Автор: Петър Бучков
Фотография: Авторът
Публикувана на: 23-10-2012 г.
В ден първи на смятания за най-дамски месец – март 2011 г., върховната правораздавателна институция на Европейския съюз – Съдът на ЕС в Люксембург, сложи точка на половата дискриминация при определянето на премии и обезщетения в застраховането.
В решението си Съдът не разграничава видовете застраховки, а поставя въпроса кардинално. Но на всички е известно, че полът като рисков фактор е застъпен основно в автомобилното застраховане – гражданска отговорност и КАСКО. От зората на сексуалната революция неизменно тече спорът
„Кой е по-по-най зад волана“ – мъжете или жените!?
Мненията са различни в зависимост от критериите – концентрация, рефлекси, паркиране, каране на заден ход… и не на последно място – дисциплинираността на водача. Отчитайки този комплекс от изисквания, както и статистиката на произшествията, различните застрахователи имат различна практика. В повечето случаи ощетени (да заплащат по-високи премии и да получават по-ниски обезщетения – в случаите когато застрахователите имат полова диферециация на ставките си) са дамите. Но има практика и в ущърб на господата – по параметъра дисциплина на пътя. Друга сфера, където яко са нагазени правата на „силния пол“ е животозастраховането – исторически е доказано, че поради начина на живот и физиологията мъжете живеят по-кратко от жените.
Тъй като решението на Съда в Люксембург е изпълнено със сложна правна терминология, неразбираема за обикновения човек, перефразирано изводът е:
От 21 декември 2012 година никой застраховател на територията на Европейския съюз няма право да определя различини премии и обезщетения на застрахованите на основание полова принадлежност.
За професионалистите юристи прилагаме „чистия“ текст на съобщението на Съда за решението му по дело C-236/09 Association belge des Consommateurs Test-Achats ASBL и др.
Отчитането на пола на застрахования като рисков фактор в застрахователните договори представлява дискриминация
Директива 2004/113/ЕО1 забранява дискриминацията, основана на пола, по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
Директивата поначало забранява да се отчита полът при изчисляването на застрахователните премии и обезщетения по застрахователни договори, сключени след 21 декември 2007 г. Тя обаче предвижда изключение2, съгласно което от тази дата държавите членки могат да допуснат дерогации по отношение на правилото за независещи от пола премии и обезщетения, стига да могат да гарантират, че свързаните с това актюерски и статистически данни, на които се основават изчисленията, са надеждни, редовно актуализирани и на разположение на обществеността. Дерогациите се разрешават само ако в националното законодателство все още не се прилага правилото за премии и обезщетения, независещи от пола. Пет години след транспонирането на Директивата, т.е. на 21 декември 2012 г., държавите членки следва да преразгледат основанията за тези дерогации въз основа на най-новите актюерски и статистически данни, както и на доклада, представен от Комисията три години след датата на транспониране на Директивата.
Белгийското сдружение на потребители „Test-Achats ASBL“ и две физически лица подават пред белгийския Конституционен съд жалба за отмяна на белгийския закон, с който се транспонира Директивата. Впоследствие белгийският Конституционен съд отправя запитване до Съда, за да се прецени съвместимостта на съдържащата се в Директивата дерогация с норма от по-висок ранг, а именно с принципа на правото на Съюза на равно третиране на жените и мъжете.
В постановеното днес решение Съдът най-напред подчертава, че съгласно член 8 ДФЕС във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. В процеса на постепенно постигане на такова равенство законодателят на Съюза е този, който определя кога да предприеме действия, отчитайки изменението на икономическите и социалните условия в Съюза. На следващо място Съдът уточнява, че в този смисъл законодателят на Съюза е предвидил в Директивата, че разликите в премиите и обезщетенията, които произтичат от използването на пола като фактор при изчисляването на тези премии и обезщетения, трябва да бъдат премахнати най-късно до 21 декември 2007 г. При все това, доколкото към момента на приемане на Директивата използването на актюерските фактори, свързани с пола, е широко застъпено при предоставянето на застрахователни услуги, законодателят е имал основание да приведе в действие, постепенно и с подходящи преходни периоди, прилагането на правилото за независещи от пола премии и обезщетения.
В това отношение Съдът напомня, че Директивата дерогира общото правило за независещи от пола премии и обезщетения, предвидено в същата директива, давайки на държавите членки възможност преди 21 декември 2007 г. да разрешат пропорционални разлики по отношение на премиите и обезщетенията за застрахованите лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на релевантни и точни актюерски и статистически данни.
Споменатата възможност ще бъде преразгледана пет години след 21 декември 2007 г. с оглед доклада на Комисията, но доколкото в Директивата няма разпоредба за продължителността на прилагане на тези разлики държавите членки, възползвали се от тази възможност, могат да допуснат застрахователите да прилагат това неравно третиране без ограничение във времето.
При тези обстоятелства според Съда има опасност правото на Съюза да допуска без ограничение във времето дерогацията на равното третиране на жените и мъжете, предвидена в Директивата. Ето защо разпоредбата, която дава възможност на съответните държави членки да запазят без ограничение във времето дерогация на правилото за премии и обезщетения, независещи от пола, пречи да се постигне целта за равно третиране на жените и мъжете, и трябва да се приеме за невалидна след изтичането на подходящ преходен период.
Поради това Съдът постановява, че в сектора на застрахователните услуги дерогацията на общото правило за премии и обезщетения, независещи от пола, е невалидна, считано от 21 декември 2012 г.
1 Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ L 373, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 135).
2 Член 5, параграф 2 от Директива 2004/113.
В решението си Съдът не разграничава видовете застраховки, а поставя въпроса кардинално. Но на всички е известно, че полът като рисков фактор е застъпен основно в автомобилното застраховане – гражданска отговорност и КАСКО. От зората на сексуалната революция неизменно тече спорът
„Кой е по-по-най зад волана“ – мъжете или жените!?
Мненията са различни в зависимост от критериите – концентрация, рефлекси, паркиране, каране на заден ход… и не на последно място – дисциплинираността на водача. Отчитайки този комплекс от изисквания, както и статистиката на произшествията, различните застрахователи имат различна практика. В повечето случаи ощетени (да заплащат по-високи премии и да получават по-ниски обезщетения – в случаите когато застрахователите имат полова диферециация на ставките си) са дамите. Но има практика и в ущърб на господата – по параметъра дисциплина на пътя. Друга сфера, където яко са нагазени правата на „силния пол“ е животозастраховането – исторически е доказано, че поради начина на живот и физиологията мъжете живеят по-кратко от жените.
Тъй като решението на Съда в Люксембург е изпълнено със сложна правна терминология, неразбираема за обикновения човек, перефразирано изводът е:
От 21 декември 2012 година никой застраховател на територията на Европейския съюз няма право да определя различини премии и обезщетения на застрахованите на основание полова принадлежност.
За професионалистите юристи прилагаме „чистия“ текст на съобщението на Съда за решението му по дело C-236/09 Association belge des Consommateurs Test-Achats ASBL и др.
Отчитането на пола на застрахования като рисков фактор в застрахователните договори представлява дискриминация
Директива 2004/113/ЕО1 забранява дискриминацията, основана на пола, по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
Директивата поначало забранява да се отчита полът при изчисляването на застрахователните премии и обезщетения по застрахователни договори, сключени след 21 декември 2007 г. Тя обаче предвижда изключение2, съгласно което от тази дата държавите членки могат да допуснат дерогации по отношение на правилото за независещи от пола премии и обезщетения, стига да могат да гарантират, че свързаните с това актюерски и статистически данни, на които се основават изчисленията, са надеждни, редовно актуализирани и на разположение на обществеността. Дерогациите се разрешават само ако в националното законодателство все още не се прилага правилото за премии и обезщетения, независещи от пола. Пет години след транспонирането на Директивата, т.е. на 21 декември 2012 г., държавите членки следва да преразгледат основанията за тези дерогации въз основа на най-новите актюерски и статистически данни, както и на доклада, представен от Комисията три години след датата на транспониране на Директивата.
Белгийското сдружение на потребители „Test-Achats ASBL“ и две физически лица подават пред белгийския Конституционен съд жалба за отмяна на белгийския закон, с който се транспонира Директивата. Впоследствие белгийският Конституционен съд отправя запитване до Съда, за да се прецени съвместимостта на съдържащата се в Директивата дерогация с норма от по-висок ранг, а именно с принципа на правото на Съюза на равно третиране на жените и мъжете.
В постановеното днес решение Съдът най-напред подчертава, че съгласно член 8 ДФЕС във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. В процеса на постепенно постигане на такова равенство законодателят на Съюза е този, който определя кога да предприеме действия, отчитайки изменението на икономическите и социалните условия в Съюза. На следващо място Съдът уточнява, че в този смисъл законодателят на Съюза е предвидил в Директивата, че разликите в премиите и обезщетенията, които произтичат от използването на пола като фактор при изчисляването на тези премии и обезщетения, трябва да бъдат премахнати най-късно до 21 декември 2007 г. При все това, доколкото към момента на приемане на Директивата използването на актюерските фактори, свързани с пола, е широко застъпено при предоставянето на застрахователни услуги, законодателят е имал основание да приведе в действие, постепенно и с подходящи преходни периоди, прилагането на правилото за независещи от пола премии и обезщетения.
В това отношение Съдът напомня, че Директивата дерогира общото правило за независещи от пола премии и обезщетения, предвидено в същата директива, давайки на държавите членки възможност преди 21 декември 2007 г. да разрешат пропорционални разлики по отношение на премиите и обезщетенията за застрахованите лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на релевантни и точни актюерски и статистически данни.
Споменатата възможност ще бъде преразгледана пет години след 21 декември 2007 г. с оглед доклада на Комисията, но доколкото в Директивата няма разпоредба за продължителността на прилагане на тези разлики държавите членки, възползвали се от тази възможност, могат да допуснат застрахователите да прилагат това неравно третиране без ограничение във времето.
При тези обстоятелства според Съда има опасност правото на Съюза да допуска без ограничение във времето дерогацията на равното третиране на жените и мъжете, предвидена в Директивата. Ето защо разпоредбата, която дава възможност на съответните държави членки да запазят без ограничение във времето дерогация на правилото за премии и обезщетения, независещи от пола, пречи да се постигне целта за равно третиране на жените и мъжете, и трябва да се приеме за невалидна след изтичането на подходящ преходен период.
Поради това Съдът постановява, че в сектора на застрахователните услуги дерогацията на общото правило за премии и обезщетения, независещи от пола, е невалидна, считано от 21 декември 2012 г.
1 Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ L 373, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 135).
2 Член 5, параграф 2 от Директива 2004/113.