Петър Бучков Девет месеца и 28 дни бяха нужни на правителството на България, за да предложи магистрат, който да продължи мандата на Теодор Чипев – досегашния ни съдия в Общия съд в Съда на Европейския съд в Люксембург, който извънредно по здравословни причини подаде оставка на 16 юни 2010 г. На 13 април 2011 г. Министерският съвет издигна кандидатурата на адвокат Марияна Кънчева, която на 8 април бе номинирана от изпитна комисия, сформирана със заповед на министъра на правосъдието Маргарита Попова. Подобно протакане на ангажимент на държава членка към най-върховната правораздавателна институция на ЕС създаде прецедент в 59-годишната му история. Влизаме в историята!
Българските информационни агенции анонсираха решението на Министерски съвет за кандидатурата на г-жа Кънчева, но уви с архаичен прочит на европравилата отпреди влизане в сила на Лисабонския договор от 1 януари 2010 г. В смисъл, че след придложението на нашето правителство предстои единствено одобрението на нейната кандидатура от правителствата на останалите 26 държави – членки на ЕС. И толкоз. „Правен свят“ бе единствената медия у нас, която следи „изкъсо“ целия процес, свързан с регламентирането и начина за номиниране на български съдии в Съда и Общия съд в Люксембург. И се чувстваме отговорни да го припомним.
Лисабонският договор ограничи възможностите за политически назначения на съдии в Люксембург.
До влизането в сила на Договора от Лисабон изборът на магистратите в Съда на Европейския съюз (дотогава Съд на Европейските общности) на практика ставаше по вътрешнополитически принцип. Правителствата издигаха кандидатурите, които трябваше да бъдат одобрени от всички останали държави членки – без изключение. В дългогодишната практика няма нито един случай на неодобрен кандидат на една държава от друга. По тази процедура след приемането на България в ЕС бяха назначени и нашите магистрати в Люксембург -Александър Арабаджиев в Съда и Теодор Чипев в Общия съд, по предложение на предишното правителство на Тройната коалиция.
С Лисабонския договор в ценностната система на ЕС бе възприета изцяло Стокхолмската програма за превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите. Това наложи и изменение в европравилата за избор на съдии в Съда на ЕС, с цел да се неутрализира политизирането на кандидатурите. Въведе се т.нар. комитет (по чл. 255 от Договора за функциониране на ЕС), който да изпълнява ролята на „цедка“ между предложенията на правителството на една държава и гласуването от правителствата на останалите държави членки.
Чл. 255 от ДФЕС: „ Създава се комитет, който да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат на Съда и на Общия съд , преди правителствата на държавите членки да ги назначат, съгласно членове 253 и 254. Комитетът е съставен от седем лица, избрани измежду бивши членове на Съда и на Общия съд, членове на висши национални съдебни органи и юристи с призната компетентност, един от които се предлага от Европейския парламент.“
Срещите на Комитета с номинирания кандидат и разговорът с него се провеждат в тайнство при закрити врати.
Освен професионалните качества и подготовка на бъдещия магистрат в Люксембург Комитетът следи и дали номинацията от неговата държава е направена след вътрешен конкурс и прозрачност. В двегодишната си история Комитетът е дал вече две отрицателни становища за кандидати на Гърция и Румъния, като в единия случай причината е именно липсата на предварителен вътрешен конкурс в държавата членка. И двете държави моментално смениха кандидатурите си, въпреки че становището на комитета не е задължително за решението за назначаване, което се взема от правителствата на останалите 26 държави членки.
Новите правила за избор на съдии в Люксембург хванаха неподготвено българското правителство
Реално нямаше нужда да се бърза с приемането на вътрешен регламент за избор на български съдии в Люксембург, тъй като редовният 6-годишен мандат на досегашните ни магистрати Александър Арабаджиев (в Съда на ЕС) и Теодор Чипев (в Общия съд) изтича в края на 2012 г.
Преждевременната оставка по здравословни причини на Теодор Чипев от 16 юни 2010 г. изненада кабинета и му трябваха три месеца, за да изготви правила за номиниране на негов приемник.
На 21 септември 2010 г. МС прие проекта на Министерството на правосъдието за създаване на регламент за номиниране и избор на български магистрати в Съда на ЕС и Общия съд – Люксембург (ПМС № 214/21.09.2010 г.).
„Правен свят“ първи отрази това начинание, като начин за внасяне на публичност и прозрачност при избора на български магистрати в най-върховната правораздавателна институция на Европейския съюз.
Със заповед (№ ЛС-04-1370/13.10.2010 г.) министърът на правосъдието Маргарита Попова назначи Комисия по провеждане на избор със следните задачи: допустимост на кандидатурите (отговарят ли кандидатите на предварителните условия за заемане на длъжността според ПМС № 214), организиране на изпит по френски език (писмен и устен) от хабилитирани лица по специалността „Френска филология“, събеседване с прескочилите франкофонската бариера (с оценки от 5,50 нагоре) и оценяване на познанията им от областта на правото на ЕС. И на финала – комисията да предложи най-добрия на правителството.
„Надпреварата“ се отприщи
На 9 ноември бе проведено първото заседание на комисията в състав: проф. Евгени Танчев, проф. Александър Янков, доц. д-р Пенчо Пенев и като резервни членове – Наталия Ангелова и Павлина Панова. За свой председател комисията избра проф. Евгени Танчев – председател на Конституционния съд.
Последваха няколко промени в състава й. Първо се оттегли проф. Танчев. Със заповед на министъра на правосъдието от 11 ноември 2010 г. комисията нарасна на петима души плюс двама резервни членове. Новите имена бяха съдиите Вероника Имова и Кети Маркова (като резервен член на мястото на Павлина Панова, която пък стана титуляр). В качеството на представител на неправителствения сектор (според правилата в ПМС 214) бе назначена Биляна Гяурова – Вегертседер.
За председател бе избран проф. Александър Янков.
Последва оттегляне на Биляна Гяурова – Вегертседер, тъй като в списъка на кандидатите имало нейни приятели. Мястото й зае журналистката Ренета Николова (със заповед на министъра на правосъдието от 18 ноември 2010 г.).
Всичките 11 претенденти за съдийския пост в Люксембург бяха допуснати до надпреварата (решение на комисията от 11 ноември 2010 г.): Ана Георгиева Миленкова; Георги Ангелов Керелов; Димитър Живков Стефанов; Евгений Севдалинов Стайков; Емил Иванов Дечев; Жасмин Николова Попова-Генова; Катерина Бориславова Йочева; Марияна Христова Кънчева; Пламен Евгениев Борисов; Рената Георгиева Мишонова-Хальова и Таня Костадинова Стойнова.
И тук беше заложена „първата бомба“ в конкурса.
Членът на комисията Наталия Ангелова (съдия в Апелативен съд-София град) бе против допускането на кандидати, които нямат 12 години юридически стаж – по критерия „юрист с призната компетентност“.
Но след гласуване „Комисията взе принципно решение, когато кандидатите не отговарят на изискването, посочено в чл. 5, т. 5, предл. 1 от ПМС № 214/ 21.09.2010 г. за 12 години юридически стаж, да се приема, че те отговарят на критерия, посочен в чл. 5, т. 5, предл. 2 от ПМС № 214/ 21.09.2010 г. – юрист с призната компетентност. Комисията реши, че това е въпрос по целесъобразност, който ще бъде преценяван на събеседването с кандидатите в открито заседание“.
Това решение даде „много хляб“ на критиците, които твърдяха, че изборът е предопределен и комисията има изначално свой фаворит в лицето на проф. Жасмин Попова, поради което са били допуснати да се състезават всички „лаици“.
И има резон – ако проф. Жасмин Попова бе спечелила, много трудно някой щеше да докаже, че класирането й е било предопределено. Проф. Попова е от първите хабилитирани български специалисти в областта на правото на ЕС (има над сто научни публикации), владее перфектно френски, а от 2007 г. е шеф на отдела на българските юристи лингвисти в Съда в Люксембург.
Но ако е имало сценарий, той тотално се обърка
С изпита по френски език – писмен и устен, с успех над 5,50 се справиха Ана Миленкова и Марияна Кънчева, а пълните отличници с 6,00 бяха проф. Попова и Димитър Стефанов.
Но на финалното събеседване с комисията на 25 ноември 2010 г. не се явиха Ана Миленкова и проф. Жасмин Попова – без никакво предварително уведомление. Събеседването се отложи с близо час, но те не идваха…
Логично обяснение за отказа от надпреварата на проф. Попова дойде двайсет дена по-късно. Чуха се предположения, че явно някой й е подсказал, че и нейното име (в качеството на бивш посланик в Швеция, Норвегия и Исландия в периода 1998-2004 г.) ще се появи в списъка на бившите и настоящи дипломати, съпричастни към службите на бившата Държавна сигурност, който Комисията по досиетата обяви на 14 декември 2010 г.
Така до финала – събеседване с комисията, достигнаха адвокат Марияна Кънчева и Димитър Стефанов (референдер в Общия съд в Люксембург). Познанията на Стефанов бяха оценени на 5,50, а на Кънчева – на 4,75.
Стигна се обаче до абсурда да няма годен победител за съдия в Люксембург.
Комисията не номинира Димитър Стефанов за победител с мотива, че не отговаря на изискването за юридически стаж за заемане на висша съдебна длъжност – което според нашия Закон за съдебната власт е 12 години. Комисията не намери за приемлива и кандидатурата на Марияна Кънчева, тъй като тя е създала впечатление при събеседването, че „не притежава задълбочени познания по въпроси, касаещи съществото на дейността на Общия съд“.
Проваленият избор прерасна в скандал
След решението на комисията от 29 ноември 2010 г. (оповестено на сайта на Министерството на правосъдието в 00,01 часа на 30 ноември!?) се развихри небивала дискусия в електронното издание на „Правен свят“ (над 700 коментара). Коментаторите (за съжаление почти все анонимно) първоначално бяха градивни, после станаха все по-нецензурни, придобиха нюанси на психопатия… Последно (при повторния избор през април 2011 г.) стигнаха и до стихоплетство (със симптоми на явна „неудовлетвореност“ на автора(ката). Обектите на недоволство бяха три: съдържанието на ПМС № 214, избирателната комисия и самите кандидати. Въпреки че повечето коментари бяха на ниво „подмлъвки и недомятания“, те могат да се обобщят в две групи: градивни и спекулативни (изключваме тези с явно болестни сексуални и ченгесарски забежки).
Критиките (подмлъвки и недомятания)
Градивни (Обективни)
1. Подборът на членовете на комисията. Компетентни ли са и доколко членовете на комисията в областта на правото на Европейския съюз и в дейността на съдията в Общия съд, за да определят най-достойния кандидат? Особена въпросителна има върху избора на журналиста Ренета Николова (от сдружение „Журналисти срещу корупция“), на която беше вменено правото да поставя оценки на претендентите при изслушването?
2. Разликата между „най-висша съдебна длъжност“ и „висша съдебна длъжвост“. Подобно разграничение не съществува в критериите на ПМС № 214 (и след корекцията му) за подбор на кавдидатите за съдии в Съда и в Общия съд в Люксембург. В Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) съществува различие в изискванията – за съдия в Съда се изисква претендентите да имат юридически стаж, съответстващ на изискуемия в съответната държава за заемане на „най-висша съдебна длъжност“. Изискването в текста за съдия в Общия съд е – „висша съдебна длъжност“. Според „прецизираното“ ПМС № 214 изискването е категорично – 12 години юридически стаж. Подобен се изисква за съдиите във ВКС и ВАС, а за магистратите в окръжните и апелативни съдилища се изискват съответно 8 и 10 години?
3. Сроковете по насрочване на втория конкурс. С публикация в „Държавен вестник“ на 25 февруари 2011 г. бе даден 10-дневен срок за подаване на документи за участие във втория опит за провеждане на конкурс. Реално срокът приключи на 7 март (26 и 27 февруари бяха събота и неделя, а периодът 3-6 март – почивни дни). На практика кандидатите разполагаха реално с 3 работни дни да се снабдят, подготвят и подадат необходимите документи. Това явно бе и причина да се кандидатират едва шестима претенденти.
4. Непубликуване на автобиографиите и мотивационните писма на кандидатите. С подобен акт се демонстрира реална прозрачност пред обществеността, но това не се случи на интернет страницата на Министерството на правосъдието. За сравнение – подобна информация бе публикувана за един не по-малко възлов избор в същия период (за директор на Националния институт на правосъдието), който приключи изключително експедитивно и безконфликтно.
Спекулативни
1. Франкофонска дискриминация. Първата претенция към изискванията на ПМС № 214 бе от Катерина Йочева, според която изискването за отлично владеене на френски език е дискриминация, тъй като езиците на държавите – членки в ЕС, били равнопоставени. На изпита по френски тя получи оценка 5,00 (5,25 на писмения и 4,75 на устния изпит).
2. Конфликт на интереси. Официалните претенции са на Катерина Йочева и на Георги Керелов (единственият кандидат, който отказа да се яви на изпита по френски). Според тях било недопустимо членовете на комисията Пенчо Пенев и Павлина Панова да са членове на неправителствената организация Българска асоциация за европейско право, в която членуват и двама от претендентите: проф. Жасмин Попова и Димитър Стефанов. В този аспект членовете на комисията са попълнили декларации за липса на конфликт на интереси.
3. Спиране на конкурса до произнасяне на Върховния административен съд по жалбите за оспорването му. Инициатори – Катерина Йочева и Георги Керелов.
4. Натиск върху франкофонската комисия. В кулоарите на съдебната ни система се носи слух, че е бил оказан „натиск“ върху журито по френски език да постави оценки под 5,50 на кандидата Евгений Стайков (бивш председател на Софийския апелативен съд), който е завършил френска гимназия, но бе оценен на 5,25. Това обаче няма как да бъде доказано.
5. Предопределен избор от правителството. Първоначално се твърдеше, че имало „указания“ победител да бъде проф. Жасмин Попова. Но тя не се яви на финала. На втория тур нападките за „предопределен“ бяха прехвърлени на Димитър Стефанов. Но в крайна сметка комисията избра Марияна Кънчева.
Общият съд в Люксембург бе главния потърпевш
от проваления български избор за приемник на Теодор Чипев на 29 ноември 2010 г. Делата на съдия Чипев трябваше да бъдат поемани от колегите му магистрати от другите 26 държави членки. От друга страна, Общият съд е най-натоварената юрисдикция в Съда на Европейския съюз и вече упорито се говори за въвеждане в ход на процедура (заложена в Лисабонския договор), която предвижда назначаването в тази институция по двама съдии от всяка държава членка. Неафишираното недоволство от липсата на български съдия деликатно личи и в отчетния доклад за дейността на Общия съд за 2010 г.
Деликатно напомняне на Марк Йегер – председател на Общия съд
„За Общия съд 2010 г. бе година на частично обновяване, засегнало четиринадесет от неговите членове. Докато функциите на единадесет сред тях бяха подновени, за съжаление Общият съд бе напуснат от трима членове, които общо имат повече от 27 години опит в служба на юрисдикцията: г-н A. W. H. Meij и г-н M. Vilaras, съдии в Общия съд от 1998 г., и г-н V. M. Ciucă, съдия в Общия съд от 2007 г., заменени съответно от г-н M. Van der Woude, г-н D. Gratsias и г-н A. Popescu.
Съставът на Общия съд бе засегнат и от подадената на 29 юни 2010 г. оставка на г-н T. Чипев, съдия в Общия съд от 2007 г. През януари 2011 г. все още няма предложен кандидат на негово място. Значителното отражение на тези обстоятелства върху съдебния календар изискваше изключителна организация, за да се избегне накърняване на правораздавателната дейност.“
„Важно е в бъдеще всички участници в процеса на назначаване да успяват да предотвратят тези забавяния, както и сериозните пречки пред правилното функциониране на правосъдието, които те създават. Резултатите на Общия съд през 2010 г. не могат да се анализират, без да бъдат взети предвид тези данни, независещи от желанието и усилията на юрисдикцията да посрещне развитието на съдебните производства, характеризиращо се с увеличаване на броя им, както и с невиждано разнообразие и усложняване.“
Правителството се осефери на „Петльов ден“
На 2 февруари 2011 г. Министерски съвет прие решение за „прецизиране на критериите за избор на кандидати за съдии в Съда на Европейския съюз и в Общия съд“.
С него бе „отстранена“ ябълката на раздора „юрист с призната компетентност“ и за кандидатстващите за престола на магистрат в Съда в Люксембург остана само изискването за 12-години юридически стаж (по чл. 5 от ПМС № 214). И бе даден стартът на втората надпревара.
Новата комисия по избора (определена със заповед № ЛС-04-222/08.03.2011 г. на министъра на правосъдието) бе в състав: проф. Снежана Начева, Павлина Панова, Татяна Върбанова, Лозан Панов, Ренета Николова и резервни членове Анелия Ананиева-Сръндева и Наталия Ангелова.
Този път кандидатите бяха само шест, от които петима все стари играчи от предишния „злополучен“ конкурс: Катерина Йочева, Марияна Кънчева, Рената Мишонова – Хальова, Димитър Стефанов и Пламен Борисов и новото име – Красимира Кирилова.
До реалното състезание (изпит по френски и евентуално бъдещо събеседване с комисията) бяха допуснати четирима. Катерина Йочева отпадна поради липса на 12 години юридически стаж, а Красимира Кирилова – поради непредставяне на куп документи в това число и на диплома за висше юридическо образование.
Франкофонската бариера отново „препъна“ половината от участниците и се повтори
старият финал: Марияна Кънчева срещу Димитър Стефанов,
получили съответно оценки от 5,50 и 5,75. Поредният им „сблъсък на арената“ за изслушване пред комисията се състоя на 6 април 2011 г. в конферентната зала на Съдебната палата в София.
Събитието протече при небивала незаинтересованост от страна на медиите. И на двамата кандидати бе отделено по час и 15 минути. Реално двамата нямаше какво по-различно да изложат в мотивациите си отпреди 4 месеца.
Невроятен възход или странни метморфози
Този път комисията оцени Марияна Кънчева по-високо от Димитър Стефанов. Ако преценката е обективна, излиза, че за четири месеца адвокат Кънчева е постигнала невероятно израстване в европравната сфера, докато Стефанов малко се е поотпуснал.
Комисията им даде следните оценки:
За Марияна Кънчева оценките са: Павлина Панова -5,50; проф. Снежана Начева – 5,25; Татяна Върбанова – 5,50; Лозан Панов – 5,50; Ренета Николова – 5,50. Крайна оценка – 5,45.
За Димитър Стефанов – всички членове на комисията дадоха по 5,25, което прави и крайна оценка от 5, 25.
Налице е явен прогрес с 0,75 в оценката за познанията на г-жа Кънчева и спад в тази за Димитър Стефанов с 0,25.
За сравнение на 25 ноември 2010 г. двамата бяха оценени по следния начин
от първата комисия в състав: председател проф. Александър Янков и членове: доц. Пенчо Пенев, съдия Вероника Имова, съдия Павлина Панова и Ренета Николова:
За Димитър Стефанов оценките бяха: проф. Александър Янков -5,75; доц. д-р Пенчо Пенев -5,50; Вероника Имова -5,75; Павлина Панова -5,50; Ренета Николова -5,50. Крайна оценка -5,50
За Марияна Кънчева съответно: 5,00; 4,75; 5,00; 4,50; 4,25. Крайна оценка – 4,75
Рутината срещу младостта
Марияна Кънчева
наблегна на четвъртвековния си юридически стаж и на това, че познава „радостите и нерадостите“ на българския юрист от тоталитарно време до настоящия момент от нескончаемия ни преход. Завършила е Френската гимназия и френска филология в Софийския университет, а от 1984 г. е правоспособен юрист с диплома от Алма матер. Била е активен спортист в студентските години. От 1988 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Обучила е на право много млади юристи: „Винаги съм била убедена, че юристът никога не трябва да спира да се квалифицира.“
„Голямата си любов“ – правото на Европейския съюз, открила, след като се установила в Брюксел през 2007 г., където е изкарала магистратура и в момента прави докторат в Института за европейско право на ЕС. Смята, че като съдия в Люксембург ще се справи и ще докаже високата класа на българския юрист.
Представянето си завърши с любимата си сентенция: „Птиците могат да летят, не защото имат криле, а имат криле, защото искат да летят…“
Димитър Стефанов
е на 36 години, но подчерта, че от 1995 г. се занимава с европейско право, като от 2007 г. е първият български референдер в Общия съд. Завършил е английска гимназия, право в Софийския университет, международно право и отношения в Женева и магистратура в Харвард.
В мотивацията си той свърза отговорите на два въпроса: „Защо искам?“ и „Защо смятам, че мога?“: „Работата в Общия съд ще ми позволи да се реализирам и правно, и лингвистично“. Стефанов подчерта колко важна е многоезичната култура за предизвикателството пред съда в Люксембург за съкращаване продължителността на процесите. Причината е в това, че основните документи са преведени на всички езици, но анексите към тях – не, както и исковите молби са на езика на взискателя. В този аспект богатата езикова грамотност е възлова за оперативността на процеса. Стефанов владее перфектно френски, английски и руски, а в качеството си на референдер в Люксембург е работил на италиански, немски, испански и фламандски.
Обективният критерий за възхода на Марияна Кънчева е показателен най-вече от разликата на поставените й оценки от едни същи членове на комисията:
Павлина Панова – 4,50 на 25.11. 2010 г. и 5,50 на 06.04.2011 г. , а скокът при Ренета Николова е впечатляващ – от 4,25 на 25.11.2010 г. на 5,50 на 6.04.2011 г. Същите са свалили поравно с 0,25 преценките си за способностите на Димитар Стефанов – от по 5,50 на 25.11.20101 г. на 5,25 на 6.04.2011 г. Да напомним, че в протокола си от 29 ноември 2010 г. комисията не намери за удачна и кандидатурата на Марияна Кънчева, тъй като при събеседването била създала впечатление, че „не притежава задълбочени познания по въпроси, касаещи съществото на дейността на Общия съд“.
Но в последното си решение от 8 април 2011 г. я номинира за победител.
Българското правителство прие номинацията на комисията и на 13 април 2011 г. предложи адвокат Марияна Кънчева за български съдия в Общия съд в Люксембург.
Предстои тайнството на срещата на Марияна Кънчева с комитета
До момента практиката е комитетът (по чл. 255 от ДФЕС) да събеседва в Брюксел „на закрито“ с номинираните от собствените им държави кандидати за магистрати в Люксембург (за съдии в Съда и Общия съд или за генерални адвокати). Според решение от 25 февруари 2010 г. за председател на Комитета е избран французинът Жан-Марк Сове (Jean-Marc Sauvé).
Комитетът трябва да даде своето становище с обосновка на основните мотиви. Позицията му за кандидатурата за съдия или генерален адвокат се предава на правителствата на държавите членки. Според правилата заинтересованите лица за резултата от „сгледата“ с комитета може да бъдат информирани само чрез евентуални изказвания от страна на правителствата на своята държава. В този контекст логично е да очакваме новини от правителството, и по-конкретно от министъра на правосъдието Маргарита Попова. Макар че за провеждането на конкурса за български съдия в Люксембург отговаряше зам.-министърката г-жа Даниела Машева, министърът е този, който носи отговорност за работата на цялото ведомство.
Екстрите за обитателите на „Олимп на правосъдието“
20 677 евро месечна заплата е само началото
Да си съдия на „Олимп на правосъдието“, както наричат Съда на Европейския съюз в Люксембург, е еманация на професионалната реализация на всеки юрист. Материалните стимули също съвсем не са за пренебрегване. Магистратите в Люксембург са на върха в оценъчната система на служителите в ЕС, като по доходи са им равни единствено еврокомисарите.
Месечната заплата на редовия магистрат е 20 677 eвро. Освен това той получава и други екстри – 15% (около 3000 евро) за квартира и 607 евро представителни (които се увеличават, ако съдията стане председател на състав или председател на Съда).
Преди встъпване в длъжност съдията получава две заплати за настаняване, както и се поемат всички транспортни разходи на него, семейството му и техния багаж. При напускане на работа парите за пренасяне са в размер на една заплата. След напускане на Съда магистратът в продължение на три години получава месечно обезщетение в процент от последната му заплата (в случая с този, който ще довърши мандата на Теодор Чипев за година и половина, тази сума ще бъде 40%).
След навършване на 60-годишна възраст съдията има право на пенсия, която варира в размер между 50% и 70% в зависимост от възрастта и прослуженото време в Съда на ЕС.
Наместо епилог (към настоящия момент – 10 октомври 2012 г.)
Седеммесечната сага по „издирването“ на приемник на съдия Теодор Чипев е сериозен сигнал към правителството ни за предстоящите избори на съдии в Люксембург. Единствената възможност да не се състои вътрешен кастинг и „среща“ с Комитета (съгласно Договора за ЕС) е, ако държавата предложи досегашните ни магистрати в Люксембург за втори мандат.
Междувременно адвокат Марияна Кънчева бе одобрена от Комитета и встъпи като съдия в Общия съд на мястото на Теодор Чипев на 19 септември 2011 г. с мандат до 31 август 2013 г.
На 8 октомври 2012 г бе обявено, че правителствата на 26-те държави членки на ЕС, са уважили единодушно номинацията на българското правителство, за подновяване мандата на нашия съдия в Съда в Люксембург Александър Арабаджиев до 6 октомври 2018 г.
