vergil 
Установените нарушения, достатъчни за касиране на избора, според ВАдС:
– Провеждане на събранието и гласуването само в един ден.При положение, че с публикация в „Държавен вестник” те са били обявени за два последователни дни (29 и 30 септември 2012 г.). Прекъсването на гласуването е недопустимо при условие, че са го сторили едва 616 души, а всички членове на САК са 4983-ма.
– При пускане на бюлетините в урните гласоподавателите не са полагали подпис в списък на квесторите. По този начин е невъзможно да се проконтролира, колко души реално са гласували.
– Имената на трима кандидати са били изписани по два пъти на различни позиции в интегралната бюлетина.
– Имената на трима, издигнати кандидати не са били включени в бюлетината.
– Сериозни разлики са установени при контролното преброяване. Най-фрапантните са от по 78 и 71 гласа, без които въпросните кандидати не биха се класирали в листата на избраниците. Разлики в диапазона от 14 до 7 гласа са констатирани за още осем кандидата.
– Двама кандидати със съответно 235 и 211 гласа не са били класирани, независимо, че последният избран е с 209 гласа.
– Само 38 от избраните 125 делегати са събрали повече от 50% от вота на гласоподавателите. При това положение изборът е трябвало да продължи дотогава, докато бройката бъде запълнена от избраници, получили доверието на поне половината плюс 1 – т.е. не по-малко от 319 гласа от регистрираните 636 участници в общото събрание.
В резултат върховното ръководство на адвокатурата „отсече”:„Отменя решението за избор на делегати за Общото събрание на адвокатите в страната, прието на Извънредното общо събрание на Софийската адвокатска колегия, проведено на 29.09.2012 г.
Указва на Софийския адвокатски съвет да организира провеждането на законосъобразен избор на делегати за Общото събрание на адвокатите в страната.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване”.
Последиците:
1. Сериозен шамар за новото управляващо мнозинство в Софийския адвокатски съвет – революционерите от „Адвокати За Промяна”, начело с Владимир Дончев.Следващият им опит за организиране на успешно гласуване ще бъде вероятно през последния уикенд на януари 2013 г., когато се провежда и редовното общо събрание на колегията.
2. Резил за представителността на цялата ни национална адвокатура. Минимум година ВАдС ще бъде управляван извънредно от адвокат Даниела Доковска и нейния екип.
3. Адвокат Марин Марковски трябва да е най-огорчен от касирането на софийския избор. При разразилите се неистова битка за власт и непреодолими конфликти в родната ни адвокатура, той имаше огромен шанс да стане бъдещия председател на ВАдС. Независимо, че при първия опит – на т.нар. провинциални избори през февруари т.г., той получи подкрепата на едва четирима делегати от адвокатските колегии в окръжните градове (тогава спечели Ралица Негенцова, втора бе Наталия Ценова, трета Веска Волева и Марин Марковски – последен). Този пародиен избор бе отменен от ВКС, поради недопускане до участие в него на делегати на столичната адвокатура. А те са половината от десет хилядното адвокатско войнство и в историята са доказали, че няма избран председател без тяхната подкрепа.
4. Да се секне тригодишното „Проклятие на Ягуара”, което тегне вече не само над софийската, но и над националната ни адвокатура. Основната критика от настоящето ръководство на САК към бившия председател на колегията Наталия Ценова бе в разточителство, като по решение на адвокатския съвет през декември 2008 г. била закупила лимузина „Ягуар XJ” с екстравагантен регистрационен номер САК 01 САС за представителните нужди на колегията. Те се заканваха, че първата работа, когато вземат властта, ще е да продадат автомобила и средствата да се вложат за по-значими проекти. След епични съдебно-изборни битки през януари 2012 г. спечелиха… Но девет месеца не изпълняват обещанието си. Дори на последния злощастен избор на 29 септември новият председател Петър Китанов пристигна с „Ягуара”, но за да не дразни редовите избиратели го паркира извън полезрението им в една от преките, недалеч от сградата на ВИАС, където по традиция се провеждат общите събрания на САК. До едно ресторантче, от което по стечение на обстоятелствата през целия ден Марин Марковски наблюдаваше движението около изборния процес – независимо, че като адвокат той е член не на софийската, а на Видинската адвокатска колегия.
За любителите на безконечните драматични сериали и на статистиката предлагаме хронологичен преглед на епизодите в
мелодрамата с водопади от жажда за власт „Проклятието на Ягуара”.
Първи епизод (31 януари 2010 г.). Много искри, пушек и дим. Но нулев ефект.
Гласуваха 1082-ма адвокати, като повече от половината бюлетини бяха подадени чрез пълномощник. Претендентите за председателския пост получиха вот на доверие както следва: Тодор Филипов (досегашен секретар на колегията) – 389 гласа; Владимир Дончев – 362; Веска Волева – 167 и Христо Христов – 153. Никой не премина бариерата от 50% плюс 1 глас.
Втори епизод (7 февруари 2010 г.). Балотаж, организационна грешка, опашки, съмнения за полицейски натиск и аритметически абсурд.
Явно организаторите на избора (досегашното управление на САК) очакваха категорична победа на своя фаворит Тодор Филипов и нуждата от балотаж срещу Владимир Дончев ги свари неподготвени. Интересът сред столичните адвокати към вота при балотажа нарастна на 1150 души ( половината чрез пълномощници), които се наложи с часове да се редят на опашки пред определените само три секции за гласуване в сградата на САК на столичния бул. Тодор Александров. Чу се негодуване, че паркираните три полицейски автомобила на булеварда били нарочно поръчани от председателката Наталия Ценова за психологически респект над инакомислещите. Тодор Филипов отново надделя над Владимир Дончев с 572 срещу 565 гласа. Но лъсна необяснима математическа мистерия – липса на 23 редовно подадени гласа, като грешката при гласуването за председател на Дисциплинарния съд достигна 200. Обяснение няма и до днес!
Трети епизод (15 март 2010 г.). Жалби, касиране и начало на зациклянето.
Висшият адвокатски съвет прецени, че изборите до такава степен са били опорочени, че по никакъв начин не може да се разбере действителната воля на избирателите. И обяви резултатите за незаконосъобразни.
Четвърти епизод (26-ти юни 2010 г.). Втори опит с двама нови играчи.
Поддръжниците на Христо Христов се обединиха около кандидатурата на Владимир Дончев и се явиха на избора като организирана структура Асоциация ”Адвокати За Промяна”. От щаба на Наталия Ценова им отговориха, като замениха предишния си кандидат Тодор Филипов с авторитетния столичен адвокат Петър Китанов. На арената отново бе Веска Волева, като изникна и нова кандидатура – на Албена Пенова. Активността на гласоподавателите 1154 души повтори тази от предишния избор. Претендентите получиха съответно: Владимир Дончев – 504 гласа; Петър Китанов – 482; Веска Волева – 89 и Албена Пенова – 79. Отново никой не премина от раз границата от 50% плюс един глас.
Пети епизод (4 юли 2010 г.). Балотаж. Палачинката се преобърна.
Активността на гласоподавателите скочи с около 10%. Но този път ролите се размениха – от 1331 действителни бюлетини Петър Китанов спечели вота на 680, а Владимир Дончев – на 651. Оспорвана победа постигна и Людмил Рангелов срещу Стефан Първанов в спора за председателството на Дисциплинарния съд на САК с 653 срещу 615 гласа. Остана усещането за апатия тъй като реално на гласуването присъстваха 495 човека от пет хилядната колегия, които от своя страна чрез пълномощни упражниха правото на глас на още 863-ма свои колеги.
Шести епизод (23 юли 2010 г.). Жалби и пак жалби…
Загубилите обжалваха законността на избора пред висшия адвокатски съвет (ВАС) заради „зачеркване” от избирателните списъци на адвокатите, които не са си платили членския внос за месец май до края на същия месец. ВАС обяви резултатите от избора за законни. Десетима недоволни от решението на Висшия адвокатски съвет подадоха жалба за касиране на избора пред Върховния касационен съд.
Седми епизод (28 декември 2010 г.). Опит за потушаване на напрежението чрез козметична промяна в Закона за адвокатурата (чл. 108, ал.4): „Допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор като за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове”. Целта бе да се „потуши” зациклянето при избиране на членовете на колективните органи (Адвокатски съвет, Контролен съвет, Дисциплинарен съд), за които допреди важеше правилото, че и при балотаж трябва да са получили вота на 50% плюс един от упражнилите правото си на глас.
Осми епизод (8 февруари 2011 г.). Съдебен контрол и „голямото мислене”.
След 7-месечен „размисъл” (върху жалбите за касиране на избора от юни 2010 г.) върховните магистрати (в тричленен състав с гласове 2 срещу 1) с решение от 8 февруари т.г. отмениха решението на Висшия адвокатски съвет от 23 юли 2010 г. и обявиха за незаконосъобразен проведения избор за ръководни органи на САК от 4 юли 2010 г. Последва незабавна реакция от страна на Петър Китанов и Людмил Рангелов за отмяна на решението, тъй като и двамата не са били конституирани като заинтересовани страни по делото.
Девети епизод (16 февруари 2011 г.). Насрочване на нови избори.
В изпълнение на Закона за адвокатурата, действащият (стар) Софийски адвокатски съвет насрочи поредно (трето) общо събрание и избор на ръководни органи на САК за 9 април 2011 г. и евентуален балотаж на 17 април 2011 г. И заплати авансово 2000 лева (половината от цената за наем за мероприятието на залата на ВИАС в София).
Десети епизод (7-9 април 2011г.). Изненада, офанзива и обяснения…
Сценарият на този епизод се разбрида на три бързи подсерии. На 7 април ВКС отмени решението, с което друг състав на ВКС бе касирал избора. При създадената „извънредна ситуация” на 8 април Софийският адвокатски съвет излезе с решение за отмяна на избора на 9 април. Последваха обяснения от щабовете на претендентите към гласоподавателите защо се е стигнало да този конфузна ситуация в съботния ден.
Единадесети епизод (април – октомври 2011 г.). Голямото очакване.
Повторното дело пред ВКС на няколко пъти се отлагаше по всевъзможни причини – премина пролетта, лятото и пристигна есента…
Дванадесети епизод (25 октомври 2011 г.). ВКС легитимира Петър Китанов за председател на САК и Людмил Рангелов за председател на дисциплинарния съд.
Но двамата не встъпиха в длъжност, тъй като, според върховните магистрати, трябва да се проведат нови избори за членове на колективните ръководни органи на колегията – Столичен адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд
Тринадесети епизод (28 януари 2012 г.). Триумфална победа на „Адвокати За Промяна”.
Двегодишната битка на реформаторите в софийската адвокатура се увенча с успех на поредния избор. Те станаха мнозинство в ръководните органи на колегията, а лидерът им адвокат Владимир Дончев бе избран за председател на адвокатския съвет.
В същия ден на същото общо събрание бяха избрани и 123 делегати, които да представляват столичната колегия на предстоящия национален избор на ново ръководство на Висшия адвокатски съвет.
Четиринадесети епизод (17 февруари 2012 г.). Небивалата гавра, която стовари „Проклятието на Ягуара” и върху националната ни адвокатура.
Членовете на ВАдС в съотношение 9 –За, 3-Против и 1-Въздържал решиха да касират избора на софийските адвокати на техни делегати и по този начин ги лиши от участие в определянето на бъдещото ръководство на националната адвокатура. Безпрецедентен случай в историята. Душите на Висшия адвокатски съвет бяха „трогнати” от жалбите на огорчените: Кристина Лялева, Дора Лялева, Соня Иванова, Владимир Пенев, Нина Седефова, Ваня Траянова , Ина Лулчева, Гроздан Добрев, Михаил Станков, Румяна Радкова, Марина Маврова, Марияна Николова, Александър Петров, Георги Атанасов, Динко Кънчев, Даря Пенкова, Лъчезар Чутурков, Людмила Стефанова, Цветана Чуклева, Александър Петров, Георги Спасов. Независимо, че столичните адвокати със смазващо превъзходство – 773 гласа „За” срещу 76 „Против” гласуваха списъка на делегатите, които да ги представляват на изборите за ново ръководство на върховните органи на българската адвокатура.
Петнадесети епизод (25 февруари 2012 г.). Възраждане на манталитета от времето на Тодор Живков за противопоставяне на столицата и провинцията.
В този ден националната ни адвокатура загуби своето единство и постави под съмнение останалото от своята идентичност – независимост и самоуправление. Случи се в столичния хотел Шератон на общото й събрание. Оказа се, че лъчението „разделяй и владей” от соцреалистичния формат на Тодор Живков, все още, е по-силно от ценностите на Европейския съюз за свободно движение и конкуренция. В провокирания сблъсък на ниво „Провинцията срещу София”, победата за бъдещ председател на националната ни адвокатура грабна Ралица Негенцова със 109 гласа (от общо 170) срещу 38 за досегашния шеф на САК (Софийската адвокатска колегия) Наталия Ценова. Останалите претенденти получиха Веска Волева – 17 и Марин Марковски – 4 гласа.
Шестнадесети епизод (1 март 2012 г.). За честта на гилдията.
От 170-те делегати от 26-те окръжни адвокатски колегии само един се противопостави срещу шератонския резил за професията. Стори го варненският адвокат Орлин Симеонов, който подаде жалба до ВКС за отмяна на избора от 25 февруари, с основния мотив – недопускане на колегите от София до участие в него.
Седемнадесети епизод (24 юли 2012 г.). ВКС върна софийските адвокати в играта.
Състав на ВКС воглаве с баш председателя си проф. Лазар Груев постанови: „ОТМЕНЯ решение от 26.02.2012 г. на избирателната комисия за избор на висши органи на Българската адвокатура и решение от 04.03.2012 г. на избирателната комисия за допълнителен избор на висши органи на Българската адвокатура. ПРЕДПИСВА да се проведе нов избор, който да започне от фаза избор на делегати от Софийската адвокатска колегия, насрочване и провеждане на общо събрание на адвокатите от страната за избор на висши органи на Българската адвокатура”.
В мотивите си върховните магистрати наблягат на това, че е нарушено демократичното начало при избирането на ръководни органи на Българската адвокатура с това, че представителите на Софийската колегия са били лишени от участие в изборния процес – а те са 42% от адвокатите ни. ВАдС е трябвало „да спре часовника” след като е касирал избора на делегати на столичните адвокати и до провеждането на повторни да не насрочва националните.
Осемнадесети епизод (29 септември 2012 г.). Върнаха в първи клас двеста столични адвокати.
На проведеното извънредно общо събрание на САК бе предложен от Софийския адвокатски съвет и приет от малцината регистрирали се участници (638) уникален метод за свръхпрозрачно гласуване. Започна се едно безумно писане, като участниците в експеримента физически бяха по-малко от двеста човека, повечето от които представляваха с пълномощни по трима свои колеги, съгласно Закона за адвокатурата. Изборната бюлетина съдържаше 12 страници. Почти всеки от физически присъстващите гласоподаватели трябваше да попълни по 4 бюлетини. Упражнението се състои в маркиране на до 125 имена от 315-те в списъка. Малцина бяха щастливците, които представляваха единствено себе си. На останалите гласуването костваше около два-три часа. Освен избора с клявки по обемистия списък всеки изписа трите си имена (а някои дами с тирета и четирите) по 52 пъти, плюс три пъти по 13 пъти трите имена на упълномощилите ги колеги, 52 пъти номерата на адвокатските си карти, 4 пъти ЕГН-тата си и на финала се подписа 52 пъти.
Деветнадесети епизод (30 септември 2012 г.). Възторг.
В зорите на следизборният ден председателят на „Асоциация „Адвокати За Промяна” и член на Софийския адвокатски съвет адвокат Марио Топчийски изпрати поздравителен адрес до всички членове на столичната колегия : „Мощна и очаквана подкрепа от Извънредното Общо събрание на САК получиха кандидат-делегатите, извоювали европейското по духа си решение на ВКС от лятото на 2012г. Те бяха подкрепени от все по-отчетливо оформящото се реформаторско мнозинство в САК, което изпраща 121 от всичките 125 делегати от София! Ръководството на „Асоциация „Адвокати ЗА Промяна” благодари на всички колеги, отделили повече от 12 часа от съботния ден на 29 септември 2012г., за да дочакат упражняването на правото си на „глас” и да подкрепят софийските делегати, включително и на онези колеги, които не дадоха гласа си за спечелилите кандидати!
Всички заедно, с участието си в тези „избори по никое време”, уважаеми колеги, отново излъчихме поредния силен демократичен сигнал към адвокатската гилдия в България и към цялото ни общество!”.
Двадесети епизод (16 ноември 2012 г.). Империята отвръща на удара.
ВАдС се „отби” на софийските адвокати за излагацията, която изживя с решението на ВКС от 24 юли 2012 г. Отмени с лекота избора от последното общо събрание на САК поради посочените подробно по-горе нарушения. Сложната метода за гласуване изигра лоша шега на създателите си – Софийския адвокатски съвет. Но човек се учи от грешките си. Проблемът е, че натрупването им стана твърде голямо през последните три години, което води до налагане на една нелигитимна практика на управление на адвокатурата, а от там и до нейното разцепление и загуба на авторитет на ръководителите й пред редовите членове.
Следва продължение.
Неясно в колко серии. Една е сигурна – в последния уикенд на януари 2013 г., когато по план се провежда редовното общо събрание на САК, ще се направи опит за успешен избор на делегати. Ягуарът е бил свещено животно на маите, а техният календар свършва с 2012 г. Надеждата е проклятието да се вдигне през 2013 г. от родната ни адвокатура.
