vergil 
Светските предизвикателства го подгонили още с
дипломирането в кюстендилската гимназия, където проявил изключителния си талант в математиката и точните науки. От раз го приели да следва физика в Софийския университет. Способностите му веднага били забелязани и след първи курс го поканили да продължи образованието си в Москва. И то не в каква да е специалност, а в най-авангардната към онзи момент – ядрена физика. По това време младежите даваха мило и драго за подобен трамплин за реализация, а Стефан откозол. За решението си потенциалният ядрен спец, а днес отец Касиан, прави следната равносметка: „Благодарен съм на младежката си разсъдителност тогава да се оттегля от тази посока на движение. Просто разбрах, че тази ядрена енергия, която човечеството иска да се изхитри да използва, е неуправляема. И това може да доведе до фатални последици. Както се получава и на практика сега.”
Така останал студент в София с малка корекция – от чистата научна физика се прехвърлил, а в последствие се и дипломирал като геофизик.
Освен изявен математик Стефан бил и талантлив спортист – петобоец в леката атлетика (б.а. – бягане на 100 м и на 1500 м, дълъг скок и хвърляне на копие и на диск). Тренирал активно, а на няколко пъти е обличал и националната фланелка. Всичко вървяло във възходяща линия до появата на цената за звездна спортна кариера – вземането на стимуланти. Бъдещият монах категорично отказал и се отдал на свой вид спорт без публика, аплодисменти, рекорди и съревнование – след всеки изпит тичал от столичния квартал „Дървеница” до Черни връх – с един антракт – на Златните мостове спирал и се „цопвал” във вира, независимо от метеорологичните условия – дъжд, сняг, пек… А след всяка сесия правел преход в Рила от Сапарева баня до Самоков.
Изкушението ДС
Като отличник на випуска Стефан Ангелов бил поканен на специализация в Центъра по приложна математика. Въпросният център е бил в специализирани вили в Стара планина (в близост до пещерата „Леденика”), където през 70-те години социалистическата държава е хвърляла луди пари за квалификация и обучение на най-талантливите кадри на държавата. Там са се обучавали гении от цял свят да разработват математически модели за практическо развитие на бъдещето на света – енергетика, космически спътници, геополитическа статистика…
Без негово съгласие Ангелов бил избран за заместник-председател на домсъвета на блока за научни работници. И започнали напористо да го „навестяват” разни „другари”. За първите си контакти с Държавна сигурност отец Касиан си спомня: „ Бяха ме настанили в стая със западногерманец и ми казаха, че неслучайно съм поставен там, защото държавата разчитала на мен. Обсипваха ме с всякакви суперлативи и ми казаха че ме готвят и за „по-специални” мисии… Отговорих им, че няма да мога да им свърша работа, защото по природа и по характер съм проста душа – в смисъл не мога да говоря едно, а да мисля друго.”
Така Стефан Ангелов отхвърлил „съблазън”, от която, както разбираме в последните години с „открехването” на части от оцелелите досиета, с охота са се възползвали много интелектуалци с успешни кариери.
Пред младия учен предстоял докторат, но първо трябвало да отбие военната си служба в Българската народна армия. Но още преди казармата у него била озряла мечтата и твърдото намерение да стане монах.
Научен работник със свободна професия овчар
В армията Ангелов, ще не ще, се сдобил с още едно светско звание – младши лейтенант, тъй като висшистите задължително се изпращаха да служат в Школата за запасни офицери (ШЗО) в Плевен. Първата работа след уволнението му била да попита в Министерство на образованието дали има някакви задължения към държавата (като разпределение и пр.) Отговорили му, че е със статут на научен работник и може сам да избира къде да се труди, включително и като свободна професия. Служителките се ококорили на въпроса му: „А овчар мога ли да стана?” – и след мъчително мълчание отговорили -„Да, ама защо…”
Така през 1978 г. станал монах в манастира „Св. Йоан Предтеча” в планинското с. Жабляно, Кюстендилско.
Студент в Семинарията с 200 глави добитък
Монахът Касиан (Стефан Ангелов) постъпил в Духовната академия. Учел задочно, като междувременно изкарвал насъщния като отглеждал 35 крави, около 150 овце, 70 кози и един кон. За годините на духовното си следване отец Касиан си спомня: „Всяка сутрин карах с каруца около 200 литра мляко в гюмове. Долу на пътя минаваше камион да го събира. И така изпълнявах плана на партията”.
Така завършил Семинарията, като бил в един курс с бъдещата „синя легенада на прехода” Христофор Събев (по-известен като Фори Светулката).
Всъщност до завършването на Духовната академия Стефан Ангелов не можел да бъде легално монах (според длъжностните характеристики в социалистическа България) и си се водел овчар. Едва след дипломирането си можел официално да се нарече монахът Касиан. Тогава вложил всичките си средства за подобрения в манастира – прокарване на ток, ремонт на постройките и пр.
За втори път Москва става изкушение
Изначално отец Касиан отказал заплата от Синода на Дядо Максим. Причината според него е, че по времето на следването видял как Българската православна църква нарушава сериозно каноните на православната ни църква. Независимо че между двамата – патриарх Максим и отец Касиан, е имало „най-добри взаимни чувства” – по думите на отец Касиян: „Дядо Максим дори винаги на Рождество – по стар стил, и на Великден ми изпращаше саморъчно подписана картичка.”
След завършване на Духовната академия при Касиан в манастира в с. Жабляно пристигнали емисари – двама професори, да го увещават да замине като аспирант в мисията на Българската православна църква в Москва. За тази изкусителна среща той разказва: „Знаех, че тази аспирантура е „трамплин” – всеки, който отиде там, веднага след това става епископ и прави духовна кариера тук. Всичките ни митрополити са минали оттам. Но аз отказах. И тогава единият професор каза на другия: „Не можа ли да разбереш, че умните хора не стават учени, а учените не стават умни!?”
Решението за регистрация за самостоятелна църква
Всичко започнало спонтанно в зората на демокрацията с възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Дотогава отец Касиан и неговите братя в манастира „Св. Йоан Предтеча” се издържали като скотовъдци. „В един момент се оказа, че ябълките са по-скъпи от месото”, спомня си отецът провокацията да стане и земеделец. Взели под аренда 15 декара до с. Копиловци да отглеждат ябълки. Впоследствие собствениците им казали, че или ще наемат цялата им земя (около 100 декара) или няма сделка. И монасите се захванали здраво. Започнали постепенно да закупуват техника. Всичко се случва в годините на прословутото югоембарго, когато по западната ни граница селското стопанство буквално умря. Само от контрабанда с бензин нашенските бивши текезесари изкарваха на ден, колкото ако се „гърчат” месец в полето. Но този фалшив просперитет отмря с края на войните в бивша Югославия (някои плакаха искрено за згубения си „поминък”). А завръщането към кърския труд е трудна работа. И настана бум на кражбите – какво що падне. Така монасите били принудени да сложат в полето до с. Копиловци един стар фургон (който пазят и до днес) и по един от тях да дежури и да се опитва да опази реколтата и инструментите. Работата потръгнала и се разширявала, започнали да ги търсят и дребни земеделци за услуги (оран, сеитба и пр.). Обработваната земя нараствала и така възникнала идеята да се създаде манастир (някъде около 1997 г.). Проектът на все още изграждащия се манастирски комплекс е на архитект Юлий Хърков. Сблъсквали се с всевъзможни перипетии (закупуване на земя, регулация, право на строеж и цялата бюрокрация – както си му е редът), но както се смее отец Касиан: „Когато човек е смел, и чудото се случва.” И започнали градежът – малко по малко. Първо завършили храма – църквата на манастира, през 2007 г. Отприщил се поток от търсачи на чистата вяра, който набира скорост с всеки изминал ден. Все повече стават искрено съпричастните към спонтанната пионерска идея за създаване на манастир. Така се зародила и идея за учредяване на църква, която без никакви „наследнически” претенции „да опази православието, такова, каквото ни го е завещал Св. Цар Борис”, разказва отец Касиан за прехода до свикването на събора през лятото на 2010-а. Нуждата от регистрация на самостоятелно вероизповедание става наложителна по две основни причини. Основното е несъгласието на братята с незачитането на православните канони от официалната ни църква. И не по-маловажно – управлението на стопанството на манастира като юридическо лице. До момента цялата му дейност е устроена на принципа на регистрация на братята (монаси и свещеници) като селскостопански производители. Това води до сериозен стопански риск – този трактор на един, плугът на друг, продукцията на трети и пр. и пр. Според отец Касиан това тласка обикновения човек към изкушение.
Никой от отрудените братя не е очаквал, че най-сложната битка ще е баш със служителите на Темида. Междувременно на „нерегистрираните” се налага да имат вземане-даване и с други отдели в съдебната ни система. „Омайник”- търговец от зеленчуковата борса „Слатина” в София ги завлякъл с 30 тона ябълки (цялата продукция на манастира) в навечерието на Коледа.
Но Господ вижда всичко! А две от десетте му фундаментални заповеди са: Не кради! Не съди!…
