vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 08-01-2014 г.
В еврочленските ни години, всяка пролет ставаме свидетели на мрачната „погребална” церемония на хиляди тонове прекрасни и екологични български картофи. Грижливо пазени цяла зима от производителите им в един момент прорастват, стават отровни и се налага да бъдат унищожени. Къртовски труд отива „на кино” с всичките му финансови последици за земеделците с напукани ръце, сълзи в очите и много мъка в сърцата! А причината е простичка – заливането на българския пазар – и по специално чрез хиперверигите, с външно красиви „измити” и „полуизмити” мутанти (ГМО-та) на ниски цени.
Лъч на надежда за природосъобразните картофопроизводители дава предколедното решение на Общия съд към Съда на ЕС в Люксембург, с което бе отменено решение на Европейската комисия за разрешение на мегаконцерна BASF да отглежда на територията на ЕС на генетично модифицирания картоф „Amflora“.
Процесът е провокиран от жалба на Унгария, която счита, че картофът „Amflora“ създава риск за здравето на човека и животните, както и за околната среда.
За отмяна на приетото от Европейската Камисия разрещение в подкрепа на Унгария се присъединяват Франция, Люксембург, Австрия и Полша.
С процедурата за допускане на ГМО-та на територията на Европейския съюз,
започва решението си Общия съд:
„Разрешителният режим обхваща две различни процедури, приложими в зависимост от планираната употреба на ГМО. Първата, чиито правила се установени в Директива 2001/18/ЕО (от 12 март 2001 г.), е процедура за разрешаване на ГМО с оглед на съзнателното им освобождаване в околната среда. При тази процедура разрешението по принцип се издава от държавата членка, в която предприятието е подало съответното заявление. Другите държави членки и Комисията обаче могат да изложат своите възражения във връзка с евентуалното разрешение.
Втората разрешителна процедура, въведена с Регламент 1829/2003 (от 22 септември 2003Г.), се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи. В този случай заявлението за разрешение се оценява на равнището на Съюза.
Когато е повдигнато възражение в рамките на първата процедура
или е подадено заявление за разрешение в рамките на втората процедура, окончателното решение относно разрешението се взема от Комисията или Съвета въз основа на научните становища на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).
В тези случаи Комисията се подпомага от два комитета, които са съставени от представители на държавите членки и дават становище след като се запознаят със становищата на ЕОБХ. Ако становището на компетентния комитет е положително, Комисията издава разрешение за съответното ГМО. Ако пък липсва становище или то е отрицателно, Комисията изпраща предложение за разрешение на Съвета, който може да приеме или да се противопостави на предложението. Ако Съветът не приеме решение, Комисията издава разрешението.
Чрез свое дъщерно дружество дружеството BASF Plant Science GmbH иска, от една страна, от шведските органи да разрешат пускането на генетично модифицирания картоф „Amflora“ на пазара
с оглед на отглеждането и използването му за промишлени цели. Тъй като коментари по това заявление представят редица държави членки, вземането на окончателно решение е поверено на органите на Съюза.
От друга страна, дружеството BASF инициира пряко пред органите на Съюза разрешителна процедура с цел този картоф да може да се използва за производството на фураж. Съответното заявление обхваща и хипотезата на случайно наличие на следи от ГМО в хранителните продукти и фуражите.
След като през 2005 г. получава положителни становища от ЕОБХ, Комисията представя на комитетите предложения за издаване на разрешение, а след това, при липсата на становище от тяхна страна, на Съвета, който не приема решение. Следователно на този етап Комисията е могла да издаде исканите разрешения. След като обаче получава в хода на разрешителните процедури данни за несъответствия между отделните научни становища на ЕОБХ, Комисията не издава разрешения, а решава да се консултира отново с този орган, за да получи разяснения по въпросните становища.
През юни 2009 г. ЕОБХ издава консолидирано научно становище (подписано от някои от членовете му с особено мнение поради несъгласие с направените заключения), в което потвърждава, че картофът „Amflora“ не създава риск нито за здравето на човека, нито за околната среда.
След това становище Комисията не сезира компетентните комитети с нови проекти на решения за издаване на разрешения, а с решения от 2 март 2010 г. издава двете искани разрешения.
Тъй като обаче счита, че картофът „Amflora“ създава риск за здравето на човека и животните, както и за околната среда, Унгария подава жалба за отмяна на приетите от Комисията решения за издаване на разрешения. Франция, Люксембург, Австрия и Полша встъпват в производството в подкрепа на исканията на Унгария”.
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„ Общият съд установява най-напред, че преди да приеме оспорените решения, Комисията не е представила на компетентните комитети изменените проекти на тези решения, заедно с консолидираното становище от 2009 г. и особените мнения. Макар разпоредителните части на обжалваните решения да са идентични с тези от проектите на решения, първоначално представени на компетентните комитети и на Съвета, то случаят не е такъв що се отнася до възприетата от Комисията научна основа за приемане на тези решения. Поради това Общият съд отбелязва, че като е решила да поиска консолидирано становище от ЕОБХ и като е основала обжалваните решения именно на това становище, без да даде възможност на компетентните комитети да заемат позиция нито по становището, нито по изменените проекти на решения,
Комисията се е отклонила от правилата на разрешителните процедури.
В този контекст Общият съд счита, че ако Комисията беше спазила тези правила, резултатът от процедурата или съдържанието на обжалваните решения са могли да бъдат съществено различни.
Всъщност доколкото гласовете за предходните проекти в рамките на комитетите са много разделени, а заключенията от консолидираното становище на ЕОБХ от 2009 г., съдържащо особени мнения, изразяват повече несигурност, отколкото предходните становища на ЕОБХ, не е била изключена възможността членовете на комитетите да преразгледат позицията си и да се произнесат за или против исканите разрешения. Освен това, когато комитетите не дадат становище или то е отрицателно, Комисията би следвало да представи предложенията за разрешение на Съвета, който би могъл да се произнесе за или против въпросните разрешения. Едва след тази процедура, ако няма решение от страна на Съвета, Комисията би могла да приеме решенията си.
В това отношение Общият съд констатира, че добавянето в проектите на обжалваните решения на мотиви, в които като научна основа се посочва едно ново становище на ЕОБХ, представлява съществено изменение на тези проекти спрямо предходния им вариант. Поради това
тези решения не могат да се считат за идентични на предходните проекти и предложения.
Освен това консолидираното становище от 2009 г., в което има големи различия с предходните становища на ЕОБХ, трябва да се приеме за нова оценка по същество, а не за чисто формално потвърждение на съдържащите се в предходните становища оценки на рисковете.
При това положение,
доколкото Комисията съществено е нарушила процесуалните си задължения, Общият съд отменя оспорените решения”.
Лъч на надежда за природосъобразните картофопроизводители дава предколедното решение на Общия съд към Съда на ЕС в Люксембург, с което бе отменено решение на Европейската комисия за разрешение на мегаконцерна BASF да отглежда на територията на ЕС на генетично модифицирания картоф „Amflora“.
Процесът е провокиран от жалба на Унгария, която счита, че картофът „Amflora“ създава риск за здравето на човека и животните, както и за околната среда.
За отмяна на приетото от Европейската Камисия разрещение в подкрепа на Унгария се присъединяват Франция, Люксембург, Австрия и Полша.
С процедурата за допускане на ГМО-та на територията на Европейския съюз,
започва решението си Общия съд:
„Разрешителният режим обхваща две различни процедури, приложими в зависимост от планираната употреба на ГМО. Първата, чиито правила се установени в Директива 2001/18/ЕО (от 12 март 2001 г.), е процедура за разрешаване на ГМО с оглед на съзнателното им освобождаване в околната среда. При тази процедура разрешението по принцип се издава от държавата членка, в която предприятието е подало съответното заявление. Другите държави членки и Комисията обаче могат да изложат своите възражения във връзка с евентуалното разрешение.
Втората разрешителна процедура, въведена с Регламент 1829/2003 (от 22 септември 2003Г.), се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи. В този случай заявлението за разрешение се оценява на равнището на Съюза.
Когато е повдигнато възражение в рамките на първата процедура
или е подадено заявление за разрешение в рамките на втората процедура, окончателното решение относно разрешението се взема от Комисията или Съвета въз основа на научните становища на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).
В тези случаи Комисията се подпомага от два комитета, които са съставени от представители на държавите членки и дават становище след като се запознаят със становищата на ЕОБХ. Ако становището на компетентния комитет е положително, Комисията издава разрешение за съответното ГМО. Ако пък липсва становище или то е отрицателно, Комисията изпраща предложение за разрешение на Съвета, който може да приеме или да се противопостави на предложението. Ако Съветът не приеме решение, Комисията издава разрешението.
Чрез свое дъщерно дружество дружеството BASF Plant Science GmbH иска, от една страна, от шведските органи да разрешат пускането на генетично модифицирания картоф „Amflora“ на пазара
с оглед на отглеждането и използването му за промишлени цели. Тъй като коментари по това заявление представят редица държави членки, вземането на окончателно решение е поверено на органите на Съюза.
От друга страна, дружеството BASF инициира пряко пред органите на Съюза разрешителна процедура с цел този картоф да може да се използва за производството на фураж. Съответното заявление обхваща и хипотезата на случайно наличие на следи от ГМО в хранителните продукти и фуражите.
След като през 2005 г. получава положителни становища от ЕОБХ, Комисията представя на комитетите предложения за издаване на разрешение, а след това, при липсата на становище от тяхна страна, на Съвета, който не приема решение. Следователно на този етап Комисията е могла да издаде исканите разрешения. След като обаче получава в хода на разрешителните процедури данни за несъответствия между отделните научни становища на ЕОБХ, Комисията не издава разрешения, а решава да се консултира отново с този орган, за да получи разяснения по въпросните становища.
През юни 2009 г. ЕОБХ издава консолидирано научно становище (подписано от някои от членовете му с особено мнение поради несъгласие с направените заключения), в което потвърждава, че картофът „Amflora“ не създава риск нито за здравето на човека, нито за околната среда.
След това становище Комисията не сезира компетентните комитети с нови проекти на решения за издаване на разрешения, а с решения от 2 март 2010 г. издава двете искани разрешения.
Тъй като обаче счита, че картофът „Amflora“ създава риск за здравето на човека и животните, както и за околната среда, Унгария подава жалба за отмяна на приетите от Комисията решения за издаване на разрешения. Франция, Люксембург, Австрия и Полша встъпват в производството в подкрепа на исканията на Унгария”.
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„ Общият съд установява най-напред, че преди да приеме оспорените решения, Комисията не е представила на компетентните комитети изменените проекти на тези решения, заедно с консолидираното становище от 2009 г. и особените мнения. Макар разпоредителните части на обжалваните решения да са идентични с тези от проектите на решения, първоначално представени на компетентните комитети и на Съвета, то случаят не е такъв що се отнася до възприетата от Комисията научна основа за приемане на тези решения. Поради това Общият съд отбелязва, че като е решила да поиска консолидирано становище от ЕОБХ и като е основала обжалваните решения именно на това становище, без да даде възможност на компетентните комитети да заемат позиция нито по становището, нито по изменените проекти на решения,
Комисията се е отклонила от правилата на разрешителните процедури.
В този контекст Общият съд счита, че ако Комисията беше спазила тези правила, резултатът от процедурата или съдържанието на обжалваните решения са могли да бъдат съществено различни.
Всъщност доколкото гласовете за предходните проекти в рамките на комитетите са много разделени, а заключенията от консолидираното становище на ЕОБХ от 2009 г., съдържащо особени мнения, изразяват повече несигурност, отколкото предходните становища на ЕОБХ, не е била изключена възможността членовете на комитетите да преразгледат позицията си и да се произнесат за или против исканите разрешения. Освен това, когато комитетите не дадат становище или то е отрицателно, Комисията би следвало да представи предложенията за разрешение на Съвета, който би могъл да се произнесе за или против въпросните разрешения. Едва след тази процедура, ако няма решение от страна на Съвета, Комисията би могла да приеме решенията си.
В това отношение Общият съд констатира, че добавянето в проектите на обжалваните решения на мотиви, в които като научна основа се посочва едно ново становище на ЕОБХ, представлява съществено изменение на тези проекти спрямо предходния им вариант. Поради това
тези решения не могат да се считат за идентични на предходните проекти и предложения.
Освен това консолидираното становище от 2009 г., в което има големи различия с предходните становища на ЕОБХ, трябва да се приеме за нова оценка по същество, а не за чисто формално потвърждение на съдържащите се в предходните становища оценки на рисковете.
При това положение,
доколкото Комисията съществено е нарушила процесуалните си задължения, Общият съд отменя оспорените решения”.
