vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Авторът
Публикувана на: 29-09-2012 г.
Медиите могат да ги публикуват без съгласие на автора, ако подпомагат разследване на престъпление
Портретната снимка е закриляна от авторското право, когато е израз на творческите способности на своя автор. Това постанови в решение Съдът на Европейския съюз в Люксембург, като подчертава, че тази закрила е идентична на закрилата, предоставена на други произведения, сред които са фотографските.
Възниква въпросът кога една портретна снимка е „израз на творческите способности на своя автор“. Дори служителите на МВР, когато фотографират някого за новите документи за самоличност (без да коментираме качеството на образа), дават напътствия: застани така, погледни насам, питат дали обектът харесва снимката си и т. н.
Конкретният казус пред Люксембург е свързан с професионалната австрийска фотографка Eva-Maria Painer, която на свободна практика правела снимки предимно на деца в училища и детски градини. Направила няколко фотографии и на момиченце на име Наташа К., като, по нейните думи, за процеса на фотографирането „избрала фона, позата и изражението на лицето, нагласила фотоапарата и е проявила тези фотографии“.
През 1998 г. десетгодишната тогава Наташа е била отвлечена и австрийската полиция пуска обявление за издирване, за което са използвани фотографиите на г-жа Painer.
През 2006 г. отвлеченото момиче успява да избяга от похитителите си и преди първото й публично появяване, четири германски и един австрийски вестници публикуват тези фотографии в печатните си и електронни издания, без обаче да посочват името на автора или пък са посочили име, различно от това на г-жа Painer като техен автор. Става дума за авторитетните издания Der Standard, Süddeutsche Zeitung, Express, Bild, Die Welt и за седмичника Der Spiegel. Няколко от тях публикуват и фоторобот, изготвен чрез компютърна обработка на една от тези фотографии, който — при липсата на по-актуална снимка на Наташа до първата й публична поява — симулира промяната в лицето на младото момиче за осемгодишния период на изчезването й.
Фотографът г-жа Painer счита, че по този начин е нарушено авторското й право, и моли австрийските съдилища да разпоредят издателите на периодичен печат незабавно да преустановят възпроизвеждането и/или разпространението на фотографиите и на фоторобота без нейно съгласие и без отбелязване на нейното име като автор. Освен това тя иска заплащане на авторски хонорар на обезщетение.
Сезираният Търговски съд във Виена иска от Съда на Европейския съюз да установи дали правото на ЕС предоставя по-малка закрила на авторското право върху портретни снимки поради това, че те били „реалистични“ и предоставяли ограничени възможности за художествено творчество. Освен това австрийската юрисдикция иска да се установи при какви условия такива фотографии могат да бъдат използвани от медиите, без съгласието на техния автор, за нуждите на наказателно разследване. От СЕС се иска да уточни и условията, при които закриляно произведение може да бъде цитирано.
Решението на СЕС от 1 декември 2011 г.:
Портретната снимка е закриляна от авторското право, когато е израз на творческите способности на своя автор. Това постанови в решение Съдът на Европейския съюз в Люксембург, като подчертава, че тази закрила е идентична на закрилата, предоставена на други произведения, сред които са фотографските.
Възниква въпросът кога една портретна снимка е „израз на творческите способности на своя автор“. Дори служителите на МВР, когато фотографират някого за новите документи за самоличност (без да коментираме качеството на образа), дават напътствия: застани така, погледни насам, питат дали обектът харесва снимката си и т. н.
Конкретният казус пред Люксембург е свързан с професионалната австрийска фотографка Eva-Maria Painer, която на свободна практика правела снимки предимно на деца в училища и детски градини. Направила няколко фотографии и на момиченце на име Наташа К., като, по нейните думи, за процеса на фотографирането „избрала фона, позата и изражението на лицето, нагласила фотоапарата и е проявила тези фотографии“.
През 1998 г. десетгодишната тогава Наташа е била отвлечена и австрийската полиция пуска обявление за издирване, за което са използвани фотографиите на г-жа Painer.
През 2006 г. отвлеченото момиче успява да избяга от похитителите си и преди първото й публично появяване, четири германски и един австрийски вестници публикуват тези фотографии в печатните си и електронни издания, без обаче да посочват името на автора или пък са посочили име, различно от това на г-жа Painer като техен автор. Става дума за авторитетните издания Der Standard, Süddeutsche Zeitung, Express, Bild, Die Welt и за седмичника Der Spiegel. Няколко от тях публикуват и фоторобот, изготвен чрез компютърна обработка на една от тези фотографии, който — при липсата на по-актуална снимка на Наташа до първата й публична поява — симулира промяната в лицето на младото момиче за осемгодишния период на изчезването й.
Фотографът г-жа Painer счита, че по този начин е нарушено авторското й право, и моли австрийските съдилища да разпоредят издателите на периодичен печат незабавно да преустановят възпроизвеждането и/или разпространението на фотографиите и на фоторобота без нейно съгласие и без отбелязване на нейното име като автор. Освен това тя иска заплащане на авторски хонорар на обезщетение.
Сезираният Търговски съд във Виена иска от Съда на Европейския съюз да установи дали правото на ЕС предоставя по-малка закрила на авторското право върху портретни снимки поради това, че те били „реалистични“ и предоставяли ограничени възможности за художествено творчество. Освен това австрийската юрисдикция иска да се установи при какви условия такива фотографии могат да бъдат използвани от медиите, без съгласието на техния автор, за нуждите на наказателно разследване. От СЕС се иска да уточни и условията, при които закриляно произведение може да бъде цитирано.
Решението на СЕС от 1 декември 2011 г.:
- Авторското право закриля единствено оригинални обекти, тоест такива, които могат да бъдат разглеждани като собствено авторско интелектуално творение. В това отношение Съдът напомня, че дадена интелектуална творба е собствено авторско интелектуално творение, когато отразява личността на автора, т.е. ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор.
- Авторът на портретна снимка може да направи свободен и творчески избор по няколко начина и в различни моменти при реализирането й. Така, на подготвителния етап той може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създаваната атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере, измежду различните съществуващи техники на проявяване, тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер. По този начин, чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение. Следователнодадена портретна снимка е закриляна от авторското право, когато е израз на творческите способности на своя автор. Освен това Съдът подчертава, че тази закрила е идентична на закрилата, предоставена на други произведения, сред които са фотографските произведения.
- Но Съдът напомня, че съгласно правото на ЕС обхватът на закрилата на авторското право може по изключение да бъде ограничен, когато закриляното произведение е използвано за целите на обществената сигурност, по-специално в хода на наказателно разследване, което има за цел откриването на изчезнало лице. В това отношение Съдът посочва, че само държавите – а не издателите на периодичен печат – трябва да се считат за отговорни и способни да гарантират обществената сигурност чрез подходящи мерки като разпространението на обявление за издирване.
- Не може да се изключи обаче възможността издател на периодичен печат да допринесе именно за постигането на цел, свързана с обществената сигурност, като публикува например фотография на издирвано лице. Тази инициатива на медиите обаче трябва да се вписва в контекста на провеждана от националните органи операция и трябва да бъде предприета в съгласие и в координация с тези органи, за да се избегне противоречие с взетите от тях мерки. Съдът уточнява също, че при разследване медиите могат да публикуват дадена фотография без преди това да са получили конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за тази цел.
- Накрая, що се отнася до цитирането на закриляните произведения, Съдът напомня, че произведенията, които вече законно са направени публично достояние, могат да бъдат цитирани при условие, че се посочи източникът, включително името на автора, освен ако това се окаже невъзможно.
- В това отношение Съдът отговоря на изтъкнатите от издателите на периодичен печат доводи, че са получили фотографиите на г-жа Painer от осведомителна агенция, но са имали затруднения да установят автора и не са могли да посочат името му върху фотографиите. Съдът счита, че, напротив — освен ако се допусне, че осведомителната агенция е получила тези фотографии по незаконен начин, без съгласието на автора — тя е трябвало да предостави на издателите името на автора. Следователно и издателите са били длъжни да го посочат във вестниците си.
- Съдът уточнява обаче, че е възможно също националните австрийски органи по сигурността да са били в основата на публикуването на фотографиите на г-жа Painer. В такава хипотеза обаче не е необходимо да бъде посочено името на автора. Следователно, при това положение и при условие, че името на автора не е било посочено, се изисква посочването единствено на източника на тези фотографии, но не и името на техния автор.
