vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: www.celebrateexpress.com
Публикувана на: 26-10-2013 г.
Дойде ред на импровизации ала „анализирай онова” и за Новата реалност, която навърши една годинка на 25-ти октомври 2013 г. Сложна задача, когато мотото ти е „Тоталната свобода е джунгла, а тоталната сигурност – диктатура”. Понятията в родната ни действителност тотално се объркаха. Свободата на изразяване в „немонополизираните” ни медии замяза на лов на вещици в стил, „който нож вади, планина повдига”. Дори претендиращите за сериозни аналитични издания, които „бичуват безкомпромисно” падналите от власт, дават задължително обширен анонс за страданията и оргазмите на разни измислени ВИП- персони. И посред тази „деликатна” материя си позволяват да диктуват и на правораздавателната система кой магистрат е подходящ или неподходящ да „свърши работа” по лансираните от тях тези.
В реалността на феномена „Джунглата на правосъдието под диктата на „медиите”, реших да се изокам „културно”. Чрез симбиозата на изявите, случили се през последните дни в меката на културата ни – НДК (Националния дворец на културата).
От невросонология до благи ракийки.
Да започнем с уговорката: що е култура? Културата е израстване, което е валидно от изящните изкуства, та до пролетарската „култура – дреме ми на кобура”. Израстване! Без значение дали нагоре-надолу или наляво-надясно. Всеки е свободен да избира – към подстъпите до Господ или към казана на Сатаната.
Та по съществото на закачките в НДК.
СТРОЙКО и ВЕРДИ
бе увертюрата на културното съжителство. Подробен репортаж може да прочетете в „Юбилейното СТРОЙКО в хармония с ВЕРДИ”. Логиката на партньорството им е ясна – градеж нагоре, на духа и на дома.
В компанията им се включи и изложението
„Образование без граници”.
Там десетки университети (уви, не особено популярни) омайваха българските тийнейджъри да им станат клиенти. Идеята за професионално израстване и реализация е налице, … но също и усещането за „източване” на читавото!?
В целият каламбур от културни мероприятия се случи и „Фестивал на прическите”. Като надстройка. Шоуто на прическите се състоя на последния етаж на НДК, докато на партера бе изложбата за Верди; СТРОЙКО – до третия етаж; Образование без граници на четвъртия и Конгресът по невросонология на петия.
Най-многобройни се оказаха посетителите за шоуто на прическите. Но то пък на последния етаж, което се оказа предизвикателство за феновете. Особено за младите дами с прическси тип „големи глави” и за младежите с нестандартна сексуална ориентация. Във вълнението на припряната си забързаност, те се опитваха да нахлуят в залите на конгреса по невросонология, който се провеждаше на по-долен етаж. И се сърдеха, когато охраната на НДК ги насочваше нагоре. В този процес на пренасочване се роди закачката за
красотата на главата отвътре и отвън.
Един от охранителите попита група напористи момичета с прически „големи глави”: „Вие за красотата на главата отвътре или отвън сте, защото тук се извършва само сканиране на мозъци?”. И те уплашено хукнаха нагоре към „красотата на главата отвън” – на шоуто на прическите.
В този ред на мисли е редно да кажем, че на петия етаж на НДК „течаха” лекции и доклади на 16-ия световен конгрес по невросонология с участието на учени от 36 държави, какъвто се случва за първи път в България. Насоката на невросонологията е сонарното диагностициране чрез специални методи и уреди на инсултите и на заболяванията на кръвоносната система.
Демек на „красотата” на главата отвътре. А интересът на масата бе към красотата отвън – на фешъна!?
Случилото се ме провокира към лек размисъл.
Дамите се правят по-красиви, за да привличат мъжете. Това им го диктуват инстинктите чрез мозъка.
Със същият мозък възпитават и рожбите на любовта си. И са красиви, красиви… до един момент, в който голяма част от тях се занемаряват. Нещо се е случило с мозъка им? Или просто на душите им е писнало, защото те нямат нужда нито от „обвивка”, нито от мозък.
Същевременно виждаме, че археолозите откриват (макар и рядко) черепи с коса, но с мозък – никога.
Май поизместих темата в зоната на душата и главата, която е особено значима докато си отгледаме децата. Като никога да не забравяме как се пощипквахме!
Да се върнем към душите и ракийките.
Отидоха си невросонолозите, училище без граници, стройкото и фестивала на прическите. И дойде карнавалът на ракиите. Ах, душата…
Изложбата за Верди остана единственият спътник. И се „радваше” на посетители – опиянени люде от дегустациите, които търсеха… тоалетна. Всичко на фона на презентация „Различността” – която плаха студентка по италианска филология представи чрез образа на Дездемона в „Отело”.
Дорде е младост нашенецът се вълнува от фешъна,
после от ракийките, зарязва диагностиката поради неплатежоспособност и, ако е имал шанс да бъде на опера от Верди, пуска душата си щастливо в комплект „три в едно” да отлитне във вечните ловни полета.
Та политиците да лапат …иците (с всички възможни представки)!
Красотата на главата е тук и сега. Не пропускайте мига и вярвайте в Бог. Следи от фешъна ви може и да останат, но от мозъка ви – не.
Душата ви ще се кикоти как имровизации от сорта „Бързата кучка се смее най-добре” прерастват в „Сговорна дружина – кръв сере”.
В реалността на феномена „Джунглата на правосъдието под диктата на „медиите”, реших да се изокам „културно”. Чрез симбиозата на изявите, случили се през последните дни в меката на културата ни – НДК (Националния дворец на културата).
От невросонология до благи ракийки.
Да започнем с уговорката: що е култура? Културата е израстване, което е валидно от изящните изкуства, та до пролетарската „култура – дреме ми на кобура”. Израстване! Без значение дали нагоре-надолу или наляво-надясно. Всеки е свободен да избира – към подстъпите до Господ или към казана на Сатаната.
Та по съществото на закачките в НДК.
СТРОЙКО и ВЕРДИ
бе увертюрата на културното съжителство. Подробен репортаж може да прочетете в „Юбилейното СТРОЙКО в хармония с ВЕРДИ”. Логиката на партньорството им е ясна – градеж нагоре, на духа и на дома.
В компанията им се включи и изложението
„Образование без граници”.
Там десетки университети (уви, не особено популярни) омайваха българските тийнейджъри да им станат клиенти. Идеята за професионално израстване и реализация е налице, … но също и усещането за „източване” на читавото!?
В целият каламбур от културни мероприятия се случи и „Фестивал на прическите”. Като надстройка. Шоуто на прическите се състоя на последния етаж на НДК, докато на партера бе изложбата за Верди; СТРОЙКО – до третия етаж; Образование без граници на четвъртия и Конгресът по невросонология на петия.
Най-многобройни се оказаха посетителите за шоуто на прическите. Но то пък на последния етаж, което се оказа предизвикателство за феновете. Особено за младите дами с прическси тип „големи глави” и за младежите с нестандартна сексуална ориентация. Във вълнението на припряната си забързаност, те се опитваха да нахлуят в залите на конгреса по невросонология, който се провеждаше на по-долен етаж. И се сърдеха, когато охраната на НДК ги насочваше нагоре. В този процес на пренасочване се роди закачката за
красотата на главата отвътре и отвън.
Един от охранителите попита група напористи момичета с прически „големи глави”: „Вие за красотата на главата отвътре или отвън сте, защото тук се извършва само сканиране на мозъци?”. И те уплашено хукнаха нагоре към „красотата на главата отвън” – на шоуто на прическите.
В този ред на мисли е редно да кажем, че на петия етаж на НДК „течаха” лекции и доклади на 16-ия световен конгрес по невросонология с участието на учени от 36 държави, какъвто се случва за първи път в България. Насоката на невросонологията е сонарното диагностициране чрез специални методи и уреди на инсултите и на заболяванията на кръвоносната система.
Демек на „красотата” на главата отвътре. А интересът на масата бе към красотата отвън – на фешъна!?
Случилото се ме провокира към лек размисъл.
Дамите се правят по-красиви, за да привличат мъжете. Това им го диктуват инстинктите чрез мозъка.
Със същият мозък възпитават и рожбите на любовта си. И са красиви, красиви… до един момент, в който голяма част от тях се занемаряват. Нещо се е случило с мозъка им? Или просто на душите им е писнало, защото те нямат нужда нито от „обвивка”, нито от мозък.
Същевременно виждаме, че археолозите откриват (макар и рядко) черепи с коса, но с мозък – никога.
Май поизместих темата в зоната на душата и главата, която е особено значима докато си отгледаме децата. Като никога да не забравяме как се пощипквахме!
Да се върнем към душите и ракийките.
Отидоха си невросонолозите, училище без граници, стройкото и фестивала на прическите. И дойде карнавалът на ракиите. Ах, душата…
Изложбата за Верди остана единственият спътник. И се „радваше” на посетители – опиянени люде от дегустациите, които търсеха… тоалетна. Всичко на фона на презентация „Различността” – която плаха студентка по италианска филология представи чрез образа на Дездемона в „Отело”.
Дорде е младост нашенецът се вълнува от фешъна,
после от ракийките, зарязва диагностиката поради неплатежоспособност и, ако е имал шанс да бъде на опера от Верди, пуска душата си щастливо в комплект „три в едно” да отлитне във вечните ловни полета.
Та политиците да лапат …иците (с всички възможни представки)!
Красотата на главата е тук и сега. Не пропускайте мига и вярвайте в Бог. Следи от фешъна ви може и да останат, но от мозъка ви – не.
Душата ви ще се кикоти как имровизации от сорта „Бързата кучка се смее най-добре” прерастват в „Сговорна дружина – кръв сере”.
