nradmin
Държавата ни България се клати, пронизвана от война на апетити за комисионни от прекарването на една тръба от североизток на югозапад. Политиците ни говорят на някакъв забравен архаичен език в битката за власт. Медийният поток мяза на филм за Коза ностра отпреди половин век. И наместо въпросната тръба да се превърне в мост на сътрудничество между изтока и запада, неяснотата става все по-убийствена. За пореден път претендираме българите да сме най-най измислявачи на топлата вода. И по-специално българските политици от всички политически партии, формации и пр. са достойни за званието „Господари на мъглата”. Вижте малката проповед на Люба Кулезич, произнесена с тревога на 14-ти юни 2014 г. – събота:
„Навън грее слънце. Лятото цъфти. Но над България се стеле мъгла. Гъста информационна мъгла.
Сигуацията напомня на онази смешно-страшна песен на Тодор Колев от началото на 90-те години, когато пак не беше ясно по кой път ще хване държавата. „Как ще ги стигнем хамериканците? Че и задминем – кога? Другари, уважаеми дами и господа! Как е възможно това – да ми откраднат чистачките от моята скромна кола. Как да я карам нататък в тая гъста мъгла?” Въпросът е ужасяващо актуален. При това 23 години по-късно от момента, в който скапаната таратайка на нашата демокрация пое към Европа. Някой пак ни открадна чистачките.
И пак попаднахме в мъгла. Из нея напред – назад щъкат някакви фигури –
политически ли, олигархически ли, на техни хрантутници ли – все едно. Пролайват от време на време по нещо, което отрича предишното и пак се скриват в мрака. Ще има предсрочни избори – няма да има. Не, ще има – но през ноември. А защо не през октомври. Какъв октомври – я, дай през юли. Ама защо през юли? През юли не може. Щом на Сергей Станишев му се привидя, значи може. Ама привидя ли му се, или Моника му го пошепна, за да финтира за оставката си? Не е ясно. Но вярно – оставка няма. В замяна на това Сергей се обясни в любов на Моника. Моника пък отрече, че полицията я разследва за аферата „Хохегер”. Оказа се обаче, че я разследва.
Социалистите са в шаш.
Налага им се да обясняват какво е искал да каже лидерът им с идеята за избори през юли. И с онази за задължително гласуване, която до вчера мразеха и изведнъж приеха. Нищо чудно, че на червената централа на „Позитано” от онзи ден вече й казват „Позитаник”. БСП потъва. Правителството, излъчено от нея също. ДПС напуска потъващия кораб. Но защо? Никой не казва. Пък и каквото ще да казва – кой ли вече вярва? Орешарски щеше да подава оставка в петък. Не подаде. Волен Сидеров до онзи ден държеше правителството му със златния си пръст. От вчера се отметна. И все пак кабинетът остана. Но до кога?
Чака се президентът да каже. Обаче знае ли се той какво точно чака или ще намери в тая гъста мъгла?
Уж онзи ден премиерът спря „Южен поток” след среща с трима американски сенатори. Но Драгомир Стойнев, министърът на енергетиката, отрече да е така. Е, спрян ли е „Южен поток” или не е спрян? Има ли подписан договор за строежа му или няма? Никой не знае. Или не казва. След мъглата-мъгла.
Същото е и с внезапната война на прословутия тандем Делян Пеевски – Цветан Василев,
която показа, че Темида е в шах. Банкерът бил поръчал убийството на своя любим съдружник. Ново двайсет. Ама как така?! Заради непогасени кредити, намекнаха от банката. Глупости, няма такива, отсече Пеевски. Но защо тогава да го убива до вчерашният му повече от баща? Не, бе. Не той. Негови приближени са го поръчали. Полицията и прокуратурата за това претърсвала офисите на банката и нейната телевизия. Не, не е претърсвала тях, а други офиси и не за това, каза прокуратурата… Не каза обаче за кого работи – за истината или за Пеевски. Или за някой друг, скрит зад него?
Другари, уважаеми дами и господа? Какво става?!
Кой ни открадна чистачките на нашата скромна кола? Знае ли някой накъде пътуваме? И кой поддържа сегашния хаос? Не е ли той триумфът на задкулисието? Ако това е сигнал за предстояща катастрофа, ще трябва ние самите рязко да натиснем спирачките. Знаете как става това. Стига още да работят.
