vergil Автор: Петър Бучков
Фотграфия: Хачик Румян
Публикувана на: 11.08.2012 г.
На 9 юни 2009 г. за първи път, откакто България е страна по Европейската конвенция за защите правата на човека (ЕКПЧ), ще изпратим втори съдия дубльор в Съда в Страсбург (ЕСПЧ). Това ще бъде магистратът от наказателната колегия на Върховния касационен съд Павлина Панова. Случаят не е прецедент, но е показателен, че има нещо гнило в Страсбург и тази съдебна институция, която е едно от най-великите достижения на цивилизования свят, е на път да се „удави“ в собствената си доктрина.
Основната причина се корени в мудното правораздаване от десетилетия.
Преди повече от година Правен свят постави въпроса: „Потъва ли Съдът в Страсбург?!” Статистиката за коефициент на полезно действие на институцията продължава да е отчайваща. Тенденцията е жалбите да нарастват. Те вече надхвърлят 100 хиляди годишно, а решените дела са по около 1500. И без висша математика става ясно, че и 70% от жалбите да се отхвърлят като недопустими, човек ще трябва да чака две десетилетия за правосъдие. На 47-те магистрати в ЕСПЧ им се пада да решават по около 3 дела месечно. У нас за такъв период един наказателен съдия решава по 15–20 и повече дела, като освен това материята на работата му е много по-всеобхватна и сложна от тази на ЕКПЧ, с която боравят неговите колеги в Страсбург.
Тази тенденция върза ръцете на нашия съдия Здравка Калайджиева,
въпреки че е един от пионерите в областта на защитата на правата на човека у нас. Тя беше сред първата група български юристи, спечелили конкурс за квалификация в Хага през пролетта на 1992 г. след присъединяването ни към ЕКПЧ. Стана съучредител на сдружението „Адвокати за правата на човека” и през годините е участвала като адвокат по голяма част от българските жалби до Страсбург. И това й изигра лоша шега след назначаването вече за съдия в институцията през миналата година. По регламент в разглеждането на делата в ЕСПЧ задължително участва съдия, представител на държавата, срещу която е заведена жалбата. Поради протяжността на съдопроизводството, която описахме, са оказа, че доста казуси се влачат с години, по които съдия Калайджиева някога е участвала като адвокат и сега е недопустимо да се произнася по тях като магистрат. Това е и причина от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да поискат от правителството ни подкрепление. Министерството на правосъдието се спря на Павлина Панова, която бе сред тримата номинирани от българската държава през миналата година и класирана на второ място след гласуването в Страсбург. Все още не е изяснен принципът на работа на втория ни съдия – дали ще ходи на фиксирани сесии, или ще се отзовава на повикване.
Политизирането на ЕСПЧ през годините
е причината за тази ситуация. Тъй като съдиите в институцията се номинират от правителствата на държавите, ратифицирали конвенцията, много често изборът попада не на професионалисти, а на „послушници” или на връзкари – този магистратски пост е изключително престижен, отлично платен и е трамплин за бъдещето. При първия избор на наш евросъдия през есента на 1992 г. предложението на правителството на Филип Димитров бе изготвено в тайнство, като начело в списъка стоеше съпругата на тогавашният заместник-министър на правосъдието и бъдещ президент Петър Стоянов – адвокат Антонина Стоянова, а последен в класацията – съдията от Конституционния съд с 27-годишен стаж като арбитър и магистрат Димитър Гочев. Тогава репортер на вестник Труд изнесе на светло „тайния” списък, избухна скандал в парламента и правителството се принуди да изпрати уточняващо писмо, че фаворит на държавата ни е Димитър Гочев.
Когато през 1998 г. Съдът в Страсбург стана постояннодействащ, се наложиха предсрочни избори. Повечето държави преизбраха своите съдии. У нас президент беше Петър Стоянов, а премиер Иван Костов, които гонеха гарес на Димитър Гочев, че не е имал особено мнение по първото дело, за което България бе осъдена – арестът на Андрей Луканов – и посочиха за свой фаворит Снежана Ботушарова – бивш депутат от Великото Народно събрание, посланик в САЩ и не на последно място – партиен секретар на Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски” до 10.11.1989 година. Тогава ПАСЕ отхвърли кандидатурата й. Но
премиерът лично лобира.
Тройната коалиция опита да потрети сценария през 2007 година.
Министерството на правосъдието с титуляра проф. Георги Петканов самодейно номинира тогавашния си заместник-министър Маргарит Ганев, бившият съдия – сега адвокат – Снежана Сапунджиева и професорът по право Момяна Гунева. И трите кандидатури бяха отхвърлени от ПАСЕ, разгоря се скандал и за първи път у нас бе проведен прозрачен и официален конкурс. След като правосъдното министерство бе оглавено от Миглена Тачева, се проведе конкурс, който за първи път направи избора прозрачен. В челната тройка попаднаха адвокат Здравка Калайджиева, заместник-председателят на ВКС Румен Ненков и съдията от ВКС Павлина Панова.
