Крум Зарков е роден през ноември 1982 г. в София. Родителите му днес са изключително уважавани личности – майка му Анна Заркова е шеф на криминалния отдел на вестник „Дневен Труд”, а баща му д-р Костадин Зарков е завеждащ на Първа хирургия в Пета градска болница. Престижни професии, но изискващи пълно отдаване при което остават малко мигове за семейството. Крум е завършил Френската гимназия в годините между 1997 г. и 2001 г. , когато хаосът в образователната ни система беше във вихъра си.
„Нямаше нищо общо с това което е сега. По 6-7 учители се сманяха на предмет за година. Никой не ни познаваше, нямаше никакъв контрол”, спомня си за гимназиалните години Крум: „Прекарвахме си времето в игра на футбол в двора на Френската гимназия и в
пиене на бира в чакане на края на деня.
Завършвахме с по 100-150 неизвинени отсъствия, но много от съучениците ми след това се развиха страхотно”. Свързващото звено между тези младежи е било единното им и твърдо намерение да напуснат България след завършване на гимназията. И го правят. Днес това се отчита като един от най-тежките грехове от годините на прехода ни, който беше употребен най-малко в посока на демократизацията. Но випускът на Крум Зарков се оказа ункален и тепърва ще се говори за него! Група приятели от неговия клас кандидатствали и заминали да учат в Университета на Боргундия в Дижон, Франция. Петима от тях записали право и днес вършеят по мечтани за много мастити магистрати постове: Ангел Пачев – реферандер в Съда на европейските общности (СЕО) в Люксембург, Борис Касаветов – Процесуално представителство пред СЕО към Министерски съвет на Република България, Стефан Ангелов – докторант по философия на правото в Париж.
„Искам да уча право по семейни причини”,
заявил Крум в интервюто при постъпване в университета в Дижон: „ Още бях с беден френски и отговорих най-простото: по семейни причини. Попитаха ме какво работят родителите ми. Казах, че баща ми е лекар, майка ми журналист. И така записах право…” Разказва го като виц. Дядо му Леонид Кацамунски е юрист, но никога никой не му е въздействал да се насочи към юридическото поприще.
„Тотален срив през първата година – нищо!
Не можах нито да следя лекциите, нито да се явя на изпити”, си спомня Крум за старта във френското си приключение. Много негови приятели не успели да издържат на културния шок, езиковата бариера, свободата на студенстстването във Франция и коренно различния начин на преподаване: ” Големи отличници от гимназията с капацитет се отказаха. Бяхме 18-годишни!? Прибраха се в България и започнаха да учат друго”. Сериозно препятствие за нашите младежи бил и финансовият фактор: „Всички работехме в хотели или ресторанти”, припомня Крум.
Нощни смени в „Мекдоналдс” и гроздобери из Боргундия
трасират трудовия път на Крум Зарков в продължение на 4 години в Дижон. И при условие, че родителите му са го подпомагли. С парите спечелени от гроздоберите покривал таксите за университета. А в „Макдоналдс” – за жизнените си нужди. Работел петък, събота и неделя от 22.30 часа до 6.30 сутринта. Най-тежкия период през уикендите, когато подпийналите няма къде дрегаде да похапнат и да продължат фиестите си: „ В моята смяна бях с алжирец, мароканец и мавританец. И четиримата през първата година не знаехме добра езика, но бяхме страхотен тандем”, спомня си Крум. И до днес те са страхотни приятели.
„От втората година се мотивирах
и започнах сериозно да се занимавам с университета”, разказва за поврата Крум Зарков. И бързо станал отличник: „Много ми помогнаха преподавателите. Даваха ми упражнения за по-напреднали и успях да дръпна”. Так през 2005 г. завършил бакалавърска степен по право в Дижон, кандидатствал и бил приет за специализация по Международно право в Сорбоната (Париж 1). Първата година се представил отлично и през 2006-та с конкурс го приели в елитното звено на университета „Международно право и право на международните организации”, където лектори са най-добрите преподаватели от цял свят. Студентите били 26 човека от 14 националности, а нашият Крум Зарков станал първи по успех с дипломната си работа:
„Критичен анализ на Договора за неразпространение на атомни оръжия”.
Трудът му от 140 страници печели награда за най- добра работа на Института по науки за отбраната на Франция. Така след завършване на магистратура през 2007 г. ръководството на катедрата взело решение да финансира негов проект за докторска дисертация в продължение на три години на стойност 1500 Евро на месец.
Същата година записал и курс по политология в училището Сианс По (института по политически науки на Париж). Това е много специален институт, през който е преминала цялата висша администрация на Петата република на Франция в габаритите от перфект до президент. Единствено Саркози не е успял да го завърши. Конкурсът е тежък , а обучението платено. Попадането на Крум Зарков в тази елитна среда е по препоръка на научният му ръководител от Сорбоната за програмата „Защита на околната среда и устойчивото развитие”. Докторската му дисертация е за правните проблеми, свързани с екологичната катастрофа на планетата и е на тема
„Юридическите последици от концепцията за устойчивото развитие в международното право”.
От две години Крум е ангажиран да пише във „Френския годишник по международно право” рецензии на различни публикации , издавани на френски и английски. Поради перфектната си квалификация, е бил поканен да води упражнения в Сорбоната на първокурсниците по „Международни отношения”. Но отказал галещата егото възможност, тъй като приоритет в интересите му е завръщането в България. През 2-3 месеца си идва у нас и се явява на конкурси. Още от началото през 2001 г. всяка ваканция в България той е запълвал не с лайф, а със стажове в адвокатската кантора на Рени Цанова и в прокуратурата.
БЛИЦ 1
Във Франция не е срамно човек да повтори
Как се кандидатства във Франция?
Много просто – по документи, особено за завършилите Френската гимназия. Взимат се документи от Френския културен център, попълват се за около 15 минути в някое кафене и се изпращат… И в 90% от случаите човекът е приет.
Значи проблемът не е в кандидатстването, а после в оцеляването?
Приемът в университета е свободен. Няма изпити и всеки който има средно образование може да запише каквато поиска специалност. Завършването след това е много трудно! Например в Дижон влизат 3000 човека първа година, около 400 минават втора, 200 – трета и накрая завършват 30-тина. Пресейката е много сериозно, но във Франция не е срамно човек да повтори. Едно висше образование там продължава между 7 и 10 години.
Особено ако не си дете на много богати родители…
Точно така. Във Франция има разделение между университети и висши училища. Във висшите училища има изпити и не са достъпни за обикновения простосмъртен освен по някакви социални програми.
Златна мина за мозъци – www.аssobg.com
Това е най-краткото определение за слабопознатата у нас Асоциация на българските студенти по право в Париж. Eдна уникална структура, създадена с цел да съдейства на българите, които искат да учат или работят във Франция, както и да създава връзка между научни работници от двете страни. И най-ценното е, че може да бъде използвана от българските правителство и бизнес за привличане на така нужните за държавата ни квалифицирани кадри. Форма на контакт, която не минава през сложните дипломатически пътеки на посолствата, а е директна връзка между студентския свят във Франция и пазара на труда в България.
Безнаказаността е белег на цялата ни система
Какво ви провокира като юрист да правите докторат, свързан с околна среда?
Защото бедността е най-големият противник на природата. Дисертацията ми е за това, че правната норма трябва да осигури на т.нар. развиващи се държави възможност да използват всички ресурси за израстването си, но така че да опазват природната среда. И то не само от унищожение, а и като ресурс за развитие. За всичко това има развити правни норми на глобално ниво, които са от опазването на озоновия слой до запазването на вид гъба в амазонската гора. Идеята е една и съща!
Защо не го направихте в Софийския университет, а в Сорбоната?
Мислех много да направя двойна дисертация преведена на два езика под шапките на двата университета. И от Париж и от Софийския университет бяха съгласни, но проблемът се оказа чисто финансов.
В какъв смисъл?
Трябваше да имам по един научен ръководител от двата университета и по този начин да бъда по 6 месеца във Франция и по 6 в България. В Париж откупиха авторските права върху дисертацията ми за 1500 Евро на месец за срок от три години. Докато у нас в най-добрия случай ако не си плащаш сам дисертацията ще получаваш между 280 и 320 лева. За три години за 25-годишен човек това не е сериозно, докато изискванията са много големи. В този случай щях да губя 6 месеца моята френска заплата, а във Париж поддържам квартира, плюс разходите за пътувания.
В това ли е проблемът младите хора да не се завръщат в България?
От първия ден бях решил щом завърша там да се прибирам. Но забелязвам, че прибирането в България е по трудно от заминаването. И то без значение дали си успял или не. Успухът там е много труден, но е изключително ценен. Но от друга страна в България ти дават по-големи отговорности. Но като си дойдеш и ако нямаш близки и контакти, с каквато и диплома да си никой няма да ти обърне внимание. Трябва да се организира цял един рефлекс към привличането на хората, които са заминали. Прибирането е нещо много сложно! Ето аз вече две години след дипломерането не го правя, защото ми предложиха да правя платена дисертация и то на стойност по-висока от минималното работна заплата във Франция. А у нас например в МВнР за юридическия сектор изискват говорене на най-малко два чужди езика, диплома по международно право със сериозен успех, конкурс и в най-добрия случай стартираш като аташе някъде с заплата до 400 лева… Трябва наистина да си мотивран, за да искаш да се завървеш към България. Когато между 18-та и 27-та си година си живял в един друг свят, или ти се натрупват предрасъдъци за България, или пък идеализираш стария спомен и когато се върнеш си разочарован.
Към какво сте се ориентирали като си дойдете?
От професионална гледна точка по-скоро съм привлечен от държавния сектор
за различни защити в международните съдилища, които стават все повече и повече и в които България може да бъде привличана. Преговори, делегации, дипломация в юридическия им смисъл. Всяко едно действие на межденародната сцена има юридически аспект. Друг вариант е в адвокатурата, като международно-правен юрист. Има цяла сфера в икономическите отношения дори без да влизаме в областта на европейското право. Например в областта на инвестициите всяка държава е между чука и наковалнята. От една страна политиката на България е да осигурява чужди инвестиции, но едновременно трябва да защитим и околната си среда и хората които работят, т.е. социалната си политика. Което създава вид конфликт на интереси. От една страна е инвеститорът с единствена цел за създаде печалба и от другата е държавата, която едновременно трябва да вкара капители, а и да защитава неща, които са много по-важни от капиталите. Създават се проблеми, които достигат до арбитражни съдилища и комесии. Има смесица между вътрешно и международно право. Това е моята специалност.
Щом сте стажували при адвокат Рени Цанова значи не ви е чуждо наказателното право?
При г-жа Цанова – Бог да я прости, опознах наказателното право не толкова като предмет, колкото като начин на процедиране на българската система. Имам силна теоритична подготовка, но там видях практиката – подготвяне на пледоария, реденето на аргемунти … Работех главно наказателно право свързано с екстрадициите и прилагането на муждународни конвенции. Особено интередсна тема бяха екстрадициите, свързани с бивша Югославия. Това винаги е било нещо много сложно – да изпратиш хърватин на сръбски съд или обратното!? А още повече, че съществува Трибуналът в Хага за бивша Югославия, който работи с България, където има и наш съдия.
Не ви ли е амбицирало да станете прокурор, особено след покушението с киселина срещу майка ви и престъплението остана безнаказано? Нещо повече, тази гнусна саморазправа добива все по-големи размери.
Системата на вътрешните работи и прокуратурата също ме интересуват, но мотивацията ми не е безнаказаността, тъй като у нас тя е обща, тя е генерализирана.
Безнаказаността е по-видима към публични личности, а всъщност тя е белег на цялата система. Ако се ангажирам в нещо такова няма да е за отмъщение, а като специалист. Юристът не може да промени системата, той може само да прилага законите. В България проблемът не е в закона а в лошото му прилагане.
Но има множество критики срещу качеството и изработването на законите. Особено към НПК – бавен процес, дискриминация на пострадалите, подсъдност, неясната фигура на дознателите…
Мисля че дори юристите са се заплели с това което става в НПК и със статута на полицая, дознателя и прокурора и начина по който работят заедно. Но не мога да се ангажирам да правя реформа в правораздавателната системата. Това е работа на законодателя и законодателят трябва де се уважава в една правова държава. Демократичният начин на протест е гражданският протест, но това не е работа на юриста. Той трябва да тълкува и да подпомага тълкуването на правилата и да ги прилага независимо дали работи в прокуратурата или от другата страна на бариерата – в адвокатурата.