Има нещо гнило в АЕЦ „Козлодуй” !?

Енергетиката се превърна в най-киселата ябълка на раздора у нас между управляващи, опозиция и Президента. Георги Първанов нагнети напрежението до жега с желанието си да се проведе всенародно допитване (референдум) за това да се гради или не атомна електроцентрала в Белене. За щението му – и то в условия на глобална икономическа криза, господин президентът бе наречен „реаниматор на БСП” от представителя на Синята коалиция Асен Агов, който продължи с цветистите си определения, добавяйки и експремиера Сергей Станишев към Президента Георги Първанов в категорията „адвокати на Русия” (по повод химерата АЕЦ „Белене”). Заваляха всевъзможни заплахи от експерти, че след няколко години сме щели да внасяме електроенергия. Премиерът Бойко Борисов обяви война на „вносните” ни електроразпределителни предприятия (ЕРП-та), а резултатът от изразходваните 1 милиард лева в проекта Белене нарече “гьол за отглеждане на шарани”. В крайна сметка цената на тока скача, а в АЕЦ „Козлодуй” е отчетено „недопроизводство” на ток за 22 630 000 лева само за първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период но 2009-та. „Недопроизводство” е термин на енергетиците, който в същност е завоалиран вариант на натуралното „загуба”. Случва се когато атомната ни електроцентрала намалява производствените си мощности – кога по принуда, кога ей така. В началото на април се стигна до парадокса АЕЦ ”Козлодуй” да намали мощността на 6-ти блок с 290 Мвт поради свръхпроизводство и неадекватна политика за продажба на електроенергия. Цената на този вид „недопроизводство” беше в размер на 473 хиляди лева на денонощие. Добре че продължи само две седмици до намесата на министър Трайчо Трайков. Българският гражданин се оказва в ситуацията „вода гази – жаден ходи”. А държавата ни – абсурдистан – свръхпроизводство на електроенергия, а цената й скача!?

Хронологията на абсурда 

започва в края на лятото на миналата година с кадровата реформа на АЕЦ „Козлодуй”. Дългогодишният изпълнителен директор на централата Иван Генов си подаде оставката и от 1-ви септември 2009 г. за негов приемник новите управляващи издигнаха Димитър Ангелов – дотогавашен главен инженер на 5-ти и 6-ти блок. Г-н Ангелов от своя страна назначи за главен инжинер съгражданина си от Хасково Цанко Бачийски, който според колегите му е добър специалист, но е без никакъв оперативен опит за тази длъжност – прецедент в историята на атомната ни електроцентрала. 
В края на октомври 2009 г. е завършен плановия годишен ремонт на 6-ти блок, но при пуска възниква проблем, свързан с неизправност на регулиращата система на турбината. По прецедура е бил наложителен допълнителен ремонт за около седмица, което обаче е свързано със значителни финансови загуби. И за да не уронят реномето си на мениджъри, новото ръководство прибягва до нестандартен пуск на турбината по специална програма, която според вещи в ядрената енергетика, противоречи на всички действащи инструкции и правилници. „Специалната икономия” от извършването на ремонт по правилата лъсна на 5-ти януари 2010 година, когато принудително 6-ти блок беше изключен. Причината се оказа дефектирал клапан на турбогенератор, смяната на който е била икономисана при плановия ремонт през октомври 2009 г. В интервю по БНР изпълнителният директор Димитър Ангелов на 7-ми януари обясни, че въпросният клапан е бил сменян през 2006-та година, но действителността е, че това не е правено от 2003-та!? Последва нов 8-дневен ремонт, а цената на масрафа е за над 12 милиона и половина лева „недопроизводство”.
Още 2 милиона лева литват по почина „икономията е майка на мизерията”. Причината е тривиална, не е опасна, но е скъпичка. На 10.01.2010 г. отказва датчика на един от регулиращите пръти на 5-ти блок, положението се „закърпва” с подръчни средства, но месец по-късно пак отказва, но този път трайно – и ето ти пак „недопроизводство”. 


Между „изгорял бушон” и „разминаване с метеорит” 

варират квалификациите за инцидента в АЕЦ „Козлодуй” в нощта на на 21-ви март 2010 г. В 23.03 часа се изключи турбогенераторът на 6-ти блок и се задейства аварийната система реактора след късо съединение и „лъжливо” сработване на системата за защита. Инцидентът бе определен като :”Ситуацията не представлява никаква опасност. Тя може да се сравни с изгорял бушон” – Борислав Станимиров, Зам. Председател на Агенцията за ядрено регулиранепред вестник „Стандарт” на 23.03.2010 г.
Но според специалисти от централата само една щастлива случайност е предотвратила сериозна авария „метеорит ни мина край ушите”. Щастливата случайност се изразява в това, че дефектиралият оголен кабел не се е допрял трайно до корпуса на съоръжението (Господ за пореден път е бил българин). А причината да се появи въпросният оголен кабел е пак в резултат от грешки при прословутия планов ремонт през октомври 2009 г. „Недопроизводството” от този инцидент също е само за 2 милиона лева. Но основният въпрос е какво би станало ако не беше „щастливата случайност”. Обяснението на специалистите звучи страшно – сериозна авария. Щяло е да се стигне до “отваряне и незатваряне на предпазен клапан на парогенератор”, аналогично на “Разкъсване на паропропровод в неотсекаема част”. Последствията са “заливане” на парогенератора със студена вода и последващо осушаване. Резултатът и глобален ремонт за минимум един месец, а е възможен и вариант за разхерметизиране на парогенератора и изхвърляне на радиация в околната среда. 


Друг момент е новаторският мениджъмънт на новото ръководство на централата за продажба на електроенергия на „равен товар”. 

Това ще рече – без отчитане на пиковеите часове в денонощието на консумация. Цената на тази разлика се заплаща много по-скъпо от търговците на ток. А с въвеждането на „равен товар” от АЕЦ ”Козлодуй” сладката хапка от цената в пиковете обират други производители на електроенергия. Подобна търговска политика никога не е била провеждана в атомната ни електроцентрала преди управлението на сегашното ръководство. Резултатът е загуба от пет милиона лева само до края на първото тримесечие на 2010 г.

Европейската комисия ни готви наказателна процедура.

За пореден път европейските институции ни показаха „жълт картон” (последно предупреждение на 24-ти юни 2010 г. по две теми – непълно транспониране на европейската директива за правила при обжалване на обществените поръчки, както и, че страната ни не спазва стриктно правилата за либерализация на енергийния пазар. Даден ни е срок за корекция от два месеца и в противен случай „червен картон” и на съд в Люксембург! Случайно или не, но предупреждението от ЕК ни бе отправено два дни, след като бе сключен договор на 22-ри юни от АЕЦ ”Козлодуй” с фирма „Енемона холдинг” АД за електромонтажни дейности на плановия годишен ремонт на 5-ти блок стойност 4 милиона 630 хиляди лева. Загадката в случая е, че въпросният договор е сключен десет дена след приключване на ремонта!? Това е прецедент в практиката на атомната централа. Между 26-ти април и 12-ти юни 2010 г. около 300 работници на „Енемона” са работили в АЕЦ ”Козлодуй” – обект със специален режим на достъп и сигурност и с още по-специални изисквания за квалификация и инструктаж на работниците!? 
Много, много въпросителни!? А обществото трепери в ужас от ескалиращата криза и през сълзи си плаща поскъпващия ток!? 


„Тънка червена линия” 

за пореден път прозира в кадровата политика на ГЕРБ. Новият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Димитър Ангелов си е парекселанс номенклатура на БКП, дългогодишен активист и бивш член на Окръжния комитет на „столетницата” в Михайловград (б.а. днес Монтана). Разбира се професионализмът няма „цвят” и той дълги години се е трудил в Козлодуй, при това на възлови оперативни длъжности. Но според оценката на професоналистите от бранша на енергетиката 60 годишния Ангелов няма никакъв мениджърски опит. А и напъните да се научи се илюстрират с трагичните резултати на АЕЦ „Козлодуй” – застрашена безопасност и големи финансови загуби. Не е тайна, че основната заслуга в лобизма за Ангелов е на евродепутата от ГЕРБ Владимир Уручев, който е бивш дългогодишен инженер в АЕЦ ”Козлодуй” и състудент на настоящия директор от Москва. 
Колко време ще е необходимо на управляващите да проумеят фактите и отстранят грешката си !?


Втори материал: „Загниването” в АЕЦ „Козлодуй”
стигна 33 милиона лева


В миналия брой „Правен свят” би тревога „Има нещо гнило в АЕЦ „Козлодуй”!?” В период на криза и повсеместна бедност на населението, когато цената за тока за населението скача, се оказа, че в АЕЦ „Козлодуй” е отчетено „недопроизводство” на ток за 22 630 050 лева само за първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на 2009 г. „Недопроизводство” е термин на енергетиците, който в същност е завоалиран вариант на натурарлното „загуба”. Случва се когато атомната ни електроцентрала намалява производствените си мощности – кога по принуда, кога ей така. 
Хронологичният анализ сочи, че сривът в атомната ни електроцентрала започва от септември миналата година, когато старият директор Иван Генов си подаде оставката и за негов приемник новите управляващи издигнаха Димитър Ангелов – дотогавашен главен инженер на 5-ти и 6-ти блок. Оценката на професионалистите от бранша на енергетиката е, че 60-годишният Ангелов макар и с дълъг оперативен опит в централата, няма никакъв мениджърски опит. А и напъните да се научи се илюстрират с трагичните резултати на АЕЦ „Козлодуй” – застрашена безопасност и големи финансови загуби. Макар и откровената пристрастност на Ангелов към БКП (дългогодишен активист и бивш член на Окръжния комитет на „столетницата” в Михайловград), основен лобист за назначаването му на един от най-отговорните постове в държавата бе евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, който е бивш дългогодишен инженер в АЕЦ „Козлодуй”, приятел на настоящия директор и негов състудент в Москва. Въпреки фрапиращите факти за огромни загуби и заплаха от аварии до момента няма никаква реакция от правителство. Междувременно нещата се задълбочиха и цифрата на 

„недопроизводството” за първото полугодие чукна 40 милиона лева в сравнение на същия период на 2009 г.

Ще дадем трибуна на цифрите, които не подлежат на лобиране, и нека всеки си направи изводите.

Събития в АЕЦ „Козлодуй” през 2010 г., довели до „недопроизводство” на електроенергия:
1. 05.01.2010 г. (6-ти блок) – Спиране на блока за отстраняване на дефект в регулиращата система на турбогенератора и подмяна на скъсан регулиращ клапан – 185 000 МВтч;
2. 10.01.2010 г. (5-ти блок) – Намаляване на мощността на блока поради отсъствие на контрол за положението на ОР СУЗ* позиция 05-32 – 660 МВтч;
3. 14.02.2010 г. (5-ти блок) – Намаляване на мощността на блока поради отсъствие на контрол за положението на ОР СУЗ* позиция 05-32 – 153 000 МВтч;
4. 21 март 2010 г. (6-ти блок) – Спиране на блока поради лъжливо задействане на една от защитите на турбогенератора. Задействане на защитата на реактора след 13 годишна безаварийна експлоатация – 36 500 МВтч;
5. 29.06.2010 г. (5-ти блок) – Намаляване на мощността на блока, поради изключване на главна циркулационна помпа – 12 000 МВтч;
*ОР СУЗ е Орган за Регулиране (на мощността на реактора) от Системата за Управление и Защита.

Общото „недопроизводство” на електроенергия от 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” през първото полугодие на 2010 г. поради инциденти и аварии е около 387 000 МВтч. При 6 000 МВтч за същия период на 2009 г. (16.01.2009 г. (6-ти блок) – Намаляване на мощността на блока, поради изключване на главна циркулационна помпа – 6 000 МВтч.’

65 пъти в повече ! Което в парични знаци означава 16 353 000 лева по-малко приходи за АЕЦ „Козлодуй”.

Какво би станало ако тази „недопроизведена” електроенергия беше произведена и предоставена на НЕК ( Националната електрическа компания) на регулирана цена и тя от своя страна я беше предоставил на пазара ( на чуждестранните Електроразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН)? НЕК би спечелил още около 17 000 000 лв. Като съберем пропуснатите ползи за НЕК със загубите на АЕЦ стигаме до внушителната цифра от 33 милиона за държавата от държавното предприятие АЕЦ „Козлодуй”! 
Междувременно по неясни причини от началото на 2010 г. АЕЦ „Козлодуй” продава енергия на някои потребители на понижени цени: Медодобивния комбинат в Пирдоп – собственик “Аурубис”, Германия; Комбината за целулоза и хартия в Пазарджик – собственик “Дуропак”, Австрия; Медно-златното находище в Челопеч – собственик “Дънди прешъс”, Канада и др. Защо и каква е ползата за българския данъкоплатец?
Картинката е страшничка , особено на фона на различните изследвания, според които между 29 и 65 процента от българите живеят под прага на бедността, определен от правителството на 210 лева на месец на човек. Тези хора треперят от ужас в очакване на зимата. Пред угрозата сме да не се появи модата на уличното отопление около пламтящи варели, позната ни от американските филми за клошарските бордеи.

Read Previous

Проф. Коен Ленартс: Съдилищата по дефиниция са независими

Read Next

Наказателен вот на софийските адвокати е насрочен за 29-ти септември

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Most Popular