vergil Автор: HOPE
Фотография: НОРЕ
Публикувана на: 27-01-2013 г.
В годините на „демократичния ни преход” китният ни възрожденски Ловеч тръпне с веруюто „Страхът е власт!”. А лирическият герой на максимата в местния фолклор е бившият борец Алдин Алиев – Алчо. Същевременно градът, където апостолът на свободата Васил Левски е отправил последният си апел за бунт, бе една от „най-червени крепости” на властта. Стана арена и на крилатата „синя рецепта” на Надежда Михайлова: „Нахранете журналистите…”.
Ще се сбъдне ли надеждата на ловчанлии да се затвори „мутренската страница” в региона? Предлагаме ви анализът, публикуван в интернет изданието на вестник 24 часа на 26 януари 2013 г.
Алчо откупил живота си от Иво Карамански със 100 000 долара
И децата в Ловеч знаят кой е Алчо. Страховитата му слава все още стряска родителите им, защото са съвременници на събития, достойни за холивудски филм.
Израстването на Алидин Алиев-Алчо в подземния свят е характерно за смутните времена, в които бивши борци натрупаха пари от рекет, побоища, крадени коли и всякакви престъпления. Тяхното верую бе: „Страхът е власт!“ Силен или по-точно силов аргумент, за да командва Алчо града край Осъм вече две десетилетия. А през това време много известни ъндърграунд босове преминаха в отвъдното.
Някогашният възпитаник на спортното училище в Ловеч Алидин Алиев доби популярност покрай първото показно убийство в България – това на Стефан Мирославов-Крушата на 7 септември 1993 г.
То пък „повлече крак“ за поредица от поръчкови екзекуции на главатари на силови групировки. Точно тогава Алчо влезе в полезрението на журналистите и бе сочен като дясна ръка на застреляния борец – нещо, от което винаги се е пазил.За съжаление обаче не влезе в полезрението на службите, затова продължи да деребейства още 18 г.
Градският фолклор мълви, че когато научил за смъртта на приятеля си Крушата, Алчо казал: „Аз съм следващият!“
Твърди се, че така е поставено началото на легендата за „черния списък“, по който започнало ликвидирането на ВИС.
Признание за съществуването на такъв списък с набелязани в него жертви прави дори тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев след убийството на шефа на ВИС-2 Васил Илиев.
И макар че килъри затриха всички, които съставляваха страховитата структура, Алчо е жив и здрав и до днес. Независимо че има няколко опита за покушения срещу него.
Дори е с чисто съдебно минало. Все още.
След смъртта на Крушата до края на 90-те години той като достоен негов наследник продължи да прави пари с престъпления и насилие.
Около Алчо гравитираха яки и безскрупулни момчета, които превърнаха страха в професия. Приписваха на групата му множество кражби на коли, които се връщаха на собствениците им срещу заплащане. Чуваше се за рекет на току-що замогнали се не само в Ловеч, а и в други градове. И докато групата му действа, Алидин много внимаваше да не разлюти полицията. Той никога не е участвал лично в наказателните акции, твърдят запознати с ловешкия ъндърграунд.
Нещо повече – успява да се сближи с тогавашните полицейски шефове. Виждали ги заедно в заведение, където заклетият трезвеник Алчо щедро черпел с уиски, а за забавление натискал паникбутона и пробвал бързите реакции на дежурните патрулки.
В Ловеч все още се помни масовият бой в 2 нощни заведения. Екшънът се разиграва на 26 октомври 1996 г., когато арменци каратисти с бухалки нахълтват в дискотека в преследване на Алчо. Бабаитите му ги пресрещат и се хвърлят в битката с ножове и подръчни средства. Боят се пренася в друга дискотека, а после в болницата, където са закарани пострадалите.
Едва след идването на полицията побойниците са укротени. Осем от тях са ранени, но Алчо е невредим.
Според полицейската сводка мелето е за разчистване на сметки между свързани с „Корона инс“ на Иво Карамански и ВИС-2. По повод на мелето председателят на борда на директорите на ВИС-2 Чавдар Писарски казва: „За нас не работят побойници, а застрахователи висшисти.“
Това не впечатлило Алидин, тъй като по-важно в момента било да запази живота си. Откупува го на среща с Карамански в ловешко кафене срещу куфар със 100 хил. долара, твърдят осведомени. Подобна процедура му се случвала и при други ситуации.
В началото на 2000 г. бившият борец реши да се отръска от мутренската си слава.
Захвана се с легален бизнес, като създаде фирма „Мелиса“, специализирана в производство на хляб и хлебни изделия. Стана съдружник с братовчед си Аделин Дермански, който е и управител на фирмата.
Хлябът на „Мелиса“ бе наложен на пазара с обичайните за борческите групировки методи – силово.
Собственици на магазини в селата около Ловеч все още се страхуват да разказват как мускулести мъже стояли пред вратите им и не допускали доставки на конкуренти.
Хората помнят свъсените бабаити, които ги посрещали пред бакалиите. Години наред те бяха принудени да ядат най-скъпия хляб в България.
Междувременно над 10 буса на непослушни конкурентни фирми бяха опожарени. Под сурдинка се говореше, че това е работа на Алчовците, доказателства обаче не се намериха.
Имаше и пребити, но никой не посмя да се жалва в полицията. И как да го сторят, като се знаеше за връзки между бандитите и полицейски шефове в Ловеч.
Постепенно империята на Алидин се разрасна и укрепна. Освен като собственик на „Мелиса“ името му фигурира във фирмените регистри като съдружник в дружествата „Алкс-А“ с основен предмет на дейност търговия на едро, „Емакс 2000“ за таксиметрови услуги „Алдекс“ – за дърводобив, в съдружие с Огнян Дермански.
Това бе огласено, след като на 30 март 2010 г. Ловеч осъмна с новината, че прокуратурата е погнала Алчо и компания. Тя бързо обиколи града, но бе посрещната с неверие от жителите му.
Трудно им беше да приемат, че някой е решил да развали рахата на Алчо.
В ранните часове на деня антимафиоти атакуваха жилища и офиси – собственост на Алидин, братовчед му Аделин и Огнян Дермански. Официалното съобщение на МВР гласеше, че те са се занимавали с незаконен дърводобив, хлебопроизводство и усвояване на средства от фондове на ЕС. Иззети бяха счетоводни документи и компютърни конфигурации, а Аделин и Огнян – задържани. Тарторът им обаче сякаш потъна вдън земя и бе обявен за издирване.
Повече от седмица го търсиха безрезултатно. И тогава из Ловеч тръгнаха слухове: че бил предупреден и се измъкнал от блокадата, стреляйки с откраднат пистолет, че избягал в чужбина и оттам се присмивал на полицейското безсилие.
Но тъкмо фолклорното творчество се отприщи, и Алчо се предаде сам. Пред РПУ слязъл от крайслер, шофиран от бившия депутат Борислав Българинов. Разправят, че млад полицай така се сбъркал от изненада, че козирувал.
„Ами той Алчо нали им бе началник – нормално е да му отдават чест“, подмятаха из кафенетата.
В отговор на приказките последва бързо пенсиониране на полицейски шеф, за когото се твърди, че по време на спецакцията извел Алчо на 40 км от града.
Окръжната прокуратура здраво е „захапала“ случая и подозира Алчо и съдружника му Аделин Дермански в злоупотреба за 100 000 евро.
С парите от евросубсидия трябвало да подновят оборудването на хлебозавода си с нови машини. Вместо това вкарали стара рециклирана техника, показва разследването.
Срещу тях има още обвинения за документни измами, рекет и участие в организирана престъпна група.
Комисията „Кушлев“ наложи запор върху имуществото на боса.
Искът за конфискация в полза на държавата е за 6,5 млн. лв. Обезпечителни мерки са наложени на 2 апартамента в Ловеч, работилница за закуски и фурна за хляб в града, 2 магазина, център за комплексно транспортно обслужване, двуетажна къща и дворно място в с. Изворче, множество поземлени имоти, гори и парцели в Кирчево, Априлци, Лисец и Ловеч.
Запорирани са 19 товарни автомобила, 2 ремаркета, 3 леки коли, както и дялове в капитала на 4 търговски дружества и всички банкови сметки на Алиев. Цената на иска срещу братовчед му Аделин Дермански е над 3,5млн.Обезпечителни мерки висят върху 2-етажна жилищна сграда, зимна градина и дворно място в Сливек, поземлен имот заедно с 2 двуетажни сгради, навес и други подобрения в Ловеч, магазини, имоти и парцели, някои от които съвпадащи с тези на Алчо.
Запор е наложен върху 9 товарни автомобила, две леки коли, дялове в капитала на четири търговски дружества и всички банкови сметки. Въпреки неверието на мнозина Алчо и Аделин търкаха наровете в ареста цяла година. Сетне поради изтичане на допустимия срок за задържане ги пуснаха под домашен арест, а на по-късен етап – под гаранция.
Срещу 10 000 лв. Алиев свободно кара скъпата си кола из Ловеч.
Аделин пък, който по настояване на адвокатите си по време на задържането бе пратен за лечение в най-елитните клиники, защото бил много зле, редовно ходи на тенис и фитнес.
През юли м.г. Дермански направи изявление, че няма да се повишава цената на хляба на „Мелиса“, засега. Цитиран е като управител на най-голямата фирма за производство на хляб в Ловешка област, нищо че „Мелиса“ също е под запор.
„Цена под 65 ст. за хляб от 700 г е сива икономика – спестява се от осигуровки, ток или ДДС“, коментира Дермански. Той счита, че при цена от 42 ст. за кило зърно брашното трябва да се търгува по 84 ст., а цената на хляба да е 1,68 лв./кг.
„Извадиха му кирливите ризи и пак се прави на важен“, възмущават се ловчанлии. Коментират и поведението на „бизнесмените“, докато чакат насрочване на съдебния процес.
Алчо, както обикновено, предпочита да стои в сянка. Братовчед му обаче се изживява като честен човек, незаслужено настъпан от прокуратурата, и използва всеки повод да го тръби из града.
Това дава основание на скептици да твърдят, че бандитската история ще е поредният кьорфишек – показно задържане, обвинения и накрая нищо.
Потърпевшите от „контакти“ с Алчо и компания обаче чакат с нетърпение съдебната развръзка. И обществото се надява на осъдителни присъди. Защото, ако това не се случи, никой няма да повярва, че мутренските времена най-сетне са затворена страница в Ловеч.
Ще се сбъдне ли надеждата на ловчанлии да се затвори „мутренската страница” в региона? Предлагаме ви анализът, публикуван в интернет изданието на вестник 24 часа на 26 януари 2013 г.
Алчо откупил живота си от Иво Карамански със 100 000 долара
И децата в Ловеч знаят кой е Алчо. Страховитата му слава все още стряска родителите им, защото са съвременници на събития, достойни за холивудски филм.
Израстването на Алидин Алиев-Алчо в подземния свят е характерно за смутните времена, в които бивши борци натрупаха пари от рекет, побоища, крадени коли и всякакви престъпления. Тяхното верую бе: „Страхът е власт!“ Силен или по-точно силов аргумент, за да командва Алчо града край Осъм вече две десетилетия. А през това време много известни ъндърграунд босове преминаха в отвъдното.
Някогашният възпитаник на спортното училище в Ловеч Алидин Алиев доби популярност покрай първото показно убийство в България – това на Стефан Мирославов-Крушата на 7 септември 1993 г.
То пък „повлече крак“ за поредица от поръчкови екзекуции на главатари на силови групировки. Точно тогава Алчо влезе в полезрението на журналистите и бе сочен като дясна ръка на застреляния борец – нещо, от което винаги се е пазил.За съжаление обаче не влезе в полезрението на службите, затова продължи да деребейства още 18 г.
Градският фолклор мълви, че когато научил за смъртта на приятеля си Крушата, Алчо казал: „Аз съм следващият!“
Твърди се, че така е поставено началото на легендата за „черния списък“, по който започнало ликвидирането на ВИС.
Признание за съществуването на такъв списък с набелязани в него жертви прави дори тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев след убийството на шефа на ВИС-2 Васил Илиев.
И макар че килъри затриха всички, които съставляваха страховитата структура, Алчо е жив и здрав и до днес. Независимо че има няколко опита за покушения срещу него.
Дори е с чисто съдебно минало. Все още.
След смъртта на Крушата до края на 90-те години той като достоен негов наследник продължи да прави пари с престъпления и насилие.
Около Алчо гравитираха яки и безскрупулни момчета, които превърнаха страха в професия. Приписваха на групата му множество кражби на коли, които се връщаха на собствениците им срещу заплащане. Чуваше се за рекет на току-що замогнали се не само в Ловеч, а и в други градове. И докато групата му действа, Алидин много внимаваше да не разлюти полицията. Той никога не е участвал лично в наказателните акции, твърдят запознати с ловешкия ъндърграунд.
Нещо повече – успява да се сближи с тогавашните полицейски шефове. Виждали ги заедно в заведение, където заклетият трезвеник Алчо щедро черпел с уиски, а за забавление натискал паникбутона и пробвал бързите реакции на дежурните патрулки.
В Ловеч все още се помни масовият бой в 2 нощни заведения. Екшънът се разиграва на 26 октомври 1996 г., когато арменци каратисти с бухалки нахълтват в дискотека в преследване на Алчо. Бабаитите му ги пресрещат и се хвърлят в битката с ножове и подръчни средства. Боят се пренася в друга дискотека, а после в болницата, където са закарани пострадалите.
Едва след идването на полицията побойниците са укротени. Осем от тях са ранени, но Алчо е невредим.
Според полицейската сводка мелето е за разчистване на сметки между свързани с „Корона инс“ на Иво Карамански и ВИС-2. По повод на мелето председателят на борда на директорите на ВИС-2 Чавдар Писарски казва: „За нас не работят побойници, а застрахователи висшисти.“
Това не впечатлило Алидин, тъй като по-важно в момента било да запази живота си. Откупува го на среща с Карамански в ловешко кафене срещу куфар със 100 хил. долара, твърдят осведомени. Подобна процедура му се случвала и при други ситуации.
В началото на 2000 г. бившият борец реши да се отръска от мутренската си слава.
Захвана се с легален бизнес, като създаде фирма „Мелиса“, специализирана в производство на хляб и хлебни изделия. Стана съдружник с братовчед си Аделин Дермански, който е и управител на фирмата.
Хлябът на „Мелиса“ бе наложен на пазара с обичайните за борческите групировки методи – силово.
Собственици на магазини в селата около Ловеч все още се страхуват да разказват как мускулести мъже стояли пред вратите им и не допускали доставки на конкуренти.
Хората помнят свъсените бабаити, които ги посрещали пред бакалиите. Години наред те бяха принудени да ядат най-скъпия хляб в България.
Междувременно над 10 буса на непослушни конкурентни фирми бяха опожарени. Под сурдинка се говореше, че това е работа на Алчовците, доказателства обаче не се намериха.
Имаше и пребити, но никой не посмя да се жалва в полицията. И как да го сторят, като се знаеше за връзки между бандитите и полицейски шефове в Ловеч.
Постепенно империята на Алидин се разрасна и укрепна. Освен като собственик на „Мелиса“ името му фигурира във фирмените регистри като съдружник в дружествата „Алкс-А“ с основен предмет на дейност търговия на едро, „Емакс 2000“ за таксиметрови услуги „Алдекс“ – за дърводобив, в съдружие с Огнян Дермански.
Това бе огласено, след като на 30 март 2010 г. Ловеч осъмна с новината, че прокуратурата е погнала Алчо и компания. Тя бързо обиколи града, но бе посрещната с неверие от жителите му.
Трудно им беше да приемат, че някой е решил да развали рахата на Алчо.
В ранните часове на деня антимафиоти атакуваха жилища и офиси – собственост на Алидин, братовчед му Аделин и Огнян Дермански. Официалното съобщение на МВР гласеше, че те са се занимавали с незаконен дърводобив, хлебопроизводство и усвояване на средства от фондове на ЕС. Иззети бяха счетоводни документи и компютърни конфигурации, а Аделин и Огнян – задържани. Тарторът им обаче сякаш потъна вдън земя и бе обявен за издирване.
Повече от седмица го търсиха безрезултатно. И тогава из Ловеч тръгнаха слухове: че бил предупреден и се измъкнал от блокадата, стреляйки с откраднат пистолет, че избягал в чужбина и оттам се присмивал на полицейското безсилие.
Но тъкмо фолклорното творчество се отприщи, и Алчо се предаде сам. Пред РПУ слязъл от крайслер, шофиран от бившия депутат Борислав Българинов. Разправят, че млад полицай така се сбъркал от изненада, че козирувал.
„Ами той Алчо нали им бе началник – нормално е да му отдават чест“, подмятаха из кафенетата.
В отговор на приказките последва бързо пенсиониране на полицейски шеф, за когото се твърди, че по време на спецакцията извел Алчо на 40 км от града.
Окръжната прокуратура здраво е „захапала“ случая и подозира Алчо и съдружника му Аделин Дермански в злоупотреба за 100 000 евро.
С парите от евросубсидия трябвало да подновят оборудването на хлебозавода си с нови машини. Вместо това вкарали стара рециклирана техника, показва разследването.
Срещу тях има още обвинения за документни измами, рекет и участие в организирана престъпна група.
Комисията „Кушлев“ наложи запор върху имуществото на боса.
Искът за конфискация в полза на държавата е за 6,5 млн. лв. Обезпечителни мерки са наложени на 2 апартамента в Ловеч, работилница за закуски и фурна за хляб в града, 2 магазина, център за комплексно транспортно обслужване, двуетажна къща и дворно място в с. Изворче, множество поземлени имоти, гори и парцели в Кирчево, Априлци, Лисец и Ловеч.
Запорирани са 19 товарни автомобила, 2 ремаркета, 3 леки коли, както и дялове в капитала на 4 търговски дружества и всички банкови сметки на Алиев. Цената на иска срещу братовчед му Аделин Дермански е над 3,5млн.Обезпечителни мерки висят върху 2-етажна жилищна сграда, зимна градина и дворно място в Сливек, поземлен имот заедно с 2 двуетажни сгради, навес и други подобрения в Ловеч, магазини, имоти и парцели, някои от които съвпадащи с тези на Алчо.
Запор е наложен върху 9 товарни автомобила, две леки коли, дялове в капитала на четири търговски дружества и всички банкови сметки. Въпреки неверието на мнозина Алчо и Аделин търкаха наровете в ареста цяла година. Сетне поради изтичане на допустимия срок за задържане ги пуснаха под домашен арест, а на по-късен етап – под гаранция.
Срещу 10 000 лв. Алиев свободно кара скъпата си кола из Ловеч.
Аделин пък, който по настояване на адвокатите си по време на задържането бе пратен за лечение в най-елитните клиники, защото бил много зле, редовно ходи на тенис и фитнес.
През юли м.г. Дермански направи изявление, че няма да се повишава цената на хляба на „Мелиса“, засега. Цитиран е като управител на най-голямата фирма за производство на хляб в Ловешка област, нищо че „Мелиса“ също е под запор.
„Цена под 65 ст. за хляб от 700 г е сива икономика – спестява се от осигуровки, ток или ДДС“, коментира Дермански. Той счита, че при цена от 42 ст. за кило зърно брашното трябва да се търгува по 84 ст., а цената на хляба да е 1,68 лв./кг.
„Извадиха му кирливите ризи и пак се прави на важен“, възмущават се ловчанлии. Коментират и поведението на „бизнесмените“, докато чакат насрочване на съдебния процес.
Алчо, както обикновено, предпочита да стои в сянка. Братовчед му обаче се изживява като честен човек, незаслужено настъпан от прокуратурата, и използва всеки повод да го тръби из града.
Това дава основание на скептици да твърдят, че бандитската история ще е поредният кьорфишек – показно задържане, обвинения и накрая нищо.
Потърпевшите от „контакти“ с Алчо и компания обаче чакат с нетърпение съдебната развръзка. И обществото се надява на осъдителни присъди. Защото, ако това не се случи, никой няма да повярва, че мутренските времена най-сетне са затворена страница в Ловеч.
