vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: НОРЕ
Публикувана на: 17-02-2013 г.
Голяма е вероятността на 23-24 февруари 2013 г. най-сетне да се състоят легитимни избори за нови ръководни органи на българската адвокатура и на приемник на председателството от Даниела Доковска. Това стана ясно от решението на Висшия адвокатски съвет на 15 февруари 2013 г. да отхвърли жалбите срещу избор на делегати в три от от 27-те адвокатски колегии в страната (проведени в периода 26 януари – 3 февруари 2013г.).
Очакването е още по-вълнуващо, поради съвпадението, че през същия изборен уикенд освен новите шефове на адвокатурата, ще бъде определен и новият патриарх на България…, както и носителите на най-престижните награди за кино „Оскар”…
Отхвърлените жалби от ВАдС,
бяха отправени от:
– Кюстендилската адвокатска колегия – за нарушение тайната на избора;
– Габровската адвокатска колегия – за това, че Висшият адвокатски съвет не бил спазил срока за обявяване в Държавен вестник на насрочването за общо събрание на националната адвокатура;
– Софийската адвокатска колегия – за това, че е бил допуснат до гласуване и избран за делегат адвокат Марио Топчийски (председател на сдружението „Адвокати За Промяна”), тъй като не бил спазил условието на Закона за адвокатурата да участва в избора сред като е заплатил членския си внос за месец декември до края на 2012 г. А го е сторил преди избора през януари 2013 г.
И трите жалби бяха отхвърлени от ВАдС. Изборът за нови ръководни органи на българската адвокатура ще се състои на 23-24 февруари 2013 г. с евентуален балотаж на 3 март (пак вълнуваща българска дата – Освобождението) за кандидатите за постовете, които при първия тур не са събрали гласове „за” на повече от 50% от делегатите.
Четирима са допуснатите претендентите за „наследник” на адвокат Даниела Доковска.
Това са три дами и един господин: Ралица Негенцова (досегашен председател на дисциплинарния съд на ВАдС), Наталия Ценова (бивш председател на САК), Веска Волева и Марин Марковски (единственият кандидат, който не е член на САК, а на Видинската адвокатска колегия).
Шансовете им за успех са равни
в зависимост от това, кого ще решат да подкрепят делегатите от София. И по-специално от листата на „Адвокати За Промяна”, които спечелиха 121 делегатски места от общо 126 за цялата столична колегия.
Без значение е статистиката от гласуването през февруари 2012 г., когато се случи срамният избор на ръководство без участие на адвокатите от София, които са половината в страната. Върховният съд го отмени през юли 2012 г.
Тогава при гласуването за председател на ВАдС от общо 170 делегати от 26-те окръжни адвокатски колегии (без САК), вследствие импровизираното разделение в адвокатската гилдия на „провинцията срещу София”, победата грабна Ралица Негенцова със 109 гласа срещу 38 за Наталия Ценова, 17 за Веска Волева и едва 4 за Марин Марковски.
Вероятността последният да стане първи звучи актуално.
Ключът от бараката” е в ръцете на делегатите от „Адвокати За Промяна”. Желанието им в списъка на кандидатите да включат откровен свой фаворит в лицето на варненския адвокат Орлин Симеонов не бе допуснато от ВАдС ( виж. публикацията„Неуспешен опит Орлин Симеонов да наследи Даниела Доковска”).
Така „Адвокати За Промяна” ще трябва да избират от четирите възможности. Ето и ретроспекцията на афишираната им програма „за промяна на статуквото в адвокатурата”: те яростно нападаха Наталия Ценова (най-вече за закупуването на прословутия автомобил Ягуар за представителни нужди на САК, който обаче сегашното ръководство вече година след вземането на властта продължава да ползва уютно); разсърдиха се зловещо на Ралица Негенцова, която участва в акта на елиминиране на софийските адвокати при националните избори за ръководни органи през февруари 2012 г.).
Ако „Адвокати За Промяна” следват принципите на заканите си, алтернативата им е – Веска Волева или Марин Марковски!?
Решаваща е волята на членовете на Висшия адвокатски съвет.
Колкото и да е престижен постът председател на българската адвокатура, той всъщност е един глас от вземането на решенията на Висшия адвокатски съвет, който се състои от 15 български адвокати. А за да станат реалност идеите и позициите им е необходимо минимално мнозинство на съгласие от 8 човека.
Претендентите за членове в петнадесеторката от върховния орган на националната ни адвокатура са 43-ма:
1. Емил Димитров Велинов
2. Емануил Любомиров Георгиев
3. Ели Иванова Христова
4. Нели Любомирова Виодорова
5. Юрий Дончев Бошнаков
6. Йордан Цветанов Йорданов
7. Мария Веселинова Мусорлиева
8. Валентин Габриел Бенатов
9. Хари Николов Хараламбиев
10. Бойко Цветков Ботев
11. Йордан Кирилов Школагерски
12. Петър Александров Зафиров
13. Грета Пенчева Петрова
14. Милен Борислав Ралчев
15. Орлин Иванов Симеонов
16. Димо Райнов Стоянов
17. Емилия Недева Недева
18. Олга Павлова Николова
19. Стоян Митев Желев
20. Иван Христов Апостолов
21. Велислав Крумов Лъжев
22. Димитър Дочев Илковски
23. Марио Унчов Топчийски
24. Камелия Петрова Донкова
25. Катя Иванова Иванова
26. Людмила Атанасова Дякова- Пантелеева
27. Любомир Колев Денев
28. Менко Петров Менков
29. Румен Николов Гарчев
30. Красимир Василев Вълев
31. Хари Андреев Владимиров
32. Николай Асенов Илиев
33. Юлиан Александров Спасов
34. Георги Митев Сандулов
35. Добринка Георгиева Гърневска
36. Атанас Иванов Железчев
37. Йосиф Давид Герон
38. Милена Георгиева Хинкова
39. Красимир Борисов Аврамов
40. Веска Атанасова Волева
41. Димо Вергилов Димов
42. Петър Стоянов Божков
43. Янко Константинов Георгиев
От техния избор реално ще зависи линията на поведение на българската адвокатура през следващите четири години.
А съвпадението на изборния ден с този за определяне на новия глава на Българската православна църква е напълно случаен…
Приликата е единствено в това, че и адвокатурата и Светият синод са едни от най-важните гаранти за свободата и сигурността на българския народ.
А, разликите – безкрайни вариации…
Патриархът се избира доживот, а председателят на ВАдС за мандат от четири години.
Досиетата за съпричастност към тоталитарната ДС на светите ни отци се отварят , а на адвокатите – не.
Единствените привилигировани да не бъдат проверени и евентуално осветени за
„ официалното висше призвание” от предишния Строй, останаха членовете на гилдията на адвокатите…
При това законово положение, съвпадението на изборния ден не се ли връзва по-обяснимо с „Оскарите”.
Увенчаните с почетен лавров венец „ДС” почти задължително в артистичните си превъплъщения преминават през полиция, следствие, съд …Всеки „лауреат” е представляван поне от един адвокат.
Законите се прилагали зле от хората. Но и самите закони се правят от хора.
Изборната импотентност на софийската адвокатура става хронична
Очакването е още по-вълнуващо, поради съвпадението, че през същия изборен уикенд освен новите шефове на адвокатурата, ще бъде определен и новият патриарх на България…, както и носителите на най-престижните награди за кино „Оскар”…
Отхвърлените жалби от ВАдС,
бяха отправени от:
– Кюстендилската адвокатска колегия – за нарушение тайната на избора;
– Габровската адвокатска колегия – за това, че Висшият адвокатски съвет не бил спазил срока за обявяване в Държавен вестник на насрочването за общо събрание на националната адвокатура;
– Софийската адвокатска колегия – за това, че е бил допуснат до гласуване и избран за делегат адвокат Марио Топчийски (председател на сдружението „Адвокати За Промяна”), тъй като не бил спазил условието на Закона за адвокатурата да участва в избора сред като е заплатил членския си внос за месец декември до края на 2012 г. А го е сторил преди избора през януари 2013 г.
И трите жалби бяха отхвърлени от ВАдС. Изборът за нови ръководни органи на българската адвокатура ще се състои на 23-24 февруари 2013 г. с евентуален балотаж на 3 март (пак вълнуваща българска дата – Освобождението) за кандидатите за постовете, които при първия тур не са събрали гласове „за” на повече от 50% от делегатите.
Четирима са допуснатите претендентите за „наследник” на адвокат Даниела Доковска.
Това са три дами и един господин: Ралица Негенцова (досегашен председател на дисциплинарния съд на ВАдС), Наталия Ценова (бивш председател на САК), Веска Волева и Марин Марковски (единственият кандидат, който не е член на САК, а на Видинската адвокатска колегия).
Шансовете им за успех са равни
в зависимост от това, кого ще решат да подкрепят делегатите от София. И по-специално от листата на „Адвокати За Промяна”, които спечелиха 121 делегатски места от общо 126 за цялата столична колегия.
Без значение е статистиката от гласуването през февруари 2012 г., когато се случи срамният избор на ръководство без участие на адвокатите от София, които са половината в страната. Върховният съд го отмени през юли 2012 г.
Тогава при гласуването за председател на ВАдС от общо 170 делегати от 26-те окръжни адвокатски колегии (без САК), вследствие импровизираното разделение в адвокатската гилдия на „провинцията срещу София”, победата грабна Ралица Негенцова със 109 гласа срещу 38 за Наталия Ценова, 17 за Веска Волева и едва 4 за Марин Марковски.
Вероятността последният да стане първи звучи актуално.
Ключът от бараката” е в ръцете на делегатите от „Адвокати За Промяна”. Желанието им в списъка на кандидатите да включат откровен свой фаворит в лицето на варненския адвокат Орлин Симеонов не бе допуснато от ВАдС ( виж. публикацията„Неуспешен опит Орлин Симеонов да наследи Даниела Доковска”).
Така „Адвокати За Промяна” ще трябва да избират от четирите възможности. Ето и ретроспекцията на афишираната им програма „за промяна на статуквото в адвокатурата”: те яростно нападаха Наталия Ценова (най-вече за закупуването на прословутия автомобил Ягуар за представителни нужди на САК, който обаче сегашното ръководство вече година след вземането на властта продължава да ползва уютно); разсърдиха се зловещо на Ралица Негенцова, която участва в акта на елиминиране на софийските адвокати при националните избори за ръководни органи през февруари 2012 г.).
Ако „Адвокати За Промяна” следват принципите на заканите си, алтернативата им е – Веска Волева или Марин Марковски!?
Решаваща е волята на членовете на Висшия адвокатски съвет.
Колкото и да е престижен постът председател на българската адвокатура, той всъщност е един глас от вземането на решенията на Висшия адвокатски съвет, който се състои от 15 български адвокати. А за да станат реалност идеите и позициите им е необходимо минимално мнозинство на съгласие от 8 човека.
Претендентите за членове в петнадесеторката от върховния орган на националната ни адвокатура са 43-ма:
1. Емил Димитров Велинов
2. Емануил Любомиров Георгиев
3. Ели Иванова Христова
4. Нели Любомирова Виодорова
5. Юрий Дончев Бошнаков
6. Йордан Цветанов Йорданов
7. Мария Веселинова Мусорлиева
8. Валентин Габриел Бенатов
9. Хари Николов Хараламбиев
10. Бойко Цветков Ботев
11. Йордан Кирилов Школагерски
12. Петър Александров Зафиров
13. Грета Пенчева Петрова
14. Милен Борислав Ралчев
15. Орлин Иванов Симеонов
16. Димо Райнов Стоянов
17. Емилия Недева Недева
18. Олга Павлова Николова
19. Стоян Митев Желев
20. Иван Христов Апостолов
21. Велислав Крумов Лъжев
22. Димитър Дочев Илковски
23. Марио Унчов Топчийски
24. Камелия Петрова Донкова
25. Катя Иванова Иванова
26. Людмила Атанасова Дякова- Пантелеева
27. Любомир Колев Денев
28. Менко Петров Менков
29. Румен Николов Гарчев
30. Красимир Василев Вълев
31. Хари Андреев Владимиров
32. Николай Асенов Илиев
33. Юлиан Александров Спасов
34. Георги Митев Сандулов
35. Добринка Георгиева Гърневска
36. Атанас Иванов Железчев
37. Йосиф Давид Герон
38. Милена Георгиева Хинкова
39. Красимир Борисов Аврамов
40. Веска Атанасова Волева
41. Димо Вергилов Димов
42. Петър Стоянов Божков
43. Янко Константинов Георгиев
От техния избор реално ще зависи линията на поведение на българската адвокатура през следващите четири години.
А съвпадението на изборния ден с този за определяне на новия глава на Българската православна църква е напълно случаен…
Приликата е единствено в това, че и адвокатурата и Светият синод са едни от най-важните гаранти за свободата и сигурността на българския народ.
А, разликите – безкрайни вариации…
Патриархът се избира доживот, а председателят на ВАдС за мандат от четири години.
Досиетата за съпричастност към тоталитарната ДС на светите ни отци се отварят , а на адвокатите – не.
Единствените привилигировани да не бъдат проверени и евентуално осветени за
„ официалното висше призвание” от предишния Строй, останаха членовете на гилдията на адвокатите…
При това законово положение, съвпадението на изборния ден не се ли връзва по-обяснимо с „Оскарите”.
Увенчаните с почетен лавров венец „ДС” почти задължително в артистичните си превъплъщения преминават през полиция, следствие, съд …Всеки „лауреат” е представляван поне от един адвокат.
Законите се прилагали зле от хората. Но и самите закони се правят от хора.
Изборната импотентност на софийската адвокатура става хронична
