vergil 
А тяхната дейност и експертни заключения са в основата на съдебните актове по най-шумните процеси в демократичния ни преход, свързани с тежки криминални престъпления. Едно такова дело не е минало без да се назначават по две, три и повече експертизи – тройни, петорни, седморни… А най-тревожното е, че често те една друга се изключват в заключенията и изводите си. Подобен цирк е нещо нечувано в страните от цивилизования свят. И по една простичка причина – там имат Институти по съдебна медицина! България е единствената държава-членка на Европейския съюз в която няма такъв независим орган.
Станахме за смях и на Балканите.
В съседна Македония, за която членството в ЕС е още мечта, има институт по съдебна медицина, ръководен от проф. Думан, като всичките му асистенти са минали на обучение в Колумбийския университет в САЩ. Такива институти има в Гърция, в Сърбия, в Хърватска, а в Румъния са три. В процес на изграждане е и в Косово. В Турция институтите са пет под една шапка, като техният ръководител проф. Ишчар е един от най-реномираните специалисти в света.
На конгресите на Балканската асоциация по съдебна медицина всичките ни съседи присъстват с внушителни делегации от лекари и юристи, а нашите – дори не са и делегация, а по-скоро групичка от двама-трима съдебни медици и нито един юрист.
Патоанатомите ни боравят с инструментариума на „Наглите”
Звучи перверзно, но инструментариумът на съдебните ни медици се оказа анлогичен на този, с който е „оперирала” така наречената банда за отвличения „Наглите”. „Българските съдебни медици използват лозарска ножица, ловджийски нож и дърводелски трион, за да извършват експертизи”, това заяви на 29 септември 2011 г. националният консултант по съдебна медицина доц. Петко Лисаев, който е и шеф на катедрата в Плевен. От медийните изяви на МВР през пролетта на миналата година стана ясно, че „Наглите” са използвали същите оръдия на труда, за да режат пръсти и уши на отвлечените си жертви, за да „стимулират” близките им да платят откуп.
Другата тъжна аналогия е относно „лабораториите на хирургическата намеса”. Пак от МВР представиха кадри как изглеждат помещенията, в които са били задържани и малтретирани отвлечените. За състоянието на аутопсионните „зали”, където работят патоанатомите, данни не се публикуват. Явно, защото обществото би избухнало в друга посока. Приликите им с „наглите квартири” са в мизерната обстановка, липсата на елементарни хигиенни материали и в мрака … Като пример ще посочим залата за аутопсии на една от най-реномираните ни болници – Военно медицинска академия в София. Намира се на два етажа под земята, няма нормална вентилация, работи се върху временни маси с допотопни инструменти, липсват рентгенов апарат, та дори и кантар. Най-важното – няма дневно осветление, което е абсолютно задължително по стандартите за изготвяне на съдебномедицинска експертиза.
А на оглед на местопрестъплението днешният български съдебен лекар присъства „въоръжен” единствено с гумени ръкавици! Не разполага дори с бифокален термометър, който с абсолютна точност установява часа на смъртта по измерената с него температура на черния дроб.
Ще опрем ли до внос на съдебни лекари !?
Съдебните ни лекари спокойно могат да кандидатстват за приза „Най-екзотична професия в България”, независимо от нейната обществена значимост. Към днешна дата бройката им е едва 78 души като повече от половината са пред пенсия – сиреч на 100 хиляди българи се пада по един съдебен медик. Най-младите в бранша са прескочили 40-годишна възраст и масово предпочитат реализацията си в чужбина. За сравнение весечната заплата на патоанатамо в наша болница е 500-600 лева, а в мисията на ООН в Косово – 7 000 долара!
Простата аритметика показва, че ако тенденцията се запази, до 7-8 години ще се наложи да извършваме внос на съдебни лекари от чужбина, а след още толкова българската следа в професията ще изчезне.
Липсата на приемственост се дължи и на характера на професията да работи с трупове. Работата на съдебния лекар е тягосна, тежка и най-отговорната относно причините за смъртта. А, когато липсват условия за работа, достойно възнаграждение, възможност за професионално развитие и квалификация и най-вече ясен статут на професията, кризата затъва под санитарния минимум .
Структурата и ефектът от институтите по съдебна медицина.
Най-общо казано е нещо, което сме свикнали да виждаме (уви само на екрана) в хитовите криминалета. Как полицаи, прокурор, съдия, съдебен лекар, псохолог, микробиолог и всякакви други специалисти и криминалисти нужни за конкретно разследване, действат на часа като един отбор, като добре смазана машина.
Това всъщност е „съдържанието” на един такъв институт по съдебна медицина (ИСМ).
Начинът на неговото организиране в отделните държави е различен – някъде е към Министерство на правосъдието, другаде към МВР, а най-успешният модел е да съществува като самостоятелна агенция. Общото е, че навсякъде тези институти са независими зържавни институции със собствен бюджет. Връзката им с МВР или Министерство на правосъдието е единствено за осигуряване на материална база, охрана, транспорт…
В тази независима агенция не се включва само съдебната медицина (както изглежда от зъглъвието), която е една експертна дейност по отношение на най-тежките престъпления. А целта е там, в една система, да бъдат включени всички интердисципленарни звена, които имат значение за правораздавателната система – всички вразки между правото и медицината, между правото и биологията, между правото и физиката, между правото и техническите науки и т.н. И всички те са интегрирани под една „шапка”.
Болницата на МВР е идеалното място за наш институт
Съдебномедеценските експертизи и съпътстващите ги биологични, химични и пр. изследвания изискват тези дейности да се извършват в болнични условия. Докато за останалите дейности са достатъчни кабинети оборудвани със съответната техника. И същевременно, доколкото е възможно, да бъдат в една сграда. Според нашите съдебни медици идеалното място за изграждане на ИСМ у нас е сградата на болницата на МВР в София. А защо не и Правителствена болница в Лозенец. Те смятат, че тези две медицински заведения отдавна са си изиграли ролята да се внушава в обществото някакво кастово и привилигировано разделение между хората. След съкращаване числеността на армията ни с 90% . Военно медицинска академия има капацитет да обслужва с предимство не само служителите на МВР, а и тези на Съдебната власт. Друга тема е, че в болницата на МВР формално се провежда освидетелстване на задържаните от полицията лица при условие, че в клиниката няма един щатен съдебен лекар. Същевременно досегашните специалисти в болницата могат с кратко обучение да станат добри съдебни медици. А пък за тези, които се вземат за част от елита и, че им се полагат спецгрижи, вече има достатъчно частни болници със сврахтехника и перфектни специалисти. Срещу заплащане, разбира се!
Статутът на експертите
е най-важния въпрос, който се разрешава със създаването на такъв независим орган.
В момента експертите у нас нямат никакъв статут. Те са в качеството си на вещи лица единствено, когато компетентните органи ги назначат с постановление или определение. И настояват да получат функционален имунитет за това което вършат – в смисъл да имат някаква сигурност, че като си свършат добросъвестно работата няма да бъдат подложени на преследване от някоя от страните по делото.
В цивилизования свят именно чрез структурата на независимите институти по съдебна медицина е гарантиран този функционален имунитет на експертите. Как се получава?
Първо персоналният избор от страна на дознателя, прокурора или съдията на конкретен специалист за вещо лице е невъзможен. Исканията за експертни заключения по даден случай се адресират до института и неговото ръководство на случаен или на неслучаен принцип (съществуват различни практики) определя нужните специалисти, които да се заемат със задачата. Щатният състав на института не е раздут, но към него има асоциирани много специалисти. Като основното е, че не може да бъдеш експерт в каквато и да е област, ако не си получил лиценз от института и не си обявен чрез държавен вестник като негов сътрудник. Всички експертни дейности и изследвания се извършват единствено в сградата на института или в негови акредитирани лаборатории в други градове. Ръководството на института непрекъснато организира курсове за квалификация на сътрудниците си, както и периодични изпити и контрол и има право да лиши от право на съдебна експертна дейност всеки, който не се развива или е допуснал грешки в работата си. По този начин, когато върши своята дейност експертът, независимо щатен или нещатен, го прави от името и като служител на тази независима институция. Заплащането се извършва от самостоятелния бюджет на института и по негови регламент и критерии, които отчитат сложността на извършената дейност и квалификацията на специалиста. Така механизмите за корупция и непрофесионално отношение са сведени до минимум. Воденето на процесите се ускорява и поевтинява. А от там пък скача доверието в съдебната система!
Генезисът на проблема у нас е с милиционерски привкус.
Някога още в Царство България е бил създаден институт по съдебна медицина. Съществувал е и след 9 септември 1944 г. Докато в даден момент тоталитарната държава решила, че експертната дейност за нуждите на предваритлното следствие и съда, трябва да бъдат „под крилото” на Народната милиция. Така на 11 март 1968 г. с Разпореждане № 89 на Министерски съвет е бил създаден Научноизследователския институт по криминалистика и криминолотия (НИКК). За този паметен миг в днешния сайт на НИКК четем: „ Основното структурно звено, върху което се изгражда Институтът, е бившият научно-технически отдел при Дирекция на Националната полиция (б.а. коректное да се каже, че тогава се е наричала Народна милиция). Прерастването на този отдел в Институт е било продиктувано от обективните потребности на оперативната полицейска практика и изискванията на органите на предварителното следствие и съда за точна и всеобхватна оценка на всички доказателства, събрани по конкретните наказателни и граждански дела”.
Моментално възниква въпросът: Как ще извършиш въпросната „всеобхватна оценка”, когато в НИКК са пропуснали да назначат съдебни медици и нито един лекар въобще? Вярно, че през 1968 г. е в особен подем атеистичния соцпопулизъм ( на 20 декември 1968г. Светият синод е бил претиснат да приеме Григорианския календар) ама чак пък толкова. В последствие МВР си създаде и Институт по психология. А патоанатомите без които въпросната „всеобхватна оценка” е абсурд, останаха на работа към катедрите по съдебна медицина. Според някои това се е случило от глупост и некомпетентност, а според други съдебните медици били в „топла” връзка с органите на милицията?! В социалистическата държава системата си действаше.
Проблемите тръгнаха (или станаха видими) с бума на демократичните промени.
Първо маса специалисти от НИКК го напуснаха и се захванаха с частен бизнес. Което, обаче, не им пречеше да работят на хонорар и като експерти, назначени от разследващите органи или съда. Въпреки оплакванията, че възнагражденията на вещите лица били мизерни, списъците с имената им към съответните съдилища стават с всеки ден все по-обемисти – като поменици. А шуробаджанащината стана критерий за финансов резултат – да те поканят точно теб от дознанието, следствието, прокуратурата или съда. Достатъчно е да имаш някакъв диплом по близка специалност, а списъците с вещи лица имат само информационен характер.
Съдебната експертна дейност като цяло заприлича на един неконтролируем хаос. Който обаче е в основата на актовете на правораздавателната система. Условията за корупция просто ще ти извадят очите.
С най-много скандали се отличиха съдебно-медицинските експерти и то най-вече помежду си. Стана практика заключенията на даден мастит патоанатом да бъдат тотално отхвърлени от друг и после дружно да започнат да се плюят по медиите и да се съдят за обида и клевета. Стигна се до там националният консултант и шеф на катедрата по съдебна медицина на МА доц. Станислав Христов да бъде задържан през 2009 г. и разследван за незаконна търговия със сухожилия от трупове.
Подобни личностни и професионални конфликти могат да станат причина за много тежки и непоправими последици като убиец да бъде оправдан или – не дай Боже, невинен да бъде вкаран в затвора. И най-незначителното, но доста обедно – от години гилдията на съдебните медици по света ни взема за посмещище и като пример как не трябва да се върши тази работа.
Взорът на надеждите на експертите е в Маргарита Попова.
В първото си официално обръщение като кандидат за вицепрезидент досегашният министър на правосъдието Маргарита Попова заяви, че ще работи активно за създаването на закон за съдебните експертизи, който да е адекватен на световните стандарти.
Това начинание тя стартира още на 20 май т.г., когато в правосъдното министерство организира среща с министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов, заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков, омбудсмана на Републиката Константин Пенчев, заместник-председателя на здравната комисия в Народното събрание Даниела Дариткова и експерти в областта на съдебната психиатрия и съдебната медицина. Идеята на начинанието бе да започне работа по създаване на концепция за развитието на съдебната експертиза у нас по всички видове дела – граждански, наказателни и административни. В официалното съобщение за срещата четем:„Участниците в срещата се обединиха около идеята, че независим орган трябва да контролира качеството на експертизите и компетентността на работата по тях. Към този орган трябва да има и фонд, от който да се плащат разходите и възнагражденията за извършваните експертизи. Двамата министри подчертаха категоричното си становище, че без качествена експертиза не може да има и качествено правосъдие. Повече от десетилетие проблемите около вещите лица бяха неглижирани, защото разрешаването им не носи бързи политически дивиденти, но сега вече има ясен план за действие както за спешно разрешаването на неотложните проблеми, така и за стабилна уредба и регламент по отношение на съдебните експертизи”.
Министър Попова обяви, че кратък срок предстои изменение в Наредбата за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащане на разходите на лечебните заведения. От края на септември проектът за наредбата е факт и чака одобрението на правителството и публикуване в държавен вестник. В проекта е предвидено, че извършените и неизплатени разходи за съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи до влизане в сила на тази наредба, ще се заплащат на лечебните заведения при условията и реда на тази наредба. Приложена е и тарифа, която ще се актуализира всяка година. До 120 лева за аутопсия на труп, включващи режийните разходи, консумативи, хистологични изследвания, определяне на кръвна група и на съдържание на алкохол в кръвта и на наркотици в урината. В тази сума не са включени разходите за химични, генетични, биологични и други допълнителни изследвания, които са необходими за съответната експертиза.
До 30 лева ще се заплаща за съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, иизвършена за едно денонощие. Новото е въвеждане на заплащане на транспорта, свързан с експертизите по тарифа един лев на километър.
Към момента в Министерство на правосъдието тече процес на сформиране на работна група от компетентни специалисти, която да изчисти концепцията и да разработи проект на закон за съдебните експертизи.
ВСС плаща на IT-специалисти за проект на закон за вещите лица
В навечерието на лятната ваканция на Висшия съдебен съвет (28 юли 2011 г.) на неговия сайт бе публикуван проект на Закон за вещите лица, преводечите и тълковниците. Въпросният проект доста разгневи гилдията на съдебните експерти, според които той бил формален не давал никакви насоки за разрешаване на техните професионални проблеми, както и на съдебната система като цяло. Още повече, че никой от тях не познавал авторите му като специалисти в бранша.
Кое е накарало Висшият съдебен съвет (ВСС) в един проект за развитие на IT- технологии в съдебната система да включи и изработването на законопроект за вещите лица? Кой е работил по задаването на този проект, защо специфична дейност като изработването на законопроект се възлага на IT-фирма, и колко е платено за това?
Обяснението на ВСС е, че IТ проектът, в който влиза и изготвянето на законопроект за вещите лица, е продължение на стар проект, в който е имало условие за изработването на софтуер за случайно разпределение на вещите лица. И заради това в новия проект по ОПАК е залегнало и изготвянето на законопроект за експертизите.
Обществената поръчка е спечелена от фирма „Лирекс БГ”, която е наела подизпълнител в частта за законопроекта. Цената на целия проект е близо 1.4 млн. лева, като от тези пари дружеството е заплатило и за проекта за Закон за вещите лица. Но колко точно е платено конкретно за изработването на законопроекта нямало как да се провери.
Самият проект е по ОПАК и преди да започне изпълнението му, е бил одобрен от Министерството на финансите. Изпълнението на IТ-проекта е било подпомогнато от работна група, в която влизат представители от ВСС, ВКП, съда, Инспектората на ВСС и други специалисти.
Според представители от ВСС този законопроект не е задължителен или обвързващ, той по-скоро може да послужи като основа за бъдеща работа по изготвяне на законопроект за вещите лица. Според членове на ВСС само от Министерството на правосъдието зависи какво ще направи в бъдеще с този проект.
Факт е, че един законопроект, изготвен от ВСС, не може да бъде обвързващ или задължителен по силата на конституцията. Само приетите от парламента закони са задължителни за всички. Но от друга страна, това не може да е обяснение за погрешно планиране на една работа и некачественото й извършване – очевидно само като оправдание за получаването на едни пари.
Равносметката година по-късно (октоври 2012 г.) е,
че с „подмяната” на екипа на Маргарита Попова в Министерство на правосъдието секна всякаква инициатива за реформа в съдебно експертната дейност.
