. Да се поработи с морала им, да им се представят всички възможности, да им се даде една опора, да им се разкаже колко е ценен човешкият живот. Много важно е и всички деца да знаят какво би могло да им се случи, ако носят оръжия и са агресивни. Да се запознаят със законодателството в страната. И какви са последиците…
Една от идеите във форума, който сте открили, е да се концентрират идеи и сигнали как да се действа с конкретни опасни деца.
Не съм го обмислял много задълбочено, но ми се струва правилно да се изработва нещо като профил на потенциалните, а и реални насилници. Като сигналите трябва да са анонимни, защото децата, които са тормозени, няма да смеят по открит начин да го съобщят. Предварително трябва да обясним в училищата на всички що е то насилие – кое е нормално и кое не е нормално. Обикновено нормите така са изкривени, че децата сами не могат да оценят реално кое отношение на другите хора към тях е нормално и кое е ненормално.
Значи първо да се обясни това. След това да има един център, където да се събира тази информация, да се даде на експерти, които да я обобщят, и вече да се обръщате към компетентните органи, които трябва, а и са длъжни да вземат решения?
Да, и да се поддържа постоянно този контакт с тях. Това ще е една неправителствена организация, която да следи този проблем и когато събере достатъчно негативни бонус точки за някой конкретен профил, да контролира как ще се работи с него. И това проследяване няма да е за месец-два, а с години – да се наблюдава дали агресията на конкретния младеж ще намалее, или ще нарасне.
Мисля, че като започнат да се задават въпроси, системата, колкото и да е заспала, ще се раздвижи. Ако пък не се раздвижи, ще сезираме други органи и така…
Ако човек се заинтересува, ще види, че в държавата ни съществуват всевъзможни структури, които са отговорни по темата: Агенция за закрила на децата, срещу дискриминация, за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, детски педагогически стаи, психолози в училищата, Министерство на образованието, МВР, социално министерство и пр. Значи има апарат, и то доста внушителен…
Но той явно не работи.
Същевременно вашата лична трагедия не е изолиран случай, а това ужасно явление започва да става все по-масово?
Не искам да съм лош пророк. Самият аз като дете съм изживял такава агресия – най-добрият ми приятел почина в ръцете ми след квартален побой. Бяхме на 15 години и не мога да забравя шока. И оттогава съм имал едно наум и съм се стремил така да възпитавам децата си, че нито да са аутсайдери, нито да са надменни. Винаги съм им казвал да са скромни и да се отнасят с другите така, както искат да се държат с тях. Това е моят принцип. И въпреки това ми се случи този ужас. Никой не е застрахован.
Това е най-тежкото изживяване в живота ми и нито аз, нито семейството ми вече ще сме същите и не заслужаваме някой да ни произнася тази присъда, без да ни пита нищо. Единственото, което ме крепи в този момент, е да видя дали ще събера достатъчно подкрепа от хора, които смятат, че аз мога да помогна да не се случват подобни трагедии. И тогава ще се опитам наистина нещо да променя, като застана начело на тази фондация или на това движение на името на сина ми. Ако нямам достатъчно подкрепа и хората преценят, че плюенето през рамо (пу-пу, дано не ме стигне!) е достатъчно, значи че, уви, живеем в общество, което не желае да поема някаква отговорност или нещо да се размърда…
Това означава, че сте отворен за сътрудничество с всякакви организации и структури, които биха проявили заинтересованост да се работи по проблема.
Абсолютно. Но въпросът е не само да се „твори“ на приказки, а наистина да се направи нещо.
Какво е мнението ви за съществуващите затвори за непълнолетните? Защото наблюденията ни с колеги журналисти през годините са, че там не се случва никаква превъзпитателна дейност.
Нямам информация и не ми се е налагало да знам. Лично моята посока е превенцията, за да не се стига до тези „заведения“. Защото аз лично не съм убеден, че бих могъл да работя с убийци. И не знам хората, които ще ме подкрепят в интернет страницата, в каква посока ще искат да се работи. Не съм убеден, че ще искат да бъде в посока за намаляване на наказанията.
На първо време вашето начинание би било изключително ценно и полезно, ако успее да обобщи мнението на родителите в днешното обществото.
От мненията във форума вече виждам, че повечето хора искат убиецът на сина ми да не излезе никога от затвора. Но все още не мога да застана на категорична позиция. Когато се съберат двадесет хиляди човека в страницата за трагедията с Цецо във фейсбук, ще мога вече да отправя предложения за наказанията в правната система.
Аз даже не съм компетентен и не знам какви са в момента…
Максималната присъда на непълнолетен за убийство е 15 години лишаване от свобода. Възприемате ли това наказание? Според мен трябва да се намали възрастта за носене на наказателна отговорност – след 16 години младежите трябва да отговарят, както всички пълнолетни. Те са абсолютно осъзнати хора. Нека някой ми докаже, че на 16 е по-неосъзнат отколкото на 18…
Преди 40 години може и да е било така…
Тогава хората на 18 са били на нивото на днешните 14-15-годишни. Така че на момент не мога още да обобщя това, което искат хората. А това, което аз искам, не може да се случи – да бъде Цецо с нас.
Мисля си, че заради личната си трагедия мога да събера много хора. Но – може и никой да не ме подкрепи. Това само времето ще покаже. Ще се съобразя с мнението на хората какво искат да се промени. И смятам, че няма да приемат така лесно мисълта, че баткото от съседния блок, с когото детето им кара колело, може да го „разфасова“!?
Къде е причината за тази ескалираща и необяснима агресия и жестокост у някои деца? Някои смятат, че е в масовата употреба на наркотици.
Голямото изоставане в момента е в отношението на държавата и на обществото към психическото здраве на децата. Искам да се обърна към хората, че не е достатъчно да работят само със своите деца. Време е да се отворим и да работим и с другите, защото другите убиват нашите деца, нашите не се самоубиват, нали!?
Не виждам нормален човек, който няма да ме подкрепи. Да спасим поне 4-5 деца!
А наркотиците – те са следствие, а не са причината. Редовното им използване според мен просто замества някакви липси от любов и щастие у човек. У тези деца липсва създаването на интереси и морални ценности, разбиране как могат да бъдат щастливи с нормални средства.
Според отец Касиан в последната му книга „Духовната криза“ всички тези трагедии са последствие от тоталната духовна криза, която е обхванала човечеството. И е довела до такова обезценяване на семейството и патриархалността, че са изчезнали моделите за подражание на децата…
В семейството ни сме се стараели да възпитаваме тези ценности. Но каква от това, след като го няма в останалите. Инвестирал съм толкова много любов, време и знания в сина ми. Но явно не е достатъчно. Време е да се огледаме и да помогнем и на другите. Има изоставени деца, има такива, които растат в омраза и завист. На тях трябва да се обърне специално внимание, да се отделят средства и някой да им обясни принципите и посоките в живота.
Защото, ако това не се прави, те се озлобяват и убиват нашите. Това става!
Изписаха се глупости, че тоя е убил момчето ми, задето му бил счупил някакво стръкче марихуана. Ама то е ясно, че не е това – причината е страшно дълбока. Точно тази липса на духовност и на любов. Отгледани зомбита от малки – в смисъл само на храна и оставени на улицата. Е, какви да станат!? Никой не им е обяснил как се готви, как летят самолетите, не им е показал снимка на един бизнесмен, успял почтено и пр. Просто от малки да си имат едно наум – защо да крада, като мога да правя нещо много по-нормално. Или най-малкото да стане един достоен човек, който да работи, да обича професията си, да се развива в нея, без да завижда. Защото завистта е страшно нещо – заслепява съзнанието на човек и той не е в състояние да види възможностите дори когато птиченцето на късмета е кацнало на рамото му.
Но някой трябва да го обясни на децата!
Как да си слушат интуицията, тъй като възможностите не те тупкат упорито по рамото – те кацат тихо и за да ги усетиш и грабнеш, трябва да си си изчистил съзнанието от завист и злоба. Защото, когато си обсебен от злоба и агресия, ти си вървиш като кон с капаци и това е…
