vergil 
Състав на Софийския градски съд (СГС) с председател съдия Петър Гунчев призна за виновен шофьора Билла Муртаза и го осъди на 2 години лишаване от свобода условно с 4-годишен изпитателен срок, както и на лишаване от право да шофира за 2 години от датата на влизане на присъдата в сила. Обвинението в лицето на прокурора от СГП Виолета Тонева поиска три години ефективен затвор за Муртаза и лишаването му от права за управление на МПС завинаги.
Съдът отхвърли гражданския иск на родителите, но не като неоснователен, а защото възможността за подобна претенция в съдебния процес е погасена по давност! Държавата Великобритания направи така, че нужните документи за легален съдебен процес у нас да бъдат предоставени едва след изтичане на петгодишната давност за предявяване на финансови претенции от родителите на Георги към шофьора Билла Муртаза и към неговия работодател – най-мощната фирма за градски транспорт в Обединеното кралство „Лондон дженерал“.
Обвинителният акт беше внесен в СГС в началото на януари, но пет пъти делото не може да започне. По простата причина, че британските власти отказваха да изпратят документ на българския съд, от който да е видно, че Билла Муртаза е уведомен за водения процес срещу него и е редовно призован. Затова и на 20 април т. г. родителите и техните адвокати бяха искрено изненадани, че процесът най-накрая тръгна. Като служебен защитник на Билла Муртаза се яви адвокат Велин Чилингиров и пледира за оправдателна присъда или за прекратяване на делото на основание на принципа non bis in idem в смисъл, че „Никое лице не може да бъде съдено от съда за деяние, за което лицето вече е осъдено или оправдано от съда.“ Прокуратурата и адвокатите на родителите се противопоставиха, тъй като убиецът на Георги никога не е бил изправян пред съд!
Съдебната процедура му е била спестена по „преценка“ на кралската прокуратура в Лондон. Съдът уважи аргументите на адвокатите, че принципът non bis in idem важи за съдебната процедура, не и за разследването.
В реално време съдебният процес приключи за два часа. „Изключително съм щастлив, че правото просъществува, въпреки пречките, които създаваше Великобритания“, бе реакцията на адвокат Светослав Събев след произнасянето на присъдата. Бащата Илия Тодоров се разплака: „Няма да обжалваме. Не сме искали затвор за шофьора, а наказание по справедливост.“ След като се поуспокои стана ясно, че със съпругата му Софи са категорични, че ще съдят Великобритания пред Съда по правата на човека в Страсбург за възпрепятстване на правосъдието за убийството на сина им Георги. Това те ще сторят, след като присъдата влезе в сила, тъй като служебният защитник на Билла Муртаза – адвокат Велин Чилингиров обяви, че ще я обжалва.
Защо решаването на толкова ясен и доказан казус се проточи 75 месеца!?
Становището на разследващия полицай от Скотланд ярд Марк Дръмонд (който дойде да свидетелства и в България) е, че на сто процента става дума за престъпление – неумишлено, но престъпление, извършено в нарушение на правилата за движение от Билла Муртаза. Но въпреки становището му, прокуратурата на Обединеното кралство на 11 ноември 2005 г. обяви, че няма данни за противоправно поведение на шофьора, прекрати разследването и отказа да внесе обвинение в съда. Драмата се задълбочи. Всички опити на родителите да провокират съдебен процес във Великобритания се оказаха безуспешни.
Включи се и държавата ни. На 10 ноември 2005 г. бе образувано разследване в НСлС, водено от следовател Младен Петров. И се започна петгодишно ходене по мъките в изпращане на молби за правна помощ от българските компетентни органи – чрез Министерство на правосъдието (преди присъединяването на България към Европейския съюз) и от Международния отдел на ВКС след 2007 т. Но „рефренът“ в отговорите от Британската кралска прокуратура (CPS) бе все един и същ – „повече нищо не можем да ви предоставим“, което никак не спомагаше за работата на разследването у нас. Папката с кореспонденцията между нашата и британската прокуратура е дебела като том от делата срещу Тодор Живков. Общото между двете тестета със стотици страници е, че са пълни с, меко казано, еднообразна и негодна информация.
В драмата се включиха и наши политици –
евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев и зам.-министърът на външните работи Милен Керемедчиев, които изпращаха писма до CPS, организираха разговори и срещи на родителите с посланика на Обединеното кралство в София. И дотам! Великобритания твърди, че за нея случаят е приключен и „натиска“ да се „затвори файлът“ – както се изразяват в кореспонденцията си, за мрачния инцидент с Георги.
Така и разследването у нас (в НСлС) буксува пет години с обясненията – от Великобритания не ни изпращат исканите документи. Реално кореспонденция течеше, но се изпращаха все едни и същи документи, които не бяха достатъчни за приключване на досъдебното производство. Елементарна информация, която се дължи според всички международни конвенции за правна помощ (по които и Великобритания, и България са страни) ни се изпращаше „на година по лъжички“. Разгеле през януари 2011 г. бе внесен обвинителен акт.
Делото обаче стартира в съда едва на 20 април.
На този фон стои и сериозният въпрос
какво ще се случи, ако влезе в сила осъдителната присъда на СГС (от 20 април 2011 г.)
за човека, причинил смъртта на Георги? Кой и как ще изпълни решението му? Ще има ли възмездие за явно престъпление?
Билла Муртаза не е санкциониран по никакъв начин за това престъпление и вероятно продължава да шофира из пътищата на Великобритания, застрашавайки живота не само на поданиците на Нейно величество. И за това са отговорни английските власти.
Апелът на осиротелите родители Илия и Софи Тодорови е: „Лондон, не затваряйте файла за убийството на Гошко! В България, която е равноправен член на ЕС, тече съдебен процес!“
Родителите са убедени, че нежеланието за оказване на правна помощ от страна на британската кралска прокуратура е продиктувано от значими финансови интереси. А именно – шофьорът, прегазил Георги, е служител на мегапревозвача „Лондон Дженерал“, който държи около 70% от обществения транспорт във Великобритания. Ако негов служител бъде осъден за причинена смърт поради нарушаване на закона за движение по пътищата, то застрахователният рейтинг на компанията ще падне – макар и с част от процента, но това биха били милиони допълнителен разход годишно.
Ретроспекция на трагедията
3 април 2005 г., 15,30 часа на кръстовището Clappan Janction в Лондон. Бил слънчев неделен ден със слаб трафик и малко пешеходци. Георги се разхождал с велосипеда си. Когато приближил кръстовището, светофарът за него светел зелено.
Продължил пътя си и го връхлетял червен автобус, който правел десен завой и отнел предимството му (б.р. – във Великобритания движението е дясно). От сблъсъка Георги излетял на 2-3 метра напред по посока на движението на автобуса, минувачи, станали свидетели на инцидента, започнали да крещят. Но автобусът не спрял, премазал велосипедиста и го влачил 13 метра. По неизяснени причини след това шофьорът тръгнал на заден ход, сякаш за да „довърши“ младежа. Житейският път на Георги приключил, въпреки бързата поява на спешната медицинска помощ.
Случаят изглежда повече от ясен
Във Великобритания пътнотранспортните произшествия се разследват от полицията (Скотланд Ярд), а прокуратурата решава дали да внесе обвинение в съда, или да прекрати случая. Множество камери около кръстовището са заснели периода от преди, по време и след трагичната катастрофа и заключението на полицията е категорично – че виновен е шофьорът на автобуса Билла Муртаза. Прокуратурата на три пъти връщала делото да се преразгледа от полицията, но оттам твърдо отстоявали заключението си. На база на богатия видеоматериал и други документи от разследването, родителите възложили частна експертиза в България на доайена по експертизите на пътнотранспортни произшествия Николай Камбуров.
Българската експертиза
сочи, че причината за катастрофата е изцяло в поведението на шофьора на автобуса. Той е имал 80 метра видимост да възприеме движещия се срещу него велосипедист, да намали скоростта си и да го пропусне да мине с предимство, преди да предприеме десен завой. От линията на светофара до мястото на удара Георги е изминал 11 метра с вероятна скорост 10-20 км/ч. За същото време автобусът е изминал до точката 38 метра, а след удара е спрял едва след 15 м, което сочи, че скоростта му е била между 25 и 45 км/ч. При такава скорост от момента на реалното извършване на десния завой от автобуса велосипедистът не е могъл да направи нищо, защото е имал време само да възприеме опасността.
Какво не ни даваше Кралската прокурорска служба (CPS) в Лондон 6 години
1. Решението на CPS да прекрати разследването срещу Билла Муртаза и протокола от изслушването на доказателствата от коронера на Нейно Величество – Радклиф.
2. Събраните от полицията записи на инцидента от пет камери – три общински и две на магазини.
3. Извлечение от нормативния акт, уреждащ правилата за движение по пътищата в Обединеното кралство към 3 април 2005 г. По този въпрос са били изпратени нормите към настоящия момент, които не ползват разследването, тъй като не са действали по време на събитието.
4. Нормите за наказателна отговорност за непредпазливо причиняване на смърт при нарушаване правилата за движение, действали към 3 април 2005 г.
5. Най-тежък е проблемът с пълното неизпълнение на исканията за предоставяне на данни за самоличността на шофьора (за който българските органи знаят само името Билла Муртаза) – точни имена, дата и място на раждане, националност или поданство, адрес, телефон за връзка. Каква квалификация има той, справка за минали осъждания и наказания за нарушаване на правилата за движение. При този отказ е невъзможно конституирането му в производството според нашия НПК.
6. Кой е застрахователят за гражданска отговорност на шофьора и кой е застраховател на собственика на автобуса на фирмата „Лондон дженерал“.
7. Липсва отговор дали са връчени на Билла Муртаза изпратените с молбата за правна помощ уведомление и извлечение от НК.
