vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Петър Бучков
Публикувана на: 10.09.2012 г.
Илиана Пальова е ръководител на българския отдел в служба „Пресинформация“ на Съда на Европейския съюз от присъединяването ни към ЕС -1 януари 2007 г. Влеченията й към правото и журналистиката са на кантар. Като ученичка във Френската гимназия в София е участвала в предавания на БНТ и в емисии на радио „Франс ентернасионал“. Но когато се поставил въпросът за бъдеща професионална реализация – избира да следва право. Притежава магистърска степен по международно търговско право от Сорбоната, по процесуално европейско право от университета Париж Х – Нантер и диплома за упражняване на адвокатската професия във Франция. В момента пише докторат в областта на право на конкуренцията.
Беше ли ви цел да работите в Съда на Европейския съюз?
Моментът на завършване на висшето ми образование съвпадна с присъединяването на България към Европейския съюз. Спечелих първия общ конкурс за юристи на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO).
Бях избрана за работа в служба “Преса и информация“ на СЕС, защото съм юрист, но също така проявявам силен интерес към медиите. Безкрайно съм доволна, защото сегашната ми работа съчетава по отличен начин правото и връзките с обществеността, по-конкретно – с медиите.
Каква е структурата и задачите на служба „Преса и информация“?
Службата е създадена през 1968 г. и първоначално се е наричала „Служба за студентски и съдебни връзки“, а доста по-късно е преименувана на „Служба пресинформация“.
Службата е съставена от 11 езикови отделения, които осъществяват връзка с журналисти и граждани на съответния език. Нашата главна задача е да разпространяваме прессъобщения по най-важните и интересни дела, за да запознаят журналистите, практикуващите право и широката общественост с дейността на СЕС. Всички ръководители на отделения е задължително да са юристи. Единствено нашият директор Хуан Карлос Гонзалес, който е испанец, е журналист.
Има ли творческо начало в работата ви в такава консервативна институция?
Определено. Творчеството се проявява в предизвикателството да се пресъздаде информацията по делата на достъпен и разбираем език, избягвайки, доколкото това е възможно, правната терминология.
Въпреки че е възприеман като консервативна система, Съдът е доказал многократно, че е динамична структура, която се адаптира към еволюцията на Европейския съюз.
Получавате ли оцeнка за начина, по който пресъздавате решенията на Съда в прессъобщенията си до медиите?
Работата ми на служител на Европейския съюз се ръководи и оценява според общите правила на институцията. В личен план получавам признание за работата си от начина, по който се отразяват решенията на Съда в медиите.
Какви са взаимоотношенията между представителите на българската общност в Съда.
Като българи в чужбина се подкрепяме и ценим. Стараем се да почитаме и популяризираме българските традиции и култура.
В ежедневната си работа поддържаме чудесни колегиални взаимоотношения .
Има ли интерес от българските медии към дейността на Съда в Люксембург?
Постоянно нараства. През изминалата година почти всяко прессъобщение е отразено в България, което свидетелства за желанието на родните журналисти да запознаят обществеността с актуалните развития на европейското право, особено тези решения, които засягат пряко гражданите. Този интерес от страна на българските медии води до ползотворни професионални контакти – отправят ни се запитвания по определени теми, също така организираме и работни срещи и конференции в Съда.
Редовият българин достатъчно ли е осведомен с какво точно се занимава Съдът на ЕС и с механизмите да потърси правосъдие пред него?
Съдът се радва на голямо доверие от ст
рана на европейските граждани. В същото време начинът му на функциониране и механизмите за сезирането му остават малко познати, както за българите, така и за гражданите на „старите“ държави членки. Често ни бъркат с Европейския съд за правата на човека в Страсбург или с Международния съд в Хага.
За да стане по-достъпен и да се доближи до гражданите, СЕС отваря вратите си за около 15 000 посетители годишно, разпространява информационни брошури, годишен доклад за дейността си, обогатява наличната информация на уеб сайта си…
Как възприемате хората, климата, начина на живот в Люксембург? Липсват ли ви приятелите в България?
Люксембург може да се оприличи на една мини-Европа – 60% от жителите му идват от другите държави членки. Изключително е приятно и стимулиращо да се живее и работи в такова езиково и културно разнообразие.
Разбира се, роднините и приятелите от България ми липсват много. Затова, доколкото е възможно, често пътувам до София.
Плановете ви за бъдеща кариера включват ли сценарий със завръщане в България?
Желанието ми е да се развивам професионално в европейската публична служба. В същото време не изключвам възможността за интересна и предизвикателна работа в частния сектор, и по-специално – в България.
