Псалтир
Оптимизмът и надеждата съпътстват човека, както и вярата му, че ще се случи нещо по-добро.
Съвременният и цивилизован свят е приел християнския модел за живот и Христос като идеал за подражание, и в резултат на този стремеж се роди световната култура.
Но като говорим за християнство, днешният свят не прилича ли на проповедта на Иисус Христос, когато Той поучаваше народа как да живее, но хората се разотиваха. Накрая останаха само Апостолите и Той ги попита: „И вие ли ще си отидете?“, а св. ап. Петър каза: „Господи, при кого да отидем, Ти имаш думи за вечен живот?“ На тези ученици Иисус Христос каза: „Вие сте солта на живота, вие сте светлината на света!“, но също им каза: „Когато солта загуби силата си…“?
А това и виждаме днес в малката България, която е подритвана пренебрежително от ЕС и която лакейничи на големите като просяк, за да оцелее.
Да, доживяхме това време, когато никой не го боли за никого
и единственият „идеал“ е личният интерес и облаги. Светът е в криза, България още повече. Сякаш взорът от нийде надежда не види.
Кончината на патр. Максим сякаш раздвижи духовете и в предстоящите избори за нов духовен водач, народът очаква поредното шоу или екшън, съпроводени от карнавал на суетата, бал с маски и разбира се – накрая наздравица.
Но от всичко това, уважаеми артисти, спортисти, спиритисти, окултисти и кукловоди, нещата в България ще станат много по-зле и кризата ще се задълбочи. А може и от любов по скъпата си родина (както се изразявате) така силно да я прегърнете, че в обятията ви тя да издъхне и да изчезне завинаги от геополитическата карта на света. А може би това е и вашата цел, защото в историята има и такъв, който беше казал: „Държавата – това съм аз!“
С тези редове към вас, управляващи съдбите на България, се обръщаме ние, малките, които сме учили в българско училище „Аз съм българче, свободно, в край свободен аз живея, всичко българско и родно любя, тача и милея!“
Вие ползвате властта като еничари,
загърбвате миналото и вярата, и традициите, като опитвате да развратите православното самосъзнание на българина: още през 70-те години започнахте с окултизъм, като поведохте народа през непроходимите дебри на всякакъв –изъм, в това число сатанизъм и содомизъм. Не успяхте съвсем. Мнозина избягали от България заради вас се върнаха и заявиха, че по-хубава вяра от Православната няма. Българинът в своето здраво съзнание, трудолюбие не може да приеме нито рационализма на Запада, нито факирите на „тъмна Индия“, да не говорим за исляма.
Не случайно видният български митрополит Климент, преди век беше казал:
„Има Православие, има България, няма Православие, няма България“.
Двете понятия са неразривно свързани и едно без друго не могат. Нека си припомним, че още св. Йоан Златоуст оцени високо качествата на тези диви племена, които нападат Византия от север. По-късно св. Цар Борис Покръстител, благодарение на тази вяра, с тези „диви“ племена направи Велика България.
Да, греховете ни сега са много и затова Бог ни наказва, но и обича.
На вас днешните „патриоти“ и вероотстъпници, които не своята душа дават, а душата на народа, искам да припомня един факт от историята ни: когато турците превземаха България и стигнаха до Рилския манастир, св. Йоан Рилски насън заплаши пашата и той не посегна на Рилската обител. Нещо повече – последва султански ферман, който пазеше манастира, земите му и монасите, като последните можеха свободно да проповядват Православната ни вяра в цялата османска империя.
С това искам да напомня, че ние, българите имаме надчовешки закрилници и покровители – не един.
На съвременния българин, който е лъган, измамен, ограбен, презиран и подиграван, не му остана нищо, освен вярата, но и нея искат да му отнемат.
Нека се върнем към настоящия избор на нов български патриарх – титла най-достойна за уважение и най-отговорна. Всички милеем за България и разбираме, че духовният водач е най-важен. Но да си сверим представите за църква. Като една от многото институции тя се отличава от останалите с това, че всички други се стремят към развитие, усъвършенстване и прогрес, а Тя единствено обратно – да запази вярата и да бъде неизменна. Със своята неизменност Тя цели да променя хората, а днес хората променят Църквата.
В този смисъл днешната институция БПЦ е променила до неузнаваемост църквата.
Това не го казвам аз, а се носи в ефира и всички медии бълват фактите. Затова изходът е, че ако искаме да запазим България, трябва да запазим първо вярата си чиста. Това не е трудно, а трябва да влезе в сила старият законен екзархийски устав, който беше отхвърлен от безбожния режим и който е библиографска рядкост. Това ще бъде необходимо и достатъчно условие да запазим и вярата си, и държавата си, и себе си, според Евангелските думи: „Търсете първо Царството Божие (в т. ч. държава, граждани и т.н.) и всичко останало ще ви се предаде“. А това е нелъжовното обещание не на човек, а на самия Бог. Крайно време е да не слушаме вече модерните идеолози, които ни лъжат, че Бог е абстракция, защото Той е най-голямата реална реалност – Отец и Покровител, т. е. ако ние пазим правилната Православна вяра, то и Той ще ни пази.
Боже, пази България!