vergil 
Безумната касапница в подлеза е описана подробно от обвинението по доклада от експертизата на съдебните екперти.
Садизмът на светата инквизиция пасти да яде – 95 намушквания!?
Първоначално нищо неочакващият Цветан е бил прободен в корема, опитал да се предпази – поразени са му ръцете, тръгнал да бяга, но извергът го спънал и продължил да забива ножа в гърба му. Като помислил, че е мъртъв (или може би само колабирал) се захванал с лицето – 28 пъти!!!
Престъпление и наказание – зомбито Борислав е на свобода!
Минути след касапницата извергът е бил задържан от полицията и се е признал за извършител. Заточи се едно разследване, за хода на което на почернените родители Ива и Иван не се даваше никаква информация въпреки изричното им писмено искане за това. Нищо лично към тях, просто в процеса на демократичното реформиране на законодателството ни покрай загрижеността за правата на обвиняемия , пострадалите бяха вкарани в „трета глуха”.
В края на септември 2012 г. бащата на убитото момче Иван Цанов разбира – и то от публикации в медиите, че убиецът Борислав си щъка из София. След доста усилия (тъй като правата на пострадалият…несе уважават) бащата успява да разбере, че задържането под стража на убиеца на сина му е било отменено на 20 септември 2012 г., тъй като в продължение на една година прокуратурата не е смогнала да внесе обвинителен акт. Борислав е бил поставен под надзор на кварталния инспектор от Детска педагогическа стая. (Подробности по темата, отпреди една година може да прочетете в секция „Сигурност”, подраздел „Децата” – в материалите „Убийствата на деца от деца – най-мрачната бездна на духовната криза” и „Промисълът на държавата”. До момента промяна няма, освен това, че цитираните в публикациите гръмки алабалистики на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни изчезнаха от сайта им.)
Всички телевизионни медии изтрещяха присъдата от 23 ноември 2012 г. на Софийски градски съд.
И наблегнаха на цифрите – 7 години и 4 месеца затвор и да заплати кръвнина на почернените родители 300 хиляди лева с лихвите. Присъдата подлежи на обжалване и до произнасяне на апелативната инстанция извергът продължава да е под контрол на инспектора от ДПС – сиреч на свобода. Не се излъчи нищо за притеснението на родителите за другите им двама сина. След убийството на Цветан те ги преместили в друго училище, където неотдавна касапинът Борислав отишъл да се разхожда демонстративно с куче из двора и довел децата до истерия. Иван и Ива смятат да напуснат любимия си дом и с децата да се изнесат под наем, докато не приключи процеса и Борислав не бъде вкаран в затвора.
Къде бяха калабълъка медии от днес в съда през изминалите 15 месеца от трагедията?
Анализ по случая и по темата за убийството на деца от деца и възможностите за презумпция бе направен в списание Правен свят през октомври 2011 г. Поде го ТВ журналистът Милен Цветков.
Междувременно родителите на Цецо със съдействие на приятели и съмишленици учредиха фондация за превенция на детската престъпност и агресия, и проведоха няколко мероприятия с медиен партньор БТВ. Усилията им да образуват гражданско общество са процес на упоритите млади хора. И все пак за медиите това не е БИГ или ВИП Брадър.
Виж, ако наместо с ценностни проекти, хората от фондацията с име на сина им Цветан, бяха тръгнали да се саморазправят с убиеца, то нямаше да им мърда мястото от всички емисии и титулни страници.
Медийният интерес се размърда, когато поради несвършена навреме работа от прокуратурата, нечовекът Борислав бе пуснат от ареста. Стигна се до там, че след произнасяне на присъдата две напористи репортерки от две мастити телевизии избухнаха в спор коя по-първа се била захванала със случая, та родителите да отидели първо в нейната медия?! Останалата на второ място репортерка „наказа” родителите като ги „изхвърли” от предаването си…Родителите на убития Цветан изпаднаха в позиция на медиен консуматив. И то минути, след като са слушали в съдебната зала най-подробни детайли как детенцето им е било разпарчетосано от момчето Борислав, което са допускали в дома си.
Мрачна журналистика в мрачно битие!
Не е ли по-нормално медиите да изяснят защо прокуратурата разследва 14 месеца толкова ясен случай? Защо обвинителният акт, извън преписаното заключение на съдебните експерти, звучи като описание на казус как изгладняла мечка след зимен сън е разкъсала малко врабче?
Защо няма и помен от разсъждения върху един сигнал, публикуван от лице с никнейм Любо в интернет месец след кървавата касапница – дословно: „kogato sa pochnali da se karat i biat e imalo oste 10 deza,koito sa gledali i sa se razbiagali i ne sa kazali na nikoi nisto.sega roditelite im gi izprastat pri baba i dedo na selo ot strah da ne gi razpitvat v poliziata,ako kompaniata ne bese zamalchala,sega deteto stese da e zivo,prosto da biaha zvunali v mvr. ubiistvoto ste tezi na suvesta na mnogo hora“.
Като тема за размисъл на всеки един от нас от гражданското общество, и от медиите и най-вече на всеки човек от държавните институци на щат по темите с проблемите на децата, ви предлагам мнението по конкретния казус на психолога Валентин Стоилов, който е и член на фондацията, създадена от родителите на Цецо – паднал жертва на духовната ни пустота.
Автор Валентин Стоилов-психолог
„Убийство ли?! Не, дами и господа, грешите много!
Да убиеш човек е нещо съвсем различно. Различно е до такава степен, че за момент може да се абстрахираме от мотива или причинността. Да убиеш човек, може да стане по много начини: да блъснеш с колата възрастен човек, пресичащ магистралата, да се сбиеш със съперник и в гнева си, че надделява, да го наръгаш с нож, да се скараш с някого и удряйки го или при падането, човекът да се нарани смъртоносно. Много подобни са и вандалствата по време на война: като се започне от масовите екзекуции и се стигне до показно обезглавяване. Последното, впрочем, често е било коз в ръцете на Великите сили да започнат „военна кампания“ (какъв нелеп евфемизъм!) защото, видите ли, „лошите“ убили наш войник на тяхна територия (който, също е отишъл да убива), прерязвайки гърлото му.
В случая с касапина на Цецо, нещата стоят по коренно различен начин. Да заколиш прасе или противник има една цел: жертвата да бъде умъртвена.
Да колиш 12 годишно дете, вадейки с ножа очите му, режейки гърлото му, пробивайки черепа му с острието, е нещо съвсем, съвсем различно. Обикновено намушкванията са в областта на трупа, ограничавайки се до няколко удара. Тук, е съвсем различно- освен, че ударите са близо сто (!!!), преимуществено са в областта на шията и лицето. Говори ли Ви нещо това?
Не просто омраза, не е и агресия. Тотална невъзможност другият да бъде „гледан“, до степен на желание, лицето му да бъде заличено.
Не, дами и господа. Това не е убийство. Едва ли и има дума с, която подобно варварство може да бъде наречено… Пък и едва ли това е най- важното. Добре е фокусът на мислите ни да е върху собственото ни безсилие като общество и провала ни като родители, пред лицето на неподправената жестокост и беззаконие. Да премислим толерасткото си отношение към правилата и към личната ни отговорност, към надеждата, че лошите работи се случват на другите, и към нагласата, че някой друг (вместо нас) ще се занимава, решава и отсъжда.
Почивай в мир, Цецо!”
Ще цитирам и думите на монахът Касиан, който край кюстендилското с. Копиловци пази ценностите на изконното православие и се опитва всячески да ги възвърне в живота ни:
„За жалост най-честа жертва в това болно общество се явяват добрите, умните, красивите, на които по-лошите завиждат и искат да ги отстранят, защото им пречат”.
