vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Aвторът
Публикувана на: 25-09-2012 г.
„Осъщественият от Общия съд контрол на решенията на Европейската комисията за налагане на глоби за нарушения на конкуренцията не противоречи на предвидения в Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на ефективна съдебна защита”. Това постанови Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Решението е изключително фундаментално, особено в период, когато икономическата, а от там и социалната криза се задълбочават и на карта е поставено оцеляването на ценностите на Европейския съюз, такъв какъвто е замислен. А именно нелоялната конкуренция и картелните споразумения са едни от съществените провокатори на кризата.В конкретния казус става дума за наложени глоби от Европейската комисия за установено наличие на картел в сектора на производство на медни тръби за промишлени цели (главно за климатични и хладилни инсталации). С Решение от 16 декември 2003 г. ЕК санкционира с глоби в размер на 39,81 милиона евро, които да бъдат заплатени солидарно от някои дружества от групата KME, а именно — KME Germany, KME France и KME Italy.
Няколко месеца по-късно ЕК установява участието на няколко дружества, сред които са групата KME и гръцкото дружество Chalkor, в картел на пазара на медните санитарни тръби, използвани във водопроводни, газопроводни и мазутопроводни инсталации. И с решение от 3 септември 2004 г. наказва Chalkor с глоба от 9,16 милиона евро, а дружествата от групата KME с 67,08 милиона евро.
Санкционираните дружества сезират Общия съд в Люксембург с искания за отмяна на решенията на ЕК или намаляване на наложените им глоби.
Общият съд отхвърля всички изложени от групата KME доводи във връзка с определянето на размера на наложената глоба – по отношение на картела на пазара на медните тръби за промишлени цели с Решение от 6 май 2009 г., а по отношение на картела в сектора на медните санитарни тръби с Решение от 19 май 2010 г.
И в двата случая съдът приема, че
„при изчисляване на началния размер на глобата Комисията е отчела правилно действителното отражение на картела върху пазара.
Освен това тя определила правилно размера на засегнатия сектор и не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е увеличила размера на глобата поради продължителността на нарушението, нито като не е взела предвид някои смекчаващи обстоятелства”.
По отношение на Chalkor, с решение от 19 май 2010 г. Общият съд приема, че гръцкото дружеството е участвало единствено в една от трите части на картела и Европейската комисия не е разгледала въпроса дали нарушител, който участва в една част от картела, допуска по-леко нарушение от нарушител, който при същото нарушение участва във всички части на картела. Поради това съдът намалява с 10 % началната глоба, наложена на Chalkor от 9,16 милиона евро на 8,25 милиона евро.
Следват отделни жалби от групата KME и Chalkor до най-върховната правораздавателна институция Съдът на Европейския съюз в Люксембург (образувани са три дела). С тях глобените дружества искат отмяна на решенията на Общия съд, както и тези на европейската комисия. Те твърдят, че
Общият съд е нарушил Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),
както и правото на Европейския съюз — а именно, тяхното основно право на ефективно средство за съдебна защита, предвидено в Хартата на основните права на ЕС. Становището им е, че Общият съд се е доверил прекомерно и в неразумна степен на правото на преценка на Европейската комисия и по този начин не бил достатъчен осъщественият съдебен контрол на нейните решения. Chalkor изтъква по-конкретно, че производствата пред Европейската комисия по прилагане на правото на конкуренцията са производства с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ и тъй като Комисията не е „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на ЕКПЧ, Общият съд трябвало да осъществи съдебен контрол както от фактическа, така и от правна страна.
Съдът на Европейския съюз отхвърля всички изложени от дружествата доводи (решение от 8 декемри 2011 г.):
– Позовавайки се на Хартата на основните права в ЕС, Съдът припомня, че съдебният контрол на решенията, с които се налагат санкции за нарушения на правото на конкуренцията, включва, от една страна, контрол за законосъобразност и, от друга страна, пълен съдебен контрол.
– Във връзка с контрола за законосъобразност, в по-ранната си практика Съдът приема, че свободата на преценка, която Комисията има в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да контролира направеното от Комисията тълкуване на данни с икономически характер. Негово задължение е да осъществи този контрол, като се основе на представените от жалбоподателя факти и доказателства. В този контекст Съдът приема, че Съдът на Съюза не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на елементите, взети предвид при прилагане на критериите, разгледани при определяне размера на глобите, нито във връзка с оценката на тези елементи, и да откаже да осъществи задълбочен контрол, както от правна, така и от фактическа страна.
– Във връзка с пълния съдебен контрол при упражняване на пълна юрисдикция по отношение на размера на глобите Съдът уточнява, че тази компетентност оправомощава Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената имуществена санкция. Съдът обаче подчертава, че упражняването на пълна юрисдикция не означава, че съдът е длъжен да извърши служебна проверка на обжалваното решение в неговата цялост, което би наложило ново пълно разглеждане на делото.
– Съдът на Съюза трябва да упражни контрол – както от правна, така и от фактическа страна, има право да преценява доказателствата, да отменя решението на Комисията и да изменя размера на глобите. При това положение не може да се твърди, че предвиденият в правото на Съюза съдебен контрол противоречи на изискванията, произтичащи от прогласения в Хартата принцип на ефективна съдебна защита. От друга страна, в настоящия случай Общият съд е осъществил пълния и цялостен контрол, както от правна, така и от фактическа страна, който е длъжен да осъществи”.
Няколко месеца по-късно ЕК установява участието на няколко дружества, сред които са групата KME и гръцкото дружество Chalkor, в картел на пазара на медните санитарни тръби, използвани във водопроводни, газопроводни и мазутопроводни инсталации. И с решение от 3 септември 2004 г. наказва Chalkor с глоба от 9,16 милиона евро, а дружествата от групата KME с 67,08 милиона евро.
Санкционираните дружества сезират Общия съд в Люксембург с искания за отмяна на решенията на ЕК или намаляване на наложените им глоби.
Общият съд отхвърля всички изложени от групата KME доводи във връзка с определянето на размера на наложената глоба – по отношение на картела на пазара на медните тръби за промишлени цели с Решение от 6 май 2009 г., а по отношение на картела в сектора на медните санитарни тръби с Решение от 19 май 2010 г.
И в двата случая съдът приема, че
„при изчисляване на началния размер на глобата Комисията е отчела правилно действителното отражение на картела върху пазара.
Освен това тя определила правилно размера на засегнатия сектор и не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е увеличила размера на глобата поради продължителността на нарушението, нито като не е взела предвид някои смекчаващи обстоятелства”.
По отношение на Chalkor, с решение от 19 май 2010 г. Общият съд приема, че гръцкото дружеството е участвало единствено в една от трите части на картела и Европейската комисия не е разгледала въпроса дали нарушител, който участва в една част от картела, допуска по-леко нарушение от нарушител, който при същото нарушение участва във всички части на картела. Поради това съдът намалява с 10 % началната глоба, наложена на Chalkor от 9,16 милиона евро на 8,25 милиона евро.
Следват отделни жалби от групата KME и Chalkor до най-върховната правораздавателна институция Съдът на Европейския съюз в Люксембург (образувани са три дела). С тях глобените дружества искат отмяна на решенията на Общия съд, както и тези на европейската комисия. Те твърдят, че
Общият съд е нарушил Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),
както и правото на Европейския съюз — а именно, тяхното основно право на ефективно средство за съдебна защита, предвидено в Хартата на основните права на ЕС. Становището им е, че Общият съд се е доверил прекомерно и в неразумна степен на правото на преценка на Европейската комисия и по този начин не бил достатъчен осъщественият съдебен контрол на нейните решения. Chalkor изтъква по-конкретно, че производствата пред Европейската комисия по прилагане на правото на конкуренцията са производства с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ и тъй като Комисията не е „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на ЕКПЧ, Общият съд трябвало да осъществи съдебен контрол както от фактическа, така и от правна страна.
Съдът на Европейския съюз отхвърля всички изложени от дружествата доводи (решение от 8 декемри 2011 г.):
– Позовавайки се на Хартата на основните права в ЕС, Съдът припомня, че съдебният контрол на решенията, с които се налагат санкции за нарушения на правото на конкуренцията, включва, от една страна, контрол за законосъобразност и, от друга страна, пълен съдебен контрол.
– Във връзка с контрола за законосъобразност, в по-ранната си практика Съдът приема, че свободата на преценка, която Комисията има в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да контролира направеното от Комисията тълкуване на данни с икономически характер. Негово задължение е да осъществи този контрол, като се основе на представените от жалбоподателя факти и доказателства. В този контекст Съдът приема, че Съдът на Съюза не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на елементите, взети предвид при прилагане на критериите, разгледани при определяне размера на глобите, нито във връзка с оценката на тези елементи, и да откаже да осъществи задълбочен контрол, както от правна, така и от фактическа страна.
– Във връзка с пълния съдебен контрол при упражняване на пълна юрисдикция по отношение на размера на глобите Съдът уточнява, че тази компетентност оправомощава Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената имуществена санкция. Съдът обаче подчертава, че упражняването на пълна юрисдикция не означава, че съдът е длъжен да извърши служебна проверка на обжалваното решение в неговата цялост, което би наложило ново пълно разглеждане на делото.
– Съдът на Съюза трябва да упражни контрол – както от правна, така и от фактическа страна, има право да преценява доказателствата, да отменя решението на Комисията и да изменя размера на глобите. При това положение не може да се твърди, че предвиденият в правото на Съюза съдебен контрол противоречи на изискванията, произтичащи от прогласения в Хартата принцип на ефективна съдебна защита. От друга страна, в настоящия случай Общият съд е осъществил пълния и цялостен контрол, както от правна, така и от фактическа страна, който е длъжен да осъществи”.
