Автор: Люба Кулезич
Фотография: Нова Телевизия
Публикувана на: 31-05-2014 г.
Докато си правим майтапи с Брюкселската епопея на Сергей Станишев, с въпроса ще го бъде ли или не като евродепутат, като лидер на БСП, като водач на групата на европейските социалисти, като българския кандидат за еврокомисар, като добър съпруг и баща, като мъж на жена си, като син на майка си, като оставач – в смисъл на човек, който не подава оставка дори и след единадесета изборна загуба, та казвам – докато се подсмихваме или дори вече му се кефим на Сергей, а и на всички други народни любимци, натрапници, герои и антигерои, вестниците подминаха с мълчание събитие, което окончателно превръща България в диагноза.
Случката е от четвъртък и е също толкова нелепа,
колкото и фактът, че в София на практика вече няма Спешна помощ, понеже всичките 65 лекари подадоха колективна оставка. Но това все пак стана новина, докато тази, за която ви говоря, бе премълчана с ужасяващо равнодушие. За какво става дума ли? За това, че само шест месеца след като беше назначен от правителството за шеф на Военно-медицинска академия, след като успя за това кратко време да стопи 17 милиона от дълговете на култовото лечебно заведение, след като показа, че има воля да се бори и за докторите, и за пациентите,
големият български гастроентеролог и хирург д-р Крум Кацаров бе изритан от същото това правителство.
Без обяснения. Или със същите идиотски обяснения, с които бе отрязана главата на Ренета Инджова като шеф на статистиката и то точно, когато почина единственото й дете. Д-р Кацаров нямал генералско звание, каквото се полагало за длъжността. Това промълви военният министър Ангел Найденов. Обаче от него самия зависеше да предложи Кацаров за генерал преди няколко месеца. Но не го направи въпреки заслугите на доктора.
Кацаров скоро щял да се пенсионира. Голям смях!
Та той е на 57 години и пращи от сила и жизненост. Видяхте го как изглежда и звучи в „На светло” само преди две седмици – мъж та дрънка! Тези оправдания са пълни глупости.
Истината както винаги е в това, че партизанщината у нас повече от всякога не признава ни професионализъм, ни авторитет, ни качества, ни компетентност. Колкото си по-голям, толкова по пречиш на партийните лилипути. Не успях да се чуя лично с д-р Кацаров, но ето какво разбрах от негови колеги. На негово място трябвало да бъде сложен някой си доцент Попов. Казват, че е приближен на ДПС. И понеже след почти равния резултат с червените на евроизборите,
ДПС показва мускули на Станишев и компания,
овладяването на ключови позиции е демонстрация на това мълчаливо надмощие. Жалкото е, че личности с безупречна репутация като д-р Кацаров стават жертва на подобни задкулисни машинации. В крайна сметка обаче самият нов фаворит за шеф доц. Попов се уплашил и се отказал, защото във ВМА се очертавали брожения. А дори за правителство с дебела кожа, като сегашното това щяло да е в повече. Така се стигнало до назначаването на поста на бившия служебен здравен министър проф. Николай Петров, добър анестезиолог, приближен на президента Плевнелиев.
В случая победител е дипломацията като буфер между партийните ръчкания.
Но самият факт, че за пореден път един талантлив лекар става заложник на болни политически амбиции, показва защо не само здравеопазването ни агонизира. България е в агония. Случаят с д-р Кацаров не е нов. Просто е показателен, че държавата е към края си. И не знам дали ще се намери работеща реанимация, за да я вдигне на крака. При положение, че и спешната помощ вече на практика няма – картинката е ясна.
Носете си новите дрехи, момчета!
Случката е от четвъртък и е също толкова нелепа,
колкото и фактът, че в София на практика вече няма Спешна помощ, понеже всичките 65 лекари подадоха колективна оставка. Но това все пак стана новина, докато тази, за която ви говоря, бе премълчана с ужасяващо равнодушие. За какво става дума ли? За това, че само шест месеца след като беше назначен от правителството за шеф на Военно-медицинска академия, след като успя за това кратко време да стопи 17 милиона от дълговете на култовото лечебно заведение, след като показа, че има воля да се бори и за докторите, и за пациентите,
големият български гастроентеролог и хирург д-р Крум Кацаров бе изритан от същото това правителство.
Без обяснения. Или със същите идиотски обяснения, с които бе отрязана главата на Ренета Инджова като шеф на статистиката и то точно, когато почина единственото й дете. Д-р Кацаров нямал генералско звание, каквото се полагало за длъжността. Това промълви военният министър Ангел Найденов. Обаче от него самия зависеше да предложи Кацаров за генерал преди няколко месеца. Но не го направи въпреки заслугите на доктора.
Кацаров скоро щял да се пенсионира. Голям смях!
Та той е на 57 години и пращи от сила и жизненост. Видяхте го как изглежда и звучи в „На светло” само преди две седмици – мъж та дрънка! Тези оправдания са пълни глупости.
Истината както винаги е в това, че партизанщината у нас повече от всякога не признава ни професионализъм, ни авторитет, ни качества, ни компетентност. Колкото си по-голям, толкова по пречиш на партийните лилипути. Не успях да се чуя лично с д-р Кацаров, но ето какво разбрах от негови колеги. На негово място трябвало да бъде сложен някой си доцент Попов. Казват, че е приближен на ДПС. И понеже след почти равния резултат с червените на евроизборите,
ДПС показва мускули на Станишев и компания,
овладяването на ключови позиции е демонстрация на това мълчаливо надмощие. Жалкото е, че личности с безупречна репутация като д-р Кацаров стават жертва на подобни задкулисни машинации. В крайна сметка обаче самият нов фаворит за шеф доц. Попов се уплашил и се отказал, защото във ВМА се очертавали брожения. А дори за правителство с дебела кожа, като сегашното това щяло да е в повече. Така се стигнало до назначаването на поста на бившия служебен здравен министър проф. Николай Петров, добър анестезиолог, приближен на президента Плевнелиев.
В случая победител е дипломацията като буфер между партийните ръчкания.
Но самият факт, че за пореден път един талантлив лекар става заложник на болни политически амбиции, показва защо не само здравеопазването ни агонизира. България е в агония. Случаят с д-р Кацаров не е нов. Просто е показателен, че държавата е към края си. И не знам дали ще се намери работеща реанимация, за да я вдигне на крака. При положение, че и спешната помощ вече на практика няма – картинката е ясна.
Носете си новите дрехи, момчета!