vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 10-12-2012 г.
Илия Антонов бе ръководител на специалния отряд на НСБОП, който извършва ареста на Юри Ленев през юни 1999 г. Той и двама негови колеги бяха обвинени в полицейско насилие при задържането и конвоирането на Ленев до т.нар. „Къща на ужасите” в Копривщица. Шест години военната прокуратура разследва и умува преди да внесе обвинителен акт. Още две години по-късно те бяха окончателно оправдани от Военно – апелативния съд на 30 юли 2007 г. – три месеца след като ВКС пък окиончателно оправда обвинените за убийството на Адрей Луканов.
Интервюто с Илия Антонов е веднага след произнасянето на Военно – апелативния съд и бе публикувано в списание Правен свят през август 2007 г.
Удовлетворен ли сте от решението на Военно – апелативния съд, с което окончателно бяхте оправдани?
Някои ми казват “Честито”, а аз питам “За какво?” Конкретно аз нямам лична битка с никого. През тези осем години съм имал нагласата, че зашитавам интересите на колегите си, на министерството, за което съм работил, затова не мога да кажа, че се радвам, това не е лична моя победа.
От правна гледна точка това е прост казус, а внесоха обвинителен акт срещу вас след шест години разследване.
Дело по такова обвинение би могло да бъде разследвано и доказано в съда за осем месеца, а се проточи осем години. Връзката с делото за убийството на Андрей Луканов е “очевадна”. Протакането от страна на прокуратурата и следствието в продължение на шест години изчакваше резултатите от другото дело.
През декември м.г. обвиненията срещу вас се погасиха по давност. Защо не се възползвахте от нея?
Всички очакваха, че ще се ползваме от давността и нашият отказ бе изненадващ ход. Много колеги и юристи ме съветваха да се ползвам от нея. Не съм юрист, но в материалите за пред съда на първа инстанция, въобще не беше изтъкнато кой какво е правил, кой в какво е обвинен. Но то стоя в прокуратурата толкова години, през които бяхме разпитани едва два пъти. Избрахме и тримата единодушно да се борим за доказване на истината, а не да се скрием зад давността.
Ще повлияе ли това решение на другото дело, където Върховният касациоинен съд оправда обвиняемите за убийството на Луканов с мотив, че самопризнанията им са изтръгнати чрез упражнено от вашите хора насилие?
Честно казано не ме интересува, но има достатъчно умни хора, които да си направят съответните изводи. Юри Ленев не е изтезаван или бит, “къщата на ужасите” от медиите всъщност е “къщата на разкритията”, “къщата на самопризнанията”.
Осемгодишното дело ли Ви накара да напуснете полицията?
Не. Подобни операции по задържане на обвинени в тежки пестъпления се извършват повече от сто на година там, където работех. За нас това е рутинна работа, за това сме подготвени, това правим. Случаят с Ленев е едно от поредните обвинения в полицийско насилие, където ние трябва да доказваме, че сме сложили правилно белезниците. Знам, че има колеги, които вярват, че не сме използвали правилно дадените ни от закона на МВР правомощия да прилагаме сила. Не искат да повярват, че може да бъде разкрито едно убийство.
Оправдателните присъди на Софийския военен съд и на Военно – апелатинтия бяха коментирани като “Гарван гарвану око не вади”.
Удовлетворен съм от начина, по който се водиха делата на двете инстанции в съда. Много обективно, точно и правилно. А народният фолклор “Гарван гарвану око не вади” би трябвало да касае в много по-голяма степен Военния и Върховния съд. Двата гарвана са те и не би трябвало да си вредят. Тази кауза е на държавата, не е лична моя битка. Защо Върховния съд и предната инстанция не изчакаха да приключи делото срещу нас преди да се произнасят в процеса “Луканов”? Истината е нещо важно, а в тази държава само се мотаем и поддържаме идеята за “световната конспирация”. Че някой някъде решава нещата и нищо не зависи от мен или от колегата. Това бави нашата демократизация.
Другият коментар “Има бит, няма виновни”?
Полицейската работа не е балет. Белезниците се метални и когато се поставят често стават и наранявания на китките. При задържащите и водещите техники също. Болезнени са, могат да причинят нараняване. Особено ако задържания оказва яростна съпротива, както Ленев. Това не е сценична каскада.
Ленев е казал пред съда, че ако сте му били поставили белезниците във входа на кооперацията, сте щели да си спестите направените от него неприятности.
Замисълът беше да не възпрепятстваме разследването с излишен шум. Ако Ленев се беше подчинил на разпореждането, че е арестуван и се беше качил мирно и тихо в микробуса щеше да пътува седнал до Копривщица. Нямахме намерение да му слагаме белезници ако не беше оказвал съпротива. Нашата задача като полицаи е не да водим разпити, не да търсим или изтръгваме доказателства, а да задържим заподозрения.
Бяха ли ви обяснили за какво го задържате?
Да, знаехме какъв е, ролята му, профила му – опасен, провокира полицията. А нашата задача е да го задържим здрав и невредим, за да свидетелства пред съда. Водят ни за глупави нас полицаите, и сигурно има и такива, но не чак дотам, че да изтезаваме човек до загуба на съзнание и да е непълноценен пред следствието.
Как си обяснявате кампанията в медиите и в правните среди, че сте биячи? Почти всеки редови гражданин вярва, че сте изтезавали Ленев.
Отговорът е логичен – това е вариант на защита за обвинените в убийството на Луканов. Уважавам правото на защита на всеки човек, но не и с лъжи и измислици, не е достойно. Другото е, че Юри Ленев е “предал четата”. Разказва цялата история и я повтаря многокретно до октомври месец 1999г, включително и пред адвоката си. Две са нещата – защита пред съда и лична защита пред семейството и познатите. Медицинското доказва, че нараняванията са леки и причинени от неговата съпротива при задържането.
Щом имате по стотина такива задържания годишно как може да си вършите работата спокойно, когато осем години ви разследват?
Всеки втори задържан в България е подал жалба за полицейско насилие. Не че не прилагаме сила, но това да те разследват шест години е абсурдно. Важно е обществото да разбере, че на полицейския служител трябва да се подчинява всеки. Неподчинението се изразява в неизпълнение на дадено разпореждане, не е само да извадиш оръжие. Още в зародиш трябва да се овладява неподчинението, да не се стига до оръжие.
Можеше ли Ленев да избяга тогава?
Не, но провал щеше да бъде, ако той вдигнеше шум и привлечеше внимание, ние искахме дискретност. За мен е важно да се разбере, че Юри Ленев не е изтезаван. Много са обидни неговите обвинения, толкова тежки обвинения. В едно такова разследване работят много хора, трудът им се омаловажава, как вследствие на изтезание ще се измисли такова нещо? Не може така вече, друга държава сме, няма ги вече инсценираните процеси на тоталитаризма.
Какво е практиката в други страни при подобни ситуации?
Бил съм в САЩ и там не е лесно разследването. В МВР проблемът е със събирането на доказателства, институцията “офицер под прикритие” все още не работи при нас, програмата за защита на свидетели оше не е ефективна. В САЩ ФБР постига много през седемдесетте години въвеждайки тези две неша. Няма съд в света, който да издаде присъда само на базата на самопризнания. Нашата организация на работа и в техническите средства за събиране на доказателства трябва да се развие. Всичко става много бавно.
В каре: Делото “Луканов”
отново в позиция “А сега накъде”.
На ход е ВКП
Август 2007г. списание „Правен свят“
С решение от 30 юли 2007 г. Военно – апелативният съд окончателно оправда полицаите от НСБОП Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков , обвинени, че са превишили правата си и са изтезавали Юрий Ленев след ареста му на 1 юни 1999 г.: “Оправдава подсъдимия Антонов поради липса на извършено престъпление, а подсъдимите Пенков и Гъров поради това, че деянията им не съставляват престъпление на основание чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за МВР”.
Ленев беше един от обвиняемите за съучастие в убийството на експремиера Андрей Луканов през 1996 г. и беше обявен за невинен от Върховния касационен съд през март т.г. Мотивите за оправдаването му, както и на останалите подсъдими Александър Русов, Алексей Кичатов, Ангел Василев и Георги Георгиев бяха, че признанията им са негодно доказателствено средство, тъй като били изтръгнати с насилие. На първа инстанция четиримата бяха признати за виновни и осъдени на доживотен затвор без право на замяна, а на втора – оправдани.”Юридическа мина” нарече това обстоятелство прокурорът от ВКП Борислав Йотов. Магистратите от ВКС не изчакаха да приключи съдебното следствие на военните им колеги преди да кажат последната дума. Така възникна поредното правно недоразумение. Полицаите са оправдани за насилие над Ленев, а точно това обстоятелство е в основата на тезата на ВКС. Делото “Луканов” отнова попадна в позицията “А сега накъде”. Очаква се хода на ВКП (Върховната касационна прокуратура)
Интервюто с Илия Антонов е веднага след произнасянето на Военно – апелативния съд и бе публикувано в списание Правен свят през август 2007 г.
Удовлетворен ли сте от решението на Военно – апелативния съд, с което окончателно бяхте оправдани?
Някои ми казват “Честито”, а аз питам “За какво?” Конкретно аз нямам лична битка с никого. През тези осем години съм имал нагласата, че зашитавам интересите на колегите си, на министерството, за което съм работил, затова не мога да кажа, че се радвам, това не е лична моя победа.
От правна гледна точка това е прост казус, а внесоха обвинителен акт срещу вас след шест години разследване.
Дело по такова обвинение би могло да бъде разследвано и доказано в съда за осем месеца, а се проточи осем години. Връзката с делото за убийството на Андрей Луканов е “очевадна”. Протакането от страна на прокуратурата и следствието в продължение на шест години изчакваше резултатите от другото дело.
През декември м.г. обвиненията срещу вас се погасиха по давност. Защо не се възползвахте от нея?
Всички очакваха, че ще се ползваме от давността и нашият отказ бе изненадващ ход. Много колеги и юристи ме съветваха да се ползвам от нея. Не съм юрист, но в материалите за пред съда на първа инстанция, въобще не беше изтъкнато кой какво е правил, кой в какво е обвинен. Но то стоя в прокуратурата толкова години, през които бяхме разпитани едва два пъти. Избрахме и тримата единодушно да се борим за доказване на истината, а не да се скрием зад давността.
Ще повлияе ли това решение на другото дело, където Върховният касациоинен съд оправда обвиняемите за убийството на Луканов с мотив, че самопризнанията им са изтръгнати чрез упражнено от вашите хора насилие?
Честно казано не ме интересува, но има достатъчно умни хора, които да си направят съответните изводи. Юри Ленев не е изтезаван или бит, “къщата на ужасите” от медиите всъщност е “къщата на разкритията”, “къщата на самопризнанията”.
Осемгодишното дело ли Ви накара да напуснете полицията?
Не. Подобни операции по задържане на обвинени в тежки пестъпления се извършват повече от сто на година там, където работех. За нас това е рутинна работа, за това сме подготвени, това правим. Случаят с Ленев е едно от поредните обвинения в полицийско насилие, където ние трябва да доказваме, че сме сложили правилно белезниците. Знам, че има колеги, които вярват, че не сме използвали правилно дадените ни от закона на МВР правомощия да прилагаме сила. Не искат да повярват, че може да бъде разкрито едно убийство.
Оправдателните присъди на Софийския военен съд и на Военно – апелатинтия бяха коментирани като “Гарван гарвану око не вади”.
Удовлетворен съм от начина, по който се водиха делата на двете инстанции в съда. Много обективно, точно и правилно. А народният фолклор “Гарван гарвану око не вади” би трябвало да касае в много по-голяма степен Военния и Върховния съд. Двата гарвана са те и не би трябвало да си вредят. Тази кауза е на държавата, не е лична моя битка. Защо Върховния съд и предната инстанция не изчакаха да приключи делото срещу нас преди да се произнасят в процеса “Луканов”? Истината е нещо важно, а в тази държава само се мотаем и поддържаме идеята за “световната конспирация”. Че някой някъде решава нещата и нищо не зависи от мен или от колегата. Това бави нашата демократизация.
Другият коментар “Има бит, няма виновни”?
Полицейската работа не е балет. Белезниците се метални и когато се поставят често стават и наранявания на китките. При задържащите и водещите техники също. Болезнени са, могат да причинят нараняване. Особено ако задържания оказва яростна съпротива, както Ленев. Това не е сценична каскада.
Ленев е казал пред съда, че ако сте му били поставили белезниците във входа на кооперацията, сте щели да си спестите направените от него неприятности.
Замисълът беше да не възпрепятстваме разследването с излишен шум. Ако Ленев се беше подчинил на разпореждането, че е арестуван и се беше качил мирно и тихо в микробуса щеше да пътува седнал до Копривщица. Нямахме намерение да му слагаме белезници ако не беше оказвал съпротива. Нашата задача като полицаи е не да водим разпити, не да търсим или изтръгваме доказателства, а да задържим заподозрения.
Бяха ли ви обяснили за какво го задържате?
Да, знаехме какъв е, ролята му, профила му – опасен, провокира полицията. А нашата задача е да го задържим здрав и невредим, за да свидетелства пред съда. Водят ни за глупави нас полицаите, и сигурно има и такива, но не чак дотам, че да изтезаваме човек до загуба на съзнание и да е непълноценен пред следствието.
Как си обяснявате кампанията в медиите и в правните среди, че сте биячи? Почти всеки редови гражданин вярва, че сте изтезавали Ленев.
Отговорът е логичен – това е вариант на защита за обвинените в убийството на Луканов. Уважавам правото на защита на всеки човек, но не и с лъжи и измислици, не е достойно. Другото е, че Юри Ленев е “предал четата”. Разказва цялата история и я повтаря многокретно до октомври месец 1999г, включително и пред адвоката си. Две са нещата – защита пред съда и лична защита пред семейството и познатите. Медицинското доказва, че нараняванията са леки и причинени от неговата съпротива при задържането.
Щом имате по стотина такива задържания годишно как може да си вършите работата спокойно, когато осем години ви разследват?
Всеки втори задържан в България е подал жалба за полицейско насилие. Не че не прилагаме сила, но това да те разследват шест години е абсурдно. Важно е обществото да разбере, че на полицейския служител трябва да се подчинява всеки. Неподчинението се изразява в неизпълнение на дадено разпореждане, не е само да извадиш оръжие. Още в зародиш трябва да се овладява неподчинението, да не се стига до оръжие.
Можеше ли Ленев да избяга тогава?
Не, но провал щеше да бъде, ако той вдигнеше шум и привлечеше внимание, ние искахме дискретност. За мен е важно да се разбере, че Юри Ленев не е изтезаван. Много са обидни неговите обвинения, толкова тежки обвинения. В едно такова разследване работят много хора, трудът им се омаловажава, как вследствие на изтезание ще се измисли такова нещо? Не може така вече, друга държава сме, няма ги вече инсценираните процеси на тоталитаризма.
Какво е практиката в други страни при подобни ситуации?
Бил съм в САЩ и там не е лесно разследването. В МВР проблемът е със събирането на доказателства, институцията “офицер под прикритие” все още не работи при нас, програмата за защита на свидетели оше не е ефективна. В САЩ ФБР постига много през седемдесетте години въвеждайки тези две неша. Няма съд в света, който да издаде присъда само на базата на самопризнания. Нашата организация на работа и в техническите средства за събиране на доказателства трябва да се развие. Всичко става много бавно.
В каре: Делото “Луканов”
отново в позиция “А сега накъде”.
На ход е ВКП
Август 2007г. списание „Правен свят“
С решение от 30 юли 2007 г. Военно – апелативният съд окончателно оправда полицаите от НСБОП Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков , обвинени, че са превишили правата си и са изтезавали Юрий Ленев след ареста му на 1 юни 1999 г.: “Оправдава подсъдимия Антонов поради липса на извършено престъпление, а подсъдимите Пенков и Гъров поради това, че деянията им не съставляват престъпление на основание чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за МВР”.
Ленев беше един от обвиняемите за съучастие в убийството на експремиера Андрей Луканов през 1996 г. и беше обявен за невинен от Върховния касационен съд през март т.г. Мотивите за оправдаването му, както и на останалите подсъдими Александър Русов, Алексей Кичатов, Ангел Василев и Георги Георгиев бяха, че признанията им са негодно доказателствено средство, тъй като били изтръгнати с насилие. На първа инстанция четиримата бяха признати за виновни и осъдени на доживотен затвор без право на замяна, а на втора – оправдани.”Юридическа мина” нарече това обстоятелство прокурорът от ВКП Борислав Йотов. Магистратите от ВКС не изчакаха да приключи съдебното следствие на военните им колеги преди да кажат последната дума. Така възникна поредното правно недоразумение. Полицаите са оправдани за насилие над Ленев, а точно това обстоятелство е в основата на тезата на ВКС. Делото “Луканов” отнова попадна в позицията “А сега накъде”. Очаква се хода на ВКП (Върховната касационна прокуратура)
